Р Е Ш Е Н И Е
№ 108
Гр. Оряхово, 25.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:И.КЪНЕВА-САНКОВА
При секретаря Г.Цветкова,
като разгледа докладваното от съдия Кънева-Санкова гр. дело № 679 по описа за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
От П.Г.Ц., с ЕГН **********,*** против С.В.Г.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с настоящ адрес ***, с адрес за
призоваване гр. София, ж.к.“Овча купел“, ул.“Любляна“ № 6, ет.2, е предявен иск
за прекратяване на сключения между
страните граждански брак поради настъпило в него дълбоко и непоправимо
разстройство, без да се издирват мотивите за вината.
Правното основание на предявения иск е
чл.49 ал.1 СК.
Направено е искане за присъждане на разноските
по делото на ищецът.
В подкрепа на иска са представени писмени и гласни доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответницата не е постъпил писмен такъв.
В
откритото съдебно заседание, ищеца лично поддържа предявения иск, ангажира гласни
доказателства.
В съдебно заседание ответницата редовно
призована, не се явява и не се представлява и не е взела становище по иска.
Съдът, след като обсъди наведените от
страните доводи и предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касателно прекратяването на брака:
Страните са в брачни отношения, като бракът
е сключен на 20.10.2010 г. в гр. Мизия,
за което е издаден Акт № 6 от същата дата на Община Мизия, който е втори и за двамата съпрузи. Горното е видно от
представеното Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа Акт
№ 6/20.10.2010 г. на Община Мизия. От брака си страните нямат родени деца.
Твърди се в исковата молба, че страните са
сключили граждански брак на 20.10.2010 г. в гр. Мизия. Бракът им вървял добре,
но още през 2013 г. отношенията им се влошили и стигнали до убеждението, че не
могат да съжителстват заедно и се разделили, като ответницата напуснала
семейното жилище. В момента живее в гр. София в домът на синът си Петър Петров
Петков.
По време на брака нямат родени деца.
Ищеца сочи, че към момента бракът е изпразнен
от нужното му съдържание, съществува само формално. И двамата съпрузи имат свой
собствен живот, необвързан с другия и не желаят да опитват да градят каквито и
да било семейни отношения. Сочи също, че бракът им е дълбоко и непоправимо
разстроен. По време на брака не са придобивали недвижими имоти, дялове в
дружества, акции и каквито и да било ценни книжа, не са регистрирали ЕТ, не са придобивали
по възмезден начин в режим на СИО МПС и нямат открити към момента общи парични
влогове, което да налага делба на имущество.
Брачната връзка между страните е само
формална, а бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен.
От показанията на свидетеля И.К.К. се
установява, че страните живели заедно в гр. Мизия от 2007 г. до 2012 г.
Свидетеля сочи, че доколкото знае, нямали проблеми, на през 2012 г. ответницата
С. си заминала. От ищеца знае, че същата работи в Кипър и не поддържат никаква
връзка помежду си. Според свидетеля, брачната им връзка не може да бъде
заздравена, тъй като не са се виждали от 7 години.
При тези доказателства следва да се приеме,
че в брака е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, основание по смисъла
на чл.49 ал.1 от СК и същият да бъде прекратен. Страните са във фактическа
раздяла, като влошаването на отношенията им е трайно и необратимо. Следва да се
приеме, че връзката между страните е само формална и продължаването й е в ничий
интерес-нито на самите страни, нито на Обществото като цяло.
Вината за разстройството в брака:
Съгласно чл.49 ал.3 СК с решението за
допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на
брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Такова не е направено, поради което съдът не следва да се произнася
по въпроса за вината.
Ползването на семейното жилище:
Съгласно чл.56, ал.1 от СК, при допускане на
развода, ако семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата
съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал
това и има жилищна нужда. Критериите за
предоставяне ползването на семейното жилище съгласно цитираната норма са
два: да има искане за предоставяне и
поискалият да има жилищна нужда. Нормата на
чл.56, ал.5 от СК разширява критериите за предоставяне ползването на
семейното жилище. В случая с исковата молба не е поискано семейното жилище да
бъде предоставено за ползване на някой от съпрузите, а се твърди от ищеца, че
по време на брака не са придобивали недвижими имоти.
Фамилното име на съпругата след развода:
От представеното Удостоверение за граждански
брак е видно, че ответницата след брака не е променяла фамилното име след брака,
поради което съдът не следва да се произнася относно фамилното име на съпругата
след прекратяване на брака.
Разноските:
В исковата молба е направено искане
разноските по делото да бъдат възложени на ищеца.
Съдът определя окончателна държавна такса в
размер на 40 лв., която следва да бъде заплатена от ищецът П.Г.Ц..
Мотивиран от горното,Съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА
РАЗВОД НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49 АЛ.1 СК и
ПРЕКРАТЯВА сключения на 20.10.2010
г. в гр. Мизия, с Акт № 6 от същата дата
на Община Мизия граждански брак между П.Г.Ц.,
с ЕГН **********,*** и С.В.Г., с ЕГН
**********, с постоянен адрес ***, поради
настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ОСЪЖДА
П.Г.Ц., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Оряхово, окончателна държавна такса в размер
на 40.00 лв./четиридесет лева/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: