РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Перник, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско
дело № 20251700500072 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 991/13.11.2024 г., постановено по гр.д. № 5991/2023 г. по oписа на
РC- Перник са отхвърлени като неоснователни предявените от „Водоснабдяване и
канализация” ООД, със седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. "Средец” №
11, срещу И.. Р. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 274,60 лв. – главница за доставена и
отведена вода за периода 16.11.2021 г. – 16.01.2023 г. в жилище на адрес: ***, с
абонатен № ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 13.07.2023 г. до окончателното й изплащане, и сумата 24,99 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за
периода от 04.02.2022 г. до 31.05.2023 г., за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение № 1863/14.07.2023 г. по ч.гр.д. № 3284/2023 г. на РС-Перник.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от юрисконсулт З.
П., процесуален представител на „Водоснабдяване и канализация” ООД, с която се
обжалва първоинстанционното решение като се твърди, че същото е неправилно и
незаконосъобразно. Изложени са съображения, че пред първоинстанционното
производство са били ангажирани всички необходими документи, които доказват по
безспорен и категоричен начин, че ответникът е единствен законен наследник на Р.К.
1
Ч.. Направени са твърдения, че първата инстанция не е взела предвид и е стигнала до
неправилен извод, че не са ангажирани доказателства, че наследодателя Р.К. Ч. е
придобил правото на собственост върху имота, поради което не може да бъде направен
извод, че имота е преминал върху Р.К. Ч. по сила на закона. Въз основа на изложеното
се иска отмяна на първоинстанционното решение. Прави се искане за присъждане на
разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна И. Р. Ч.,
чрез процесуалния му представител адв. И. В., в който се изразява становище за
неоснователност на подадената от водоснабдителното дружество въззивна жалба.
Сочи се, че в хода на производството ищецът не е направил пълно и главно доказване
на исковата си претенция, а именно: че ответника е придобил по силата на
наследствено правоприемство процесния имот. Акцентира се на обстотелството, че
защитата на ответника изрично е оспорила ответника да е приел наследството на Р.К.
Ч., но доказателства за това не са били представени. По изложените съображения се
прави искане за оставяне на въззивната жалба без уважение.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните
по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Производството пред Районен съд – Перник е образувано въз основа на
предявени от „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр.Перник, ул. "Средец” № 11, чрез юрк. З. П., срещу И. Р. Ч.,
ЕГН **********, с адрес: ***, установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата 274,60 лв.– главница за доставена и отведена
вода за периода 16.11.2021 г. – 16.01.2023 г. в жилище на адрес: ***, с абонатен № ***,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
13.07.2023 г. до окончателното й изплащане, и сумата 24,99 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от
04.02.2022 г. до 31.05.2023 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение №
1863/14.07.2023 г. по ч.гр.д. № 3284/2023 г. на РС-Перник.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е предоставило В и К
услуги – доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на адрес: ***. Твърди се,
че титуляр на партидата е Р.К. Ч., като видно от удостоверение за наследници с изх. №
*** от ***, издадено от Община Перник, последният е оставил след смъртта си
единствен наследник И. Р. Ч.. Поради това, се твърди, последният, в качеството му на
законен наследник, е задължен съгласно действащите ОУ да посети ищцовото
дружество с необходимите документи за извършване на промяна на партидата, което
не е било сторено от ответника. Поради това за процесния имот е била открита
отделна партида в счетоводните регистри на дружеството с титуляр И. Р. Ч., което е
било сторено след извършена служебно смяна на партида въз основа на представено
от Община Перник удостоверение за наследници. Твърди се още, че до настоящия
момент ответника не е погасил задълженията си да заплати доставената, отведена и
пречиствена вода за периода от 16.11.2021г. до 16.01.2023г. на обща стойност от 299,59
лева, от които: 274,60 лева главница и 24,99 лева - лихва за забава, начислена за
периода от 04.02.2022г. до 31.05.2023г.
2
В заключение се твърди в исковата молба, че между водоснабдителното
дружество и ответника е налице облигационноправна връзка по повод продажбата на
питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина,
установен в Общите условия, приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР и
Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни услуги.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител
адв. И. В., е оспорил предявените искове. Оспорено е твърдението, че между страните
са налице материално-правни отношения, тъй като не е доказано наличието на
облигационно отношение между тях. Оспорено е служебното откриване на партида на
името на ответника, доколкото не са представени доказателства относно
обстоятелството, че ответника е приел наследството на Р.К. Ч.. Исковите претенции са
оспорени и по размер, като се твърди, че не са представени доказателства относно
наличието на потребление, както и начина на остойностяване на потребената вода.
За установяване на твърденията си, ищецът е ангажирал писмени доказателства,
след които и заверено копие на Удостоверение за наследници изх. № ***,
установяващо, че след смъртта си Р.К. Ч. е оставил за наследник сина си И. Р. Ч. и
писмо с изх. № 24/МСИ-1016-1 от 25.09.2024г. на Община Перник, в което е отразено,
че процесният недвижим имот е предеклариран служебно на името на И. Р. Ч., като
няма приложен документ за собственост. Ангажирани са и писмени доказателства,
целящи установяването на исковите претенции по размер.
Преценявайки изложените доводи, становището на страните, както и
събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира от правна
страна следното:
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се
явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките
на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Предвид предявените установителни искове, първоинстанционният съд изрично
е указал на ищеца с проекта на доклад по чл. 146 от ГПК, обявен за окончателен в
първото по делото открито съдебно заседание, че в доказатествена тежест на ищеца е
да докаже при главно и пълно доказване съществуването на валидно възникнало
облигационно отношение с ответника, като установи вземането си на твърдяното
договорно основание и в претендирания размер, както че през процесния период е
извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода за обект, находящ се ***. Ищцът следва да докаже и че
през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на
Общите условия, както и твърденията си за начина на отчитане на консумираните
услуги и начислените в тази връзка суми, съгласно чл. 23 от ОУ.
3
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198
„о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу
заплащане за територията на гр. Радомир. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК
операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за
предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник.
Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между
страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи
условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален
писмен договор между субектите не се изисква.
Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от ОУ на оператора,
която разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици,
носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи
непитейна вода след обработката й и наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги за който и да е
субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги
по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор – „Водоснабдяване и канализация” ООД - Перник.
Предвид горното, правилно районният съд е приел, че по делото не се доказва
наличието на облигационно правоотношение между ищеца и ответника с предмет
доставка на ВиК услуги в процесния имот.
Анализирайки относимата правна уредба и фактите по делото, съдът достига до
правния извод, че не се установява по безспорен и категоричен начин, че именно
ответника е собственик на процесния имот, респективно потребител на ВиК услуги.
Както е приел и районният съд, от страна на ищеца не са ангажирани достатъчно
доказателства, които да установят обстоятелството, че ответника е потребител на
услуги, предоставени от ищеца за процесния период, т. е. че същия е собственик или
притежател на вещно право на строеж или право на ползване върху процесния
водоснабден имот, въпреки указаната му доказателствена тежест в тази насока.
Представеното от страна на ищеца писмо от Д „МПТ” към Община Перник, сочещо, че
процесният имот е служебно предеклариран на името на ответника не е достатъчно, за
да установи наличието на притежавано от последния право на собственост върху
процесния имот или учредено спрямо него вещно право на ползване. Още повече, че
по делото не са представени и доказателства, които да установяват, че наследодателя
на ответника е бил собственик или ползвател на процесния имот, респ. и в какъв обем
от права.
С оглед горното, решението на районния съд се явява правилно. Формираната
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението е правилна и
4
кореспондираща с доказателствения материал, поради което настоящия съд изцяло се
солидализира с изводите на първоинстанционният съд и по силата на чл. 272 от ГПК
препраща към тях.
Предвид изложеното и доколкото правните изводи на двете инстанции съвпадат,
въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва
да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на Районен съд - Радомир
следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната
жалба, разноски на жалбоподателя не се дължат.
Особения представител на въззиваемата страна е направил искане за определяне
на възнаграждение за процесуалното представителство пред въззивната инстанция,
която съдът намира за основателно. С оглед осъществения обем от работа от страна на
особения представител, в синхрон с липсата на фактическа и правна сложност на
делото, настоящия съдебен състав намира, че следва да бъде определено
възнаграждение на особения представител в размер на 200,00 лева.
Водим от изложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 991/13.11.2024 г., постановено по гр.д. №
5991/2023 г. по oписа на РC- Перник.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец” № 11 ДА ЗАПЛАТИ на адв.
И. В. В., с адрес на упражняване на дейността: *** сумата от 200,00 лева /двеста лева,
00ст./, представляваща възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5