Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Ловеч, 01.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, гражданско отделение, в публично
заседание на седемнайсети август през две хиляди и двайсета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА, като разгледа
докладваното от председателя т.д.№
119/2019г. по описа на съда, за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.557,ал.1,т.1,във
връзка с чл.497 от КЗ
Постъпила
е искова молба от С.К.А. ***, с пълномощник адв.С. В. Б.-САК, против „Г.Ф.”АД с
ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в гр.***. Излага, че движейки
се на 23.11.2018г., около 18ч., по тротоар в с.Румянцево, Ловешка област, лек
автомобил се качва на тротоара и удря отзад ищеца. А. пада и получава
уврежданията, описани в приложените Амбулаторни листи №7/02.02.2019г.,
№15/03.01.2019г., Медицинско направление за рентгенов преглед и резултат от
рентгенов преглед от 31.12.2018г., Медицинско свидетелство на
„МБАЛ-Луковит”ЕООД с изх.№731/27.12.2018г. Съгласно тези документи му е
поставена диагноза „Контузио торацис., Контузио Хумероскапуларис, Декстрра ЕТ
Контузио Артикулацио Талокрураблис Синтра”. Твърди, че пострадалият си е ударил
главата на настилката, загубил е трайно зрението си с двете очи, изписани са му
очила за далечно виждане, има спукани 8-мо и 9-то ребро, кости на стъпалото на
лявата подкосница и стъпало. Твърди, че е изпаднал в стресови депресии, уплахи,
неработоспособен е, страда от безсъние и главоболие, страхува се от МПС. Оценява
неимуществените си вреди в размер на 120 000лв. Твърди,че водачът на МПС е
напуснал местопроизшествието. Полицията е отказала да образува досъдебно производство и не е посетила
местопроизшествието, което се установява от издаденото Постановление за отказ
от 08.04.2019г. на РП-Луковит.
Ищецът обяснява,че с молба с вх.024-01-370/06.06.2019г. е
изпълнил изискванията на чл.498 от КЗ и е подал искане до ответника за
изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от описаното ПТП.
Поради непостигане на съгласие с ответника по отношение на размера на
обезщетението, счита, че има правен интерес да сезира съда с искане да се
постанови решение, с което ответникът
бъде осъден да му заплати сумата 120 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди от описаното ПТП, заедно със законната
лихва върху сумата с начало от 23.11.2018г. до окончателното изплащане на
сумата.
С допълнителна молба пълномощникът на ищеца уточни,че
процесното ПТП се е осъществило на 23.12.2018г.,а не на първоначално посочената
дата „23.11.2018г.”
Ищецът моли да бъде освободен от заплащането на държавна
такса и разноски в производството. След указания за представяне на
доказателства за изложените в декларацията по чл.83,ал.2 от ГПК факти, с
Определение №607/20.12.2019г. съдът освободи ищеца частично от заплащане на
държавната такса и по отношение на разноските в производството.
Постъпи отговор по реда на чл.367 от ГПК от отв.„Г.Ф.”, със
седалище и адрес на управление в гр.***. Ответникът прави възражение по реда на чл.369 от ГПК
срещу разглеждане на спора по реда на търговските такива. Счита,че не е налице
спор,произтичащ от търговска сделка и делото следва да се греда по общия ред.
Сочи,че Фондът не е търговец, а е юридическо лице,създадено по силата на закона и въз основа на който са му делегирани
гаранционно-обезпечителни публични функции. Обяснява,че ГФ е създаден през
1997г.,като основната цел на законодателя е била да се избегнат случаите,в
които за поправяне на вредите се разчита само на платежоспособността на
деликвента и увредените от ПТП лица/имущества да не бъдат репарирани. Функциите
на Фонда са обезщетителна, обезпечителна, социална и защитна. Основна роля имат
обезщетителната и обезпечителната функции и се изразяват във възможността
спрямо увреденото лице да отговаря както деликвентът, така и ГФ в
случаите,когато липсва застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”
или неизвестен извършител, който по правило е неплатежоспособен и не може
да посрещне големи по размер задължения.
Предназначението на Фонда е да се осигури обезщетение в полза на претърпелите
вреди лица от виновното поведение на водач,управлявал МПС без застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”(„ГОА”) или от неизвестен
водач, управлявал неизвестен автомобил,в
което се изразява и социалната му функция. Акцентира, че именно тази социална
функция категорично различава ГФ от застрахователите и обосновава липсата на
търговски характер на дейността му.
На следващо място твърди,че искът е недопустим,тъй като
ГФ не е надлежно пасивно легитимиран да отговаря по него. Позовава се на
нормата на чл.558,ал.5 от КЗ и твърди, че Фондът не е бил сезиран с претенция
от ищеца по предвидения ред,съответно няма произнасяне по нея в срок или
въобще. Счита,че предвидената извънсъдебна административна процедура за
сезиране на Фонда е абсолютна процесуална предпоставка, за да възникне правото
на иск срещу него. Твърди,че ищецът не е претендирал пред ГФ да му бъде
изплатено обезщетение,тъй като към подадената на 06.06.2019г. молба не е
приложил необходимите документи за образуване на щета. Представил е единствено
приложените и към исковата молба медицински документи (без постановлението на
РП-Луковит) и постановлението на ОП-Ловеч, нечетлива и неразбираема бележка и
пълномощно,но не и констативен протокол и каквито и да е било други документи, които
да удостоверят настъпването на ПТП. Затова моли производството да се
прекрати,като недопустимо.
Следващ довод за недопустимост на претенцията обосновава
с липса на представени доказателства,които да обуславят привличането на ГФ като
ответник. Твърди,че не е налице никоя от регламентираните чл.557 от КЗ хипотези. Не са наведени твърдения за
конкретното противоправно поведение на водача на неидентифицираното
МПС,причинило процесните увреждания. Не са представени доказателства,установяващи
механизма на настъпване на ПТП и причинната връзка с получените от молителя
травматични увреждания, не са ангажирани свидетели-очевидци на процесното
събитие. Посоченият механизъм на ПТП е базиран на вероятности и от тях не може
да се направи несъмнен извод,че е налице хипотезата на чл.557,ал.1 от ТЗ.
Позовава се и на Постановлението за отказ да се образува досъдебно производство
от 08.04.2019г. на РП-Луковит и представя постановление на ОП-Ловеч,което го
потвърждава. Квалифицира непредставянето на относими към спора доказателства
като злоупотреба с право и моли да се прекрати производството.
В случай,че съдът приеме иска за допустим, заявява,че го
оспорва по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на
ПТП, тъй като липсват доказателства,които да го потвърждават,както и за
участниците в него. Твърди, че уврежданията на ищеца не са в резултат на ПТП.
Възразява по доказателственото искане за допускане на АТЕ и СМЕ, по които
вещите лица да работят без да са им представени доказателства. Твърди,че вина
за ПТП има единствено ищецът, който не е предприел необходимите действия за
осигуряване на собствената си безопасност,като е пресичал и се е движел по
средата на пътното платно. При условията на евентуалност, ако не се сподели
горното твърдение, прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия А.
в размер поне 95%, тъй като се е движел неправилно по пътното платно в
нарушение на чл.108,ал.2 и чл.114 от ЗДвП.
Алтернативно,ако се счете,че искът е основателен се
присъединява към доказателственото искане на ищеца за допускане на САТЕ и СМЕ с
посочени задачи, които допълва със свои.
Счита претенцията за завишена по размер и несъответстваща
на икономическите условия и стандарт на живот в страната,също и на съдебната
практика към датата на предполагаемото ПТП-23.12.2018г.
Оспорва и претенцията за лихва и сочения начален
момент,като твърди,че ГФ изплаща обезщетение след изпълнението на специална
процедура,поради което и съгласно чл.288,ал.7 от КЗ(отм.) задължението за лихва
възниква след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото
лице.
Изразява становище по останалите доказателствени искания
на ищеца.
С Разпореждане №169/19.02.2020г.съдът остави без уважение
възражението по реда на чл.369,ал.1 от ГПК на ответника.
Ищецът не представи допълнителна искова молба по реда на
чл.372 от ГПК.
В съдебно заседание
ищецът се представлява от адв.Б.-САК, който поддържа исковата молба.Уточни,че
претендира мораторна лихва от датата на ПТП,а именно 23.12.2018г.
Ответникът не изпраща
представител в съдебно заседание.Представи писмена защита.
От
приложените по делото писмени доказателства- копия от - Молба с вх.№24-01-370/06.06.2019г. до Г.Ф.,
Медицинско свидетелство с изх. №731/27.12.2018г., Медицинско направление за
изследване от 31.12.2018г., Амб.лист №7 от 02.01.2019г., Амб.лист №15 от 03.01.2019г., Служебна
бележка с изх.№60-04-07-39200/19.09.2019г.от АЗ-Д”БТ”-Луковит, Декларация за
материално и гражданско състояние-3бр.,Постановление на РП-Луковит от
08.04.2019г.по ПП №130/2019г., Наредба № Із-41/12.01.2009г. за документите и
реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР,КФН и ГФ, празни
бланки на - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица,Протокол за
ПТП,Доклад на застрахователя за ПТП, Постановление от 15.05.2019г. на ОП-Ловеч с
№1285/2019г., Пълномощно, Указание на ГФ с изх.№24-01-370/10.06.2019г., ПП
№130/2019г. на РП-Луковит, Съдебно-медицинска експертиза на в.л. д-р М.Г.,
становището на в.л. инж.Н.К., показанията на разпитаните свидетели-С. Б. И. и Р.
Ц. Р., преценени по отделно и в съвкупност, съдът приема за установено
следното:
По
допустимостта.
Съдът намира,че искът е
допустим. Касае се за осъдителен иск на лице, което твърди,че е увредено и е
получило травмите си в ПТП, предизвикано от неидентифицирано МПС. С оглед
характера на иска тези твърдения са достатъчни за да се приеме, че е налице правен интерес у
ищеца от предявяване на настоящата претенция.
От ответника ГФ се прави
възражение за недопустимост поради липса на пасивна процесуална легитимация,с
аргумент за непроведена предварителна процедура по сезиране на Фонда с
претенция,съгласно чл.558,ал.5 от КЗ.
Съдът прие възражението
за неоснователно, тъй като от ищеца са представени доказателства,че е сезирал Г.Ф.
с Молба с вх.№24-01-370 от 06.06.2019г. От ответника е представено и указание
по молбата-с изх.№ 24-01-370/10.06.2019г. за представяне на доказателства
съгласно чл.498,ал.2 от КЗ. Няма данни дали са получени от ищеца. Началото на
срока по чл.496,ал.1 от КЗ е поставено с подаване на молбата от
пострадалия-т.е. от 06.06.2019г. и към момента
на подаване на исковата молба-11.10.2019г. вече е изтекъл 3-мечесният
срок за отговор от Гаранционния фонд. Няма доказателства в този срок да е
извършено плащане или произнасяне по искането. При тези данни съдът прие,че
ищецът е изпълнил процедурата по сезиране на ГФ, съгласно изискването на
чл.558,ал.5 от КЗ.
Неоснователно е и
другото възражение на ответника за недопустимост на претенцията поради липса на
доказателства за пасивна процесуална легитимация. Изложените от ответника
доводи за липса на доказателства за ангажиране отговорността на Фонда като
ответник,за липса на доказателства за установяване механизма на ПТП, за
непредставяне на доказателства за
регистриране на ПТП, касаят съществото на спора и отговора на въпроса
основателна ли е претенцията,а не допустимостта й.
По
същество.
Въз
основа на събраните доказателства съдът приема следната фактическа
обстановка:
Ищецът е предявил
претенция за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като
последица от ПТП, осъществено на 23.12.2018г., около 18ч., в
с.Румянцево,Лов.област, от неидентифицирано МПС. Претенцията е за заплащане на
обезщетение в размер на 120 000лв.,както и присъждане на законна лихва
върху главницата,с начало от 23.11.2018г.до окончателното й изплащане.
Като доказателства за
причинени травми ищецът е ангажирал Медицинско свидетелство с изх.№731/27.12.2018г.на „МБАЛ-Луковит“,в
което е изложено ,че А. е съобщил,че е блъснат от кола на 23.12.2018г. Оплакал
се е от болки в гръдния кош,дясна ръка и от главоболие. Прегледан е в
ЦСМП-Луковит непосредствено след инцидента, а на 27.12.2018г. и в
хирургичен кабинет. Като обективна находка издалият медицинския документ д-р Ф.
е описала наличие на „..Палпаторна болка
в дясна гръдна половина в проекцията на VІІІ-ІХ ребра без данни за подкожен
емфизем. Дясна раменна става-умерено отточна с ограничени болезнени движения.
Лява глезена става –оток,ограничени
болезнени движения. Диагнозата е „Контузио торацис хумероскапуларис
декстра ет контузио артикулацио талокуралис синитра“.
В приложената ПП
№130/2019г.на РП-Луковит се открива копие от Амбулаторен дневник на
ФСМП-Луковит с отразен на 23.12.2018г.,в 19.15ч., преглед на С.К.А. ***,на
55г., отразена е и диагноза от извършилия прегледа д-р Ф. с код „Т
23“,останалото не се чете.
Хронологично като
сведения от медицински документи следва Амбулаторен лист №7 от 02.01.2019г.,в
18.30ч.,издаден от д-р Д.,с отразена диагноза „субективни зрителни
разстройства“,при снема на анамнеза от А. е заявено главоболие и намалено
зрение,вижда мътнини пред очите, споделил за претърпяно преди 1 дни ПТП.
На 03.01.2019г. е
издаден и Амбураторен лист № 15,в 15ч.,от д-р Д.И.,с диагноза „счупване на
външен /латерален/ малеолус и множествени счупвания на ребра. Вписано е,че
пациентът е споделил,че на 23.12.2018г. е блъснат от автомобил,че има постоянни
оплаквания в дясна гръдна половина, болки при движение и покой в лява глезенна
става.
Описаните медицински
документи съдът кредитира като относими доказателства само в частта на
констатациите на медицинските специалисти за установеното от тях здравословно
състояние на ищеца. В частта за споделеното претърпяно ПТП тези документи не
могат да бъдат надлежно доказателство.
По делото се назначи
Съдебно-медицинска експертиза,която въз основа на представените медицински
документи и преглед на ищеца, заключава,че на А. са причинени : травматично
счупване на малеола на малкия пищял на левия крак в областта на глезената става в ляво. Травмата е потвърдена
и при прегледа на 04.06.2020г. от експерта и
направената нова рентгенова снимка. Вещото лице сочи,че най-честата причина
за предизвикване на това увреждане е блъскане в областта на тялото,при което са
се получили изменения в областта на дясна раменна става и счупване на ребра в
дясно, както и завъртане на левия крак в областта на глезена при стабилизирано
стъпало. В наличната документация освен оточността на дясна раменна става,
счупване на ребра и на малеола на малък пищял на левия крак, не са отразени
данни за съприкосновение между тялото на пострадалия и превозно средство. Експертът
е категорична,че установеното счупване не може да се получи при падане на
пострадалия от собствен ръст. Като заключение приема,че травмата е получена в
резултат на падане,инициирано от МПС. В съдебно заседание,след изслушване
на свидетелите, експертът изключи
споделените от А. болки в гърдите и в момента да са в причинно-следствена
връзка с инцидента,тъй като при прегледа не е установено наличие в момента на
счупени ребра или излив и засягане на белия дроб. Приема,че се касае за
субективни възприятия.
Съдът приема
експертизата в частта по отношение констатациите на експерта.
Не се спори,че по описа
на Районна прокуратура Луковит е образувана ПП №130/2019г.,по подадена на
04.02.2019г. молба от С.А.,чрез пълномощника му адв.Б.. С Постановление от 08.04.2019г. РП-Луковит отказва да образува
досъдебно производство,с мотив,че липсват данни,от които да се направи
обосновано предположение за наличие на престъпление от общ характер или друго
закононарушение. Приема,че данните не са достатъчни да се приеме,че А. е
пострадал от ПТП,тъй като са налице единствено неговите обяснения, а те са
противоречиви по отношение на мястото на настъпване на сблъсъка, не се
подкрепят и от останалите събрани доказателства. Констатирано е,че описаната
травма има характер на лека телесна повреда и не е съставомерна съгласно чл.343
от НК. Постановлението е потвърдено от Окръжна прокуратура Ловеч с
Постановление№ 1285/2019г. от 15.05.2019г.
В прокурорската преписка
са приложени и документите, въз основа на които е образувано наказателното
производство- Молба от 04.02.2019г.до РП-Луковит и Молба с вх.№297--7014 от 28.12.2018г.
по описа на РУ на МВР-Луковит, подадена от С.К.А.,в която са изложени идентични
твърдения. Причина за подаване на втората е искане за издаване на констативен
протокол за ПТП „съгласно чл.106,ал.1 от КЗ“. В молбите е изложил идентични
твърдения,а именно,че на 23.12.2018г.,около 18ч.,в с.Румянцево, Лов.област, по
главен път Плевен-София,по посока гр.Ябланица, се движел по десния тротоар. Близо
до къщата на дъщеря му чул отзад шум, автомобил се качил на тротоара и го
ударил. А. паднал на тротоара и не помни какво е станало нататък. Ударът и
спирачките били чути от дъщерята и тъщата на пострадалия,които излезли от
къщата и го видели на тротоара. На няколко метра видели и отломки от автомобил
сиви на цвят. Водачът на автомобила избягал от местопроизшествието. А. *** от съпруга на дъщеря му. Сочи,че за
случая сигнализирали и органите на МВР, като последните дошли във ФСМП-Луковит.
Въпреки това отказали в последствие да му издадат констативен протокол е да
приемат отломките от автомобила.
Известно е,че
постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство няма
задължителната силата на влязла в сила присъда,съгласно чл.300 от ГПК по
отношение относимите към спора обстоятелства извършен ли е твърденият деликт,
от кого и налице ли е вина. Обясненията на ищеца в това производство, дадени на
15.01.2019г. следва да се ценят единствено като частен свидетелстващ документ, с
доказателствена сила в частта,в която подписалия ги удостоверява неизгодни за себе
си факти (Реш.№231/01.11.2016г.,пост.по гр.д.№1614/2016г., ІІІ ГО на ВКС). Такива,
относими към настоящата претенция факти, не са споделени от ищеца.
Съдът допусна и съдебна
авто-техническа експертиза, но поради липсата на конкретни данни за мястото на
произшествието, посоката на движение на двамата участници-автомобилът и
пешеходецът, липсата на протоколи за разпит на свидетели, експертът заяви, че
не може да отговори с категоричност на поставените задачи. В съдебно заседание
в.л.инж.К. изрази становище за евентуален механизъм на причиняване на ПТП,но основан
само на обясненията на свидетелите, които изслуша. Съобразявайки изложеното от
св.Р. предполага,че ударът в гърдите е осъществен евентуално с огледалото,а не
с бронята на автомобила. Няма удар с бронята или с ниската част на автомобила, затова
и няма директен удар в тялото. Допуска, че автомобилът е излязъл от пътното
платно,навлязъл е косо в тревната площ и там е ударил пешеходеца. Въз основа на
обясненията на св.Р. за останала диря в тревата, допуска, че автомобилът е
употребил спирачки. Вероятно не се е ударил,а е спрял още преди да стигне до
дувара.
Съдът приема експертното
становище,но при съобразяване,че е формирано единствено въз основа на показания
на разпитаните свидетели.
По показанията на
ангажираните от ищеца свидетели.
Свидетелят С. Б. И. е
тъща на А.-майка на починалата му съпруга. Помни,че около Бъдни вечер през
2018г. е станал инцидент с ищеца. Дъщеря му го изпратила да пазарува около 18ч.
Свидетелят излязла до външната чешма и чула удар на улицата. Къщата им се
намира на пътя за София. Излязла и видяла зет й да лежи на земята. В същото
време кола я заслепявала с фаровете, правела маневри и избягала по посока
София. Видяла,че левият му крак на А. е ожулен,също и ръката и извикала
дъщерите му. Те излезли,а след това комшията им Р./св.Р./ го закарал в
Болницата в гр.Луковит. Като се върнал А. имал гипс на левия крак. Отрича
ищецът да е бил в нетрезво състояние тази вечер. И. твърди, че и в момента зет
й споделя за болки в гърдите , в лявата част. Не може да работи както преди и
да се грижи за семейството си.
При анализа на показанията
на свидетелката съдът отчита възможно пристрастие,поради факта,че е негова
тъща. Затова на основание чл.172 от ГПК ги съобразява с останалите
доказателства и приема,че са обективни по отношение на възприетите от нея
конкретни факти, а именно –падналият А. на тротоара пред къщата вечерта пред
Коледа на 2018г., травмите му и периода на лечение, споделеното от него за
продължаващи и в момента болки в гърдите. Възприятията й за лек автомобил, който
напуска произшествието, не се подкрепят от други обективни данни по делото и не
могат да се кредитират изцяло. При твърдението,че И. е свидетел-очевидец, е
следвало да бъде разпитана и в наказателното производство или самата тя да
прояви инициативност да представи пред органите на МВР своите преки възприятия.
Липсата на такива поставя под съмнение версията й, че е възприела лек автомобил
непосредствено след откриването на ищеца, паднал пред дома им.
Свидетелят Р. Ц. Р. потвърждава
за инцидент с А.. Помни,че преди Коледа на 2018г. дъщерите на ищеца го извикали
с молба да закара баща им в болницата в гр.Луковит. Отишъл в дома им и А. се
оплакал от болка в левия глезен. Закарал го в Спешна помощ,а докато чакал
пристигнали представители на Полицията и говорили с пострадалия. На другия ден
отишъл да види комшията си и забелязал следи от кола, оставени в тревата пред
къщата. Видял и отломки от автомобил-сиви на цвят, събрал ги и ги занесъл в
полицията, но там отказали да ги приемат. Свидетелят споделя,че след инцидента А.
не може да работи, “..от тогава се е захвърлил,няма желание да се поддържа…До
тогава беше мъж,хубав,симпатяга..“. Твърди,че не може да се грижи за
семейството си –„Изнемогва ,той не може да изкара пари за децата си. Вдовец
е,стресиран е.“. Отрича А. да е злоупотребявал с алкохол. Твърди,че преди
инцидента ищецът е работел като коминочистач, пътувал е и по работа в София, а
сега „..този човек не работи,нито може да се качи на комин..“.
Показанията на този
свидетел също следва да се приемат за обективни само по отношение възприетите
пряко факти на причинени на ищеца травми около Коледа на 2018г. Твърдението за
наличие на следи в тревата и отломки от автомобила не може да се кредитира,тъй
като липсват конкретни данни за такива както в прокурорската преписка,така и в
докладните записки на РПУ-Луковит. Няма данни да е сезирал органите на МВР за
открити сиви отломки от автомобил. Налице е и противоречие по отношение
твърдението кой е закарал А. в болницата,но същото може да се отдаде на
дезориентацията на пострадалия и не е съществено за делото.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема,че е сезиран с иск с правно основание чл.557,ал.1,т.1
от КЗ-претенция
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като последица
от ПТП, осъществено на 23.12.2018г., около 18ч., в с.Румянцево, Лов.област, от
неидентифицирано МПС. Вредите се определят в размер на 120 000лв. Предявен
е и иск с правно основание чл.497 от КЗ,във вр.с чл.86 от ЗЗД, чл.84,ал.3 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата,с начало от
23.11.2018г.до окончателното й изплащане. Исковете са предявени срещу ответника
Г.Ф., с оглед твърдението на ищеца,че ПТП е предизвикано от неидентифицирано
МПС.
От своя страна Г.Ф.-София оспорва исковете по
основание и размер. Възразява,че не са налице доказателства за ангажирането му
като ответник в процеса. Твърди,че не са налице доказателства за осъществяване
на ПТП и твърдения от ищеца механизъм на причиняването му. Прави възражение
съпричиняване от страна на пострадалия А. в размер на 95%, с твърдение,че се е
движел неправилно по пътното платно в нарушение на чл.108,ал.2 и чл.114 от ЗДвП.
Предпоставките
за уважаване на иска са ищецът при условията на пълно и главно доказване,да
обоснове,че е претърпял вреди, които се намират в причинна връзка с твърдяното
от него противоправно действие- ПТП,причинено от неустановено МПС. Вината на водача
на автомобила се предполага по арг.от чл.45,ал.2
от ЗЗД.
Съдът намира за доказани
по категоричен начин претърпените от ищеца травми.
Ангажирани са
категорични и убедителни доказателства,че на 23.12.2018г. А. е претърпял
инцидент, от който са му причинени увреждания, описани от прегледалия го
специалист в хирургичен кабинет, като „Контузио торацис хумероскапуларис
декстра ет контузио артикулацио талокуралис синитра“. Обосновани са и
твърденията му за продължаващо страдание- видно от приложените епикризи и през
м.януари на 2019г. е имал нужда от медицинска помощ поради болките в глезена,
гърдите, раменната става. Твърденията му се потвърждават и от заключението на СМЕ,която
установява,че в момента са налице обективни находки за стара травма-счупване на
малеола на малкия пищял. Сочи,че тя е довела до затруднение в движенията на
левия крак на пострадалия за около 5-6 месеца.
Пи
тези данни съдът приема за доказан факта на претърпян на сочената дата
23.12.2018г. инцидент с А.,в резултат на който са му причинени описаните
травми. Не може да се сподели твърдението му,че все още изпитва страдание от
тази травма. Експертът по СМЕ е категорична,че споделеното от свидетелите за продължаващи болки в гърдите не е свързано
пряко с травмата от 2018г.,тъй като в момента няма данни за счупени ребра или излив и засягане на белия
дроб.
При
съобразяване,че свидетелите са близки на ищеца, съдът приема за доказано и
твърдението,че инцидентът от 2018г. е указал негативно въздействие върху
ежедневието му-травмите са довели до затварянето му, до поява и трайност на
усещания като страх, безпокойство, преустановил е трудовата си дейност и
активността си като цяло.
Следващата
предпоставка за уважаване на претенцията е да е доказано, че уврежданията са
причинени от МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано
МПС по см.на чл.557,ал.1, т.1 от КЗ).
Като
доказателства за осъществяване на ПТП по описания начин, А. представя
единствено своите твърдения и показанията на свидетелите. В обясненията им се
открива единност по отношение на факта,че ищецът е отрит паднал пред дома си в
навечерието на Коледа 2018г. Твърдението на А., че падането му е инициирано от
неустановено МПС се споделя единствено от св.И., която обаче не е пряк очевидец
на удара. Възприятията й са от по-късен момент, когато вече е бил на земята, а
твърдението й за наличие на автомобил,който я заслепява, не се подкрепя от
други обективни данни. Със същата доказателствена стойност са и твърденията на
св.Р.,че на следващия ден е открил следи от автомобилна гума в тревата пред
дома на ищеца. Безспорно- твърденият от тях механизъм на причиняване на ПТП е
логичен,но в случая не са ангажирани конкретни и обективни доказателства, въз
основа на които да се потвърди с нужната категоричност. Не са ангажирани и
косвени доказателства, подкрепящи представената от ищеца и свидетелите теза.
Или-липсват
конкретни и категорични доказателства,въз основа на които да се установи ясно и
точно механизмът на причиняване на ПТП. Няма
данни за съществени елементи, които да обосноват,че се е осъществил по
твърдения от ищеца начин като- конкретното място на инцидента, посока на
движение на автомобила и на пешеходеца, наличие на неравности по платното за
движение и тротоара. Не е съставен и констативен протокол,който да обективира
находките-преки следи от осъществено ПТП. Дори и да се допусне,че е вярно
твърдението на ищеца,че служителите на МВР са отказали да посетят
местопроизшествието,следвало е да прояви активност-или поне близките му,за
изпълнение на законовите предпоставки за констатиране на ПТП. При липсата на
потвърждение с обективни данни на твърдения от ищеца и свидетелите механизъм на
причиняване на ПТП, не може да се приеме за установена тази съществена за
претенцията по чл.557,ал.1,т.1 от КЗ предпоставка. Това е и причината да не
може да се изготви допусната САТЕ, която да установи с категоричност релевантните
за твърдяното ПТП факти. Съдът не може да кредитира становището на експерта
инж.К., изразено в съдебно заседание,тъй като е основано единствено и само на
показанията на свидетелите, които в частта по отношение на механизма на
причиняване на ПТП не са непосредствени и обективни.
Не
може да се приеме за доказано ПТП-то и от заключението на в.л.д-р Г. за наличие
на причинно-следствена връзка между уврежданията и твърдяното произшествие.
Констатацията на експерта е, че описаният механизъм е възможен и допустим като
начин на причиняване на наличните травми, но не и, че реално такъв е
осъществен. Изрично вещото лице е отразило, че освен оточността на дясната
раменна става,счупването на ребра и на малеола на малкия пищял на левия крак,
други данни за пряко съприкосновение данни
за съприкосновение между тялото на пострадалия с МПС, няма. С оглед на това, а
и на предмета на СМЕ,съдът не може да се позове на констатациите й за
потвърждение на тезата на ищеца за
осъществено ПТП. Категоричното становище,че травмите не могат да се
получат от падане на пострадалия от собствен ръст, не обосновава ,че са
причинени именно от МПС и по твърдения от ищеца механизъм.
По
изложените съображения съдът,макар да намира за доказани твърдените от ищеца
травми и страдания, не може да приеме с нужната категоричност и обоснованост
твърдението,че са инициирани от МПС,което го е блъснало и е напуснало
местопроизшествието без да бъде установено.
Като
последица съдът намира,че не са доказани предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника-Г.Ф., в специфичната хипотеза,в която отговаря за
изплащане на обезщетение за претърпени вреди,а именно чл.557,ал.1,т.1 от КЗ.
Затова предявеният от С.К.А. иск с това правно основание следва да се
отхвърли,като неоснователен и недоказан.
С
оглед акцесорния характер на претенцията
за присъждане на лихва за забава с правно основание чл.497 от КЗ,във вр.с
чл.86 от ЗЗД, чл.84,ал.3 от ЗЗД , следва също да се отхвърли,като неоснователна
и недоказана.
По
разноските.
При
този изход на процеса ответникът има право на възстановяване на направените от
него разноски. Искане за присъждане на разноски не е формулирано в представения
по делото отговор по чл.367 от ГПК и молба с вх.№260139/17.08.2020г. Заявено е
едва с писмената защита, което по правилото на т.11 от ТРеш.№ 6/2012г.на ОСГТК
на ВКС е несвоевременно и не следва да се разгледа.
По
изложените съображения ОС-Ловеч
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни и недоказани предявените от С.К.А. с ЕГН **********,***, с пълномощник адв.С. В. Б.-САК, против „Г.Ф.”АД с ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление в гр.***, иск с правно основание чл.557,ал.1,т.1 от КЗ с за присъждане на сумата
120 000(сто и двайсет хиляди)лева,представляваща
обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, като последица от ПТП, осъществено на
23.12.2018г., около 18ч., в с.Румянцево, Лов.област, от неидентифицирано МПС и иск с правно основание чл.497 от КЗ,във вр.с чл.86
от ЗЗД, чл.84,ал.3 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата,с
начало от 23.11.2018г.до окончателното й изплащане.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд-Велико Търново в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: