№ 2685
гр. Бургас, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20232120107515 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК ***, чрез процесуален представител - юрисконсулт
М. Д., против Й. П. И. от град Бургас, за приемане за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер от 270,88 лева, дължима на основание
Договор за банков кредит № 002LD-R-004157/24.11.2017 г., и представляваща сбор от 252,83
лева - главница, 0,66 лева - договорна лихва, дължима за периода 05.10.2021 г. - 05.11.2021 г.
и 17,39 лева – наказателна лихва, начислена за периода 05.10.2021 г. - 17.03.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 252,83 лева, начиная от 18.03.2022 г. до окончателното
й изплащане, както и за присъждане на разноските, направени в настоящото и в заповедното
производство.
Исковата молба е основана на фактически твърдения за сключен между страните
договор за банков кредит за сума в размер от 6000 лева, представляваща предоставения
размер на отпуснатия кредит. Отпуснатият кредит е усвоен изцяло еднократно на
24.11.2017г. по сметка, открита на името на кредитополучателя. Ищецът излага, че кредита е
погасяван по главница и лихва и считано от 05.10.2021г. е в просрочие - общо 164 дни към
17.03.2022г. Посочва, че по кредита са просрочени 2 вноски по главница в общ размер от
252,83 лв. и 1 вноска за лихва в размер на 0,66 лв. Твърди, че кредита е изискуем, считано от
05.11.2021г., когато е настъпил падежа.
Предвид изложеното и връчената по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК заповед за изпълнение,
ищецът предявява в срок иска си. Ангажира доказателства и отправя доказателствени
искания.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба е
1
постъпил отговор от назначения особен представител на ответника адвокат Р. Т.. В писмения
отговор процесуалният представител на ответника излага, че не оспорва обстоятелството, че
между страните е сключен договор за банков кредит, че същият е усвоен и погасяван по
погасителен план с краен срок на погасяване 05.11.2021 година. Не е спорно още и че не са
платени 2 вноски по главницата, които са в размер 252, 83 лева, както и 1 вноска по лихвата
в размер на 0, 66 лева или общо 270, 88 лева, но оспорва иска в частта относно
последващите лихви /наказателна и законна/ доколкото са начислени на база на
неравноправни клаузи в договора, както и предвид липсата на настъпила предсрочна
изискуемост. В писмения отговор са изложени подробни съображения относно обявяване на
предсрочна изискуемост на задълженията по договора за банков кредит. Релевирано е
възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на процесуалния
представител на шццовото дружество.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 430 от ТЗ вр. чл. 288 от ТЗ вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД, чл. 240, ал. 2 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е постъпила молба от 11.06.2024 г. от ищцовото дружество, с която взема
становище по хода на делото, поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване.
Представя списък на разноските.
С последваща молба от 20.06.2025 г. ищецът възразява срещу твърденията на
ответника за липса на надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по
договора, тъй като заявлението по чл. 417 ГПК е подадено на 18.03.2022 г., т. е. след падежа
на последната погасителна вноска - 05.11.2021 г., поради което постановките на т. 18 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. ОСГТК на ВКС са неприложими.
С молба от 05.11.2025 г. ответникът е взел становище по хода на делото. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в
същата факти и обстоятелства, становището на насрещните страни по нея и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 430 от ТЗ вр. чл. 288 от ТЗ вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД, чл. 240, ал. 2 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът намира исковете за процесуално допустими - предявени от легитимирана
страна в законоустановения срок при наличието на правен интерес, тъй като е налице правна
възможност с оглед разпоредбата на чл. 415. ал. 4 ГПК и против надлежна страна -
длъжника в заповедното производство.
Със Заповед за изпълнение № 832 от 21.03.2022 г. по ч. гр. д. № 1661/2022 г.
по описа на Районен съд - Бургас е разпоредено длъжникът-ответник да заплати
на ищцовото дружество търсените в настоящото производство суми. Ищецът се е снабдил и
с изпълнителен лист № 797/24.03.2022 г., обективиращ процесните вземания. Неразделна
част от издадените заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. №
2
1661/2022 г. на БРС е Разпореждане № 1387/03.02.2023 г. за допусната поправка на очевидна
фактическа грешка.
Длъжникът не е бил намерен на постоянния и настоящия си адрес, нито е открит
адрес по месторабота, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл.415, ал. 1,
т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава
правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето производство.
Безспорно е между страните, че между ищеца като кредитодател и ответника като
кредитополучател, е сключен Договор № 002LD-R-004157/24.11.2017 г. за банков кредит, по
силата на който му е предоставен сумата от 6000 лева, усвоена от ответника по лична негова
сметка изцяло на 17.12.2017 г. Тези обстоятелства се установяват и от обективното,
компетентно изготвено и обосновано заключение по съдебно-счетоводна експертиза на
вещото лице, което съдът кредитира в цялост.
По делото е представен процесния договор със следните параметри: краен срок на
погасяване – 05.11.2021 г., годишен лихвен процент (ГЛП) за периода от отпускане на
кредита до 05.11.2018 г. – 7 %, а след този период, действащия към датата на начисляване
лихвен процент, базиран на спестяванията (СЛП), увеличен с надбавка от 6.4533 пункта,
годишен процент на разходите (ГПР) – 7,33 %, като общата дължима сума е в размер на
6879,83 лв. Не е дължима еднократна такса за разглеждането на искането за кредит и не се
предвижда заплащане на комисион при предсрочно погасяване на кредита – т. 6, съответно
т. 8 от договора. В т. 10 от договора е предвидено правото на банката да обяви договора за
предсрочно изискуем, при допусната забава в плащанията.
По делото са представени и погасителния план към договора, методика на банката
за определяне на референтен лихвен процент, както и приложимите Общи условия, с които
ответникът изрично се е съгласил.
По делото е представено и извлечение от счетоводните книги на банката-ищец от
18.03.2022 г., в което са обективирани както данни за кредита, така и за неговото
неизпълнение, както следва: ответникът е изпълнявал точно задълженията си в периода
05.12.2017 г. – 24.09.2021 г. и частично сума от погасителна вноска с падеж 05.10.2021 г.,
през който е заплатил суми за главница и за договорна (възнаградителна лихва); считано от
05.10.2021 г. вземанията по кредита са просрочени, както следва: 2 вноски за главница
(136,13 лв. - с падеж 05.10.2021 г. и 116,70 лв. – с падеж – 05.11.2021 г.) и една вноска за
договорна лихва – 0,66 лв. с падеж – 05.11.2021 г. Падежът на вземанията по кредита е
настъпил на 05.11.2021 г. на основание Раздел I, т. 3 от договора (т. е. поради настъпил краен
срок).
Към 17.03.2022 г. дългът на ответника е в общ размер от 270,88 лв. и съответства
по пера и периоди на заявената искова претенция в настоящото производство. Ответникът,
чрез назначения за особен представил адв. Т., не оспорва неплащането на претендираните
суми за главница и договорна лихва, което процесауално действие съдът одобрява по реда на
чл. 29, ал. 5 ГПК. Оспорва единствено дължимостта на лихвите - наказателна и законна.
3
От приетото по делото заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза и
след уточнението в о. с. з. от 17.06.2024 г., че в табличния вид на л. 80 от делото е допусната
техническа грешка, се установява, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
дължимите суми към банката-ищец са в общ размер от 270,79 лв., както следва: 252,83 лева -
главница, 0,66 лева - договорна лихва, дължима за периода 05.10.2021 г. - 05.11.2021 г., и
17,30 лева - обезщетение за забава, начислено за периода 05.10.2021 г. - 17.03.2022 г. Прави
впечатление, че в изчисленията на л. 79 от делото, наказателната лихва в размер на 17,30 лв.
е изчислена за по-кратък период от претендирания, а именно: 01.11.2021 г. – 17.03.2022 г.,
поради което съдът счита, че размерът на наказателната лихва за процесния по-дълъг период
05.10.2021 г. - 17.03.2022 г., е заявената от ищеца, а именно: 17,39 лв.
В заключението са посочени и сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК, идентични (след уточнението, направено в о. с. з. от 17.06.2024 г.) по
основание и размер с претендираните.
По отношение на преценката, дължима по закон за наличие на неравноправни клаузи
и по-конкретното клаузите, уреждащи основателността на наказателната и законната лихва,
съдът намира същите за неоснователни.
Съдът счита възраженията на ответника, че предсрочната изискуемост на кредита, не
е произвела правен ефект, тъй като същата не му е надлежно съобщена, за неоснователни,
тъй като ищецът основава изискуемостта на вземанията по договора за кредит не на
основание обявена предсрочна изискуемост, а на основание настъпил краен срок на
договора. Впрочем, на това основание претендира и вземанията в заповедното производство
/л. 5 от заповедното дело/. Нещо повече от доказателствения материал по делото е видно, че
падежът на предпоследната /и първата неплатена по договора погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва, е с падеж 05.10.2021 г., т. е. ответник е изпаднал в
забава на 06.10.2021 г. Крайният срок за погасяване на договора е 05.11.2021 г., а видно от
данните по делото, банката е инициирала заповедно производство след изтичане на този
срок – на 18.03.2022 г., т. е. след като всички вземания по договора са били падежирали и
изискуеми. Поради допуснатата забава, ответникът дължи и уговорената наказателна лихва,
в претендирания от ищеца размер и период.
Ето защо и въз основа на горните съображения съдът намира предявените от
ищеца искове за изцяло доказани по основание и размер, поради което и следва да
бъдат уважени.
Следва да се уважи и искането за присъждане на лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 18.03.2022 г. до
окончателното й изплащане.
По разноските:
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл. 422. ал. 1 ТПК
следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в
зависимост от резултата на спора.
4
При този изход на делото искането на ищеца за присъждане на съдебно
деловодни разноски следва да се уважи. Ответникът е релевирал възражение за
прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер от 450 лв. С
оглед на фактическата и правната сложност на делото съдът счита за справедливо
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Така на ищеца следва да се присъдят
разноски от 925 лв. в настоящото производство и в размер на 75 лв. – в заповедното
производство или общо в размер на 1000 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ***,
ДЪЛЖИ на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ***, представлявано юрк. М. С. Д., сумата общ размер от 270,88 лева,
дължима на основание Договор за банков кредит № 002LD-R-004157/24.11.2017 г., и
представляваща сбор от 252,83 лева - главница, 0,66 лева - договорна лихва, дължима за
периода 05.10.2021 г. - 05.11.2021 г. и 17,39 лева – наказателна лихва, начислена за периода
05.10.2021 г. - 17.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
18.03.2022 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№ 832 от 21.03.2022 г. по ч. гр. д. № 1661/2022 г. и изпълнителен лист № 797/24.03.2022 г. по
описа на Районен съд – Бургас, поправени с Разпореждане № 1387/03.02.2023 г. по описа на
Районен съд – Бургас, на основание чл. 430 от ТЗ вр. чл. 288 от ТЗ вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 79
от ЗЗД, чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Й. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ***, да заплати на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
***, представлявано юрк. М. С., сумата от 925 лв. – за разноски в настоящото производство
и сумата от 75 лв. – за разноски в заповедното производство или общо в размер на 1000
лева, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5