Р Е
Ш Е Н
И Е
№. /28. 11. 2018г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети юни през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: М.
КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 11878 по
описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
субективно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС и кумулативно съединени
с правно основание чл. 73 ал.1 ЗС във вр. с чл. 86 ЗЗД.
В ИМ ищците твърдят, че са собственици на
ПИ № 1375, кв. 35 по плана на гр. София, м. КПЗ СРЕДЕЦ, ул. „К.. Заявяват, че
са придобили собствеността на 1/2 ид.ч. от имота на основание реституция по
ЗВСОНИ и Заповед РД-57-3087/01.11.1993 г. на кмета на СГНС, а останалата 1/2
ид.ч. по силата на влязло в сила решение на СГС. Твърдят, че 1944 кв.м. от
техния имот се владее и ползва от ответника, застроил в същия незаконни
постройки. Сочат, че ответникът отказва да предаде владението на имота. Молят съда
да осъди ответника да премахне оградата,
с която е оградил имота и да им плати по 100 000 лв.обезщетение на всяка от тях за това, че са били лишени от
ползването на имота от 17.09.2010 г. до предявяване на иска и по 21 824 лева
мораторна лихва, считано от 17.09.2010 г. до 17.09.2015 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът твърди, че за същото искане между страните има
влязло в сила съдебно решение, поради което исковете са недопустими. Евентуално
оспорва същите по основание и размер. Прави възражение за изтекла в негова полза
придобивна давност по отношение на процесния недвижим имот, както и за изтекла
погасителна давност за претендираните вземания за обезщетение за ползване на
имота. Претендира разноски в производството.
Съдът като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
Безпорно от представените удостоверения
за наследници е видно, че ищците са единствените наследници на И.К.Д.- починал
на 06.01.1971 г.
С нот. акт № 20, том II, рег.
220, дело № 203/1943 г. на нотариус при Софийски областен съд и протокол за
съдебна спогодба, по гр. дело № 133/1946 г. се установява, че И.К.Д.е придобил
в индивидуална собственост 6 парцела от съсобствен имот, находящ се в град
София, м. „Земляне”, с обща площ 7 020 кв.м.
С Акт № 515 за завземане на недвижим
имот за държавен по реда на ЗОЕГПНС от 22.07.1949 г. е отнета в полза на
държавата 1/2 ид. част от зеленчукова градина, цялата с площ от 5 900 кв.м,
находяща се в гр. София, кв. „Овча купел”, м. „Земляне“ собственост на И.К.Д.,като
в същия е посочено,че останалата 1/2 ид.част е собственост на Р.Ив.Д..Със
Заповед РД 57-3083/01.11.1993 г. на кмета на град София е наредено да се отпише
от актовите книги за държавна и общинска собственост и да се предаде на наследниците
на И.К.Д., владението на 1/2 ид. част от имота с площ от 5 900 кв.м, без 597,25 кв.м неизползвана площ,
одържавен с Акт №515 от 22.07.1949
г.
С АДС № 12552 от 12.03.1996 г., се
установява, че другата 1/2 ид. част от овощната градина е била отчуждена по
реда на ЗПИНМ със заповед № 3202/18.06.1954 г. и цената на отчуждената част е
25 850 лева.
С влязло в сила решение по адм. дело № 518/1998 г. по описа на СГС съдът е отменил отчуждаването на тази 1/2
идеална част от имота в полза на И.П.В., М.И.В., Л.П.Д. и Р.К.Д.. В мотивите на
решенията на СГС и ВАС е посочено, че имотът е бил собственост на И.К.Д.и със посочената
по горе заповед № 3202/18.06.1954 на МКСБ е отчуждена идеална част от имота по
реда на ЗПИНМ, като другата идеална част е била отчуждена по реда на ЗОЕГПНС.
Имотът е очертан с букви АБВГДЕЖЗА в скицата на вещото лице, представляваща
неразделна част от решението. От приложеното платежно нареждане е видно,че на
Столична Община е преведена определената сума за „възстановяване на имота с
решение на СГС № 518/98г.“ Със Заповед РД-57-376/25.05.2000 г. кметът на СО е
разпоредил да се отпише възстановената по съдебен ред идеална част от имота и
владението да се предаде на И.П.В., М.И.В., Л.П.Д. и Р.К.Д..Съгласно приетото
удостоверение от 22.06.2000 г. (л. 18), тази 1/2 идеална част от имота е отписана
от актовите книги.
