Определение по дело №23556/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 44542
Дата: 1 ноември 2024 г. (в сила от 1 ноември 2024 г.)
Съдия: Ина Милчева Генжова
Дело: 20241110123556
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 април 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 44542
гр. София, 01.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110123556 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. Г. Г., чрез адв. Д. .,
срещу .. ЕООД, с която са предявени при условията на обективно съединяване
установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал.
1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, с който
се иска да бъде обявена нищожността договор за паричен заем №..г., при условията на
евентуалност – да се признае за нищожна на същите основания клаузата за неустойка,
поради противоречие със закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от
ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави.
Ищецът твърди, че на 02.10.2023 г. сключил с ответника договор за
предоставяне на потребителски кредит № .., по силата на който му била предоставена в
заем сума в размер на 1000 лв., при уговорен 12 месечен срок за погасяване на заема,
при ГЛП от 23% и ГПР от 49,11%. Съгласно чл. 5 от договора, задължението по
кредита се обезпечавало с предоставено от .. обезпечение в полза на кредитодателя.
Ищецът сочи, че му била начислена и такса за обезпечение с поръчителство – услуга,
предоставяна от партньор на .. ЕООД в размер на 950 лева. Твърди, че е погасил
задълженията си по кредита. Излага съображения за недействителност на процесния
договор за кредит, в който не били посочени дължимите вноски по договора за
поръчителство, както и че сключването на договора за гаранция представлявало
задължително условие за предоставяне на кредит. Счита процесния договор за кредит
за недействителен поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в
същия липсвала информация относно механизма на формиране на ГПР и общата
стойност на дълга. Твърди, че посоченият в договора ГПР не отговаря на
действителния, както и че същият надхвърлял законоустановения максимум в чл. 19,
ал. 4 ЗПК. В тази връзка, поддържа че кредитодателят е ограничил възможността му
да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Счита, че
дължимото възнаграждение по договора за поръчителство представлявало разход,
който следва да бъде съобразен при формиране на ГПР. Навежда доводи за
неравноправност на клаузата по чл. 5 от договора за кредит. Излага съображения за
свързаност на дружеството кредитодател и гарант. Ето защо моли съда да прогласи
нищожността договора за кредит, при условията на евентуалност - на клаузата по чл. 5,
предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на поръчителство от ...
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Ц., е подал отговор на исковата
молба. Взема становище за неоснователност на предявените искове. Излага доводи
1
относно действителността на процесния договор за кредит, като твърди, че клаузите
му са индивидуално договорени с ищцата. Счита, че формата на договора е
съобразена със законовите изисквания относно размера на шрифта. Твърди, че
уговорената неустойка не следва да бъде включена при формиране на ГПР по кредита,
както и че дължимостта й е обусловена от поведението на кредитополучателя. Излага
подробни съображения относно действителността на оспорваните клаузи. Твърди, че в
съдържанието на договора не са налице неравноправни клаузи. Моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: сключен между страните договор за паричен заем №..г., по
силата на който на ищеца била предоставена заемна сума в размер на 1000 лева, който
следвало да изплати на 12 вноски, както и уговорено възнаграждение за дружеството-
гарант в размер на 950 лева в изпълнение на чл.5 от договора за предоставяне на
обезпечение.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че
между страните има сключен договор за паричен заем №..г. с твърдените клаузи
(безспорно), в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните
пороци, а именно, че клаузите са индивидуално договорени, че не представляват
скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно
в случай на включването му не се нарушава императивната норма за максималния
размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не противоречат на закона, не е налице
заобикаляне на закона и не противоречат на добрите нрави.
Следва да бъде отложено произнасянето по искането за допускане на СТЕ, като
се дадат указания на ищеца да заяви дали оспорва обстоятелствата, чието установяване
се иска.
Съдът намира, че следва да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно
заседание, поради което на основание чл. 140, ал.1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 03.02.2025 г. от 10:10ч., за която
дата и час страните да бъдат призовани, като им указва,че най- късно до първото по
делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада
по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на ищеца
– и препис от отговора на ответника и приложенията към него.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба и отговора на искова
молба писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането за изготвяне на съдебно-техническа
експертиза по делото по задачи, формулирани в исковата молба.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването да заяви дали оспорва
обстоятелствата, чието установяване се иска със СТЕ, посочени в отговора на исковата
молба.
ДЕЛОТО да се докладва за произнасяне по искането за експертиза след
постъпване на становище от ответника или изтичането на срока за това.
2
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3