РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Бургас, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222000500053 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е въззивна жалба от ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, булевард
„Джеймс Баучер" № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и
Крум Димитров Крумов - изп. директори, чрез процесуален представител адв.
Г. Д. от АК - Я., срещу решение № 92/25.11.2021 год. по гр.д.№86/2021 год.
по описа на Ямболския окръжен съд, в частите, с които:
- е осъден ответника "ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, булевард „Джеймс Баучер"
№ 87, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, да заплати на ищеца А. М. А. с ЕГН
**********, от с. Б., община "Т.", Я. област, ул. "Б." № *, сумата от 25 000
лв. /двадесет и пет хиляди лв./, представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди от смъртта на сестра му Е. М. А. в резултат
на ПТП, станало на **.**.**** год., и виновно причинено от водача на л.а.
1
марка „Пежо", модел „406" с д.к.н. В 1027 ВС, застрахован по риска
„Гражданска отговорност" в ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, ведно със
законната лихва върху главницата от 31.03.2021 год. до окончателното
изплащане на задължението.
- е осъден ответника "ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, булевард „Джеймс Баучер"
№ 87, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, да заплати на ищеца Ц. М. А. с ЕГН
**********, от с. Б., община "Т.", Я. област, ул. "Б." № *, сумата от 25 000
лв. /двадесет и пет хиляди лв./, представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди от смъртта на сестра му Е. М. А. в резултат на
ПТП, станало на **.**.**** г., и виновно причинено от водача на л.а. марка
„Пежо", модел „406" с д.к.н. В 1027 ВС, застрахован по риска „Гражданска
отговорност" в ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, ведно със законната
лихва върху главницата от 31.03.2021 год. до окончателното изплащане на
задължението.
- осъдено е "ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* , със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Лозенец, булевард „Джеймс Баучер" № 87,
да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на адв. К. С. Г. с ЕГН ********** от *АК адвокатско
възнаграждение в размер на 2 560 лв.
-осъдено е ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, булевард „Джеймс Баучер" № 87, на
основание чл. 78, ал. 6 и чл. 81 от ГПК, да заплати по сметка на Окръжен съд
- Ямбол сумата 2000 лв., представляваща дължима държавна такса
съразмерно уважената част от иска.
Твърди се, че решението в обжалваните части е неправилно като
необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че отношенията между
загиналата при ПТП и нейните братя – ищците по делото, са били обичайни и
не се отличават с изключителност, поради което не са установени
предпоставките по ТР по ТД №1/2016 год. на ОСНГТК на ВКС. Възразено е,
че от страна на ищците не е проведено главно и пълно доказване на
изключително близка и трайна житейска връзка с починалата, както и
претърпени значителни морални болки и страдания от нейната загуба.
2
Извършен е анализ на свидетелските показания на разпитани по делото
свидетели с твърдение, че те не установяват изискуемите предпоставки за
присъждане на обезщетение в полза на ищците, а от разпита на свидетелите
става ясно, че братята и тяхната сестра са живели в едно домакинство със
своите родители, но не е имало период от време, в който да са били лишени
от родителска грижа и да се е налагало да полагат заместващи грижи един за
друг. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части, за
цялостно отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноските
по делото за двете съдебни инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор от А. М. А. и Ц. М. А., чрез
процесуален представител адв. К. С. - *АК, в който са изложени съображения
за неоснователност на възраженията по въззивната жалба и правилност на
решението в обжалваните части. Твърди се наличие на изискуемите
предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза
на братята на загиналото при ПТП лице, тъй като приживе между тях са били
изградени особено близки житейски и емоционални отношения, а загубата на
сестрата е преобърната целия живот на ищците, като те са понесли и
продължават да понасят изключителни нематериални вреди от нейната смърт.
Сочи се, че обезщетенията определени с обжалваното решение са в
справедлив размер. Направено е искане за потвърждаване на решението в
обжалваните части и за присъждане на разноските по делото, включително на
адвокатско хонорар.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт
на съда, който подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.
С решението в обжалваните части Ямболският окръжен съд се е
произнесъл по субективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ и по претенции за законни лихви.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частите, с които
претенциите на ищците са отхвърлени за сумите над 25 000 лв. до 26 000 лв. –
частични искове от по 200 000 лв. за всеки от двамата ищци, и за законни
лихви върху обезщетенията за периода от 25.03.2021 год. до 30.03.2021 год.
Пред въззивния съд страните поддържат изразените становища,
включително по претенциите за присъждане на съдебни разноски.
Въззивникът е направил възражение за прекомерност на претендираното по
3
списъка по чл. 80 от ГПК възнаграждение за процесуално представителство
на въззиваемите по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Настоящият съд е сезиран да се произнесе като втора инстанция по
същество по онези части от предявените пред Бургаският окръжен съд искови
претенции на ищците А. М. А. с ЕГН ********** и Ц. М. А. с ЕГН
**********, двамата с адрес: с. Б., общ. Т., обл. Я. , предявени чрез адв. К. С.
– *АК, срещу ЗД БУЛ ИНС" АД - София, ЕИК *********, с които е
поискано осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от
по 25 000 лв., като част от общо претендирана за всеки от ищците сума от по
200 000 лв., - обезщетение за неимуществени вреди претърпени от смъртта на
сестра им Е. М. А. в резултат на ПТП, станало на **.**.**** г., и виновно
причинено от водача на л.а. марка „Пежо", модел „406" с д.к.н. В 1027 ВС,
застрахован по риска „Гражданска отговорност" в ответното застрахователно
дружество, ведно със законната лихва върху главницата от 31.03.2021г.,
до окончателното й изплащане.
Сочи се, че по НОХД № 134/2019 г. по описа на ОС-Сливен е
постановена влязла в сила на 07.01.2021 год. присъда № 9/22.04.2019 г.,
изменена с решение №151/9.10.2019 г. на Апелативен съд - Бургас,
последното потвърдено с решение № 59/07.01.2021 г. по НОХД № 39/20 г., на
ВКС, с която Р. М. С. е признат за виновен в това, че на **.**.**** г., при
движение по АМ „Тракия“ е нарушил правилата за движение по пътищата с
управлявания от него л.а. „Пежо", модел „406" с д.к. № В 1027 ВС е
реализирал ПТП, при което е причинена смъртта на Е. М. А. ЕГН
**********-сестра на ищците и Е. Е. А. - дъщеря на Е. А. и племенница на
ищците. Сочи се, че ответникът-застраховател отговаря за обезщетенията за
вреди поради сключена застраховка „ГО“ за автомобила с който е причинено
ПТП-то, но по претенцията отправена към застрахователя преди предявяване
на исковете, той е отказал за определи и изплати обезщетение за
претърпените от ищците неимуществени вреди в резултат на смъртта на
тяхната сестра. Твърди се, че всеки от ищците е преживял изключително
тежко внезапната смърт на сестра си. Сочи се, че през целия си живот ищците
и тяхната сестра живели заедно в къщата на техните родители, където били
отгледани с много любов и всеотдайност, като между тях били установени
прекрасни отношения. Като по-голямо, момичето помагало на родителите си
в отглеждането на ищците. Когато пораснали, Е. и А. имали обща компания и
4
приятели, били винаги заедно. За Цанко сестра му била като втора майка,
защото често се грижела за него. Между ищците съществували не само
братско-сестрински, но и приятелски отношения, те си споделяли и помагали.
В резултат на ПТП ищците загубили най-скъпото в живота си-тяхната сестра,
което сринало целия им живот, светът им опустял, зейнала незаличима
празнина, а болката и мъката били непреодолими. Ц. и А. изпаднали в
депресия, затворили се в себе си, не искали да се виждат с никого и да
излизат навън. Всичко им напомняло за тяхната слънчева и усмихната сестра,
постоянно плачели пред приятелите си, станали лесно раними, чувствителни.
Изпаднали в шок, получили остра стресова реакция и душевно разстройство,
като последиците в емоционален и психически план не са отшумели и никога
няма да отшумят. Считат, че са материално легитимирани да получат
обезщетение за претърпените от тях болки и страдания, което определят в
справедлив размер от общо по 200 000 лв. за всеки от тях, поради което молят
за уважаване на частично предявените искове, с присъждане на законни
лихви и съдебни разноски, ангажират доказателства.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Признава
наличието на валидно застрахователно правоотношение по което е отговорен
за причинените вреди от настъпилото ПТП на 12.04.2018 год., не оспорва и
останалите обстоятелства по твърдения деликт, но оспорва материалната
легитимация на ищците за получаване на обезщетение. Твърди, че между
ищците и починалата при ПТП тяхна сестра не е била изградена трайна и
дълбока емоционална връзка по смисъла на ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС. Твърди, че отношенията между ищците и починалата не са били
изключителни, а обичайни, Оспорва и фактическите твърдения за общо
местоживеене, полагане на грижи, участие на сестрата в отглеждането и
възпитанието на ищците, както и изпитани болки и страдания над
обичайните. Евентуално претенциите на ищците са оспорени по размер като
силно завишени. Иска се отхвърляне на исковете, евентуално - частичното им
уважаване до въведените в закона лимити.
И двете страни са направили пред първата инстанция искания за
присъждане на съдебни разноски, в това число и адвокатски възнаграждения,
като са направили и възражения за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
5
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл. 269 от ГПК се установи, че обжалваното решение е
постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната
форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.
Решението в обжалваните части е допустимо като постановено по
допустими искове, след надлежно отправено искане до застрахователя и
получен отказ за определяне и присъждане на обезщетения.
При проверка за правилност на решението в обжалваните части,
въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивните жалби.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка по релевантните факти и обстоятелства:
С влязла в сила на 07.01.2021 год. присъда № 9/22.04.2019 г.по НОХД
№ 134/2019 г. по описа на ОС - Сливен, изменена с решение № 151/9.10.2019
г. на Апелативен съд - Бургас, последното потвърдено с решение №
59/07.01.2021 г. по НОХД №39/20 г., на ВКС, Р. М. С. е признат за виновен в
това, че на **.**.**** г., при движение по АМ „Тракия“ е нарушил правилата
за движение по пътищата с управлявания от него л.а. „Пежо", модел „406" с
д.к. № В 1027 ВС и е реализирал ПТП, при което е причинена смъртта на три
лица, две от които са Е. М. А. ЕГН **********-сестра на ищците и Е. Е. А. -
дъщеря на Е. А. и племенница на ищците. Родството на ищците с починалата
при ПТП Е. А. /и с починалата нейна дъщеря Е./ се установява от
представените удостоверения за родствени връзки и данни от НБД Население.
Разпитаната от окръжния съд свидетелка В. М. - втора братовчедка на
ищците, познаваща ги от деца, сочи, че те и сестра им Е. живели в бащината
си къща в с. Б. В тази къща живели също бабата и дядото. Отношенията на Е.
с братята й били добри, разбирали се, слушали се. Е. била най-голямата и
когато родители им били на работа, тя гледала братята си. Е. давала съвети на
брат си А., а той много я слушал. Те спели в една стая, учели заедно,
посещавали едно училище в с. Б., където учел и Ц., като излизали в една
компания. Свидетелката сочи, че Е. имала дете от мъж, с когото не е живяла -
като разбрал, че е бременна, бащата на детето й повече не я потърсил. Три,
четири месеца преди катастрофата, след като „се омъжила“ за З., Е. напуснала
бащиния си дом и се установила да живее с него в А., но продължила да
6
поддържа връзка с братята си чрез видео чат. Свидетелката сочи, че винаги е
живяла в село К., но се виждала с ищците и с Е. по два-три пъти в седмицата -
или те идвали при нея или тя ходела при тях. Е. работела през лятото, с
изключение на периода в който била бременна и си гледала детето. През това
време тя продължила да живее в къщата на родителите си. Със З. /също
починал при процесното ПТП/ Е. се запознала през декември 2017 год. След
Нова година тя отишла да живее при него в А. Към момента на ПТП А.
работел в Х. Заминал няколко месеца преди смъртта на сестра си.
Катастрофата станала през м. **.**** год. След нея Ц. бил съсипан,
постоянно плачел, не искал да влезе в къщата. Месеци след смъртта на сестра
си Ц. бил променен, не се събирал и не споделял с приятелите си, затворил се
в себе си. Когато видял сестра си и дъщеря й в ковчега А. започнал да плаче,
да блъска, да чупи и да обвинява майка си, че е пуснала сестра му и детето й в
А. Станал много избухлив, не приемал да му се каже нещо, карал се. Според
свидетелката смъртта на Е. се отразява много зле на двамата братя, те не
могат да я превъзмогнат, тъй като много обичали сестра си. Свидетелката
сочи, че братята постоянно говорят за сестра си и племенницата си, гледат
снимки, а А. спрял да се вижда с компанията, в която били заедно със сестра
си. Две години след смъртта на сестра си А. кръстил детето си на нея.
Разпитаната пред окръжния съд свидетелка М. М. живее в с. Б. и
познава семейството. Децата се родили и израснали пред очите й. В къщата в
селото заедно живеели бабата и дядото, родителите, А., Ц. и Е., както и детето
на Е. - момиченце. Отношенията на Е. с братята й били много добри,
свидетелката не е чувала за неразбирателства помежду им. Когато родителите
били на работа, Е. се грижела за братята си, готвела им за обяд или вечеря. Е.
имала с А. по-малка разлика, учели в едно училище, където учел и
племенника на свидетелката. Всички се имали много, излизали заедно. А. и Е.
често идвали в дома на свидетелката за да пишат домашните си. Е. била добро
дете. До осми клас децата учели в селото, след това продължили да учат в гр.
Я., а Ц. - в съседното село С. Когато Е. започнала да работи, помагала и се
грижела за братята си. След като забременяла, Е. не заживяла с бащата на
детето, останала в бащината си къща, където била и след раждането на детето.
Отношенията с родителите й били добри. Няколко месеца преди катастрофата
Е. се запознала с друго момче и заминала при него в А. През м. 04.2018 год.
се върнали от А. за няколко дни, за да вземат детето на Е., което през това
7
време живеело при родителите й в къщата в с. Б. А. тогава бил в Х. за четири-
пет месеца. Когато станала катастрофата А. бил в чужбина, а Ц. бил на
училище. След като разбрал, че сестра му е починала Ц. тежко приел
новината, бил шокиран, стоял пред къщата и отказвал да влезе вътре, тъй като
не можел да приеме случилото се. Когато съобщили на А. за смъртта на
сестра му, той не можел да повярва. Върнал се за погребението, а щом влязъл
в къщата започнал да крещи, да вика, да удря главата си, да се кара на майка
си защо е оставила сестра му да замине в чужбина, паднал на колене, късал си
дрехите. Свидетелката сочи, че братята тежко преживяват смъртта на сестра
си. Ц. има проблеми с говора и не споделя със свидетелката, но тя го виждала
да плаче. А. станал по-нервен и избухлив, вече не се виждал с племенника на
свидетелката, тежко преживява случилото се. Братята били много близки с Е.,
тя също много ги обичана, като те не можели да преживеят смъртта й, били
тъжни, всяка седмица ходели на гробищата.
От представените извлечения от НБД Население се установява, че
ищецът А. А. е сключил брак на **.**.**** год., като на **.**.**** год. се е
родила дъщеря му Е. А. М.
Съдът дава вяра на свидетелските показания относно релевантните и
лично възприети от тях факти и обстоятелства. Показанията на
братовчедката на ищците цени при отчитане на евентуалната й
заинтересованост.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прави
следните правни изводи:
По елементите на деликта по чл. 45 от ЗЗД не се спори. Тези елементи
се установяват и съгласно чл. 300 от ГПК - съдът зачита влязлата в сила
присъда спрямо дееца, сочеща извършване на виновно противоправно деяние
от лице, за което по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ би могла
да се ангажира отговорността на застрахователя-ответник. Процесуалната
легитимация на ответника като потенциално отговорен за обезщетяване на
вредите от ПТП, също не се оспорва.
Оспорена е материалната легитимация на ищците за получаване на
обезщетение за неимуществени вреди претърпени от смъртта на тяхната
сестра, поради липсата на предвидените по закон и задължителната съдебна
практика предпоставки.
8
За да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в полза на
ищците по делото, които са извън наследниците по закон на починалото при
ПТП лице, за което да се ангажира отговорността на застрахователя, не е
достатъчно да бъдат доказани кумулативните елементи на деликта по чл. 45
от ЗЗД.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 год. на ВКС по т.д.
№ 1/2016 год., ОСНГТК е разширен кръга на лицата, които могат да получат
обезщетение, но при следните граници: материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 год. и Постановление №
5 от 24.ХI.1969 год. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение
се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
Към момента на ПТП ищцата е била на навършени ** години, ищецът
А. - на ** години, а ищецът Ц. - на ** години. От свидетелските показанията
на разпитаните по делото свидетели се установява, че в процеса на израстване
докато Е., А. и Ц. са били деца и са живели заедно в къщата на своите
родители, баба и дядо, между тях са били установени добри и близки
отношения на взаимна подкрепа и обич. Е. като най-голяма сестра помагала в
домакинството, готвела и се грижела за братята си когато родителите им били
на работа. Е. обичала братята си, те също се отнасяли с обич и уважение към
нея. Поради неголямата разлика във възрастта Е. и А. имали и общи приятели,
с които излизали.
Конкретно установените по делото обстоятелства обаче не сочат
изискуемата изключителност на отношенията извън обичайните такива
за този вид родство, чрез създадена особено близка връзка. Настоящият
съд споделя възприетото с решение № 92/17.11.2020 год. по т.д.№ 1275/2019
год. по описа на ВКС, 2-ро т.о. в което, при отговор на въпроса относно
предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в
Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на
9
Пленума на Върховния съд, е прието, че следва да се отчете обстоятелството,
че традиционно в българския бит отношенията между посочените роднини -
братя и сестри, баби и дядовци и внуци, се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се
приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка,
необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост
между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства,
обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за
съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към
връзката между братята и сестрите е израстването им сами като деца поради
продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина /решение № 372
от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о./.
В случая отношенията между Е. и нейните братя по никакъв начин не
надхвърлят обичайните такива. Грижите от страна на Е. спрямо братята са
били помощни, а не заместващи родителските грижи. В процеса на израстване
тримата са живели в благоприятна семейна среда, отглеждани и подпомагани
както от родителите си, така и от баба си и дядо си - живеещи в същия дом.
Не се твърди и не е установено по делото само и единствено Е. да е
отглеждала братята си или да е предоставяла средства за тяхната издръжка.
Последното се опровергава от обстоятелството, че родителите им са били
трудово ангажирани – т.е. имали са осъзнат родителски ангажимент за
отглеждане и грижа за децата си. По делото не се установи и не се твърди в
който и да е момент родителите да са се дезинтересирали от децата си, да не
са полагали лични грижи за тях или да не са предоставяли средства за
издръжката им. Не е установено по делото битът и оцеляването на Е. и
братята й да са били пряко взаимно обвързани, а помощта оказвана от
сестрата да е била основна при отглеждането им.
От друга страна става ясно, че противно на твърденията в исковата
молба ищците и тяхната сестра не винаги са живели заедно в един дом в с. Б.
Макар да са израснали заедно в дома на родителите си, месеци преди
процесното ПТП ищецът А. е заминал да работи в Х., а сестра му Е. е
заживяла в А. с мъж на име З. Установи се също, че през лятото Е. е работела
извън селото, с изключение на периода след като забременяла от мъж с който
не заживяла. В началото след раждането на детето си Е. заедно с него е
обитавала къщата на родителите си, но към момента на смъртта си тя вече е
10
имала свой отделен от родното си семейство живот. Установи се по делото, че
месеци преди процесното ПТП Е. е заживяла на съпружески начала с мъж на
име З. в А. Освен Е. в процесното ПТП са загинали дъщеря й Е. - която към
този момент е била на годинка и половина, както и мъжът З., с когото Е. е
живеела. Свидетелите сочат, че към момента на ПТП Е. и З. са дошли от А.
само за няколко дни в Б. за да вземат детето на Е. с тях в А. Горното сочи, че
към момента на ПТП Е. вече е била еманципирана от семейството на
родителите си, в което е отраснала заедно с братята си, като е поела по свой
път за създаване на свое семейство и на свой дом. Такъв процес е протичал и
при ищецът А., който към момента на смъртта на сестра си е работел в
чужбина, а към настоящия момент е създал свое отделно семейство и има
родено дете.
Не са налице и действително претърпени неимуществени вреди,
които да надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално
присъщи за съответната връзка.
Безспорно случилото се със сестрата на ищците и нейното семейство
/дете и фактически съпруг/ е голяма трагедия. Ищците са приели тежко
новината за смъртта на сестра си, като са изпитвали и продължават да
изпитват болка и страдание от загубата на близкия им човек, но всички
негативни емоции, за които сочат свидетелите, изпитани от ищците след
смъртта на сестра им, също са обичайни за случая. Нормално е след смъртта
на тяхната сестра ищците да са били опечалени, да са изпитвали болка и мъка
от загубата, да са били ядосани от нелепия начин по който е загинала тя, да
посещават често гроба й, но не е установено по делото извънредно, дълбоко и
трайно нарушаване на тяхното емоционално равновесие. Не е установено по
делото какво е било емоционалното и психичното състояние на ищците преди
смъртта на сестра им, като не са установени и настъпили изключителни
отклонения в техните нормални реакции и емоционални преживявания след
смъртта на сестра им. За психичното състоянието на ищците преди инцидента
не са ангажирани никакви медицински доказателства, а за състоянието им
след смъртта на сестра им от свидетелските показания се установяват
типичните, неусложнени душевни реакции на мъка, тъга и безсилие да
поправят случилото се. Не са доказани по делото твърденията на ищците за
дълбоко стресово състояние и депресия продължаващи и към момента, в
11
резултат на смъртта на сестра им.
В обобщение установените по делото обстоятелства сочат, че между
починалото лице и нейните братя е била изградена емоционална връзка
съответстваща на обичайните връзки между роднини от тази степен на
родство, но не изключителна. При преценка на конкретно установените по
делото факти и обстоятелства съдът намира, че както степента на близост
между ищците и тяхната сестра, така и преживените от тях болки и страдания
в резултат на нейната смърт, са в рамките на обичайните и типичните за
случая, поради което не са налице всички кумулативни предпоставки за
ангажиране на отговорността на застрахователя спрямо ищците за
претърпени от тях неимуществени вреди в резултат на смъртта на тяхната
сестра, причинена при ПТП.
Горното сочи, че предявените частични искове са изцяло
неоснователни, поради което в обжалваните части претенциите на ищците
за главници и лихви следва да бъдат отхвърлени.
Като е стигнал до различни правни изводи в частите, с които
претенциите на ищците са уважени за размерите от по 25000 лв., като част от
сумите от по 200 000 лв., ведно с присъдените законни лихви, Сливенският
окръжен съд е постановил неправилно съдебно решение в тези части -
необосновано като постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства. Решението в тези части следва да бъде отменено от настоящия
съд, а спорът - решен по същество с отхвърляне на предявените искове за
тези суми и на претенциите за законни лихви върху тях.
Изходът от спора обуславя неправилност и отмяна на решението и в
частите, с която ответникът е осъден за държавна такса и разноски.
С оглед изхода от делото и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените по делото разноски за
двете съдебни инстанции.
Пред първата инстанция ищците са направили възражение за
прекомерност на заплатеното от застрахователя адвокатско възнаграждение в
размер от общо 10 800 лв., което съдът намира за основателно. При преценка
на фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че разноските
дължими в полза на ответника по иска следва да бъдат намалени в частта за
заплатеното адвокатско възнаграждение до минималния размер с ДДС от по
12
1572 лв. С необжалваната част от решението окръжният съд е присъдил
разноски в полза на ответника от по 60,46 лв. в тежест на всеки от ищците,
поради което всеки от тях следва да бъде осъден да заплати на ответника
разликата до дължимите разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
пред първата инстанция в размер на по 1511,54 лв.
Пред настоящия съд са представени доказателства на направени
разноски от въззивника за заплатено адвокатско възнаграждение ведно с
ДДС, в размер на по 1560 лв. за защита по въззивната жалба срещу всеки от
предявените искове, поради което всеки от въззиваемите следва да бъде
осъден да заплати на въззивника направените разноски в размер на по 1560
лв.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 92/25.11.2021 год. по гр.д.№ 86/2021 год. по
описа на Ямболския окръжен съд, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, с които:
-Е ОСЪДЕН ответника "ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, булевард
„Джеймс Баучер" № 87, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, да заплати на ищеца
А. М. А. с ЕГН **********, от с. Б., община "Т.", Я. област, ул. "Б." № *,
сумата от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лв./, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на
сестра му Е. М. А. в резултат на ПТП, станало на **.**.**** год., и виновно
причинено от водача на л.а. марка „Пежо", модел „406" с д.к.н. В 1027 ВС,
застрахован по риска „Гражданска отговорност" в ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК
*********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
31.03.2021 год. до окончателното изплащане на задължението.
-Е ОСЪДЕН ответника "ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, булевард
„Джеймс Баучер" № 87, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, да заплати на ищеца
Ц. М. А. с ЕГН **********, от с. Б., община "Т.", Я. област, ул. "Б." № *,
сумата от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лв./, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на
13
сестра му Е. М. А. в резултат на ПТП, станало на **.**.**** г., и виновно
причинено от водача на л.а. марка „Пежо", модел „406" с д.к.н. В 1027 ВС,
застрахован по риска „Гражданска отговорност" в ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК
*********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
31.03.2021 год. до окончателното изплащане на задължението.
-Е ОСЪДЕНО "ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Лозенец, булевард „Джеймс Баучер" №
87, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на адв. К. С. Г. с ЕГН ********** от *АК адвокатско
възнаграждение в размер на 2560 лв.
-Е ОСЪДЕНО ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Лозенец, булевард „Джеймс Баучер" №
87, на основание чл.78, ал.6 и чл. 81 от ГПК, да заплати по сметка на Окръжен
съд - Ямбол сумата 2000 лв., представляваща дължима държавна такса
съразмерно уважената част от исковете.
ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на А. М. А. с ЕГН **********, от с. Б., община "Т.",
Я. област, ул. "Б." № * за осъждане на ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, булевард
„Джеймс Баучер" № 87 да му заплати сумата от 25 000 лева /двадесет и пет
хиляди лева/, като част от сумата от 200 000 лв. представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от смъртта на неговата сестра Е. М. А. в резултат на ПТП, станало
на **.**.**** год., и виновно причинено от водача на л.а. марка „Пежо",
модел „406" с д.к.н. В 1027 ВС, застрахован по риска „Гражданска
отговорност" в ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 31.03.2021 год. до окончателното
изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска на Ц. М. А. с ЕГН **********, от с. Б., община "Т.",
Я. област, ул. "Б." № * за осъждане на ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, булевард
„Джеймс Баучер" № 87 да му заплати сумата от 25 000 лева /двадесет и пет
14
хиляди лева/, като част от сумата от 200 000 лв. представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от смъртта на неговата сестра Е. М. А. в резултат на ПТП, станало
на **.**.**** год., и виновно причинено от водача на л.а. марка „Пежо",
модел „406" с д.к.н. В 1027 ВС, застрахован по риска „Гражданска
отговорност" в ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, ведно със законната
лихва върху главницата считано от 31.03.2021 год. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА А. М. А. с ЕГН **********, от с. Б., община "Т.", Я. област,
ул. "Б." № * да заплати на ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* , със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, булевард „Джеймс Баучер"
№ 87 разликата в дължимите разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за защита пред първата инстанция в размер на 1511,54 лв./
хиляда сто и единадесет лева и петдесет и четири стотинки/, както и
направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита
пред въззивния съд в размер на 1560 лв. /хиляда петстотин и шестдесет лева/.
ОСЪЖДА Ц. М. А. с ЕГН **********, от с. Б., община "Т.", Я. област,
ул. "Б." № * да заплати на ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* , със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, булевард „Джеймс Баучер"
№ 87 разликата в дължимите разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за защита пред първата инстанция в размер на 1511,54
лв./хиляда сто и единадесет лева и петдесет и четири стотинки/, както и
направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита
пред въззивния съд в размер на 1560 лв. /хиляда петстотин и шестдесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15