Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 266 Година 2021,18.08. Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На четиринадесети
юни Година
две хиляди двадесет и първа
В публичното заседание в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова -
Парашкевова
Секретар Цветанка Арнаудова
Прокурор
Като разгледа
докладваното от
съдията
търговско дело 446
по описа за 2017 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищците А.С.Б.,
С.А.Б. и П.А.Д.,
тримата с постоянен адрес:***, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.
Светлозар Нойков с адрес на кантората гр. Пловдив, ул. ”Парчевич” №2 са
предявили обективно и субективно съединени искове за приемане на установено по
отношение на ответниците „Старт Инвест“
ЕООД, ЕИК *********, „Веле груп“ ЕАД, ЕИК *********, „Райдър 777“ ЕООД, ЕИК
*********, и „ТРТ Инвест“ ЕООД, ЕИК ********* че договор за ипотека,
обективиран в нотариален акт №*, том*, дело*от 07.02.2014 год. е нищожен поради
липса на основание и да бъдат обезсилени издадени въз основа на него
изпълнителни листи, като при условията на евентуалност се иска същия
договор,както и два договора за цесия , да бъдат обявени за недействителни по отношение на
тях. Ищците заявяват, че до 30.12.2013 г., заедно с Ю. П. Б.са били съдружници
при равни дялове в „СТАРТ ИНВЕСТ“ ООД. На посочената дата, по партидата на
дружеството били вписани промени, вследствие на решения на общото събрание на
дружеството от 08.10.2013 г., приети от Ю. Б.при
кворум от ¼ от капитала. На посоченото общо събрание на дружеството били
приети следните решения: Изключването
на ищците като съдружници; Поемането на дяловете им от оставащия съдружник Ю.
П. Б.; Освобождаване на управителите и назначаването като управител на Ю. П. Б..
В тази връзка, ищците заявяват, че на посочената дата всеки от тях е придобил
правото да получи от дружеството стойността на своя дружествен дял по счетоводен баланс към 31.10.2013 г., а оттук и
качеството кредитор на дружеството. Твърди се още, че по силата на невлязло в
сила решение на Пловдивския окръжен съд № 113/01.03.2017 г. по т.д. № 306/2014
г., стойността на дружествения дял на всеки от ищците към 31.10.2013 г.,
подлежаща на изплащане е в размер на 1 561 500 лева, но дружеството било
осъдено да им
плати до
предявения размер
от 1 150 000 лева на всеки един, ведно с лихви и разноски, които до настоящия
момент не били заплатени. Позовават се на чл. 133 ЗЗД,съгласно който цялото имущество на длъжника налично към
момента на възникване на вземането им, служи за обезпечение и може да бъде
обект на принудително изпълнение, като закона овластява кредиторите да предявят
съответни искове по чл. 134 и чл. 135 от ЗЗД, за да остане това имущество на
тяхно разположение, за удовлетворяване. Твърдят,че на 02.01.2014 г.,упълномощен
от новия управител Б., адвокат
бил отстранил служител от офиса на дружеството
и не допуснал явилия се С.Б., който бил съуправител в дружеството до
приемане на решенията на общото събрание от 08.10.2013 г.,както и че са предявили искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на
всички решения от 08.10.2013 г., за което било образувано т.д. № 9/2014 г. по
описа на Пловдивския окръжен съд., по което първаначално била допусната
обезпечителна мярка, чрез възбрана на недвижими имоти на ответника, която била
отменена от горния съд и възбраната била
заличена на 12.03.2014 г.Посочват,че
след заличаване на възбраната всички недвижими имоти на ответника „СТАРТ
ИНВЕСТ” ЕООД са били продадени, като
плащането е било отложено за години напред,
без да е обезпечено, поради което ищците се отказали от исковете си и
производството по т.д. № 9/2014 г. по описа на ПОС било прекратено. Твърдят, че
всички приобретатели на продадените имоти били свързани с новия едноличен собственик на капитала и управител
на „СТАРТ
ИНВЕСТ” ЕООД,
като същевременно дружеството натрупало значителни дългове. Заявяват, че по
време на допуснатат от ПОС възбрана, ответникът „СТАРТ ИНВЕСТ” ЕООД заявил за вписване в ТР учредения от него в полза на „ВЕЛЕ ГРУП”
ЕАД особен залог върху цялото си предприятие, за обезпечение на вземането на
„ВЕЛЕ ГРУП” ЕАД за неустойка в размер на 2 500 000 лева, съставляваща 50% от
договорена цена по предварителен договор за продажба на недвижими
имоти.Посочват, че на 28.01.2014 г., ответникът „СТАРТ ИНВЕСТ” ЕООД заявил за вписване в ТР учредения от него в полза на „ВЕЛЕ
ГРУП” ЕАД особен залог върху цялото си предприятие, за обезпечение на вземането
на „ВЕЛЕ ГРУП” ЕАД за неустойка в размер на 2 500 000 лева, съставляваща 50% от
договорена цена по предварителен договор за продажба на недвижими имоти.
Вписването на особения залог е било спряно с определение на Пловдивския окръжен
съд на 29.01.2014 година. След спирането, на вписването на особения залог,
страните по него учредили договорна ипотека в полза на „ВЕЛЕ ГРУП" ЕАД
върху 74 имота, която обезпечавала неустойката от 50% от цената, дължима изцяло
при несключване на окончателен договор до два дни след достоверната дата на
предварителния, като изрично е посочено, че неустойката вече е била изискуема,
считано от 24.01.2014 година. В тази връзка ищците са позовават на т.З от ТР № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009
г. на ОСТК на ВКС и заявяват, че уговорената неустойка е нищожна, като
накърняваща добрите нрави. Заявява се още, че към момента на учредяване на
ипотеката, „ВЕЛЕ ГРУП” ЕАД не е било изправна, а „СТАРТ ИНВЕСТ” ЕООД не е било
неизправна страна по предварителния договор, поради което последното не е
дължало неустойка. Правят се твърдения, че страните по предварителния договор
не са имали намерение да сключат окончателен такъв, а само са задействали
неустоечната клауза, поради което същата се явява нищожна и недължима, от което
следва, че и учредената на 07.02.2014 г. договорна ипотека е нищожна, поради
липса на основание. На следващо място ищците заявяват, че дори да се приеме, че
твърдяната от тях нищожност не е налице, то сключването на предварителния
договор при посочените условия и учредяването на ипотеката са действия,
увреждащи ищците като кредитори, за стойността на дружествените им дялове в
„СТАРТ ИНВЕСТ” ЕООД. Твърди се, че всички действия на бившия съдружник и
настоящ едноличен собственик на капитала
и управител на „СТАРТ ИНВЕСТ” ЕООД са били насочени към тежко обременяване на
активите на дружеството, от които биха могли
да се удовлетворят като
кредитори. В тази връзка изтъкват, че
длъжникът – ответник е знаел за увреждането, тъй като е знаел, че дължи
изплащане на дружествените дялове на прекратилите участието си съдружници.
Заявява се, че и дружеството „ВЕЛЕ ГРУП” ЕАД също е „знаело” за увреждането,
тъй като на 22.01.2014 г. /датата на предварителния договор/ и на 07.02.2014 г.
/датата на ипотеката/ е била в сила вписаната по молба на ищците възбрана върху
имотите, т.е. общоизвестно е било наличието на техни претенции, водещи до вписването
им в имотния регистър при възбраната като „кредитори” на „Старт инвест” ЕООД,
освен това е знаел и за спряното от съда
вписване на особения залог поради наличие на съдебен спор и претенции на ищците
спрямо учредителя „Старт инвест” ЕООД.Сочат, че един от самостоятелните обекти,
а именно СОС 51500.506.637.3.32 е заличен и
на негово място са нанесени нови
два обекта СОС 51500.506.637.3.33 и 51500.506.637.3.34. Твърди се, че на
27.08.2014 г. в ТР е вписан апорта от „СТАРТ ИНВЕСТ” ЕООД в „ККП 77” /тогава
ЕООД/ на множество недвижими имоти, между които и СОС 51500.506.637.3.34.
Заявява се още, че на 27.04.2016 година, под № 96, том 1, в актовата книга за
ипотеките на Несебърската СлВп е вписана цесия на вземането на „ВЕЛЕ ГРУП” ЕАД
към „СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД, произтичащо от неустойка по предварителния договор от
22.01.2014 г. с цесионер отв. „РАЙДЪР 777” ЕООД, ЕИК *********, което вземане е
обезпечено с посочения по-горе ипотечен акт, с предмет наред с другите имоти и
със СОС 51500.506.637.3.34. По отношение на СОС 51500.506.637.3.34 било
насочено принудително изпълнение по изпълнително дело № 20158040400251 на ЧСИ
Делян Николов, с длъжник „ККП-77” ООД. Ищците били уведомени от ЧСИ Николов за
насрочената публична продан на имота през времето 30.07.2017 г. - 30.08.2017 г.
Твърди се, че ищците имат правния интерес, оспорвайки тези вземания и
изпълнително основание, да поискат обвързване със СПН на решението, по
отношение на третият ответник, който единствен е вписал цесия на обезпеченото с
ипотеката от 07.02.2014 г. вземане, и по отношение на четвъртият ответник,
който е конституиран като взискател по изпълнителното дело с вземане, и двете
произтичащи от твърдяно да е несъществуващо изпълнително основание - нищожен
ипотечен акт.
Предявените искове са с правно
основание в чл.26,ал.2,предл.4 от ЗЗД-главният иск и
чл.135 от ЗЗД-евентуалните искове.
Ответникът „Старт Инвест“ ЕООД,
ЕИК *********, чрез упълномощения адв. Николай Пенев, изразява становище за нередовност на исковата молба,
недопустимост и неоснователност на предявените искове. Сочи се, от ответника,
че исковата молба е нередовна, тъй като има неяснота за това кой иск против кои
ответници е предявен, както и че е с неясен петитум. Счита, че в случая е
налице колизия между предявените искове, изразяващо се в противоречие в
процесуалните позиции, както и че ищците не са легитимирани да предявят иск по
чл. 134 от ЗЗД. Ответникът оспорва изцяло предявените искове, като заявява, че
размерът на неустойката не е малък, но страните с оглед на обезпечаващата нужда
са го определили в този размер. Заявява, че по отношение на присъждането
на неустойката е налице влязло в сила
арбитражно решение, в което е разгледан спора по същество за основателността й,
поради което въпросът за вземането за
неустойка е решен с влязло в сила решение и не може да бъде повторно обсъждан,
а искът за нищожност следва да бъде отхвърлен. Независимо от посоченото се
сочи, че ипотеката не е нищожна, тъй като обезпечава конкретно вземане и не е
накърнява добрите нрави.Твърди още, че
договорената неустойката не излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция. Заявява се, че предварителния договор е сключен за защита
правата и интересите на дружеството и с оглед изпълнение на задължения на
дружеството към кредитори. Излагат се и твърдения, че към датата на твърдяното
увреждане, ищците нямат качеството на кредитори. Излагат се и съображения, че
сама по себе си ипотеката не уврежда правата на кредиторите, тъй като не
представлява отчуждителна сделка, с която се намалява имуществото на
длъжника.Представя и ангажира доказателства.
Ответникът „Веле груп“ ЕАД, ЕИК
*********, изразява становище, че исковата молба е неясна, неконкретна и
нередовна, а предявените искове следва да бъдат разделени, като се уточнят
страните по всеки от тях. Счита, че за ищците не е налице правен интерес да
прядявят настоящите искове против всички посочени в исковата молба ответници,
като сочи, че между процесната ипотека и изпълнителното дело няма пряка
обуславяща връзка. Сочи, че за него не е налице пасивна процесуална
легитимация, тъй като е прехвърлил вземането на трето лице. Ответникът твърди,
че претенции са неоснователни, а наведените от ищците твърдения – неверни.
Оспорват се фактическите твърдения на ищците за извършени в офиса на “Старт Инвест” ЕООД действия. Твърденията за
наложени, но отменени обезпечителни мерки в производство по чл.74 ТЗ, както и
за иницииран, но невписан особен залог на търговско предприятие, са намерени за
ирелевантни. По отношение на процесната неустойка се твърди, че тя е
обоснована. В тази връзка се излагат твърдения, че на дата 14.01.2014г. между
ответника, като купувач и „Старт Инвест“ ЕООД, като продавач е сключен
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, чийто срок за
сключване на окончателен договор е договорен до 24.01.2014г. На 22.01.2014г.
ответникът получил от продавача писмено уведомление, че е в невъзможност на
уговорената дата да прехвърли по нотариален ред собствеността на имотите,
поради наложена от трети лица възбрана и поискал допълнителен срок за
изпълнение на задължението. Страните постигнали устна договорка, срокът за
сключване на окончателен договор да бъде удължен. С анекс от 07.02.2014г. към
предварителния договор от 14.01.2014г., страните договорили имотите да бъдат прехвърлени
по нотариален ред най – късно до 15.02.2014 г., като дължимата по
предварителния договор неустойка в размер на 2 500 000 лева се
разсрочва на вноски, подробно описани в договора. Във връзка с постигнатите
договорености, на 07.02.2014 г. страните сключили договорна ипотека,
обезпечаваща вземането на „Веле груп“ ЕАД за неустойката, уговорена в
предварителния договор. От изложеното се прави извод, че процесната неустойка
не е нищожна. Оспорват се твърденията на ищците, за това коя от страните е
изправна и коя не. На следващо място се оспорват и твърденията на ищците,
относно изискуемостта на неустойката и относно обезпечителната й функция за
очакваните вреди. Твърди се, че неустойката е разсрочена на вноски до
15.09.2014г., като в действителност ответникът търпи огромни загуби поради
невъзможност да се разпорежда с имотите, както и да ги ползва за обезпечение.
Заявява се, че размерът на договорената неустойка е съответен на търпените
вреди, при неизпълнение на задълженията на страните в договорените срокове,
които са търговско оправдани. Сочи се още, че тя обезпечава договорно
задължение, и поради акцесорения й характер няма как да е без основание, поради
което не е налице визираната в чл.26, ал.2 ЗЗД предпоставка за нищожността й. В
тази връзка се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по
т. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС. На следващо място, ответникът заявява, че
именно ищците са тези, които злоупотребяват
с процесуални права и се опитват да елеминират конкуриращите ги взискатели/кредитори.
Счита, че неустойката не може да бъде
обявена за нищожна, защото е уговорена между търговци и не е нито прекомерна,
нито без краен предел. По отношение на иска на ищците за обявяване относителна
недействителност на учредената договорна ипотека е изразено становище за
неговата неоснователност. Оспорват се твърденията на ищците за наличие на намерение
и знание за увреждане у „ВЕЛЕ ГРУП“ ЕАД, тъй като дружеството е кредитор със
самостоятелни права и брани свои законни интереси. Заявява се, че към релевантния
период, ответникът не е знаел, че ищците, като изключени съдружници са
придобили качеството на кредитори на „Старт Инвест“ ЕООД. Сочи още, че към него
момент ищците са имали претенции за
отмяна решенията на ОСС за изключване и възстановяване в правата им на съдружници по реда на чл.74 ТЗ и не са заявили качеството си на кредитори спрямо „Старт Инвест“ ЕООД. Не на
последно място се заявява, че ответното дружество е продало вземането си на
РАЙДЪР 777 ведно с допуснатото обезпечение и цесията е вписана на 27.4.2016г.,
поради което е „Райдър 777“ ЕООД се явява трето добросъвестно лице.Представя и
ангажира доказателства.
Ответникът „Райдър 777“ ЕООД, ЕИК
*********, чрез адв. Вилимир Митрев с адрес на
кантората гр.Пловдив ,ул.“Тодор Хрулев“ № 7
изразява становище за
недопустимост на предявените искове и за нередовност на исковата молба.
Оспорват се всички твърдения на ищците във връзка с предходно предявени искове,
възбрани, и извършени действия по т.д. 9/2014 г., като те са счетени за
ирелевантни. Оспроват се твърденията за нищожност на процесната неустойка, като
се заявява, че именно ищците са виновни за възникването и изискуемостта на
задължението по предварителния договор, тъй като с незаконосъобразносто си
налагане на възбраната от 21.1.2014г. върху всички имоти предмет на този
договор, на практика те попречват на Старт Инвест ЕООД като продавач да продаде
имотите си и да си изпълни задължението си. Опорва и наличието на основания за обявяване
нищожност на ипотеката. Изтъква се обстоятелството, че претенцията за нищожност
не може да бъде предявявана по реда на чл.134 ЗЗД, тъй като не са налице
предпоставките за предявяване на иск. Предявяване на косвен иск касае
бездействие на длъжника, а в настоящия случай такова не е налице. По отношение
на иска за нищожност, поради липса на основание се твърди, че е налице такова и
то е желанието на страните да обезпечат
парично задължение на „Старт Инвест“ ЕООД, по предварителен договор. Твърди се,
че задължениета за заплащане на неустойка съществува и е установено с решение
по т.дело №8132/2016 по описа на СГС. Оспорва се, твърдението на ищците, че
ответника е увредил или е знаел, че
ищците са увредени или се увреждат. Твърди се, че никой от ответниците не е
имал знание и цел да увреди кредитор на „Старт Инвест“ ЕООД.Представя и
ангажира доказателства.
Ответникът „ТРТ Инвест“ ЕООД, ЕИК
*********, чрез пълномощника си адв. Велислав Драмов с адрес на кантората
гр.София,бул.“Витоша“ № 3,ет.6 изразява становище за нередовност на исковата
молба, недопустимост и неоснователност на предявените искове.Оспорват се
твърденията на ищците, вземането за неустойката да е нищожно, ипотеката да е
нищожна, както и договорът за
учредяването й да представлява увреждаща сделка по чл.135 ЗЗД. Счита, че не са
налице основания по чл.26 ЗЗД, нито чл. 135 ЗЗД, поради което исковете са
неоснователни. Оспорвам всички твърдения на ищците. Заявява се, че не са налице
елементите от фактическия състав нито на иска за нищожност, нито на този за
относителна недействителност. Сочи се, че цитираните правни сделки са валидни,
не са сключвани с цел да увреждат кредитори, както и че неустойката не е
прекомерна. Твърди се, че ищците не притежават твърдените от тях права.
Ответникът се присъединява към оспорванията и становищата на останалите
ответници.Не представя и не ангажира доказателства.
С подадена в срок допълнителна
искова молба, ищците поясняват и допълват първоначалните си твърдения и вземат
отношение по наведените от ответниците възражения. Заявяват, че исковата молба
е редовна и с нея се иска установяване
/прогласяване/ нищожността, евентуално относителната недействителност, на
договора за ипотека по отношение на длъжника им
и всички ответници, за които на ищците е станало известно, че черпят
права по него. За неоснователни са счетени и възраженията за недопустимост на
предявените искове, като се пояснява, че главния иск е за нищожност на договора
за ипотека, чрез който ищците упражняват и предявяват свои материални права, а
не се явяват процесуални субституенти на първия ответник. Посочват обстоятелствата,относими
към правния им интерес от предявяване на иска, и разясняват защо е насочен против всички ответници. Ищците
считат, че не е налице никоя от хипотезите на чл. 210 ал. 2, изр. 1 ГПК за
разделяне на производството по предявените искове. Както главният, така и
евентуалният иск подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство,
от еднакъв по степен и местно компетентен окръжен съд, и съвместното им
разглеждане няма да бъде значително затруднено. Подчертават, че до
разглеждането на евентуалния иск ще се стигне само при недопустимост, или
неоснователност на главния иск. В тази връзка
заявяват, че доколкото уважаването на евентуалния иск предполага знание
за увреждането у втория, третия и четвъртия ответник, то не е свързано с
особени доказателствени усилия. Твърди се, че от 01.09.2014 г. „ТРТ ИНВЕСТ”
ЕООД е с управител М. Т.. Дружеството е ответник по иска, предявен на основание
чл. 135 ЗЗД от
ищците по т.д. № 879/2014 г. на Пловдивския окръжен съд. Това дружество, заедно
с „ИСБ ИМОТИ” ЕООД, ЕИК ********* с управител от 14.04.2014 г. Б. С.,
представляващ и „Райдър 777” ЕООД от 08.03.2011 г., когато е заменил като едноличен собственик на капитала и управител
адвоката си Вилимир Митрев, който пък от своя страна има същия служебен
адрес като адвоката на „Старт инвест” ЕООД, са ответници по т.д. № 591/2014 г.
на Бургаския ОС, в които дела дейно са участвали. Заявява , че няма как
управителите да не знаят на датата на цесиите, както и че ищците имат претенции
да са кредитори на учредителя „Старт инвест” ЕООД.Представят и ангажират
допълнителни доказателства.
В допълнителен отговор на
допълнителната искова молба, ответникът „Старт Инвест“ ЕООД, поддържа
първоначално заявените твърдения и възражения. Навежда нови възражения за нередовност
и недопустимост на заявените претенции. По отношение на направеното оспорване
от страна на ищците на достоверността на уведомления и анекс, сочи, че те не са трети лица по смисъла на чл. 181 ГПК. В тази връзка се позовава на съдебна практика,съгласно която „трето
лице“ по смисъла на чл.181 ал.1 от ГПК е това, което черпи права от лицето,
подписало документа и правата, които то черпи могат да
възникнат само при условие, че датата на възникването им предшествува датата на
документа, от което прави извода, че ищците не са трети лица и датата на тези документи им е
противопоставима.Поддържат направените
доказателствени искания,ангажират допълнителни.
В отговор на допълнителната
исковата молба, ответникът „Веле груп“ ЕАД, поддържа първоначално заявено си
становище по отношение на предявените искови претенции и навежда нови
възражения във връзка с направените в допълнителната искова молба твърдения и
изменения на петитума на първоначално предявената такава. Твърди се, че съдът не би могъл
да се произнася по действителността на договор за ипотека, който се твърди да е
порочен поради порок в друг договор и
по-конкретно на отделна уговорка в друга сделка - клаузата за неустойка. Изтъква, че за да се произнесе по главния иск,
съдът трябва да изследва преюдициално действителността на друг договор, което в
настоящия процес е недопустимо, тъй като неустойката е предмет на влязло в сила
арбитражно решение и изследването на нейната действителност преюдициално по
това дело е изключено.Изразява становище по доказателствените искания в
допълнителната искова молба.Не ангажира допълнителни доказателства.
В отговор на допълнителната
исковата молба, ответникът „Райдър 777“ ЕООД поддържа заявените с отговора на
исковата молба твърдения и възражения. Подчертава обстоятелството, че вземането
за неустойка е било предмет на арбитражен процес, поради което счита, че
действителността на вземането въобще не може да се преобсъжда, тъй като има
влязъл в сила акт. Ответникът счита, че противоречието с добрите нрави е
възражение, което следва да се релевира в процеса от длъжника, а не от негови
кредитори, поради което счита, че в настоящото производство не може да изследва
действителността на клауза за неустойка, още повече когато такъв иск не е
предявен. Оспорва се активната легитимация на ищците, като се сочи, че те не са
били страна в нито едно от посочените процесни правоотношения.Не ангажира
допълнителни доказателства.
В допълнителен отговор на
допълнителната искова молба, ответникът „ТРТ Инвест“ ЕООД поддържа заявените с
отговора на исковата молба твърдения и възражения. Излага идентични с
останалите ответници .Не ангажира допълнителни доказателства.
Бургаски окръжен съд
като обсъди доводите на страните и представените и събрани по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят,
че тримата ищци и Ю. П. Б.са били съдружници ,притежаващи равни по брой и размер дружествени дялове от
имуществото на дружеството „Старт инвест“ ООД, ЕИК *********. На 08.10.2013 г.
е проведено общо събрание на дружеството, на което са взети решения, вписани в
Търговския регистър по партидата му. На посоченото общо събрание, ищците са
изключени като съдружници в дружеството, а дяловете им са поети от съдружника Ю. Б., която е избрана и
за управител, след освобождаването на вписаните към този момент управители на
дружеството, променено е наименованието на дружеството от ООД в ЕООД.
Изключването на ищците като съдружници в „Старт инвест“ ООД е било вписано в
Търговския регистър на 30.12.2013 г., в изпълнение на влязло в сила решение №
577/20.12.2013 г. по т.д. № 843/2013 г. на Пловдивския окръжен съд. Поради
изключването им като съдружници, всеки от ищците е придобил правото да получи
стойността на дружествения си дял по счетоводен баланс
към края на месеца, през който е настъпило прекратяването – 31.10.2013
г.Следователно,ищците са придобили качеството на кредитори на „Старт инвест“ ООД. С влязло в сила решение №
113/01.03.2017 г. по т.д. № 306/2014 г. по описа на Окръжен съд Пловдив „Старт инвест“ ЕООД е осъдено да заплати на
всеки от ищците сумата от по 1 150 000 лева, съставляваща равностойността на дружествения им дял, ведно
със законната лихва върху главницата и разноски, за което са им издадени и
изпълнителни листи (л. 257 и л. 258 от делото). По делото не са представени
доказателства, а липсват и твърдения, тези задължения към ищците да са погасени
от дружеството – длъжник „Старт инвест“ ЕООД.
От представените по
делото доказателства е видно, че на 14.01.2014 г. между между ответниците
„Старт инвест“ ЕООД и „Веле груп“ АД е сключен предварителен договор за покупко
– продажба на недвижим имот, по силата на който първият се задължава да
прехвърли на втория в срок до 24.01.2014 г., правото на собственост върху 275
броя недвижими имоти, описани в приложение № 1 към договора. Договорена е обща
продажна цена за всички недвижими имоти в размер на 5 000 000 лева, която
е уговорено да се разпределя
порпорционално за всеки от имотите, съобразно данъчната му оценка. В чл. 7 от
предварителния договор, е постигната договореност, при неизпълнение на
задължението на продавача да се яви пред нотариус за сключване на окончателен
договор в уговорения срок – до 24.01.2014 г., или в случай,че нотариалният акт не бъде сключен
по вина на продавача, или са налице обстоятелствата посочени в чл. 5 от
договора, купувачът ще има право на
неустойка в размер на 2 500 000 лева, дължима в срок до 28.01.2014
година.
Не е спорно между
страните и обстоятелството, че окончателен договор не е сключен. Ответникът
„Веле груп“ ЕАД е представил като доказателства по делото две писма – от
22.01.2014 и от 29.01.2014 г., изходящи от „Старт инвест“ ЕООД, с които, последното го
уведомява, че е в невъзможност да изпълни в срок задълженията си по
предварителния договор и иска да му бъде предоставен допълнителен срок за
изпълнение. На 07.02.2014 г. между „Старт инвест“ ЕООД и „Веле груп“ АД е
сключен анекс към предварителния договор от 14.01.2014 г., в който е посочено,
че срокът за сключване на окончателен договор е изтекъл и такъв не е сключен по
вина на продавача, поради отказ от страна на последния да изпълни задължението
си, за което е уведомил купувача с писма от 22.01.2014 и от 29.01.2014 г.
Поради желанието на продавача да изпълни поетите от него задължения, страните
са договорили на „Старт инвест“ ЕООД да се даде последен срок за изпълнение на
задължението му за сключване на окончателен договор, а именно –
до 15.02.2014 г. По отношение на договорената в предварителния договор
неустойка в размер на
2 500 000 лева е прието , заплащането на същата да бъде
разсрочено на 5 вноски за периода от 15.02.2014 до 15.09.2014 г. Предвидена е
още и арбитражна клауза за разрешаване на възникналите между страните спорове
по повод предварителния договор и анекса.Нито в
предварителния договор,нито в подписания
анекс към него ,продавачът е поел
задължение да предостави реално или лично обезпечение на паричното
задължение за неустойка.Независимо от това,в деня на подписване на анекса е
сключен нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № *, том *, рег. №*, дело № */2014 год. В чл. 1 от ипотечния
акт е възпроизведена нормата на чл. 7 от предварителния договор. Предвид
обстоятелството, че до 24.01.2014 год. не е сключен окончателен договор е
прието, че „Старт инвест“ ЕООД дължи на „Веле груп“ ЕАД неустойка в размер на 2 500 000 лв., която не е
заплатена от купувача. Посочено е, че неустойката ще бъде заплатена на пет
вноски с фиксиран падеж, с краен срок до 15.09.2014 год., като за обезпечаване
на вземането на „Веле груп“ ЕАД за неустойка е учредена договорна ипотека върху
74 самостоятелни обекти в сграда, които имоти са част от предмета на
предварителния договор. По делото е представен констативен протокол от 15.02.2014 г., в който
е отразено, че страните по предварителния договор констатират, че
уговорения срок за сключване на
окончателен договор е до 15.02.2014 г., но продавачът не е изпълнил
задължението си да представи необходимите документи за сключване на окончателен
договори и няма готовност да сключи такъв, въпреки готовността на купувача да
заплати продажната цена.
На 27.08.2014
год. „Старт инвест“ ЕООД е апортирало част от недвижимите имоти, представляващи
самостоятелни обекти в сгради, включени в предмета на предварителния договор в
капитала на учреденото през предходния месец дружество „ККП 77“ ООД.
Апортираните вещни права са оценени от вещите лица, назначени с акт за
назначаване на вещи лица № 20140730090817/01.08.2014 год., на 7 374 090 лв.
На 07.08.2015 г. е
постановена Заповед № 404/07.08.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, по ч.гр. д. № 678/2015 г. по описа на
Районен съд Несебър, в изпълнение на която, на 10.08.2015 год. е издаден
изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК в полза на „Веле Груп“ ЕАД, с който
„Старт инвест“ ЕООД е осъден да му заплати сумата 100 000 лв., с падеж на плащане 15.02.2014 год., представляваща част от дължима
и неизплатена неустойка в общ размер на 2 500 000 лв., ведно със законната
лихва от подаването на заявлението – 06.08.2015 год. до окончателното плащане. Не се спори, че на 12.08.2015 год., чрез договор за цесия,
„Веле груп“ ЕАД е прехвърлило на „ТРТ Инвест“ ЕООД вземането си за 100 000 лв., обективирано
в изпълнителния лист, издаден от РС – Несебър, ведно със законната лихва и
присъдените разноски.
На
04.04.2016 г. „Веле груп“ ЕАД с договор за цесия, продава на „Райдър 777“ ЕООД
главните си и акцесорни вземания от „Старт инвест“ ЕООД, в общ размер на
2 500 000 лева, представляващи дължима и неизплатена неустойка по чл.
7 от предварителен договор за продажба на недвижими имоти, рег. №
146/22.01.2014 г. - удостоверяване на подписи на нотариус Силвия Хаджиева, рег.
№ 615 на НК, както и всички други съществуващи или бъдещи акцесорни вземания,
произтичащи от горното вземане. В договора е посочено, че вземането на цедента
произтича от предварителен договор за продажба на недвижими имоти, рег. №
146/22.01.2014 г. – удостоверяване на подписи на нотариус Силвия Хаджиева, рег.
№ 615 на НК и е обезпечено с договорна ипотека, обективирана в нотариален акт №
*, том *, рег. №*, дело № */2014 год. по описа на нотариус
Мария Бакърджиева. Договорено е собствеността върху продадените вземания да
премине от цедента върху цесионера в деня на подписване на договора за цесия.
Изрично е посочено, че цедентът не отговаря пред цесионера за съществуването на
вземането по време на прехвърлянето му, като предварително заявява, че
вземането е спорно. Договорени са и неустойки във връзка с неизпълнение на
задълженията на страните по договора.
От удостоверение изх.
№ 17565/29.04.2021 г. на ЧСИ Делян Николов е видно, че при посоченият ЧСИ е
образувано изпълнително дело № 20158040400251 въз основа на изпълнителен лист
издаден по ч. гр. д. № 3205/2015 г. на Районен съд Пловдив, по което взискател
е „Райдър 777“ ЕООД, а „ККП 77“ ООД е
длъжник. На 26.08.2015 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „ТРТ
Инвест“ ЕООД с искане за присъединяване. С постановление дружеството е
присъединено в качеството на взискател против длъжника „Старт инвест“ ЕООД, като с
разпореждане от 10.05.2018 г. за допълване на постановлението, присъединяването
е допуснато и извършено само спрямо изпълнението върху ипотекирания недвижим
имот с идентификатор № 51500.506.637.3.33, който имот „Старт инвест“ ЕООД е
апортирал в „ККП 77“ ООД- длъжник по изпълнително
дело № 20158040400251.
На 17.10.2016 год. е
постановено решение № 1/2016 год. По арбитражно дело № 1/2016 г. по описа на
арбитъра Н. Бенчев Йочколовски, в качеството му на едноличен арбитър „Ад Хок“,
избран съгласно арбитражна клауза, включена в чл. 3 от Анекс от 07.02.2014 г.,
сключен между „Веле груп“ ЕАД и „Райдър 777“ ЕООД, по силата на договор за
цесия и Ю. Б., управител на „Старт инвест“ ЕООД. С посоченото решение, в полза на „Райдър
777“ ЕООД е присъдена сумата 2 500 000 лв.,
представляваща неустойка по предварителен договор с нотариална заверка от
22.01.2014 год., ведно със сумата 527 306,79 лв. дължима законна лихва върху неустойката,
изчислена по описания в решението начин за периода до 15.08.2016 год., както и
ведно със законната лихва върху неустойката за периода от 15.08.2016 год. до
окончателното изплащане на сумите.
По повод на подадена искова молба
от ищците в настоящото производство против ответниците „Старт инвест“ ЕООД и „Веле
груп“ ЕАД е образувано търговско дело № 267/2018 г. по описа на Окръжен съд
Пловдив. С влязло в сила решение № 177/01.04.2019 г., по т.д. № 267/2018 г. на
Окръжен съд Пловдив на основание чл. 26,
ал. 1, предл. трето ЗЗД е прогласена за нищожна, като противоречаща на добрите
нрави, клаузата за неустойка, съдържаща се в чл. 7, ал. 1 от предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 14.01.2014 год., сключен
между ответниците „Старт инвест“ ЕООД, ЕИК 115 274 150 и „Веле груп“ ЕАД, ЕИК 201 774 520, според която клауза ако продавачът не се яви
пред нотариуса за сключване на окончателен договор в нотариална форма в срока
по чл. 2 /до 24.01.2014 год./ или нотариалният акт не бъде сключен по вина на
последния или са налице обстоятелства по чл. 5, купувачът има право на
неустойка в размер на 2 500 000 лв. /50% от продажната цена/, дължима в срок до 28.01.2014 год.
При установената по-горе
фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
На първо място съдът намира, че в
случея е налице мателиалноправна легитимация за ищците за предявяване на
настоящите искове. От представените по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че А.Б., С.Б. и П.Д. са кредитори на ответника „Старт инвест“ ЕООД. С влязло в сила решение № 113/01.03.2017 г. по т.д. №
306/2014 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, „Старт инвест“ ЕООД е осъдено да
заплати на всеки от ищците сумата от по 1 150 000 лева, съставляваща
размер на дружествения им дял, ведно със законната лихва върху главницата и
разноски, за което са им издадени и изпълнителни листи (л. 257 и л. 258 от
делото). По делото не са представени доказателства, а липсват и твърдения, тези
задължения към ищците да са погасени от дружеството – длъжник „Старт инвест“
ЕООД. Установява се от представените доказателства, че всеки от
ответниците чрез черпенето на права от атакуваните сделки уврежда правата им на
кредитори, поради което за ищците е налице правен интерес от предявяване на
исковете.Увреждането се изразява в обстоятелството,че част от имуществото на
длъжника на ищците „Старт инвест“ ЕООД-недвижимите му имоти,са обременени с
тежест-ипотека,но не в тяхна полза,а за
обезпечаване на задължение за неустойка
към друго търговско дружество.Ипотеката дава привилегия на кредитора ,в
полза на който е учредена,да се удовлетвори предпочтително от цената на
ипотекираните недвижими имоти,като по този начин удовлетворяването на
ищците,като хирографарни кредитори за признатите им вземания за равностойността
на дружествени дялове е затруднено.
Според разпоредбата на чл. 167, ал.2 ЗЗД, договорът за ипотека се
учредява с нотариален акт, в който се посочват: трите имена, местожителството и
занятието на кредитора и на длъжника, а така също и на собственика на имота,
ако ипотеката се учредява за чуждо задължение, а ако някое от тия лица е
юридическо лице - точното му наименование; имотът, върху който се учредява
ипотеката; обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите, ако такива
са уговорени, както и сумата, за която се учредява ипотеката, ако вземането не
е парично. Ищците твърдят, че учредената договорна ипотека е нищожна, тъй като липсва вземане, което да е обезпечено с
договора за ипотека, поради факта, че вземането за неустойка, за обезпечението
на която е сключен договора е нищожно.
От представените по делото
доказателства се установява, че с влязло в сила решение № 177/01.04.2019 г., по
т.д. № 267/2018 г. на Окръжен съд Пловдив на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД е прогласена
за нищожна, като противоречаща на добрите нрави, клаузата за неустойка,
съдържаща се в чл. 7, ал. 1 от предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен на 14.01.2014 год., сключен между ответниците „Старт инвест“
ЕООД, ЕИК 115 274 150 и „Веле груп“ ЕАД, ЕИК 201 774
520, според която клауза ако продавачът не се яви пред нотариуса за сключване
на окончателен договор в нотариална форма в срока по чл. 2 /до 24.01.2014 год./
или нотариалният акт не бъде сключен по вина на последния или са налице
обстоятелства по чл. 5, купувачът има право на неустойка в размер на 2 500 000 лв. /50% от продажната цена/,
дължима в срок до 28.01.2014 год. При това положение сключеният между „Старт инвест“
ЕООД и „Веле груп“ ЕАД договор за ипотека, обективиран в нотариален акт №*,
том*, дело*от 07.02.2014 год. на Служба по вписванията – Несебър се явява
нищожен поради липса на основание-
липсва валидно възникнало обезпечено вземане на „Веле груп“ ЕАД от „Старт инвест“
ЕООД с този договор.
Съобразно регламентацията на ипотеката в чл. 166 и сл. ЗЗД не съществува колебание в
съдебната практика и в правната доктрина, че ипотеката
се учредява, за да обезпечи удовлетворяването на определено вземане, по
отношение на което тя има акцесорен характер. С ипотека
може да се обезпечи само облигационно субективно право - вземане, което по
дефиниция представлява призната от закона възможност на кредитора да иска от
длъжника определена престация. Вземането може да бъде парично или непарично,
съществуващо или бъдещо, като законът не поставя ограничение по отношение на
източника му на възникване - договор, едностранна сделка, извъндоговорно
основание.Договорът за ипотека предвид
белезите и целта си,може да бъде недействителен както на общите основания
посочени в чл.26 и сл. от ЗЗД,така и на
специфичните само за него
основания,посочени в чл.170 от ЗЗД.
Поради обявяването на клаузата за
неустойка, съдържаща се в чл. 7, ал. 1 от предварителен договор за
покупко-продажба на 14.01.2014 год за нищожна, не е налице валидно възникнало вземане, което да бъде обезпечено с процесния
договор за ипотека.
В случая правният спор относно
съществуването на задължение, произтичащо от сключен между страните предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 14.01.2014 год. е разрешен със сила на пресъдено
нещо, която обвързва ищците и ответниците „Старт инвест“ ЕООД и „Веле груп“
ЕАД. И по настоящия иск по чл. 26, ал. 2 пр.1 ЗЗД, в предмета на спора се включва
материалното правоотношение, възникнало между същите страни по повод каузата за
неустойка, съдъражаща се в сключения предварителен договор за покупко -
продажба, чието изпълнение се обезпечава с ипотека,като
то се явява преюцдициално за производството по настоящото дело. Доколкото е
налице предходно влязло в сила решение между същите страни, с което е обявено
за нищожно главното задължение, то настоящия съд следва да зачете тази
последица. С оглед обективните и субективни предели на силата на пресъдено
нещо, постановеното и влязлото в сила решение № 177/01.04.2019 г., по т.д. №
267/2018 г. на Окръжен съд Пловдив е задължително за страните по него, по силата
на чл. 298, ал. 1 от ГПК. Ипотеката обезпечава вземането за неустойка, което е
нищожно,т.е. несъществуващо , поради което и договорът,
с който продавачът по предварителния договор е учледил ипотека върху имотите,
обезпечаващи вземането за неустоюйка е нищожен,
поради липса на основание.
В производството по т.д. № 267/2018
г. на Окръжен съд Пловдив двама от ответниците
по настоящото дело „Райдър 777“ ЕООД и
„ТРТ Инвест“ ЕООД, на които преди образуване на делото и постановяване на
решението по него под №177 от
01.04.2019 год. е прехвърлено ,
чрез цесия, вземането за неустойка,
както и всички други съществуващи или бъдещи акцесорни вземания, произтичащи от
това вземане,не са участвали. В сключиния през 2016 год. договор за цесия между „Веле
груп“ ЕАД и „Райдър 777“ ЕООД изрично е посочено, че цедентът не отговаря пред
цесионера за съществуването на вземането по време на прехвърлянето му, като
предварително заявява, че вземането е спорно. В тази връзка следва да бъде
посочено, че съглано разпоредбата на чл. 99, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството
на вземането не допускат това, като прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително
с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Цесията е правен способ за
прехвърляне на вземане, по силата на който настъпва промяна в субектите на
облигационната правоотнашение, като кредитор става цесионерът, на когото цедентът
е прехвърлил вземането си. За да настъпи тази правна промяна, е необходимо договорът
за цесия да отговаря на всички условия за действителност на договорите. Наред с
това обаче, от значение за действителността на договора е и основанието за
възникване на прехвърленото вземане, предмет на договора за цесия. Поради
установеното в закона правило, че вземането преминава върху цесионера в обема,
в който цедентът го е притежавал, следва, че предмет на цесионната сделка може
да бъде само вземане, което съществува. В настоящия случай, със сила на
присъдено нещо е установено, че вземането на цедента за неустойка е нищожно,
т.е. изначално несъществуващо. Ако прехвърленото вземане не съществува към датата на
сключване на цесионния договор, той е нищожен поради липса на предмет. При положение, че вземането не е съществувало изначално, цедентът не е могъл да го прехвърли на цесионерите „Райдър 777“ ЕООД
и „ТРТ Инвест“ ЕООД, съответно договорната ипотека се явява нищожна и по
отношение на тях, тъй като не съществува вземане, което тя да обезпечава по
отнашение на тези двама ответници – цесионери. Договрът за цесия има каузален
характер, поради което валидността му се преценява с оглед валидността на
неговото конкретно правно основание. Той винаги предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание. Тъй като в случая се
установява, че прехвърленото, чрез цесия вземане не е съществувало изначално, то и договора за
ипотека, който го обезпечава се явява без правно основание, поради което е
нищожен.
Предвид изложеното, предявеният
иск за обявяване за нищожен на договор за учредяване на ипотека, обективиран в нотариален
акт №*, том*, дело*от 07.02.2014 год. на Служба по вписванията – Несебър,
поради липса на основание се явява основателен и следва да бъде уважен.
Поради основателността главния
иск за нищожност на договора за ипотека, не следа да бъде разгледан предявеният
при условията на евентуалност иск за обяяване на недействителен по отношение на
ищците на договора за ипотека, както и двата договора за цесия.
По отношение
на разноските:
Предвид изхода на
делото, ответниците дължат заплащане на направените в производството от ищците
разноски. Искане за присъждане на разноски е направено от ищците, чрез
процесуалният им представител, за което е представен в срок списък на
разноските по чл. 80 от ГПК. Съгласно представения списък, направените от ищците
разноски са както следва: Ищецът А.Б. – 8 350 лева, представляващи
държавна такса за образуване на настоящото производство и 625 лева, представляващи такса за вписване на
исковата молба; ищецът С.Б. – 8 350 лева, представляващи държавна такса за
образуване на настоящото производстви и 1 500
лева, представляващи залатен адвокатски хонорар за изготвяне и подаване
на исковата молба; ищцата П.Д. - 8 350 лева, представляващи държавна такса
за образуване на настоящото производство. Процесуалният представител на ищците
е поискал от съда да му бъде определено минимално адвокатско възнаграждение,
предвид факта, че съгласно договор за правна помощ е осъществил безплатно процесуално
представителство на ищците, като в договора изрично е посочено, че от
определения от съда размер на възнаграждение следва да бъде приспадната сумата
от 1 500 лева, заплатени от ищеца С.Б. за изготвяне и подаване на исковата
молба. При това положение съдът на осн. чл.
38, ал.1, т.2 от ЗА, и на осн. чл.
38, ал.2 от ЗА следва да определи размер на адвокатското възнаграждение
съобр. правилата на чл.
36, ал.2 от ЗА и чл.
7, ал.2, т.6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. С оглед на горното ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
на пълномощника на ищците сума в общ размер на 63 507,73 лева
(65 007,73 - 1 500). В молба
от 10.05.2021 г. (на л. 418 от делото), адв. Нойков е отправил изрично искане
до съда, ответниците да бъдат осъдени да заплатят разделно и поравно
направените от ищците разноски по делото, както и определения му от съда
хонорар.Това искане е основателно и следва да бъде уважено така както е
заявено.
В тежест на
ответниците ,на основание чл.78,ал.6 от ГПК ,следва да бъде възложена и част от
държавната такса по делото,от заплащането на която ищците са били освободени.Съгласно
определение № 131 от 09.02.2018 год. постановено по настоящото дело-листи от
159 до 161 вкл. дължимата държавна такса ,от която ищците са били освободени е
в общ размер от 28477,33 лв. или по 9492,44 лв. за всеки от тях.Тази такса
следва да бъде заплатена солидарно от четиримата ответници ,тъй като е част от определената
с разпореждане № 2907 от 10.10.2017 год.
и разпореждане № 72 от 09.01.2018 год. държавна такса,изчислена върху цена на исковете,определена по правилото
на чл. 69,ал.1,т.4 вр. с т.2 от ГПК-сбора от данъчните оценки на всички
имоти,включени в ипотечния акт,обезпечението по който е било прехвърлено в
цялост ,заедно с главното вземане на неустойка последователно,чрез цесии на
всеки от ответниците.При това положение всеки от ответниците се е ползвал до
момента на съответната извършена цесия от обезпечението по ипотечния акт.
По изложените съображения и на
основание чл. 26, ал.2,предл.4 от ЗЗД,
съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск
с правно основание в чл.26,ал.2,предл.4 от ЗЗД от А.С.Б.,С.А.Б. и П.А.Д. против
ответниците „Старт Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, жк „Хале“, бл. 5, вх. К, ет. 3, ап.
198, „Веле груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Дунав“ № 16, ет. 6, ап. 16, „Райдър 777“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Братя Свещарови“ № 5, ет.
4, ап. 12 и „ТРТ Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив ул. „Равнища“ № 7, ет. 2, ап. 16, че сключения между
ответниците „Старт Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на ипотекарен
длъжник и „Веле груп“ ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на ипотекарен
кредитор, договор за учредяване на ипотека, обективиран в нотариален акт № *,т.*,рег.*,дело № * от 2014
от дата 07.02.2014 год.,издаден от нотариус Мария Бакърджиева с район на
действие Районен съд Несебор,вписан под
№ 35, том 1, дело 299,вх. рег.№ 658 от 07.02.2014 год. на Служба по вписванията –
Несебър е нищожен, поради липса на основание.
ОСЪЖДА „Старт Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Ямбол, жк „Хале“, бл. 5, вх. К, ет. 3, ап. 198 да заплати на
А.С.Б. сумата от 2 243,75 лева, на С.А.Б. сумата от 2 462,50 лева
и на П.А.Д. сумата
от 2 087,50 лева, представляващи съответни
части от направени от тях разноски за настоящото първоинстанционно производство, а
на адвокат Светлозар Любенов Нойков, с адрес на кантора: гр. Пловдив, ул.
„Парчевич“ № 2, офис 303, сумата от 15 876,93 лева, представляваща част от
определено
му от съда адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Веле груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Дунав“ № 16, ет. 6, ап. 16 да заплати на А.С.Б.
сумата от 2 243,75 лева, на С.А.Б. сумата от 2 462,50 лева и на П.А.Д. сумата от 2 087,50
лева, представляващи съответни части от разноски за
настоящото първоинстанционно производство, а на адвокат Светлозар Любенов
Нойков, с адрес на кантора: гр. Пловдив, ул. „Парчевич“ № 2, офис 303, сумата
от 15 876,93 лева, представляваща съответна
част от определено му от съда адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Райдър 777“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Братя Свещарови“ № 5, ет. 4, ап. 12 да заплати на
А.С.Б. сумата от 2 243,75 лева, на С.А.Б. сумата от 2 462,50 лева
и на П.А.Д. сумата
от 2 087,50 лева, представляващи част от разноски за
настоящото първоинстанционно производство, а на адвокат Светлозар Любенов
Нойков, с адрес на кантора: гр. Пловдив, ул. „Парчевич“ № 2, офис 303, сумата от 15 876,93 лева,
представляваща съответна част от определено му от съда адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „ТРТ Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив ул. „Равнища“ № 7, ет. 2, ап. 16 да заплати на А.С.Б.
сумата от 2 243,75 лева, на С.А.Б. сумата от 2 462,50 лева и на П.А.Д. сумата от 2 087,50
лева, представляващи съответна част от разноски за настоящото първоинстанционно производство, а
на адвокат Светлозар Любенов Нойков, с адрес на кантора: гр. Пловдив, ул.
„Парчевич“ № 2, офис 303, сумата от 15 876,93 лева, представляваща съответна
част от определено му от съда адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.6 от ГПК „Старт Инвест“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, жк „Хале“, бл. 5, вх.
К, ет. 3, ап. 198 ,„Веле груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Дунав“ № 16, ет. 6, ап. 16, „Райдър 777“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Братя
Свещарови“ № 5, ет. 4, ап. 12 и „ТРТ Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив ул. „Равнища“ № 7, ет. 2, ап. 16 да
заплатят солидарно в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд Бургас сумата от 28477,33 лв.,представляваща част от дължима
държавна такса за производството по настоящото дело,от която ищците са били
освободени.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд –Бургас в двуседмичен срок от връчване препис от него на
страните.
СЪДИЯ: