РЕШЕНИЕ
№…95
Самоков, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първата
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 751 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Б.Г.Г., с постоянен и настоящ адрес ***, е предявил срещу „Топлофикация София“ ЕАД, гр. София,
иск за установяване, че не дължи на ответника поради погасяване по давност
следните суми по изпълнителен лист по ч. гр. д. № 26289/2012 г. по описа на
Софийския районен съд, 91 състав: 3182,28 лв., представляваща цена за потребена
топлинна енергия за периода м. ноември 2009 г. – м. април 2012 г., ведно със
законната лихва, считано от 21.12.2012 г. до плащането; 432,41 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху всяка месечна вноска за периода
от м. ноември 2009 г. до м. април 2012 г., считано от деня, следващ изтичането
на 30-дневния период след месеца, за който се отнася, до 05.12.2012 г., както и
297,35 лв. за разноски в заповедното производство.
Твърди се в исковата молба, че
заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 26289/2012 г. на СРС е влязла в сила на
14.04.2015 г. и че вземанията, за които е издадена, са погасени с изтичане на
3-годишна давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, а също така и че от
влизането й в сила до предявяване на иска в настоящото производство са изтекли
повече от 5 години, което евентуално обуславя прилагането и на общия 5-годишен
срок на погасителната давност съгласно чл. 110 от ЗЗД. Изтъква се наличие на
правен интерес у ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск спрямо
ответника с горепосочения предмет, свързан с наличието на издаден изпълнителен
изпълнителен лист за вземанията. Излагат се съображения, че независимо от
предприетите изпълнителни действия срещу ищеца в образувани изпълнителни
производства за тези вземания, тези действия не са попречили към момента на
предявяване на иска давността да е изтекла.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е оспорил иска. Сочи, че
изпълнителният лист е издаден в негова полза въз основа на заповед за
изпълнение, поради което посочените в него вземания се погасяват с изтичане на
5-годишна давност. Изтъква, че тази давност е прекъсната преди изтичането й с
подаване на молба за образуване на изпълнително производство, с която съдебният
изпълнител е овластен да избира начина на изпълнение, а освен това в нея са
посочени и способите за принудително изпълнение. Счита, че на основание чл.
115, б. „ж“ от ЗЗД погасителната давност спира да тече през време на
висящността на изпълнителното производство и че новият давностен срок започва
да тече от изтичането на 2-годишния преклузивен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК (чл. 330, б. „д“ от отменения ГПК). По тези съображения ответникът изразява
становище, че в конкретния случай вземанията му срещу ищеца не са погасени по
давност и моли за отхвърляне на иска.
Пред съда ищецът се представлява
от пълномощника си адв. Георги Веселинов, който заявява, че поддържа иска и
изразява становище за неоснователност на съображенията на ответника, изложени в
отговора на исковата молба.
Ответникът не се представлява и
не заявява допълнително становище по иска.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Тази по-обща правна
квалификация на иска се извежда от твърденията в исковата молба, че правото на
ответника за принудително изпълнение на процесните вземания е погасено по
давност и че при предявяване на иска срещу ищеца не е висящо изпълнително
производство. При тези твърдения на ищеца не следва да се приеме, че
предявеният иск се основава на чл. 439 от ГПК. Тази разпоредба не установява
някакъв особен иск на разположение на длъжника по изпълнение (това най-често,
както и в конкретния случай, е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1
от ГПК), а и систематическото й място е в Част Пета „Изпълнително
производство“, глава Тридесет и девета „Защита срещу изпълнението“ от ГПК, т.
е. визираната в чл. 439 от ГПК искова защита на длъжника има за непосредствена
цел преустановяване на принудителното изпълнение чрез прекратяване на висящо
изпълнително производство (чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК).
Изтичането на погасителна давност
по отношение на вземане погасява не самото вземане, а правото на кредитора да
осъществи принудително изпълнение за неговото удовлетворяване. Затова и с оглед
твърденията на ищеца в исковата молба следва да се приеме, че ищецът е поискал
от съда да установи, че не дължи на ответника чрез принудително изпълнение
процесните вземания.
Искът е допустим. Правният
интерес на ищеца от предявяването му се основава на установените по делото
обстоятелства, че за основанието и размера на процесните вземания е налице
влязла в сила заповед за изпълнение, въз основа на която ответникът се е
снабдил с изпълнителен лист. Така за ответника съществува непосредствена
възможност да образува изпълнително производство за принудителното им
удовлетворяване, което да се отрази неблагоприятно на правната сфера на ищеца.
Изводът за наличие на правен интерес у ищеца от предявяване на иска се
потвърждава и от обстоятелството, че с отговора на исковата молба ответникът е
оспорил иска, т. е. между страните е налице правен спор относно дължимостта
чрез принудително изпълнение на процесните вземания.
Искът е изцяло неоснователен.
Страните не спорят, че ответникът
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 от ГПК срещу ищеца, по което е образувано ч. гр. д. № 26289/2012 г. по
описа на Софийския районен съд (СРС), 91-ви състав; че заявлението е уважено с
издаване на заповед за изпълнение; че срещу заповедта ищецът е подал възражение
по чл. 414 от ГПК, поради което ответникът е предявил установителни искове за
вземанията; че по исковете е образувано гр. д. № 14964/2013 г. по описа на
Софийския районен съд, 66-ти състав.
С решение № ІІ-66-279 от
08.07.2014 г. по гр. д. № 14964/2013 г. на СРС, 66-ти състав, е признато за
установено на основание чл. 422 от ГПК, че ищецът дължи на ответника следните
суми: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ –
сумата 3182,28 лв., представляваща цена за потребена топлинна енергия за
периода м. 11.2009 г. – м. 04.2012 г., ведно със законната лихва, считано от
21.12.2012 г. до плащането и на основание чл. 86 от ЗЗД – сумата 432,41 лв.,
представляваща лихва за забава върху всяка месечна вноска за периода м. 11.2009
г. – м. 04.2012 г., считано от деня, следващ изтичане на 30-дневния период след
месеца, за който се отнася, до 05.12.2012 г. С решението ищецът е осъден да
заплати на ответника и сумата 665,39 лв. за разноски в исковото производство,
съразмерно на уважената част от исковете.
Видно е от отбелязването на
решението, че същото е влязло в сила на 19.04.2015 г.
На основание чл. 416 от ГПК с
влизането в сила на посоченото съдебно решение е влязла в сила и заповедта за
изпълнение по ч. гр. д. № 26289/2012 г. на СРС, 91-ви състав – за сумите,
посочени в установителния диспозитив на решението, представляващи цена на
потребена топлинна енергия и лихва за забава, както и за сумата 297,35 лв.
разноски в заповедното производство. Затова и на посоченото нормативно
основание за тези суми на 09.07.2015 г. е издаден изпълнителен лист в това
производство.
Материално-правният източник и характерът
на вземанията, заявени в заповедното производство и посочени в установителния
диспозитив на съдебното решение, са определяли 3-годишен срок на погасителната
давност за тях съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012
г. на ОСГТК на ВКС, като тази продължителност на давностния срок е била
приложима за тези вземания до влизане в сила на 19.04.2015 г. на решението по
гр. д. № 14964/2013 г. на СРС, с което влиза в сила и заповедта за изпълнение
по ч. гр. д. № 26289/2012 г. на СРС. Тригодишната погасителна давност е прекъсната
с фингираното предявяване на иска при подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК (фикцията е установена в чл. 422, ал. 1
от ГПК), откогато на основание чл. 117, ал. 1 от ЗЗД е започнала да тече нова
давност, която в същия момент е спряна и не е текла по време на цялата
висящност на исковото производство по гр. д. № 14964/2013 г. на СРС (чл. 115,
б. „ж“ от ЗЗД).
От влизане в сила на съдебното
решение по гр. д. № 14964/2013 г. на СРС обаче, с който момент законът свързва
и влизане в сила на заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 26289/2012 г. на
същия съд, този нов давностен срок е всякога 5-годишен (чл. 117, ал. 2 от ЗЗД).
Следователно вземанията на ответника, посочени в установителния диспозитив на
съдебното решение, с което се установява съществуването им, както и вземането
на ответника за сумата 297,35 лв. разноски в предходно развилото се заповедно
производство, се погасяват с изтичане на 5-годишен срок от влизане в сила на
съдебното решение на 19.04.2015 г.
Преди изтичането му този
давностен срок е спрял да тече на 13.03.2020 г. по силата на специалната
императивна и служебно приложима разпоредба на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (ДВ, бр. 28/2020
г., в сила от 13.03.2020 г.) и не е текъл до 20.05.2020 г. на основание § 13 от
Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.). Казано иначе, щом на
13.03.2020 г. погасителната давност за процесните вземания е спряла да тече 37
дни преди изтичането й на 19.04.2020 г., то по силата на посочените разпоредби
този остатък от 37 дни от нея е продължил да тече от 21.05.2020 г. и би
следвало да изтече на 28.06.2020 г.
Ответникът е реализирал правото
си да отправи въз основа на изпълнителния лист, с който се е снабдил, искане за
образуване на изпълнително производство за принудително удовлетворяване на
процесните негови вземания срещу ищеца преди изтичане на продължения срок на
погасителната давност за тях, като с молба до ЧСИ Сия Халаджова, с район на
действие съдебния район на СГС, заведена с вх. № 16022/29.05.2020 г., е поискал
образуване на изпълнително дело срещу ищеца и предприемане на конкретни
изпълнителни действия за събиране на тези вземания. По молбата е образувано
изп. д. № 1082/2020 г. по описа на ЧСИ Халаджова. Съдържащите се в молбата за
образуване на производството искания на ответника за предприемане на конкретни
изпълнителни действия, както и възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ частният съдебен
изпълнител да определи начина на изпълнението, обосновават извод, че с
подаването на тази молба 5-годишната давност за погасяване на процесните
вземания е прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД и от този момент е
започнала да тече нова 5-годишна давност за тях (чл. 117, ал. 1 от ЗЗД), която
не е изтекла нито до предявяване на иска в настоящото производство, нито до
приключване на устните състезания, респ. до обявяването на решението по делото.
По изпълнителното дело няма
никакви данни съдебният изпълнител да е констатирал нередовности на тази молба,
включително и относно спазването на изискването на чл. 426, ал. 2 от ГПК
взискателят – настоящ ответник да посочи в нея един или повече начини на
изпълнение, необходими за удовлетворяване на вземанията му, нито се установява
съдебният изпълнител да е дал на взискателя указания за отстраняване на такива
или други нейни нередовности по реда на чл. 426, ал. 3, вр. чл. 129 от ГПК,
които да са съобщени на последния и той да не ги е изпълнил.
Вярно е, че производството по
това изпълнително дело е прекратено с немотивирано и недатирано ръкописно
постановление, обективирано върху разпореждането за образуването му най-късно
на 30.07.2020 г., откогато датира съобщение изх. № 24759/30.07.2020 г. от ЧСИ
до длъжника – настоящ ищец за прекратяване на производството.
Прекратяването на изпълнителното
производство по посоченото изпълнително дело обаче няма за последица заличаване
с обратна сила на прекъсването на погасителната давност за процесните вземания,
което е настъпило с отправяне на искане от взискателя за извършване на
изпълнителни действия, обективирано в молбата му, по която е образувано
производството. Извод в обратния смисъл не произтича нито от разпоредбата на
чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, нито от съобразителната част и диспозитива по т. 10 от
Тълкувателно решение (ТР) № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Преди всичко – с оглед
действителното съдържание на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, в съпоставката му с чл.
116, б. „б“ от ЗЗД, прекратяването на изпълнителното производство, независимо
на какво основание е постановено, стига това основание да е различно от
неотстраняване в срок на констатирани от съдебния изпълнител нередовности на
молбата за образуването му, само в какъвто случай би могло да се приеме, че
нередовно извършеното процесуално действие се счита неизвършено (а вече се
посочи, че няма никакви основания да се приеме, че такъв е именно конкретният
случай) няма за последица заличаване с обратна сила на ефекта на прекъсване на
погасителната давност за вземанията, който законът свързва с последното искане
за извършване на валидно изпълнително действие. Разяснено е в съобразителната
част по т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, че искането
за извършване на изпълнително действие или овластяването на съдебния изпълнител
да избере начина на изпълнение има за последица прекъсване на погасителната
давност, тъй като в такъв случай съдебният изпълнител е длъжен да предприеме
необходимите действия, без оглед дали в действителност е изпълнил задължението си
за действие, респ. по какви причини не е сторил това.
Второ – посоченото по-горе ТР, на
което се позовава ищецът, в т. 10 не дава никакви по-различни тълкувания и
разяснения на последиците от прекратяване на изпълнителното производство. Ако
се приеме, че с прекратяване на изпълнителното производство на каквото и да
било основание се заличават с обратна сила абсолютно всички процесуално-правни
и материално правни последици от извършените в това производство изпълнителни
действия, респ. редовните искания за предприемане на такива действия, то това
би означавало, че в такъв случай т. 10 от това ТР би била напълно безпредметна,
вътрешно противоречива и като краен резултат - безсмислена. Този тълкувателен
акт не може да бъде квалифициран по подобен начин.
На първо място, макар в т. 10 от
ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС да се разглежда частният случай
на прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК (т. нар. „перемпция“), ясно е заявено, че в случай, че изпълнителното производство е прекратено на това основание поради липса на искане от страна на
взискателя за извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното
валидно изпълнително действие. Щом след съдебно установяване на вземане
погасителната давност за него е всякога 5-годишна, то е напълно очевидно, че
искането на взискателя за извършване на изпълнително действие или последното
предприето валидно такова действие ще има двояк ефект – от една страна то ще
постави началото на 2-годишен срок за перемиране на изпълнителното
производство, а от друга – ще постави началото на нов 5-годишен срок за
погасяване по давност на подлежащото на принудително изпълнение съдебно
установено вземане. Казано иначе, изтичането на 2-годишния срок ще създаде
абсолютна процесуална пречка за принудително удовлетворяване на вземането в
конкретното образувано изпълнително производство поради възникване ex lege на основание за прекратяването му, но това прекратяване
по никакъв начин няма да засегне материално-правния ефект на искането на
взискателя в хода на производството преди прекратяването му за предприемане на
изпълнително действие, респ. валидното му предприемане от съдебния изпълнител,
който ефект се изразява в прекъсване на погасителната давност за вземането.
Самото ТР предпоставя в разрешението си, че макар изпълнителното производство
да е прекратено, направеното в хода му (преди прекратяването му) искане от взискателя
за предприемане на конкретно изпълнително действие, респ. възлагане от него на
съдебния изпълнител да определи начина на изпълнение или предприето от
последния валидно изпълнително действие, прекъсва погасителната давност и този
негов ефект не отпада с обратна сила при прекратяване на изпълнителното
производство. И на второ място – това изрично е аргументирано и в
съобразителната част (мотивите) по т. 10 от ТР, където е посочено: „Не случайно законодателят е уредил отделно
хипотезата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД относно давността в принудителното
изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на
прекъсването в исковия процес. Тези правила са неприложими при прекъсването на
давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116,
б. „в“ ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно,
а защото в този случай няма спиране на давността нито отпадане на ефекта на
прекъсването“.
В обобщение, както от
съобразителната част (мотиви), така и от диспозитива на т. 10 от ТР № 2/2013 г.
от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС не следва, че прекратяването на изпълнителното
производство на което и да е основание заличава с обратна сила именно
материално-правната последица на поискано от взискателя изпълнително действие,
на овластяване на съдебния изпълнител от взискателя да избере начина на
изпълнение или на валидно предприето конкретно изпълнително действие, която
последица се изразява в прекъсване на погасителната давност за подлежащото на принудително
изпълнение вземане съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. Сочените в исковата молба
решения на ВКС, които според ищеца подкрепят тезата му, са постановени по
конкретни случаи, които нямат нищо общо с настоящия, а и категорично не могат
да се възприемат като своеобразно „тълкуване“ на цитираното по-горе
тълкувателно решение.
По всички изложени съображения
съдът в настоящия си състав приема, че с молбата за образуване на изпълнително
производство, подадена на 29.05.2020 г., по която е образувано изп. д. №
1082/2020 г. по описа на ЧСИ Сия Халаджова за принудително изпълнение на
процесните вземания, с оглед обстоятелството, че тя съдържа искания за
предприемане от съдебния изпълнител на конкретни изпълнителни действия, както и
овластяване по реда на чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител да избере начина
на изпълнение с оглед възложените му справки и проучвания на имотното състояние
на длъжника, 5-годишната погасителна давност за процесните вземания е
прекъсната преди изтичането й на 28.06.2020 г. и от датата на извършване на
тези процесуални действия на ответника – взискател в изпълнителното
производство, е започнала да тече нова 5-годишна погасителна давност съгласно
чл. 117, ал. 1 от ЗЗД, като прекъсването на давността не е заличено с обратна
сила с прекратяването на изпълнителното производство най-късно на 30.07.2020 г.
и новата давност не е изтекла към нито един от следните моменти в настоящото
производство: предявяване на иска, приключване на устните състезания, обявяване
на решението. Затова предявеният иск е неоснователен и следва да бъде изцяло
отхвърлен.
За пълнота следва да се отбележи,
че приложените в заверен препис изпълнителни дела № 782/2020 г. на ЧСИ Биляна
Богданова, с район на действие съдебния район на СГС и № 216/2020 г. на ЧСИ
Наталия Дангова, с район на действие съдебния район на СОС, са неотносими към
предмета на делото. Те касаят принудително изпълнение на друго вземане на
ответника, различно от което и да е от процесните – за сумата 665,39 лв. за
разноски в исковото производство по гр. д. № 14964/2013 г. на СРС, 66-ти
състав, за което е издаден изпълнителен лист на 19.05.2020 г. като второто от
тези изпълнителни дела е образувано поради изпращане на първото по
компетентност на основание чл. 427 от ГПК.
По разноските:
Независимо от изхода на делото и
направеното от ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, такива не се присъждат, тъй като ответникът
не е посочил размер на тази претенция. С оглед диспозитивното начало в
гражданския процес съдът не може служебно да замести липсващата воля на ответника
да посочи какъв размер на юрисконсултско възнаграждение претендира, нито
създава задължение на съда да определя размера на тези разноски служебно.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Б.Г.Г., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23б,
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника „Топлофикация София“ ЕАД, че поради претендирано погасяване по
давност ищецът Б.Г.Г. не му дължи чрез принудително изпълнение следните суми по
изпълнителен лист, издаден на 09.07.2015 г. по ч. гр. д. № 26289/2012 г. по
описа на Софийския районен съд, 91 състав: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ – сумата 3182,28 лв., представляваща цена
за потребена топлинна енергия за периода м. 11.2009 г. – м. 04.2012 г., ведно
със законната лихва, считано от 21.12.2012 г. до плащането; на основание чл. 86
от ЗЗД – сумата 432,41 лв., представляваща лихва за забава върху всяка месечна
вноска за периода м. 11.2009 г. – м. 04.2012 г., считано от деня, следващ
изтичане на 30-дневния период след месеца, за който се отнася, до 05.12.2012 г.,
както и сумата 297,35 лв. за разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: