РЕШЕНИЕ
№ 16331
гр. София, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110170252 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н.
В. В., с която са предявени следните установителни искове:
- искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата от 383.95 лева –
незаплатена главница за доставена топлинна енергия за имот – апартамент № ..., находящ се
в гр.София, ул. „Б.“, № ..., за периода 01.07.2018г. – 30.04.2020г., както и на сумата 52.53
лева – главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК– 15.06.2021г., до
окончателното плащане;
- искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуването на вземане за сумата от
46.33 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. –
18.05.2021г. и 10.11 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.06.2018г. – 18.05.2021г.
Ищецът твърди, че ответникът, като собственик на процесния имот, е задължен да
заплати стойността на потребената за жилището топлоенергия и цената на осъщественото
дялово разпределение, но не е сторила това. Обосновава правния си интерес от предявяване
на установителните искове с проведеното заповедно производство и издадената в полза на
1
„Топлофикация София“ ЕАД заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 34080/2021г. по описа на
СРС, 55-ти състав, и дадени указания от заповедния съд по чл.415 ГПК. Представя писмени
доказателства и прави искане за допускане на експертизи и привличане на трето лице-
помагач. Претендира разноски.
Ответникът Н. В. В., чрез назначен особен представител, оспорва исковете по основание
и размер. Оспорва между страните да е съществувало облигационно правоотношение през
процесния период. Счита за недоказано обстоятелството да е реално потребена топлинна
енергия за процесната стойност. Оспорва и правото на ищеца да претендира суми за
мораторни лихви върху дялово разпределение от 01.06.2018 г. с довод, че сумите за
главница за топлинна енергия се претендират за последващ период - от м. 07.2018 г.
Конституираното трето лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище
по делото.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е договор от 11.09.2002г., сключен между Етажните собственици в
жилищната кооперация, където се намира процесния имот, и „Витерра Енерджи Сървисиз“
ЕООД, за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. От
представените доказателства /л.22-30/ се установява, че дружеството „Витерра Енерджи
Сървисиз“ ЕООД е с едноличен собственик на капитала „Техем Енерджи Сървисиз“ ГмбХ,
което дружество е преобразувано в „Техем Сървисиз“ ЕООД. Подписаният договор
обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом
като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното
предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на
ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото е представен Договор от 03.06.2020г. между „Топлофикация
София” ЕАД и „Техем Сървисиз“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и третото
лице-помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и
точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на
етажната собственост. Обстоятелството, че именно това лице е извършвало отчет на уредите
за дялово разпределение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло
изравнителните сметки се оспорва в процеса. Оспорването обаче не се споделя. Доказва се
2
от заключението по съдебно-техническата експертиза, че именно това лице е предоставяло
услугата, а същевременно няма данни етажните собственици да са изявили отказ от услугата
от топлопреносното предприятие. При все това, по делото е наличен протокол от проведено
Общо събрание на етажните собственици в жилищната сграда, където се намира
топлоснабдения имот, от 11.09.2002г., от който е видно, че е взето решение именно
„Витерра Енерджи Сървисиз“ ЕООД да извършва услугата по дялово разпределение.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение.
Видно от представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот
съгласно Наредба за държавните имоти жилището е било придобито от Н. В. В. на
26.12.1985г. Установява се по делото, че адреса на процесния имот - гр. София, ж.к. „К. с.“,
ул. „Б.“, блок ..., е идентичен с новия адрес ул. „Б.“ № ...., вх. .....
Ето защо, съдът приема, че ответницата е собственик на имота и като такива се явява
страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи
условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за
енергетиката/. Доказателства, че имотът е собственост или се ползва от друго лице,
сключило договор с ищеца, не са представени по делото, поради което направените
възражения за липса на облигационна връзка се явяват неоснователни.
По делото се възразява срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за
процесния период.
За изясняване на така възникналия спор е била допусната съдебно-техническа
експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в
която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.
Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че
същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС,
начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Техем Сървисиз“ ЕООД. За имота е била потребявана
топлоенергия за отопление и за сградна инсталация.
По делото е изслушана и приета и съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
3
която е установило, че размерът на дължимите суми по пера е в размер на търсените с
исковата молба, т.е. 383.95 лева – главница за потребена топлоенергия, 46.33 лева –
мораторна лихва върху нея, 52.53 лева – главница за осъществено дялово разпределение и
10.11 лева - мораторна лихва върху нея. В табличен вид са дадени и сумите по месеци.
Изслушаните заключения се приемат за обективно и компетентно дадени. С тях се
отговаря на относими по делото въпроси, след изследване на документи при ищеца и ФДР,
поради което и въпреки че изследваните документи не са налични, съдът се ползва от
заключенията.
Вземането е изискуемо, тъй като макар да се основава на общи фактури, изготвени след
годишно изравняване, давността тече по ОУ, а не от датата на издаване на съответната
фактура, тъй като да се приеме обратното означава да се даде възможност на кредитора сам
да изменя началната дата на погасителната давност с издаването на последващ счетоводен
документ, което е недопустимо в правния мир. С чл. 33 от тях е указано, че абонатите са
задължени да заплащат потребената топлоенергия в 45-дневен срок от края на месеца, за
който се отнася потреблението. Така определения падеж кани потребителите да платят, а
изтичането му ги поставя в забава, без да е необходима допълнителна покана за плащане –
така в чл.84, ал.1, изр.първо от ЗЗД.
Не са представени доказателства от ответника за плащане на търсените вземания,
разпределено в тяхна доказателствена тежест с доклада по делото.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да уважи изцяло исковата претенция като
основателна и доказана, като признае за установено, че ответника дължи на ищеца суми за
потребена топлоенергия в процесния имот и за осъществено дялово разпределение, както и
че дължат лихви за забава.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 1050.00 лева, от които 75.00 лева по
ч.гр.д.№ 34080/2021г. на СРС, 55 състав, и 975.00 лева – разноски в настоящото
производство: 75.00 лева държавна такса, 500.00 лева депозит за вещо лице, 300.00 лева
депозит за особен представител и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо по
чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Н. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.
„К. с.“, ул. „Б.“ №....., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 34080/2021г. на СРС, 55 състав, а
именно:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 383.95 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в
гр.София, ул. „Б.“, № ...., за периода 01.07.2018г. – 30.04.2020г., както и на сумата
52.53 лева – главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.05.2018г. –
30.04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК–
15.06.2021г., до окончателното плащане;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) - сумата 46.33 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019г. – 18.05.2021г., както и сумата 10.11 лева – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.06.2018г. –
18.05.2021г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. В. В., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 1050.00 лева – разноски по делото, от които
75.00 лева по ч.гр.д.№ 34080/2021г. на СРС, 55 състав, и 975.00 лева - в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисиз“ ЕООД, ЕИК
*********, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5