По повод на заявление с вх. №
АГ-94-Р-8/2000 г. от Р. и Л. Д.. е съставен констативен акт за непълноти и
грешки в одобрен кадастрален план (л. 129 от гр.д. 710/2003 г. на СГС). Към
акта е съставена скица на новозаснет имот с пл. № 1375. Със Заповед
РД-2400-132/13.07.2001 г. на кмета на район „Красно село” (л.19) е одобрен
протоколът за поправка и попълване на кадастралния план чрез нанасяне на нов
имот пл. № 1375. Видно от скица, издадена от Управление „Архитектура,
градоусторойство и строителство“ (л. 128 от гр.д. 710/2003 г. на СГС), имотът с
нов пл.№ 1375 е идентичен с имота на И.К.Д.по нот. акт № 20, том II, дело № 203
от 1943 г. В скицата е посочено, че тя е към заявление с вх. № АГ-94-Р-8/2000
г., по което е съставен цитирания акт за непълноти и грешки. Посочено е още, че
скицата е копирана от заповед № РД-2400-132/13.07.2001 г. В текстовата част на
скицата като собственици са записани Р.К.Д., Л.П.Д., И.П.В. и М.И.В..
По
делото са приложени: гр.д. №710/03 г. на
СГС и В. гр.д. № 2469/09 г. на САС
от които е видно, че с влязло в законна сила решение е отхвърлен предявеният
иск спрямо „С.А.” ЕАД, че настоящите ищци са собственици на процесния имот и за
предаване на владението му. САС е посочил, че след 23.01.2004 г. ищците вече се
легитимират като собственици на целия имот, но те не са установили, че ответното
дружество държи имота към датата на постановяване на решението на СГС. По
предявените искове по чл. 73 ал.1 ЗС по тези дела е прието за установено, че
всяка от настоящите ищци е съсобственик на процесния имот, а ответникът „С.А.” ЕАД е получавал наем за имота за периода м. юни
2000 – м.март 2002 г. Предвид изричното
признание на ответното дружество, направено в с.з. от 25.02.2004 г. (л. 57,
гр.д. №710/03 г. СГС), че е ползвало
имота до 01.06.2000 г., съдът е приел това обстоятелство за установено и затова
е посочил, че то дължи обезщетение за ползването до тази дата. Затова съдът е уважил
частичните искове и е осъдил ответника да заплати на двете ищци определените
суми, представляващи неоснователно получен наем и обезщетение за пропуснати
ползи от недопускане до същия недвижим имот в периода от 17.07.1997 г. до
01.06.2000 г
На 04.04.2013 г. настоящите ищци са
предявили искове срещу „С.А.” ЕАД за плащане на останалата част от предявените
като частични претенции за плащане на обезщетение за пропуснати ползи от недопускане до ползване на ПИ с пл.№ 1375 за
периода 17.07.1997г. - 01.06.2000 г. Претенцията им е била отхвърлена поради
погасяване на вземането по давност. Горните
обстоятелства се установяват от приложените в настоящето производство гр.д. № 4749/13 г. на СГС и Вгр.д. №
1029/2015 г.на САС.
Със Заповед № СОА17-РД40-56/03.05.2017 г.,
на осн. чл. 25, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗОС, ПИ с
идентификтор 68134.208.1375 , находящ се е гр. София, ул. „Коломан“ № 1 е
отчужден за изграждане на обект публична общинска собственост – трасе, депо на
метрополитен. Със заповедта е определено обезщетение от по 160 199,06 лева
за всяка от ищците.
По
делото са събрани и показанията на свидетелите Х.Г.Р.иГ.Б.Т..От показанията на св.
Р.се установява, че той е ползвал постройки и земя на територията на
Автостопанството „Земляне“ в гр. София. Той е бил наемател в периода от 2001 г.
до края на м.10.2016 г., когато във връзка със строежа на метрото е трябвало да
го напусне. Първоначално е бил наемател на „С.а.“ ЕАД, а „след като ги осъдиха“,
е станал наемател на ищците. На предявената му скица (л.21) в с.з. разпозна
постройки, които е ползвал отразени на скицата като масивни сгради, в
повдигната в жълт цвят част на имот 1375. В с.з. посочи като изградена ограда
линията между имотът, повдигнат в жълт цвят и имотът, повдигнат в син цвят.
От
показанията на св.Т. се установява, че той е работел във дружество, което е
било ангажирано да направи ограда в процесния имот. Първоначално била направена
ограда „на Конната база“. Впоследствие заградили и другата част на имота „откъм
МВР“. Първата ограда е била поставена през 2014 г., а втората ограда - през
2015г. Имотът, в ограждането на който е участвал и свидетеля, е бил ползван от „Гражданска
защита“, „С.а.“ ЕАД и МВР. Имотът повдигнат в син цвят на предявената и на този
свидетел скица (л.21) според него е парцела на „Гражданска защита“, а с жълтият
цвят е терена на Гараж „Земляне“.
По делото са назначени три съдебно-технически
експертизи, дали основни и допълнителни заключения за размера на обезщетението
за ползване на имота за процесния период, изчислено на база на пазарния размер
на наема.
В първоначалното си заключение вещото
лице инж. Ч. е посочила наемна цена за процесните 1944 кв.м. от имота в размер
на 135 744 лева за периода от 17.10.2010 г. до 17.10.2017 г. В
експертизата е отразено, че имотът става непродаваем след одобрението на ПУП и
отреждането на част от него за автостопанство, депо и трасе на Метрополитен.
В.л. Ч. е посочила, че имотът е отчужден и в момента е застроен с халета за
вагони. Това обстоятелство е признато от процесуалния представител на ищците в
с.з. от 26.10.2017 г. Представени са доказателства, че имотът е отчужден по
реда на Глава ІІІ от ЗОС , наложило ново заключение,съобразено и с влезлите в
сила решения на САС по отношение на същия имот и влизането в сила на РП. Според
вещото лице за периода от 17.09.2010 до влизане в сила на регулационния план (18.12.2014
г) общо дължимата наемна цена за имота, на основание на база на реализирани
сделки на Столична община с физически лица възлиза на 141 473 лева,
а за периода от влизане в сила на регулационния план до датата на ИМ е 4 221
лева. Предлага и втори вариант на база
сравнителен метод по данни за реализирани сделки като пазарната наемна стойност за периода от 17.09.2010
до 17.09.2015 г. е 182 920 лева, а за периода от 01.01.2015 г. до
17.09.2015 г. – 29 584 лева. В.л. е посочило отделно и размерът на лихвата върху наемните цени в
посочените варианти – 35 972,45 лева върху главницата от
141 473 лева за периода от 17.09.2010 г. до 17.09.2015 г. и 43 648,50
лева за същия период върху главница от 182 920 лева.
В още едно заключение инж. Ч.
е определила наемната цена за периода от 17.09.2010 г. до влизането в сила на
регулационния план, одобрен от СОС (18.12.2014 г.), и за периода от влизането в
сила на регулационния план до датата на ИМ в два варианта: 1/ на база на
реализирани сделки на Столична община с физически лица - 121 349 лева до
18.12.2014 г. и 14 364 лева до 27.04.2017 г. и 2/ на база сравнителен
метод по данни за реализирани сделки – 132 499 лева до 18.12.2014 г. и 96
234 лева до 27.04.2017 г.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По иска по чл. 109 ЗС:
Искът по чл. 109 от ЗС като процесуално
средство за защита на собствеността, може да бъде успешно проведен само от
собственика на имота. Само той може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право.В хода на делото ищците са
заявили, че имотът им е бил отчужден.
Наред с това в писмената защита на
пълномощника им адв.Р. изрично е заявено
че производството следва да се прекрати
поради липса предмет след като имотът вече е отчужден,или поради отказ
от иска. Отказ от иска по време на процеса не е бил правен. Твърдението, че
процесният имот се владее от ответника с наведения довод на пълномощника на
ищците в с.з. на 26.10.2017 г. че е бил ползван за „обращало на автобуси“ не се
установи и доказа по делото. Ето защо предявеният негаторен иск поради липса предмет се явява недопустим и
производството в тази част следва да бъде прекратено.
По иска по чл. 73 ЗС:
Видно от приложените дела на СГС,САС и
ВКС, искове за обезщетение за ползване на имота с площ 1 944 кв.м. са били
предявени от настоящите ищци срещу „С.А.“ ЕАД. Първоначално предявеният като
частичен иск е бил уважен и то на основание признание на иска за владение на част от 1 944 кв.м. След това ищците са
предявили втори иск за остатъка, който обаче е бил отхвърлен като погасен по
давност. В настоящето производство е предявен иск със същото правно основание и
между същите страни, но той обхваща друг период – след 2010 г., който не е бил
предмет на гр.д. №710/03 г. и на гр.д. №
4749/13 г. и двете по описа на СГС. Затова производството по този иск е
допустимо и той следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗС,
недобросъвестният владелец дължи на собственика обезщетение за ползите, от
които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски.
За да се уважи иска следва да се
установи, че : 1/ ищците са били собственици на имота през заявения период –
17.09.2010 г. – 17.09.2015 г.; 2/ през същия период ответникът е владеел
процесния имот; 3/ стойност на ползите, от които ищците са били лишени.
Ищците
сочат, че са придобили собствеността на 1/2 ид.ч. от имота на основание
реституция по ЗВСОНИ и Заповед РД-57-3087/01.11.1993 г. на кмета на СГНС, а
останалата 1/2 ид.ч. по силата на влязло в сила решение на СГС.
Съгласно влезлите в сила решения на СГС
по гр.д. №710/03 г. и на гр.д. № 4749/13
г. ищците са собственици на целия
недвижим имот: ПИ № 1375 след 15.06.2004 г.,като част от този имот са и процесните
1944 кв.м., оцветени в жълто на скицата на л. 21 от делото. Отчуждаването
на имота (04.05.2017 г.) е извършено в хода на процеса, поради което за периода
17.09.2010 г. – 17.09.2015 г.е безпорно,
че ищците са били собственици на имота.
На следващо място, за уважаването
на иска е необходимо да се установи, че тази част от имота с пл. № 1375 се
ползва от ответника каквито твърдения ищците са изложили в ИМ. Същевременно
обаче за доказването на това твърдение не са ангажирани никакви доказателства.Не
се установи и състоянието на процесния имот. Това, че в предходно дело е било
установено, че ответното дружество е владеело имота не освобождава ищците от
доказателствената им тежест да докажат твърдението си за процесния период от 17.09.2010 г. –
17.09.2015 г. предмет на настоящето производство. Не се установи в настоящето
производство ,че ответникът е владял и
ползвал без основание процесните 1 944 кв.м. през исковия период. Установи се обаче, че имота е бил ползван от св.
Р., който първоначално е бил наемател на
„С.А.“ ЕАД, но впоследствие станал наемател
на ищците след като те са осъдили
ответника, т.е. налице са данни, че владението е било осъществявано от
ищците, а не от ответното дружество. Поради изложеното искът като недоказан и
неоснователен следва да бъде отхвърлен. Предвид неоснователността на главната
претенция, също неоснователна е и
акцесорната такава за плащане на мораторна и законна лихви.
По
разноските:
При този изход от спора, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има само ответникът. Той претендира възнаграждение
за юрисконсулт, от какъвто е бил представляван. Затова ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят възнаграждение за юрисконсулт, което предвид фактическата и
правна сложност на делото и продължителността му съдът определя на 200 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Поради изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по предявеният от М.И.В., ЕГН **********,***, an. 1 и Р.К.Д., ЕГН **********,***,
срещу „С.А.” ЕАД, ***2, иск по чл. 109 ЗС да се осъди ответника да премахне оградата, с която
е оградил 1944 кв. м. от имот с ПИ № 1375 от кв. 35 по плана на гр. София, м.
КПЗ СРЕДЕЦ, ул. *******1 поради недопустимост иска (липса предмет)
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.И.В., ЕГН**********,***, an. 1 и Р.К.Д., ЕГН **********,***, срещу „С.А.” ЕАД, ***2, искове по чл. 73, ал.1 ЗС за присъждане на всяка от ищците по 100 000 лева, обезщетение за пропуснати ползи поради лишаване от ползването на 1944 кв. м. от имот с ПИ № 1375 от кв. 35 по плана на гр. София, м. КПЗ СРЕДЕЦ, ул. *******1, за времето от 17.09.2010 г. до 17.09.2015 г., и по 21 824 лева мораторна лихва, считано от 17.09.2010 г. до 17.09.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумите;
ОСЪЖДА М.И.В., ЕГН**********, и Р.К.Д., ЕГН **********, да заплатят на осн. чл.
78 ал.3 вр.с ал.8 ГПК 200 лева -юриск. възнаграждение на „С.А.” ЕАД, ЕИК*******.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която производството по иска по чл. 109 ЗС
е прекратено, може да бъде обжалвано с частна жалба пред САС в едноседмичен
срок от съобщението. В останалата му
част решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от
съобщението.
СЪДИЯ: