Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 19.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито
заседание на двадесет и трети юли, през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря
Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 12074 по
описа на състава за 2017г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 432 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 497 от КЗ.
Ищeцът И.Г.К. твърди, че
претърпял значителни неимуществени вреди, както и имуществени вреди,
представляващи необходими разходи за лечение на травмите, които му били
причинени в резултат от настъпило пътно-транспортно произшествие на 07.10.2016г.
в гр. София. Според ищеца, пътният инцидент бил причинен от противоправното
поведение на водача на автомобил „Джип“,
модел „Гранд Чероки“ с рег. № *******- Р.В.В.,***, с посока на движение от от
бул. „Царица Йоана“ към бул. „Сливница“, не пропуснал пресичащия пътното платно
пешеходец (ищеца), а ударил пешеходеца с
предна дясна част на автомобилния корпус и го съборил на земята, като причинил множество,
описани в исковата молба контузии, носещи медико- биологичната характеристика
на тежка телесна повреда. Във връзка с настъпилото ПТП е било образувано ДП
№513 ЗМТ-11472/2016 г. по описа на СДВР, пр.пр. №40702/2016г. по описа на СРП, което обаче, било било
неоснователно прекратено, без да бъде повдигнато обвинение. Причина за това
било неефективното разследване на механизма на инцидента и обстоятелството, че
непосредствено след инцидента водачът е изместил автомобила от пътното платно и
тялото на пострадалото лице. Доколкото към датата на настъпване на ПТП
отговорността на водача на процесния автомобил била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при „ОЗК- З.“ АД - на 21.04.2017г. ищецът отправил към
застрахователното дружество претенция по реда на чл. 380, ал.1 от КЗ за
доброволно уреждане на спора, като посочил банкова сметка ***и, установяващи
настъпването на вредите, техния размер и наличието на покрит застрахователен
риск. Понеже до изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя- ответникът
не се произнесъл по претенцията и не заплатил на ищеца претендираното
застрахователно обезщетение, оценимо на 150 000
лева за понесените неимуществени вреди и на 429 лева за понесените имуществени
вреди – по аргумент от чл. 497 от КЗ, то изпаднало в забава на 21.07.2017г. При така изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на
ответното дружество да му заплати застрахователно обезщетение за понесените
неимуществени вреди в размер на сумата 150 000 лева, да му заплати
застрахователно обезщетение за понесените имуществени вреди в размер на 429
лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.07.2017г. - датата
на изтичане на срока по чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, до окончателното изплащане.
Предвид очаквания положителен изход от спора ищецът претендира и за сторените
съдебни и деловодни разноски.
Ответното
дружество ЗД „Б.И.“ АД оспорва предявените искове по основание и по размер. Без
да оспорва твърдението на застъпване на описания в исковата молба пътен
инцидент, нито твърдението, че гражданската отговорност на участвалия в
инцидента водач на МПС е застрахована от него - ответникът оспорва пасивната си
материална легитимация по предявения иск. Поддържа тезата, че инцидентът не е
причинен от противоправно поведение на водача на автомобила, чиято гражданска отговорност е
била застрахована, което изключвало възможност за ангажиране на деликтната отговорност на водача и респективно не пораждало
задължение за изплащане на застрахователно обезщетение от ответника - в
качеството на негов застраховател. При условията на евентуалност - релевира възражение за значителна степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна ищеца. В
качеството на пешеходец, ищецът допринесъл съществено за настъпването на ПТП, навлизайки
на пътното платно внезапно и пресичайки на необозначено за целта място, при
това - без да отчита поведението на останалите участници в движението,
включително и на автомобила, който станал участник в процесния
инцидент. Оспорва твърдението за наличие на причинно-следствена връзка между
настъпилия пътен инцидент и релевираните в исковата
молба вреди, за които се претендира застрахователно обезщетение. Оспорва предявените
искове и по размер, като релевира становище за
прекомерност на претендираното застрахователно
обезщетение. Ответникът оспорва и претенциите за присъждане на законна лихва
върху сумите на застрахователното обезщетение, отричайки да е изпадал в забава
за изплащане на тези обезщетения. Моли за отхвърляне на претенциите и във
връзка с това претендира за осъждане на ищеца, да му заплати направените
съдебни разноски за настоящия процес.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдържанието на
приетите като доказателства преписи от Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, Протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и скица на
местопроизшествие (като част от досъдебно производство № 513 ЗМТ-11472/2016 г. по описа на СДВР,
съответно на пр.пр. № 40702/2016г. по описа на РП - София) установяват, че на 07.10.2016г.
около 22.30ч. в гр. София, в близост до кръстовището на ул. „Ал. Станишев“ с бул. „П. Владигеров“ е
настъпило пътно- транспортно произшествие, между управлявания от Р.В.В. автомобил „Джип“, модел „Гранд Чероки“
с рег. № *******и пресичащия пътното платно пешеходец И.Г.К.. Съдържащите се в
посочените документи описания на факти и данни за механизма на настъпване на процесното ПТП не се обсъждат подробно, тъй като са обект
на анализ от допуснатата съдебна авто- техническа
експертиза.
Заключението на изслушаната първоначална съдебна авто-
техническа експертиза (което е изготвено от вещо лице Х.И., със специалност
технология и безопасност в автомобилния транспорт) мотивира следните изводи
относно правно значимите факти:
Процесното пътно- транспортно
произшествие е настъпило на 07.10.2016г., около 22,30 часа, в гр. София, когато водачът Р.В. управлява „Джип Гранд Чероки" с peг. № *******по платното на бул. „Панчо Владигеров" с посока на движение
от бул. „Царица Йоанна" към бул. „Сливница",
движейки се при дъждовно време, мокро пътно платно,
на електрическо осветление, със скорост на движение
приблизително от 45 км/ч., която скорост е
изчислена от вещото лице с научен
метод, основан на измерени и описани от органите на досъдебното
производство деформации на автомобила след настъпването на инцидента. На кръстовището на бул. „Панчо Владигеров"
с ул. „Ал. Станишев", автомобилът продължава праволинейното си движение и подминава, докато достига
на приблизително разстояние от около 30 метра след него,
а в същото време и на това място,
пешеходецът И.К., предприема
пресичане на платното, с посока от дясно наляво, считано
по посоката на движение на
автомобила, при което в средната лента настъпва удар между лекия
автомобил в зоната на предната му
дясна част и тялото на пресичащия
пешеходец. Според вещото лице, опасната зона на спиране
на автомобила е
31,35 метра - при скорост на движение
от 45 км/ч и при отчитане на
конкретните пътни условия - мокра асфалтова настилка. Разстоянието, на което се е намирал
автомобилът от мястото на удара
в момента, в който пешеходецът е предприел пресичането, с всички възможни хипотетични ходове на пресичане спрямо
възрастта на пешеходеца, мотивира извода на експертизата, че при бавен, спокоен
или бърз ход на пешеходеца -
водачът на автомобила би могъл
да предотврати настъпването на ПТП чрез аварийно спиране, но при хипотеза
на пресичане със спокойно или
бързо бягане на пешеходеца – водачът на автомобила
обективно не би имал възможност да предотврати
настъпването на удара, понеже в този случай, опасната зона на автомобила
е по-голяма от отстоянието до мястото на навлизане
на пешеходеца в траекторията на движение на автомобила.
Анализирайки събраните материали по делото,
вещото лице счита, че с поведението
си, пешеходецът е допринесъл за настъпване
на инцидента, тъй като е предприел
пресичане на платното за движение
извън района на кръстовището, на необозначено за целта място,
като е навлязъл на пътното платно
без да се
съобрази с поведението на останалите участници
в движението. Водачът на автомобила също
е станал причина за инцидента, посредством
управление на автомобила с несъобразена скорост.
В дадените пред съда показания, свидетелят Р.В.В. заявява, че е управлявал процесния
лек автомобил в момента на настъпването на инцидента. На поставените му
въпроси, относно изясняване на обстоятелствата, при които е настъпило произществието, свидетелят заявява, че е управлявал
автомобила с ниска скорост от около 30-40 км/ч. поради това, че е валяло силен
дъжд и пътната настилка е била покрита с много вода. Свидетелят заявява, че
възприел пешеходеца още докато последния се намирал на тротоара, а после
пешеходецът навлязъл на пътното платно зад храстите, тичайки „..не много бързо..“, „..нещо средно между тичане и бързо ходене..“/цит./. Според показанията на свидетеля- пешеходецът се
затичал „..право срещу колата..“ /цит./, оставяйки у самия свидетел впечатление, че се е
затичал право срещу автомобила. Свидетелят твърди, че се е опитал да избегне
удара, навлизайки в крайната лява лента за движение /до мантинелата/,
но доколкото свидетелят отново се насочил към автомобила - настъпил сблъсък
между дясната предна част на автомобила и тялото на пешеходеца - в крайната
лява лента.
В дадените пред съда показания, свидетелката И.Г.К.
заявява, че е пътувала в процесния лек автомобил в
момента на настъпването на инцидента. На поставените й въпроси, относно
изясняване на обстоятелствата, при които е настъпило произществието,
свидетелката заявява, че при настъпването на инцидента е валяло силен дъжд и
пътната настилка е била покрита с много вода. Свидетелят заявява, че автомобилът
се е движил бавно, тя е могла да възприеме поведението на пешеходеца още преди
удара, докато последния се намирал на тротоара. Според свидетелката,
пешеходецът навлязъл внезапно на пътното платно зад храстите, тичайки „..започна силно да тича към колата с наведена
надолу глава..“, „..директно се
затича към моята врата..“/цит./. Според
показанията на свидетеля- пешеходецът се затичал „..право срещу колата..“ /цит./, оставяйки
впечатление, че търси контакт с автомобила. Това му поведение дава основание на
свидетелката да заяви, в показанията си, че „.. той не беше пешеходец, той беше самоубиец по- скоро..“ Според
свидетелката, водачът на автомобила реагирал спокойно и опитал да избегне ударас пресичащия пешеходец, навлизайки в крайната лява
лента за движение /до мантинелата/, но свидетелят също
сменил посоката, като отново се насочил към корпуса на автомобила и така настъпил
сблъсъка в крайната лява лента.
В допълнителното експертно
заключение, което е изготвено като алтернатива на основното заключение - на база данните от свидетелските показания,
вещо лице Х.И., със специалност
технология и безопасност в автомобилния транспорт мотивира следните изводи
относно правно значимите факти:
Управляваният от Р.В. автомобил се е движил със скорост от приблизително 35 км/ч., а ударът между автомобила и пешеходеца е настъпил най- лявата пътна
лента на платното за движение,
до мантинелата. В този случай, вещото лице изчислява опасната зона на спиране
на 21,88 метра. На база така
направените алтернативни отправни данни за преценка, според вещото лице може да се направи
извод, че при бавен, спокоен
или бърз ход на пешеходеца -
водачът на автомобила би могъл
да предотврати настъпването на ПТП чрез аварийно спиране, но при хипотеза
на пресичане със спокойно или
бързо бягане на пешеходеца – водачът на автомобила
обективно не би имал възможност да предотврати
настъпването на удара, понеже в този случай, опасната зона на спиране на автомобила също е
по-голяма от отстоянието до мястото на навлизане
на пешеходеца в траекторията на движение на автомобила.
Анализирайки събраните материали по делото,
вещото лице счита, че с поведението
си, пешеходецът е допринесъл за настъпване
на инцидента, но водачът на автомобила също би могъл да избегне инцидента, ако е предприел само аварийно спиране, запазвайки траекторията си на движение и без да навлиза в най – лявата
лента за движение на пътното платно.
Въз основа на направеното от процесуалния представител на ответника изявление
и представената с исковата молба справка- извлечение от ИЦ на Гаранционен фонд,
съдът приема, че към датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската
отговорност на собственика на процесния автомобил е
била застрахована от ответното дружество.
Като доказателство по делото са приети медицински документи /стр.19-32 и 105-115
от делото/: Епикриза, амбулаторни и болнични листове,
резултати от медицински изследвания, от чието съдържание се установяват специализирани
медицински данни относно диагностицираното здравословно състояние на
пострадалата – както след пътния инцидент, така и след проведеното медицинско лечение.
Споменатите данни, представляващи медицинска информация не се обсъждат
подробно, доколкото са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска
експертиза.
Заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза, изготвена
от д-р Д. (специалност
клинична пулмология), д-р М. (специалност оториноларингология)
и д-р Б. (специалност ортопедия и травматология), мотивира следните изводи относно
правно значимите факти:
В резултат от настъпване на процесното
ПТП ищецът е получил травматичен шок, черепно-мозъчна травма (мозьчно сътресение, хематом и охлузвания на лявата
скулна област на главата), контузия на гърдите (фрактури
от 3-то до 12-то ребра в ляво, хемо-пневмоторакс
в лявата гръдна кухина, подкожен емфизем в ляво), травми на опорно-двигателния
апарат (счупване на лявата хълбочна
кост на таза,
счупване на двата клона на
двете срамни кости на таза,
малък ретроперитонеален хематом на левия
бъбрек). Описаните множествени травматични увреждания се установяват
обичайно при пешеходци, които са претърпели ПТП, в резултат от удари с висока кинетична енергия от моторно
превозно средство. Уврежданията са тежки по вид
и трудни за лечение. Травматичният шок представлява разстройство на здравето, създаващо
опасност за живота. Получената от ищеца черепно-мозъчна травма, няма негативни последствия или усложнения, поради което тя представлява разстройство на здравето неопасно за живота. Получената
тежка гръдна травма, представлява разстройство на здравето, създаващо опасност за живота. Фрактурите на лявата хълбочна
кост и на двете срамни кости
на таза са
причинили трайно затруднение на движенията на долните
крайници за срок по- дълъг
от 30 дни (в случая до 4 месеца).
Претърпените мекотъканин увреждания са причинили
временно разстройство на здравето неопасно
за живота. Според експертизата, само едно от констатираните УНГ заболявания при ищеца може да се приеме
като резултат от претърпяното ПТП-увреждания на горните дихателни
пътища и дихателна недостатъчност ( Епикриза от 12-30.12.16 г., ИЗ № 41934-2016 г. и ИЗ № 2755 на УНГ на MBA гр.
София 25- 30.01.17 г.). След
настъпването на инцидента, пострадалият е получил спешна медицинска помощ, болнично и оперативно лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“.
В периода от 12.12.2016г. до 30.12.2016г. ищецът за втори път
е бил приет за болнично лечение
в същото лечебно заведение. В периода от 25.01.2017г. до 30.01.2017г. пострадалият И.К. е провел болнично лечение в Клиника УНГ на ВМА- София по повод
стеноза на ларингса. След гладко протекъл следоперативен период -ищецът е бил изписан от болницата
с подобрение:свободно дишане, хранене и говор без затруднения.
Общо лечебният и възстановителен период на всички получени
увреждания е продължил около една година, считано от деня на
злополуката, а през този период ищецът
е търпял болки и страдания, затруднения при дишане, хранене
и говор, затруднения при предвижване и обслужване в ежедневието. През първите 4 месеца ищецът е провеждал лечението си при условията
на постелен режим, с чужда помощ за
ежедневните потребности.
Като доказателство по делото са приети разходни
медицински документи – фактури /стр. 35 и 36 от делото/които са издадени от
ВМА- София и от чието съдържание се установява, че ищецът е заплатил сумата от общо
429 лева (400 + 29 лева), в която е посочено основание за плащане - високоспециализирани
процедури в пулмологията и потребителска медицинска такса.
В
дадените пред съда показания, свидетелят Г.Г.К.
заявява, че има преки впечатления от възстановителния период на ищеца, тъй като
бил негов брат. Свидетелят заявява, че понеже не бил в постоянен социален
контакт с брат си – узнал сравнително късно за настъпилия инцидент и посетил
брат си в лечебно заведение. При това посещение, свидетелят възприел, че
състоянието на брат му /ищеца/ било лошо, той бил в медикаментозна кома, а
после, когато дошъл в съзнание, проявявал неадекватни реакции. Свидетелят
посещавал ищеца почти всеки ден в лечебното заведение. Приблизително два
месеца, след като бил изписан от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, пострадалият започнал да се придвижва самостоятелно, макар и с помощни
средства. Едва през зимата състоянието му видимо и значително се подобрило. Към
момента на изслушване на свидетеля пред съда, по сведение на свидетеля -
състоянието на ищеца значително се подобрило, но лявата част от тялото му имала
смущения в движенията – при движение, ищецът влачел крака си и бил с ограничени
движения на лявата ръка, макар да бил изключително добре ориентиран във времето
и в ситуацията. След изписването му от болницата - пострадалият се настанил да
се лекува при негова приятелка, която живеела в гр. София, докато свидетелят
живеел в с. Друган, но продължавал да посещава брат си, за да му съдейства и да
му помага, когато е необходимо.
Страните
не спорят, че на 21.04.2017г. ищецът е предявил пред ответника претенция по
реда на чл. 380, ал.1 от КЗ, която съдържа уведомление за настъпване на процесното ПТП и претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение. Едновременно с тази претенция е посочена банкова сметка, ***ателното обезщетение, но поради факта, че ищецът е
представил само част от преписката /на стр. 52 от делото/, не може да се
установи какъв е точният размер на претенцията и какви са представените с нея
документи.
С писмо с изх. №
2561/18.04.2018г., чрез което ответникът го е поканил да представи и документи,
имащи отношение към установяване на механизма на настъпване на пътния инцидент
и заключението на разследващите органи.
Съдържанието
на приетото като доказателство писмо с изх. № 99-110-12/21.07.2017г. на, което
е адресирано до ищеца /стр.33-34 от делото/ установява, че застрахователят е
отказал да удовлетвори претенцията на ищеца, мотивирайки отказа с факта, че
ищецът не е представил всички докузателства,
установяващи противоправния характер на поведението
на водача, чиято деликтна отговорност е застраховал.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните
правни изводи:
Предявените
искове са процесуално допустими.
Претенциите на ищеца
се основават на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 432, ал.1 от КЗ –
осъществен застрахователен риск по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за ответника се поражда задължение да изплати
на ищеца застрахователно обезщетение, за да компенсира неимуществените вреди и
имуществените вреди, които са резултат от пътно транспортно произшествие,
предизвикано от виновното противоправно поведение на
водач със застрахована от ответника деликтна
отговорност.
В резултат от
анализа на събраните в хода на делото доказателства, съдът намира за установени
всички посочени по- горе и предвидени в закона предпоставки, за възникване на
задължение за ответника (в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния автомобил
„Джип“, модел „Гранд Чероки“ с рег. № *******, да
изплати на ищеца застрахователно обезщетение.
При това, съдът кредитира
преимуществено първоначалното експертно заключение, в сравнение с
допълнителното такова - като сравни и отчете задълбочеността на експертните
изводи и главно използваните източници на данни за настъпването на инцидента при
изготвяне на двете заключения. Показанията на свидетелите Р.В. /водач на
автомобила/ и И.К. /пътник в автомобила/няма как да бъдат кредитирани изцяло и
без резерви, поради тяхната неправдоподобност, от гледна точка на опитните правила
в практиката. Така например, трудно може
да се възприеме тезата, че заради лошите метеорологични условия и преизпълнения
с вода пътен участък – автомобилът се е движил по пътното платно със
сравнително ниска скорост, а при същите метеорологични условия - пешеходецът е
пресичал същото това наводнено платно тичайки бързо. Същевременно обаче, съдът
приема за житейски достоверни показанията на свидетелката К., че по време на
пресичането – пешеходецът е навлязъл на пътното платно внезапно, че в момента
на пресичане този пешеходец се е движил бързо и при това е бил с наведена наведена надолу глава, която не му е давала възможност да
възприема моментно събитията. Така описаното поведение на пострадалия може да
се обясни логически със специфичните метеорологични условия /напр. именно силният
дъжд вероятно е мотивирал пешеходеца да се придвижва с наведена надолу глава и
да не поглежда непрекъснато към приближаващите автомобили на пътното платно/.
Кредитирайки изцяло заключението на първоначалната съдебна авто- техническа
експертиза, съдът намира за
неоснователно релевираното от ищеца оспорване на
официален удостоверителен документ – Констативен протокол
№к-892/07.10.2016г. на СДВР– ПП. Действително,
заключението на първоначалната експертиза бе оспорено, но както вече беше
посочено, това оспорване съдът намира за неоснователно - отчитайки
задълбочеността, логиката и последователността в аналитичните изводи, които
обосновават крайното заключение на първоначалната експертиза. Няма как да бъде
пренебрегнат фактът, че източниците на аналитични данни за първоначалното
заключение не бяха опровергани, нито фактът, че тези данни са от официален
източник в досъдебното производство и се основават на извършения оглед на място
от органите на ДП. Показанията на свидетелите не кореспондират взаимно в
отделни детайли и този факт е показателен за субективизма във възприятията на
свидетелите, относно правно значимите факти.
Съдът приема, че сравнително простия механизъм на пътния
инцидент се е осъществил, като пряка и непосредствена последица от една страна
– от поведението на водача на участвалия в произшествието автомобил, чието
нарушение се изразява в неспазване на задължението му по чл. 35, ал.4 от ЗДвП
във вр. с чл. 5, ал.2 от ЗДвП. Водачът на процесния автомобил е бил длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и поради това, при избиране
скоростта на движението да се
съобрази с конкретните пътни условия, така че да
бъде в състояние да спре пред
всяко предвидимо препятствие, включително ако възникне опасност
за движението. В конкретния случай,
водачът е бил длъжен да пропусне пресичащият в нарушение на правилата пешеходец, след като е имал
техническата възможност да предприеме аварийно спиране и да избегне удара. Такава възможност очевидно е била налице,
като се отчита опасната зона на спиране и факта, че пресичащият пешеходец се е
движил на бърз ход, но без да тича бързо по платното.
От друга страна, за настъпване на пътния инцидент е допринесло,
в също толкова значителна степен неправомерното поведение на самия пострадал,
който преди настъпването на инцидента е
предприел пресичане на пътното платно на необозначено за целта място, при
това - очевидно без да положи дори най-
елементарна грижа или съобразителност, възприемайки преди пресичането
поведението на останалите участници в движението, което е могъл да направи.
Преди настъпването на сблъсъка, автомобилът е бил ясно
видим за пешеходеца, защото е бил наблизо и се движил със сравнително ниска
скорост, а в конкретната житейска
ситуация, пешеходецът е могъл да изпълни задължението си по чл. 113, ал.1, т.1 от ЗДвП, което
недвусмислено би дало възможност на самия водач – своевременно да узнае за
намерението на пешеходеца да пресече именно
на мястото на удара, което със сигурност не е обозначено като пешеходна пътека
и така да пропусне пешеходеца. Установените по делото факти, мотивират категоричен
извод, че от гледна точка на водача на автомобила - поведението на пешеходеца в
конкретната ситуация на пресичането е било много трудно предвидимо, но според
изслушаното експертно заключение - аварийното спиране дори и при бърз ход на
пешеходеца е било технически възможно, независимо че пешеходецът е навлязъл
рязко и внезапно на платното за движение.
Прецизният анализ на данните и експертните изводи сочи,
че развилата се а непосредствено преди и по време на инцидента ситуация - не би
могла да бъде квалифицирана като „случайно събитие“, в какъвто смисъл бяха релевираните от ответника доводи. Тъкмо напротив, настъпилият
инцидент е резултат от нарушение на правилата за движение от всеки един от
участниците в него и за своето нарушение
всеки от участниците в пътния инцидент би следвало да понесе отговорност. Тук е
уместно да се отбележи, че практиката доста често, се игнорира неспазването на
задължението на пешеходците, особено в хипотезите, когато те самите пресичат в
грубо нарушение, на необозначени за целта места, пресичайки внезапно пътното
платно, както в настоящия случай, но при разрешаването на споровете се приоритизира само факта на нарушение на задължението на
водачите по чл.5, ал.2 от ЗДвП.
Настоящият състав на съда убедено счита, че пътната
безопасност би следвало да е резултат от полагане на дължимата грижа, внимание
и съобразителност, не само страна на водачите на МПС, но и от страна на
пешеходците, а настъпилите инциденти като процесния,
при които пресичащи пешеходци са ударени от движещи се с относително ниска
скорост автомобили илюстрира напълно
това разбиране. Ето защо, приносът на пострадалия не би следвало да бъде
игнориран, особено в хипотези като процесната, при
която става категорично ясно, че всеки един от двамата участници е предизвикал
настъпване на инцидента.
Изводите на съдебната авто-техническа
експертиза, в първоначалното заключение, съдът кредитира напълно, като отчита
тяхната задълбоченост, аналитичност и не на последно място - практическия опит
на вещото лице при изследване на подобни инциденти. Релевираните
от ответната страна доводи, относно противоправното поведение
на ищеца, като пешеходец- участник в пътния инцидент, бяха категорично доказани
и по преценка на настоящия състав на съда, обемът на съпричиняването
на вредоносния резултат за двамата е равен.
В контекста на разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД – горният извод ще
наложи редукция на определения от размер на дължимите застрахователни
обезщетения.
При изложените
по- горе изводи, съдът намира, че разрешаването на спора по отношение на основанието на исковете е постигнато и
следва да се концентрира върху размера на платимото застрахователно
обезщетение, съответно за неимуществени вреди и за имуществени вреди, който
следва да бъде определен след прецизен анализ на събраните доказателства за
характера, обема и интензивността на неимуществените вреди.
За да направи
необходимите изводи за естеството и обема на вредоносните последици, които ищеца
е понесъл – съдът съобрази показанията на разпитания свидетел и заключението на
приетата без оспорване съдебно- медицинска
експертиза, но кредитирайки с приоритет експертните изводи, които се основават
на данните в медицинските документи.
По дължимото
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди:
Размерът на
платимото застрахователно обезщетение е определяем, като се приложи критерия за
справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Кредитирайки събраните доказателства, съдът
приема, че получените в следствие на процесното ПТП травматични увреждания за ищеца
са значително тежки и са довели до болки,
страдания и неудобства за сравнително продължителен период от време – около една година, а особено в първата част от този период, движението
на пострадалия е било ограничено, той и е имал нужда от помощ в битовото
обслужване в продължение на около четири
месеца.
При преценката на обема на вредите, не може да бъде пренебрегнат и факта, че освен
затруднения в движението, травмата е довела и до медицински усложнения за здравето
на пострадалия, чието възстановяване, според медицинските специалисти е малко
вероятно.
По време на
настъпване на инцидента, пострадалия е бил в млада към средна възраст, активен,
но с неизвестна за настоящия съд /неустановена/ социална ангажираност –
семейство, професия и т.н.т.. Впрочем, показанията на допуснатия по искане на
ищеца свидетел, също не способстваха за установяването на толкова значителен
обем на неимуществените вреди, колкото се твърди да са били понесени, защото
свидетелят и ищецът очевидно контактуват значително по- рядко. Ето защо, за
обема на вредите съдът кредитира преимуществено експертните изводи на изслушаната
съдебно- медицинска експертиза.
Като отчете
съвкупността от всички изложени обстоятелства със социално икономическите
условия в страната, към момента на настъпването на вредите (вкл. данните за
жизнения стандарт, определен от размера на минималната и средната работна
заплата за страната по данни на НСИ за
периода на 2017г.), съдът приема че компенсирането на вредните последици от
травматичното увреждане, в периода, в който е доказано тяхното проявление е
справедливо оценимо на сумата от 70 000 (седемдесет
хиляди) лева.
За да достигне
до този извод, съдът съобрази, че понятието за справедливост има и социални
измерения и се определя не само от максималните лимити на покритието по
застраховка „Гражданска отговорност”, но и от социално- икономическите условия
и жизнения стандарт в страната, към момента, в който са се проявили
вредоносните последици. Механично увеличение на размера на платимите застрахователните
обезщетения, при пълно абстрахиране от размерите на останалите видове доходи и
социални плащания в страната, за периода от време, в който са настъпили вредите
не способства за постигане на нормативно установения критерий за справедливост.
Постоянната и задължителна практика на ВКС, споделя становището,
че при определяне
размера на обезщетението за вреди от непозволено
увреждане, следва непременно да се отчита и икономическата конюнктура в страната към момента
на увреждането – например: Решение № 177/27.10.2009 г. по т. дело № 14/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение №
83/06.07.2009 г. по т. дело
№ 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 59/29.04.2011 г. по т. дело № 635/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ
т. о., Решение № 28/09.04.2014 г. по
т. дело № 1948/2013 г. на
ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1/26.03.2012 г. по т. дело № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
66/03.07.2012 г. по т. дело
№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 242/12.01.2017 г. по т.
дело № 3319/2015 г. на ВКС,
ТК, II т. о.
Ето защо, така пределеното обезщетение в размер от 70 000 лева следва
да бъде редуцирано на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД - съответно на приноса на
пострадалия при настъпването на пътния инцидент с 1/2 част, - до размер на сумата от 35 000 лева.
В заключение -
предявеният иск за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди следва да бъде уважен до размер на сумата от 35 000 лева, а за
разликата над присъдената сума и до пълния претендиран
размер за 150 000 лева – следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По дължимото
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди:
В хода на съдебното
дирене, ищецът доказа, че след настъпването на процесния
пътен инцидент, той е заплатил за медицинска рехабилитация и за потребителска
такса за медицински прегледи – общо сумата от 429 лева.
Извършването на
този разход и имплицитно свързано с лечебния и възстановителен период, а
причинно- следствената връзка е обоснована именно от необходимостта да бъдат
лекувани и излекувани причинените травми. Ето защо, медицинския разход за 429
лева, следва да бъде квалифициран именно като имуществени вреди, които са
понесени от ищеца и произтичат от настъпването на процесния
инцидент. Ответникът дължи изплащане застрахователно обезщетение.
На основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД - определеното застрахователно обезщетение от 429 лева,
следва да бъде редуцирано с 1/2 част, съответна на приноса на пострадалия при
настъпването на пътния инцидент - до
размер на сумата от 214, 50 лева.
Ето защо,
предявеният иск за присъждане на застрахователно обезщетение за имуществени
вреди следва да бъде уважен до размер на сумата от 214, 50 лева, а за разликата
над присъдената сума и до пълния претендиран размер
за 429 лева – следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По претенцията за мораторна
лихва върху дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и за
имуществени вреди;
На основание
чл. 497 от КЗ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца законната
лихва върху присъдената сума на обезщетението, за период - считано от изтичането
на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя.
Началото на
срока за произнасяне на застрахователя по претенцията за изплащане на
застрахователно обезщетение се брои от датата на упражняване на правото по чл.
380, ал.1 от КЗ, което ответникът не оспорва, че е било осъществено с молба от 21.04.2017г. Следователно,
срокът за произнасяне е изтекъл на 21.07.2017г., а от този ден ответникът е
изпаднал в забава за извършване на плащането.
Законната лихва, която ответникът дължи да заплати на ищеца, следва да бъде
начислена върху определения от настоящия съд размер на платимото застрахователното
обезщетение /сумата от 35 000 лева за неимуществени вреди и сумата от 214, 50
лева за имуществени вреди/, за периода от изтичането на срока за произнасяне и
изпадане в забава до деня на окончателното плащане.
По аргумент от разпоредбата на чл. 496, ал.3 от КЗ – обективната
невъзможност на ищеца да представи всички изискани от него документи, пред
застрахователя е ирелевантна за забавата, щом е
изтекъл тримесечен срок от момента на предявяване на претенцията по реда на чл.
380 от КЗ, доказано е настъпването на събитие и е посочена банкова сметка, ***.
Следователно ответникът следва да бъде осъден, да заплати на ищеца законната
лихва за забава върху сумата на присъдените обзщетения
за имуществени и за неимуществени вреди, считано от 21.07.2017г., до деня на
окончателното плащане.
По претенциите за направени съдебни разноски:
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ищецът е легитимиран да получи от
ответника направените съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство, съразмерно
с уважената част от иска. Тази претенция може
да бъде удовлетворена само в частта по отношение на възнаграждение на
процесуалния му представител, което се дължи на основание чл. 38 от ЗА.
На основание
чл. 78, ал.6 от ГПК – ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на настоящия съд сумата от 2290
лева, съответна на сбора от държавната такса, съразмерно на уважената част от предявените
искове (1450 лева), както и понесените първоначално от бюджета на съда разходи
(840 лева).
Процесуалният
представител на ищеца – адвокат Й.Г.Д. е легитимиран на основание чл. 38 от ЗА,
да получи от ответното дружество възнаграждение за процесуално представителство
на ищеца в размер на сумата от 1610 лева.
Ответното
дружество също има право на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да получи част от претендираните
съдебни разноски, за които е представило списък по чл. 80 от ГПК/ вкл. за
процесуално представителство на стр. 235/ и съразмерно с отхвърлената част от
иска. В случая, размерът на разноските за събиране на доказателства и за
процесуално представителство, описани в списъка, възлиза общо на сумата от 6725
лева. От тези разходи, ищеца следва да бъде осъдена да заплати съответна част, равна
на 4438 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- З.“ АД с ЕИК *******и
адрес по седалището - гр. София, ул „*******, да заплати на И.Г.К. с ЕГН **********
и със съдебен адресат – адв. Й.Д.,***,
партер, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ– сумата от 35 000 (тридесет и
пет хиляди) лева, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 214, 50 (двеста и четиринадесет
цяло и петдесет стотни) лева, представляващи застрахователно обезщетение за
понесени неимуществени вреди, в
следствие телесни увреждания при ПТП от 07.10.2016г., причинено от водача на „Джип“, модел „Гранд Чероки“ с рег. № *******,
заедно
със законната лихва върху тази сума, дължима на основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 497 от КЗ, за периода, считано от 21.07.2017г. до
деня на окончателното плащане,
като отхвърля иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди - в частта за
разликата над присъдената сума от 35 000 лева до пълния предявен размер за
150 000 лева, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди - в частта за разликата над присъдената сума от
214, 50 лева до пълния предявен размер за 429 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- З.“ АД с ЕИК *******и
адрес по седалището - гр. София, ул „*******, да
заплати на адвокат Й.Г.Д., с ЕГН ********** и
служебен адрес ***, партер, сумата от 1610 (хиляда
шестстотин и десет) лева, за процесуално представителство на И.Г.К. пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА И.Г.К. да заплати
на ЗАД „ОЗК- З.“ АД, на основание чл.
78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК- сумата от 4438 (четири хиляди
четиристотин тридесет и осем) лева за съдебни разноски, направени пред
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- З.“ АД с ЕИК *******и
адрес по седалището - гр. София, ул „*******, да
заплати по сметката на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК- сумата от 2290 (две хиляди двеста и
деветдесет) лева за такси и съдебни разноски, които са направени от бюджета
на Софийски градски съд и от чието заплащане ищецът е бил освободен.
Изпълнението на
паричното задължение към И.Г.К. може да
бъде изпълнено чрез плащане по банкова сметка ***: ***, открита в „Уникредит
Булбанк“ АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
СЪДИЯ: