Р Е Ш Е Н И Е
№328
гр. Русе, 27.02.2020
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд,
ХI - ти граждански състав в публично заседание на седемнадесети февруари, две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Станка
Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №6238 по описа
за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Е.Е.– юрисконсулт на
„Кредитреформ България“ ЕООД заявява, че на 16.06.2015г. между „4финанс“ ЕООД
(дружество опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка
„Вивус“) и М.С.Р., по реда на чл.6 от ЗПФУР, е сключен договор за кредит №**********.
Сочи, че
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправяне на предложението до сключване на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
Поддържа, че
процесният договор е оформен, съобразно разпоредбите на чл.3, вр.чл.2 от
ЗЕДЕУУ, а процедурата по сключването му е подробно описана в ОУ на „Финанс“
ЕООД и е в съответствие с приложимото законодателство. Пояснява, че при
кандидатстване за кредит, кредитополучателят подава заявка, след регистрация в
системата на „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя. На тази страница
били публикувани Общи условия, които кредитополучателят следвало да приема, както
и Стандартен европейски формуляр, съдържащ цялата преддоговорна информация, с
която трябвало да се запознае. След подаване на заявка, на кредитополучателя се
предоставял проект на договор за кредит, който при съгласие следвало да се
подпише чрез натискане на бутона „подпиши“. С „подписването“ му от клиента, се
приемало, че: последният е подписал всяка страница от договора и приложимите
ОУ; потвърдил, че е прочел и приел условията на Договора за кредит и бланката
на Стандартния европейски формуляр; желае да сключи договора за кредит и се
съгласява сумата по кредита да бъде преведена по посочената във формуляра за
заявка банкова сметка ***.
В конкретния
случай, М.Р. заявил желанието си да му бъде отпуснат заем в размер на 170 лева
за срок от 30 дни, с падежна дата 16.07.2015г. Съгласно заявката на ответника и
условията на договора, кредиторът превел сумата на 16.06.2015г., по посочена от
кредитополучателя банкова сметка.
***
(17.06.2015г.) ответникът направил заявка за отпускане на допълнителна сума в
размер на 100 лева. При отпускане на допълнителен кредит, съгласно чл.8 и сл.
от ОУ, съществуващия Договор за кредит се изменял чрез подписване на нов
договор за кредит при първоначално договорените условия, но Договорът се
изменял в частта относно сумата и датата.
В рамките на
същия ден, ответникът отново заявил искането си за отпускане на допълнителна
сума – 150 лева, която кредиторът превел по посочената в заявката банкова
сметка.
***.юни
2015г. М.Р. направил няколко заявки, които били одобрени и сумите, преведени по
посочената от него банкова сметка: ***.06.2015г. – 100 лева; на 22.06.2015г. –
80 лева; на 23.06.2015г. – 100 лева; на 25.06.2015г. – 50 лева.
В заявките
за отпуснатите суми, кредитополучателят заявил и незадължителна допълнителна
услуга за експресно разглеждане на заявките за кредит, за което кредиторът
начислил и допълнителни такси, посочени в специалните условия на договора срещу
графа „Експресно разглеждане“.
С настъпване
падежа на договора, М.Р. се задължил да върне общо сумата 884.86 лева,
формирана от: 750 лева – главница;
112.32 лева – начислени такси за експресно разглеждане и 22.54 лева – договорна
лихва за периода, през който е ползван кредита.
На уговорения
падеж, ответникът не погасил задължението си и на основание т.13.3 от ОУ,
считано от 17.07.2015г. към главницата била начислявана наказателна лихва в
размер 10.01% към договорния лихвен процент върху неизплатена главница за
периода на просрочието. Кредиторът изпратил три напомнителни писма до
ответника, на посочения в Договора за кредит адрес, съдържащи информация досежно размера на
дълга, просрочения период и начислената наказателна лихва.
С Договор за
прехвърляне на вземания №BGF - 2018 – 005/01.02.2018г., „Финанс“
ЕООД цедирало на „Кредитреформ България“ ЕООД вземането си, произтичащо от Договор за кредит №********** в общ размер 1892.14
лева, съставляващо сбор от: 750 лева – главница; 977.55 лева – наказателна
лихва за периода 17.07.2015г. – 31.01.2018г.; 112.32 лева – такса за експресно
разглеждане; 22.54 лева – договорна лихва; 30 лева – такси за събиране. Въз основа предоставените пълномощия, в изпълнение
изискванията на закона, ищцовото дружество изпратило уведомление до длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането, но пратката се върнала като непотърсена.
По изложените съображения, Е.Е.моли съда да постанови решение, с което да
осъди М.С.Р., ЕГН ********** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Шандор Петьофи“№19,
представлявано от управителя Р. В. сумата 750 лева – главница по Договор за кредит №**********/16.06.2015г.,
ведно със законната лихва, считано от 16.10.2019г. до окончателно изплащане на
задължението.
Претендира
направените по делото разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът М.С.Р.
е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно
неоснователността на ищцовите претенции.
Не оспорва твърдението, че е кандидатствал за заем,
попълвайки форма в сайта. Един месец, след получаване на сумите, с кредитора
постигнали съгласие да погаси задължението си на 10 месечни вноски, всяка в
размер на 75 лева.
Признава, че не извършил плащания, тъй като нямал
финансова възможност.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна,
следното:
Безспорен по делото е факта, че страните са обвързани от облигационна
върза, основана на договор за договор за кредит №**********, по силата на който „Финанс“ ЕООД
предоставило в заем на М.С.Р. общо сумата 750 лева с 30 дневен срок на
погасяване. Приложени са ОУ, съставляващи неразделна част от процесния договор.
В
чл.14.5 от ОУ е предвидено правото на кредитора да прехвърли на трето лице
вземанията си от кредитополучателя.
Ангажирани са писмени доказателства, неоспорени от
ответната страна, от които е видно, че в периода 16.06.2015г. – 25.06.2015г. по
сметка на ответника в „Банка ДСК“ ЕАД са преведени 750 лева.
С Договор за
прехвърляне на вземания №BGF - 2018 – 005/01.02.2018г.,
„4финанс“ ЕООД цедирало на „Кредитреформ България“ ЕООД вземането си,
произтичащо от Договор за кредит №********** в общ размер 1892.14
лева, съставляващо сбор от: 750 лева – главница; 977.55 лева – наказателна
лихва за периода 17.07.2015г. – 31.01.2018г.; 112.32 лева – такса за експресно
разглеждане; 22.54 лева – договорна лихва; 30 лева – такси за събиране, индивидуализирано
в Приложение №1 към Договора за цесия. Въз
основа предоставените пълномощия, в изпълнение изискванията на закона, на
08.03.2018г. ищцовото дружество изпратило уведомление до длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането на адреса, визиран в договора, идентичен с
този, посочен от ответника в отговора на исковата молба. Пратката е върната
като непотърсена.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Ищецът основава твърденията си за наличие на
облигационно правоотношение, на Договор за кредит №**********,
страна по който е „Финанс“ ЕООД,
сключен чрез съставяне на електронен документ по смисъла на чл.3, вр.чл.2 от
ЗЕДЕУУ. За проверка валидността на процесния договор следва да се прецени дали
са спазени изискванията на ЗПФУР.
Съгласно разпоредбата на чл.6 ЗПФУР, „договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние“ (за какъвто се твърди, че е сключен от цедента с
ответника), е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при който от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние.
В § 1, т.2 от ДР на ЗПФУР е дадена легална дефиниция
на понятието „средство за комуникация от разстояние“: „всяко средство, което
може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя“. Несъмнено,
използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по
телефон и изпращане на писма по имейл представляват средства за комуникация от
разстояние.
При договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация и е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора (чл.18 ЗПФУР), като за
установяване на посочените обстоятелства, в случаите на електронни изявления,
се прилага ЗЕДЕУУ.
Тези правила, приведени към настоящия случай, намират
своето обективно проявление – ищецът е приложил заверени копия от Договор за кредит №**********, Общи условия и платежни
документи, от които е видно, че по сметка на ответника в „Банка ДСК“ ЕАД са
преведени 750 лева.
Съдът намира, че е налице валидно сключване на договор
за кредит по реда на чл.6 ЗПФУР и предаване на договорената сума от
кредитодателя, в чиито права е встъпило ищцовото дружество.
Естествено е на представения физически носител –
хартия, да не се намира материално положен параф на ответника – потребител, но
това не нарушава действителността на договора и не отрича съществуването му в
правния мир.
На посочения от ищеца сайт – www.vivus.bg на доставчика „4финанс“ ЕООД са предоставени
приложимите общи условия и преддоговорна информация, от които е видно, че е
спазено изискването на чл.10, ал.1 и чл.18, ал.1, т.1 от ЗПФУР. Страницата е
активна, общодостъпна и позволява извършването на информативна справка от всяко
лице. Електронната система за кандидатстване и сключване на договори от
разстояние на vivus.bg съдържа
алгоритъм, който е описан в общите условия и предвижда задължителна възможност
за изрично съгласие на всеки етап от регистрацията, запознаването с условията,
приемането им и сключването на договора от разстояние. Този алгоритъм изключва
преминаване към всяка следваща фаза (от отправяне на поканата до сключването на
договора) без даване на съответното съгласие и съответно – приключване на
процедурата по сключване на договора без полагане на обикновен електронен
подпис (чл.1.8 от ОУ) на всяка страница чрез натискане на бутон „подпиши“.
Очевидно, различните етапи от регистрацията се визуализират само за
потребителя, ползващ съответното средство за комуникация от разстояние и
единствено той може да ги отпечата като изображение върху хартиен носител. При
доставчика се генерира единствено подписаното (по смисъла на чл.13, ал.4 от
ЗЕДЕУУ) крайно електронно изявление, от което биха могли да произтекат някакви
последици – права и задължения, каквото в случая е договора за кредит.
Ответникът е предоставил всички изискуеми данни – три
имена, ЕГН, адрес, телефон, имейл и банкова сметка ***. Не оспорва факта, че е
кандидатствал за заем, попълвайки формуляра на страницата на vivus.bg. Признава, че е получил заемната
сума, но поради финансови затруднения не съумял да погаси задължението си,
така, както е уговорено – на 10 месечни вноски по 75 лева.
Изложеното води до извод, че е налице заемно
правоотношение между цедента (праводател на ищеца) и ответника. За сключването
на процесния договор е индиция и категорично доказаното от ищеца реално плащане
от страна на кредитодателя на уговорената сума – 750 лева, чрез превеждането й
по посочената от потребителя сума. Тъй като последният не е изпълнил основното
си задължение – да върне в получената сума в предвидения срок (25.07.2015г.), то за кредитора – ищец (по
силата на договора за цесия с доставчика, даващ му материалната легитимация да
встъпи в правата му) се поражда правото да ангажира отговорността за забавено
изпълнение на ответника на паричното му задължение, като поиска реално
изпълнение на същото.
По отношение вземането, което произтича от договор за
кредит, е приложима разпоредбата на чл.110 ЗЗД. При заем с уговорен срок за
връщане, погасителната давност започва да тече от падежа на задължението –
25.07.2015г. и изтича на 25.07.2020г. Исковата молба е депозирана на
16.10.2019г., т.е. преди изтичане на давностния срок, с оглед което
релевираното от ответната страна възражение за изтекла погасителна давност се
явява неоснователно.
Ирелевантно за спора е и възражението, че съобщение с
изх.№4331/14.02.2018г., с което длъжникът е уведомен за прехвърления дълг не е
подписано от господин Райчев, след като Договор за прехвърляне на вземания №BGF - 2018 – 005/01.02.2018г.,
Потвърждението за прехвърляне на вземания и пълномощното са подписани от
законния представител на цедента.
Вземането
е цедирано на „Кредитреформ
България“ ЕООД, като първоначалния кредитор е
упълномощил ищцовото дружество, да уведоми от негово име всички длъжници за
сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания.
Правата
по прехвърленото вземане преминават върху цесионера със сключване на договора,
поради което цедентът вече не е титуляр на вземането. Това налага извод, че
ищецът е материалноправно легитимиран да търси изпълнение на задълженията по
договора за кредит, респективно установяване на вземанията си.
Кредиторът
е положил достатъчно усилия, за да достигне лично до длъжника уведомление за
цедиране на вземането. От приобщения по делото договор за кредит е видно, че
кредитополучателят е посочил адрес за връчване на съобщения и изявления –
гр.Русе, ул.“Г. С.“№…….., бл.“.Б.К.“, вх…., ет…., ап……., на който адрес е
изпратено съобщение. Този адрес е посочен от ответника и в отговора на исковата
молба. От приложената обратна разписка към товарителницата е видно, че М.Р. не
е намерен на адреса.
Във
формираната с редица решения на ВКС практика, безпротиворечиво се приема, че
уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД.
Уведомяването на длъжника за цесията следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска.
По изложените съображения претенцията се явява
основателна и следва да бъде уважена в претендирания размер – 750 лева.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК
в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото в размер на 410
лева – заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално
представителство.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, М.С.Р., ЕГН ********** да заплати на „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Шандор Петьофи“№19, представлявано от управителя Р. В. сумата 750 лева – главница по Договор за кредит №**********/16.06.2015г.,
ведно със законната лихва, считано от 16.10.2019г. до окончателно изплащане на
задължението, както и направените по делото разноски в размер на 410 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: