Р Е Ш Е Н И Е
№
...... 18.02.2020 г. град Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД ,трети
наказателен състав, на тринадесети
февруари две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Добринка Кирева
секретар: Т.Т., прокурор:............... като разгледа докладваното от
съдията АНД № 35 по описа на Районен съд – Свиленград за 2020г.
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от А.Г.Г. с ЕГН ********** *** срещу Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, Серия К №2909124, издаден
от ОД на МВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2,
т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл.
21, ал. 2 вр с чл.21,ал.1 от ЗДвП.
В подадената жалба се релевират
оплаквания за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, като се
развиват съображения в подкрепа
наведените доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването
му . Жалбоподателя, моли съда да постанови решение, с което атакуваният
електронен фиш да бъде отменен.
В съдебно заседание пред Районен съд
– Свиленград, жалбоподателят, редовно призован,не се явява.За него се явява
упълномощен представител -адв.М. ,който
поддържа жалбата и моли за отмяна на ел.фиш, като се излагат подробни съображения в насока за
отмяна на обжалваният ел.фиш.Претендира присъждане на разноски на основание
чл.38,ал.1 от Закона за адвокатурата.
Издателят на електронния фиш - ОД на
МВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител по делото и не
представят становище по жалбата.
Страна Районна прокуратура
Свиленград,редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Свиленградският Районен Съд, за да се
произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните
доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено следното от фактическа страна:
На 26.04.2019г. в 14,27 часа, било
установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 656 движение на лек автомобил марка „Мерцедес
Е 200 ЦДИ", с регистрационен номер Х 8107 ВР в ПП I-8 км.365+500 посока
Любимец със скорост от 61 км./ч. – над
разрешената за движение с указателна табела В 26- 50 км/ч. и е посочено
превишение от 11 км/ч.
От извършената Справка в централна база
КАТ, по регистрационен номер, се установило, че автомобилът с посочения по –
горе регистрационен номер е лек по своя вид и същият е регистриран на името на А.Г.Г.
с ЕГН **********.
Въз основа на тези констатации е
издаден процесния електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство, като за нарушител бил вписан
жалбоподателят .
В описателната част на електронния
фиш е вписано движение с установена скорост от 61 км./ч. – превишаване с 11
км/ч.
За дата и час на нарушението са
вписани показанията на техническото средство № TFR1-M 656
/клип 7207/ , а за място на нарушението
– ПП I-8 км.365+500 посока Любимец .
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя
лично срещу подпис на дата 02.12.2019г. според отбелязването върху представения ел.фиш в справката за
нарушител/водач, като съгласно чл.
189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да
предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ.
копие от Свидетелството му за управление на МПС.
В указания срок, жалбоподателят не е
представил в ОДМВР - Хасково Декларация по чл.
188 от ЗДвП и не е направил възражения в срока по чл.
189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и
използването на конкретното АТСС
TFR 1-M на
процесната дата - 26.04.2019г, когато е установено нарушението, е изготвен Протокол
съгласно изискванията на чл.
10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, издадена от Министъра на вътрешните
работи. Същият е приложен по делото и
приет като доказателство по делото.
От
съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на
използването на АТСС - 26.04.2019г, времето (14.00 часа до 15.30 часа) и точното
местонахождение на мястото за контрол,
където е използвана системата – ПП I-8 км.365+500 посока Любимец , за
ограничението на скоростта е отметната –общо ограничение на скоростта за населено
място от 50км.в час ,както и е отметнато въведено с пътен знак ограничение на
скоростта - 50 км/ч разрешена скорост,
режима на измерване
- стационарен,
номера на служебния автомобил, където е поставено,
така и броя
на установените нарушения и други
сведения, съгласно реквизитите на образеца.
ЕФ
е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз
основа на направените записи от системата, общо налични са 4броя снимки за
конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се установява, че е
заснет автомобил с държавен регистрационен № Х 2107 ВР
в процес
на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на
движение 64
км/ч, съответно
наказуема установена скорост – 14 км/ч (преди приспадане на
допустимата грешка 3 км/ч)
и разрешена такава от 50 км.ч., като превишението е 11 км/ч. (след приспадане на
допустимата грешка 3 км/ч).
Налична по АНПр е и снимка на позиционираната полицейска
кола.
Аналогични
данни се съдържат и в приложената извадка - разпечатка от системата на
регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от TFR за
конкретното нарушение,
заснето в 14.27 часа, при съвпадение на
цифровата стойност на наказуемата скорост (11
км/ч),
наред с отразена и реално измерената, 64
км/ч.
От представения Протокол № 6-52-18/12.10.2018 година, издаден от Лаборатория
за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена
периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според
който съответства на одобрения тип.
Наличен е и Протокол №4/19 от 27.09.2019г. на комисия
за отчитане на регистрирани нарушения по
ЗДвП с автоматизирани технически средства
за месец май 2019г.
В публичния регистър на
Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен
в интернет-страницата
на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се
установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение TFR 1-M
е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година. Издаденото за
одобряването му Удостоверение
(, приложено в кориците на делото) №10.02.4835.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва
от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния
местно компетентен Съд – Районен съд - Свиленград.
В
кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която
жалбоподателят има наложени множество административни наказания „Глоба” с ЕФ за
нарушения на ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка е установена от приложените към АНП писмени доказателства.
С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в
Административнонаказателната преписка (АНП), както и допълнително представените
такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса, като цени
същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха
изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични
по признак – авторство. По
своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие писмените доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на
процесното нарушение, времето и мястото на осъществяването му, като
потвърждават фактическото му извършване от собственика на автомобила към датата
на извършеното нарушение, с оглед установения факт на управление на МПС със
скорост над разрешената, съгласно ЗДвП.
По отношение на приложения снимков
материал от заснет на 26.04.2019г. клип с техническо средство № TFR1-M 656
съображения ще бъдат изложени по – долу в изложението на правните
изводи.
На това място следва единствено да
бъде отразено законовото положение, че
снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по
пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.
При
така установените фактическа обстановка съдът намира от следното правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на връчването на
санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач/, поради което е процесуално
допустима.
Преценена по същество,съдът намира
подадената жалба за основателна по
следните съображения:
В настоящия случай
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на чл.
182, ал. 2, т. 2, вр.чл.
21, ал. 2 вр . с ал.1
от ЗДвП, установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против
него ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се в
разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. ЕФ съдържа минимално
изискуемото съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени в
нормата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП. Тъй като разпоредбата е специална по отношение
на разпоредбите на общия административно-наказателен
процес - конкретно чл.
57 от ЗАНН, поради което при преценка формалната законосъобразност
следва да се държи сметка за спазването на намиращата приложение специална
норма. Т.е. процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са
приложими са ЕФ, независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен
акт - аргумент от чл.
189, ал. 11 от ЗДвП, едновременно с това материализиращ и
констативния такъв (Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)).
При наличие в ЕФ на посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП обективни признаци,
наред с вписаните данни в обстоятелствената част на ЕФ - цифровите стойности на
разрешената - максимално допустима скорост на движение, на засечената с АТСС и
конкретното й превишение, както и твърдените за осъществени съществени елементи от
административно-наказателния
състав на чл.
182, ал. 2, т. 2, вр.чл.
21, ал. 2 вр . с ал.1
от ЗДвП, и вменен в отговорност на жалбоподателя. По този начин
Съдът приема, че описанието на нарушението съдържа всички релевантни обективни
признаци, поради което е удовлетворено това изискване за реквизита по чл.
189, ал. 4 от ЗДвП. Т.е. самото нарушение е описано, както словесно,
така и с посочване на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства
са напълно достатъчни за наказаното лице за да разбере в цялост извършеното
административно нарушение и да организира адекватно защитата си.
Що
се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал процесния ЕФ, законодателното изискване
се свежда до посочване териториалната структура на МВР, на чиято територия е
извършено нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща
отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен реквизит, Съдът
приема че
е налице, видно от съдържанието на ЕФ,
в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в структурата
на МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е след задължителните реквизити на
ЕФ.
Относно спазването на
срока по чл.
34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедури по издаване. От това следва, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и процедура (включително
срокове) за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на ЕФ.
Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно решение № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав намира,
че разпоредбите на чл.
34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилага по
аналогия при липса на изрична разпоредба. Дори и да се приеме обратното,
релевантно в случая е
че към датата на връчване на ЕФ не
е бил изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия давностен срок - една година от
извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по ЗДвП извън изключенията с
предвидена по-дълга давност).
Мобилното
средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на Закона за
измерванията, притежава надлежното Удостоверение № 4835, издадено от БИМ и е регистрирано във
водения Регистър, констатация от служебната проверка на Съда в същия - общодостъпен на
интернет-
страницата на органа и видно от наличното по делото Удостоверение. Същото Съдът
приема, че е
в съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и преминало
последваща проверка, както се установява от приетите доказателства от АНП. Т.е. контролните органи са
изпълнили изискванията на чл. 4
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. В
обжалвания ЕФ
се съдържа наименованието
на АТСС, използвано за измерване
на скоростта, както и номерът му. В този смисъл няма нарушение
на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в кориците на
делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба, но в случая това е
ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е определено от контролния
орган и дори да не отговаря на критериите, посочено в ал. 2 на чл. 6 това не
представлява нарушение на цитираната Наредба, тъй като по безспорен и
категоричен начин е установено нарушението.
ЕФ
отговаря на образеца, изготвен от Министъра на вътрешните работи.
За пълнота
на настоящото изложение следва да се посочи, че при връчване на ЕФ, АНО няма
задължението да представя и наличния снимков материал на нарушителя, който се
прилага към АНП.
От приложените по
делото доказателства се установява, че след съобщаването на ЕФ на жалбоподателя, той не е посочил друго
лице като извършител на нарушението при съблюдаване на изискванията на чл.
189, ал. 5 от ЗДвП,
което изключва предвидената в цитираната разпоредба възможност за анулиране на Фиша.
Съгласно разпоредбата
на чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта
в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е
50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., по автомагистрала – 140 км. ч., а
според ал. 2 когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак.
Видно от данните,
обективирани в издадения ЕФ, лицето се е движело извън населено място, при предвидено
в нормата на чл. 21, ал. 2
от ЗДвП ограничение на скоростта от 50 км/ч,въведено с пътен
знак /В26/.
Същевременно в Протокола за използване
на АТСС е посочено, че на мястото на нарушението има ограничение от 50 км/ч
,въведено с пътен знак В26, като е
посочено и че важи общото правило за ограничение на скоростта
въведена в разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП. Надлежното оформяне на протокола
е гаранция за правилното установяване на нарушението, с неговите обективни
признаци. В конкретния случай съдът констатира противоречия в отбелязванията му
спрямо ЕФ, които се отразяват върху вида на нарушението:
Допуснатото създава неяснота досежно
начина, по който е въведено ограничението на скоростта за контролирания пътен
участък – дали важи общото ограничение на скоростта според категорията на
ППС и мястото на движение или максимално допустимата скорост
на движение на водача е сигнализирана с пътен знак.
Последното е в основата за правилното
квалифициране на административното нарушение което в настоящият случай ,съдът е
в обективна невъзможност да прецени,какво е то,дали такова по чл. 21, ал. 1 или по
чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
От описанието на деянието в ЕФ може да
се заключи, че е извършено евентуално нарушение е по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1
от ЗДвП, но не и по ал. 1 от същата норма.От друга страна пък данните от
посочения Протокол, приложен към АНП, сочат две невъзможни хипотези-въведено
общо ограничение/ чл.21,ал.1 от ЗДвП/,както и едновременно с това и ограничение
на знак В26/чл.21,ал.2 от ЗДвП/т.е. налице е несъответствие между описаното
нарушение (фактическото описание на деянието), дадено от една страна в ЕФ и от
друга страна – в документите, приложени в АНП, което поставя в невъзможност
Съда да прецени дали посочената като нарушена правна норма в ЕФ е правилна или
не.
Това несъответствие между описаното
нарушение в ЕФ и в документите по АНП представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита на санкционираното
лице. Посоченото очевидно разминаване между фактите, изложени в ЕФ и в
документите по преписката съставлява процесуално нарушение от категорията на
съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в какво
точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и
адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.
В административнонаказателното
производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна
грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае до
описание на нарушението, явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизит на същия акт. Извеждането на описанието на нарушението от други
налични по АПН документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало
до хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.
Следва
да се отбележи, че ЕФ не
се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически
положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би
противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на
разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се
явява и предметът
на обжалване, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката
на Съда по същество – аргумент от чл.
189, ал. 10 и ал. 11
от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова,
а именно: че в тежест на издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен
начин всички белези и признаци от обективна и субективна страна на нарушението,
чрез предвидените доказателствени средства.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав следва да отмени обжалваният електронен
фиш като неправилен и незаконосъобразен.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1
от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се
възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. По отношение претендираното от адв. М.,
възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2 вр с ал.1 от ЗАдв, следва да се има предвид, че последната
законова разпоредба задължава съдът да определи възнаграждение на адвоката
осъществил процесуално представителство, в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати, тогава
когато това е станало при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. По делото се предоставя
договор за правна защита и съдействие от 10.02.2020
г. сключен между жалбоподателя и адв. М. , като в същия липсва уговорено
възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 1, т.
3 от ЗАдв. В чл.38,ал.1 са предвидени различни хипотези/по т.1,т.2 и
т.3/,като безспорно в настоящото производство не се касае за хипотезата
предвидена по т.1 ,а именно-за лица, които имат право на издръжка .Последните
разпоредби /т.2 и т.3/ изискват представляваното лице да е в затруднено
материално положение и/или да е роднина на предоставящия правна помощ адвокат.
По делото не се представят доказателства в която и да е от двете насоки,
предвид което настоящият състав намира, че не би могло да се приеме, че
осъщественото от адв. М. процесуално представителство е станало при която и да
било от предвидените в чл. 38, ал. 1 от ЗАдв възможности, предвид което
не е изпълнена нормата на чл.
38, ал. 2 от същия закон даваща право на адв. М. да иска присъждане
на адвокатско възнаграждение по този ред/така
и Решение № 436 от 24.06.2019 г. на АдмС
- Хасково по адм. д. № 1226/2018 г./
До
колкото не се представя списък на разноските съобразно изискването залегнало в
чл.80 от ГПК,страната няма право на обжалване на решението в тази му част.
Водим
от изложеното и на основание чл 63,
ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът:
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ с Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство,
Серия К №2909124, издаден от ОД на МВР – Хасково с който на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП на А.Г.Г. с
ЕГН ********** *** е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл.
21, ал. 2 вр с чл.21,ал.1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН
и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.
С. М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия
– Хасково, с адрес за съдебна кореспонденция: град Свиленград, ул.„Трети март”
№ 18, област Хасково, за осъждане на ОДМВР - Хасково да му заплати адвокатско
възнаграждение за оказаната на жалбоподателя безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:......................