№ 159
гр. Благоевград, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Моника Христова
при участието на секретаря Магдалена Коцакова
като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20221200600331 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на М. ВЛ. В. срещу присъда №
8006 от 09.02.2022г. по НЧХД № 128/2020г. по описа на РС П..
С атакуваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия
АЛ. ЗДР. АШМ. за невиновен за това, че на 08.09.2019г. за времето около
9.30 – 10.00 часа, в района на Храм паметник „В.“ в местността „Р.“, общ. П.,
е нанесъл удар с лакът в областта на гърба на М.В., с което причинил болки
и неприятни усещания и преживявания за около седмица, поради което и на
основание чл. 304 от НПК го е оправдала по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 130, ал.2 от НК. Съдът е отхвърлил и
гражданския иск, предявен от частната тъжителка М.В. за сумата от 5000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
деянието по чл. 130, ал. 2 от НК.
Със същата присъда районен съд е признал подсъдимата В. ИВ. АШМ. за
невиновна за това, че на 08.09.2019г. за времето около 9.30 – 10.00 часа, в
района на Храм паметник „В.“ в местността „Р.“, на публично място и пред
много хора, е отправила към М.В. обидни думи, наричайки я „луда.. психично
болна... има жълта книжка... маймуна“, поради което и на основание чл. 304
от НПК я е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 от НК, вр. с чл. 146, ал.1 от НК. В тази
връзка съдът е отхвърлил и предявения от частната тъжителка граждански
иск за заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от деянието по чл. 148, ал.1, т.1 от НК, вр. с
1
чл. 146, ал.1 от НК, като неоснователен.
С присъдата частната тъжителка е осъдена да заплати на двамата
подсъдими по 500 лева, представляващи сторени по делото разноски за
адвокат.
В жалбата се оспорва постановената от първа инстанция присъда като
неправилна. Постъпили са още няколко молби към подадената жалба, в които
мотивира съображения срещу атакуваната присъда, като настоява същата да
бъде отменена, като вместо нея се постанови нова, с която подсъдимите бъдат
признати за виновни.
В хода на съдебните прения повереника на частната тъжителка поддържа
подадената въззивна жалба. Развива доводи за допуснати от първа инстанция
съществени нарушения на процесуалните правила. Посочва, че на първо
място съдът не е разяснил на частната тъжителка правото да бъде
представлявана от служебно назначен повереник, което е възпрепятствало
пострадалото лице да организира защита си и да се ползва от гаранциите на
закона за справедлив съдебен процес. Повереникът твърди, че е налице и
нарушение на чл. 291, ал.2 от НПК, тъй като на тъжителката не е взела
участие в съдебните прения, което води и нарушение на основния принцип,
регламентиран в чл. 15 на НПК. Навеждат се още съображения за
неправилност на постановената присъда тъй като районен съд неправилно е
тълкувал събраните по делото доказателства. Моли за отмяна на присъдата и
връщане на делото на РС П. за ново разглеждане.
В съдебно заседание защитникът на двамата подсъдими оспорва
въззивната жалба. Намира възражението за нарушаване правото на защита на
частната тъжителка за неоснователно, като на последната е дадена
многократна възможност да поиска служебен защитник. Посочва още, че
М.В. е имала възможност да изрази становище пред първа инстанция, като е
недопустимо на едно и също лице да бъде дадена думата в различни качества.
Излага доводи в подкрепа правилността на първоинстанционната присъда.
Моли за потвърждаване на същата.
Подсъдимият А.А. и подсъдимата В.А. заявяват поотделно, че са
невинни.
В съдебно заседания частната тъжителка и жалбоподател в настоящото
произодство твърди, че подсъдимият А. я е ударил, а подсъдимата я е
обиждала постоянно.
В последната си дума двамата подсъдими искат от съда потвърждаване
на първоинстанционната присъда.
Окръжният съд като въззивна инстанция след като взе предвид
изложеното в жалбата, становищата на страните, събраните доказателства и
извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, извън основанията
посочени от страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и 314, ал.1 от НПК,
намира следното:
Присъдата на Районен съд П., предмет на въззивен съдебен контрол, е
постановена при наличие на допуснато съществено нарушение на
2
процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на
частната тъжителка в наказателното производство и представляващо
основание за отмяна на съдебния акт от въззивната инстанция /чл. 335, ал. 2,
във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК/ и за връщане на делото на същия съд за
ново разглеждане от друг състав.
Първоинстанционната инстанция не е разяснила правото на частната
тъжителка и граждански ищец да се ползва от служебно назначен повереник
съгласно чл. 100, ал.2 от НПК. Видно от протоколa от проведено открито
съдебно заседание на 29.09.2021г. частната тъжителка се е отказала от
договорения си адвокат, като са изтъкнати основно финансови причини и
невъзможност да заплаща услугите на същия. След като съдът е освободил от
участие адв. Ю., е следвало с оглед гарантиране правото на защита на
частната тъжителка и граждански ищец, да й укаже, че в случай, че не е в
състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има повереник и
интересите на правосъдието изискват това, съдът може да й назначи такъв
при представяне от нейна страна на доказателства в тази връзка. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 15, ал. 2 от НПК на лицата, които участват в
наказателното производство, се предоставят всички процесуални средства,
необходими за защита на техните права и законни интереси. Беспорно е, че
ефективното упражняване на процесуалните права на участниците може да
бъде реално гарантирано, само ако съдебните органи, упражняващи функции
по ръководството на процеса, ги информират за процесуалните възможности,
свързани с обезпечаване на защитата на техните права и законни интереси и
им осигурят ефективна възможност да ги упражнят. Тези задължения на съда
в наказателното производство изрично се подчертават спрямо пострадалия от
престъплението в чл. 15, ал. 4 от НПК и се детайлизират в чл. 74, чл. 75, чл.,
82 и сл. от НПК, както и в чл. 100, ал.1 и ал. 2 от НПК. В конкретния случай,
съдът е нарушил посочените процесуални норми, регламентиращи и
осигуряващи процесуалното право на частния тъжител и граждански ищец
М.В. да бъде представлявана от служебен повереник, като нито е разяснил
същите, нито е предоставил възможност на последната да ги упражни
ефективно.
Въззивният състав следва да отбележи, че в настоящия случай не може да
отстрани допуснатото от районен съд нарушение на процесуалните правила,
като това нарушение единствено може да бъде отстранено от
първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.
Съдът намира за неоснователно възражението на повереника за
допуснато съществено процесуално нарушение, засягащо правата на
тъжителката и изразяващо се в нарушение на чл. 291, ал. 2 от НПК.
Действително първа инстанция не е предоставила възможност на частната
тъжителка да вземе участие в съдебните прения в качеството си на
граждански ищец, като изрази лично своята позиция по приетия за
разглеждане граждански иск. Пропускът на съда да даде в хода на съдебните
прения думата на явилия се в съдебно заседание граждански ищец
представлява нарушение на правилото на чл. 291, ал.2 от НПК, тъй като
несъмнено засяга процесуалните права на страна в това наказателно
3
производство. Въззивният съд обаче намира, че въпросното допуснато от
първата инстанция процесуално нарушение, не е съществено и не налага
отмяна на атакуваната присъда, доколкото в протокола е отразено, че М.В. е
изслушана в качеството на частен тъжител, като същата е изразила и
становище по гражданския иск, посочвайки че желае подсъдимите да
заплатят обезщетение.
По горните съображения присъдата, следва да бъде отменена изцяло, за
да може новият съдебен състав да гарантира и осигури в пълен обем правата
на всички страни да участват в наказателното производство, като им
предостави всички процесуални средства, необходими за защита на техните
права и законни интереси.
Воден от горното и на основание чл. 334‚ т. 1 от НПК вр. чл. 335, ал. 2 от
НПК, Благоевградски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 8006 от 09.02.2022г. по НЧХД № 128/2020г. по
описа на РС П..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС П..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4