№ 7877
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И.Г.М.
при участието на секретаря И.И.И.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20231110132850
по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА Част Трета, глава Двадесет и
пета от ГПК – БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО.
Предявени са от Г. Б. М. от гр. Б.Д. срещу /ФИРМА/, гр. София
обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ – за отмяна на уволнението извършено със Заповед № А-28/18.04.2023
г. на законните представители на работодателя /ФИРМА/, за прекратяване на
трудовия договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради наложено на Г.
Б. М. дисциплинарно наказание „уволнение“, връчена на Г. Б. М. на
18.04.2023 г., като незаконосъобразно; иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 от КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
„Началник, експлоатационно звено в транспорта“ в Поделение „Д.“ при
/ФИРМА/ и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл.
225, ал. 1 от КТ за сумата от 14427.54 лв. – парично обезщетение за оставане
без работа поради уволнението в периода от 18.04.2023 г. до 18.10.2023 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 14.06.2023 г. до
окончателното й плащане.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – /ФИРМА/, гр. София в писмен отговор на исковата молба
от 21.07.2023 г. заявява възражения против предявените искове и моли съда
1
да ги отхвърли, като неоснователни. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.
2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
Не се спори между страните по делото, а и от събраните в процеса
писмени доказателства се установява и съдът приема за доказано, че към
18.04.2023 г. Г. Б. М. е работил при ответника /ФИРМА/, гр. София по трудов
договор за неопределено време, като е заемал длъжността „Началник,
експлоатационно звено в транспорта, автоколона“ в Поделение „Д.“ при
/ФИРМА/. Така съществувалото трудово правоотношение е прекратено
едностранно от работодателя, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради
наложено на служителя дисциплинарно наказание „уволнение“ със Заповед №
А-28/18.04.2023 г. на Изпълнителния директор и на Председателя на Съвета
на директорите на /ФИРМА/, за прекратяване на трудовия договор на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради наложено на Г. Б. М. дисциплинарно
наказание „уволнение“, считано от 18.04.2023 г., на която дата същата е
връчена на служителя, съобразно нормата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ.
Посочените в атакуваната Заповед № А-28/18.04.2023 г. на Изпълнителния
директор и на Председателя на Съвета на директорите на /ФИРМА/
нарушения на трудовата дисциплина, послужили като основание за налагане
на дисциплинарното наказание по чл. 188, т. 3 КТ, са: шест закъснения за
работа през месец 12.2022 г., както следва: на 06.12.2022 г. – явил се е на
работното си място в 10:05 часа; на 07.12.2022 г. – явил се е на работното си
място в 11:30 часа; на 16.12.2022 г. – явил се е на работното си място в 10:30
часа; на 21.12.2022 г. – явил се е на работното си място в 11:50 часа; на
22.12.2022 г. – явил се е на работното си място в 11:00 часа и на 23.12.2022 г.
– явил се е на работното си място в 10:10 часа; четири закъснения за работа
през месец 01.2023 г., както следва: на 04.01.2023 г. – явил се е на работното
си място в 10:40 часа; на 09.01.2023 г. – явил се е на работното си място в
09:50 часа; на 12.01.2023 г. – явил се е на работното си място в 15:10 часа и на
13.01.2023 г. – явил се е на работното си място в 11:20 часа, както и неявяване
на работа в три последователни работни дни – на 16.02.2023 г., на 17.02.2023
2
г. и 20.02.2023 г. В заповедта се сочи, че нарушенията на трудовата
дисциплина са констатирани от назначена със Заповед на Изпълнителния
директор на /ФИРМА/ № РД 09-34/20.02.2023 г. комисия при проверка на
присъствената книга за отчитане на работното време на служителите в
администрацията на Поделение „Д.“ и на ЕРП системата, които констатации
били обективирани в Констативен протокол вх. № 422/20.02.2023 г.,
предоставен на Изпълнителния директор.
Предвид събраните в процеса писмени доказателства, обективно
установяващи узнаване от страна на органа, притежаващ дисциплинарна
власт в предприятието на ответника на сочените в Заповед № А-28/18.04.2023
г. нарушения на трудовата дисциплина на 20.02.2023 г. и датата на връчване
на служителя Г. Б. М. на атакуваната заповед – 18.04.2023 г., настоящият
съдебен състав намира, че дисциплинарното наказание е наложено в срока по
чл. 194, ал. 1, предл. 1 КТ – преди изтичане на два месеца от откриване на
нарушението. Не се установява от датата на първото твърдяно нарушение –
06.12.2022 г. към датата на връчване на писмения акт за налагане на
дисциплинарно наказание – 18.04.2023 г. да е изтекла една година.
Изложеното мотивира съда да приеме, че дисциплинарното наказание е
наложено в срока по чл. 194, ал. 1 КТ.
Неоснователно е и възражението на ищеца за неспазване от страна на
работодателя – ответник на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. Видно от
ангажираните с писмения отговор на исковата молба три писмени искания от
работодателя, съответно № 355/11.04.2023 г., № 356/11.04.2023 г. и №
357/11.04.2023 г., и трите връчени на служителя – ищец на 11.04.2023 г. и
съответните им писмени обяснения, дадени от страна на Г. Б. М. в
предоставения му 2-дневен срок – на 13.04.2023 г., съответно вх. № 355 –
1/13.04.2023 г., вх. № 356 – 1/13.04.2023 г. и вх. № 357 – 1/13.04.2023 г. е, че
работодателят е поискал от служителя и му е предоставил възможност да
изложи обяснения по твърдените нарушения на трудовата дисциплина, а
последният писмено е обяснил пред дисциплинарно наказващият орган, че не
е извършил никое от вменените му нарушения на трудовата дисциплина; че
на сочените от ответника дати през месец 12.2022 г. и през месец 01.2023 г. не
е закъснявал за работа и не е имало необходимост да уведомява прекия си
ръководител или друго длъжностно лице за каквито и да било причини,
касаещи невъзможност да се яви на работа. Освен това на цитираните от
3
работодателя дати ищецът твърди в обясненията си пред него, че е отивал на
работа по – рано от утвърденото в предприятието работно време и е
изпълнявал служебните си задължения. Относно дните 16.02.2023 г.,
17.02.2023 г. и 20.02.2023 г. служителят обяснява писмено пред работодателя,
че и в трите дни е бил на работното си място и не е имало причина да дава
информация за отсъствие. И трите писмени обяснения са дадени от ищеца
пред неговия работодател на 13.04.2023 г., т. е. преди връчване на служителя
на процесната Заповед № А-28/18.04.2023 г., реализирано на 18.04.2023 г. С
това настоящият съдебен състав приема, че формално от страна на
работодателя е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ и няма обективно
основание за прилагане последствията от неизпълнение на последната норма,
установени в чл. 193, ал. 2 КТ.
От събраните в процеса писмени и гласни доказателства не се
установява по категоричен начин при ответника да е въведен ред за отчитане
явяването и присъствието на работното място в рамките на установеното за
работниците и служителите работно време. Липсват доказателства при
постъпване на работа или впоследствие на Г. Б. М. да е вменявано от
работодателя като задължение при отиване на работа да полага подпис с
посочване на час на влизане в предприятието Поделение „Д.“, служба
„Експлоатация“, където е работното му място според длъжностната
характеристика за длъжността „Началник, експлоатационно звено в
транспорта, автоколона“.
От показания на свидетеля Г. Т. Г. служител при ответника на длъжност
Началник на сервиза на гараж „Д.“ към /ФИРМА/, дадени в открито съдебно
заседание на 03.11.2023 г. се установява, че работния ден както за свидетеля
Г., така и за ищеца М. в повечето случаи „започваше преди работното време,
преди 08:00 часа“ с оглед обезпечаване нормален работен процес през деня с
изправни автобуси на градския транспорт, като се отстранят авариралите до
24 часа на предишния ден коли и се изкарат на линия за работа изправни
коли. По този повод работния ден на свидетеля и на ищеца в едни случаи
започвал „в 06:00 часа, в други случаи в 07:00 часа, различно в зависимост от
това каква работа има да се върши, включително сме се организирали и по
телефона да отидем по – рано. Някой път сме ходили и вечер. Веднъж
например трябваше да залепим на автобусите стикерите за „Гражданска
4
отговорност“. Това се случи след 24:00 часа през нощта, след прибирането на
колите.“ Свидетелят Г. няма наблюдения Г. М. през месец декември 2022 г.;
януари 2023 г. и февруари 2023 г. да не е ходил на работа или да е
закъснявал………. Аз нямам виждане, че Г. М. постоянно е закъснявал и е
отсъствал от работа. Не мога да кажа, че Г. М. е отсъствал и това е довело до
някакви неблагоприятни последици. Не съм чувал някой да не може да си
организира работата заради това, че Г. го няма. Не съм констатирал Г. да го
няма. Когато аз потърся Г. винаги го намирам и решаваме задачите. Когато
той ме потърси е същото. Контактът е между нас, защото наряда се изготвя
предварително има заредени коли и когато аварира някоя от тях тя трябва да
се подмени. В тази връзка това налага много често контактуване между мен и
Г. по повод смяна на колите.“
Относно присъствената книга, в която служителите полагат подписи при
отиване на работа, липсват писмени доказателства за въвеждане от
работодателя на такава/такива и задължение на служителите да се подписват
в точно определен момент, с оглед отчитане работното време на служителите
в предприятието на ответника.
От събраните по делото гласни доказателства – показанията и на тримата
свидетели, дадени по делото в открито съдебно заседание на 03.11.2023 г., се
установява, че няма официално установен ред за въвеждане и водене на
такива книги. В показанията си свидетелят Г. Т. Г. излага: „Заповед за
присъствена книга не съм виждал. Когато започнах работа, в личен състав ми
казаха, че всяка сутрин трябва да се подписвам в тази книга“, а относно реда
за начин и време на предоставяне на книгите за подпис от служителите
същият свидетел сочи: „Няма писмен акт за този ред, поне аз не знам за
такова нещо.“
В показанията си свидетелката К.Д.П. – служител при ответника на
длъжност „Човешки ресурси“ в /ФИРМА/, поделение „Д.“ на длъжност
„Човешки ресурси“ излага, че „начинът за отчитане присъствието на
служителите в поделение „Д.“ е присъствени книги. Всяка сутрин в 08:00 часа
когато започва работния ни ден всички служители трябва да положат своя
подпис…….. Не зная да има писмено указание на работодателя, служителите
да се подписват в присъствените книги. ……… Не зная да има писмено
установен ред за отчитане на работното време. …… Аз не зная кой и кога, и
5
дали някой е разпоредил да се подписваме в тези книги.“
Свидетелката Д.В.М., в показанията си дадени по делото излага, че е
служител в /ФИРМА/, поделение „Д.“ на длъжност служител „Човешки
ресурси“. Когато постъпила на работа имало присъствена книга. ….. Аз не
зная да има такъв документ, с който работодателя да установява служителите
да се подписват в началото и в края на работния ден в присъствени книги.
Откакто съм започнала работа тази тетрадка я имаше. …… Имаме устно
нареждане от Централно управление да вписваме часа на идване на
служителите, които закъсняват да се подпишат. По принцип се е случвало
служител, който е забравил да се подпише в един ден, на следващия ден да се
подпише и за двата дни. В тетрадката не отбелязваме това нещо. Тези случаи
са много рядко. В книгата, в която фигурира Г. се подписват някъде около 15
човека, може би и повече. Не знам точната бройка. Не зная дали Г., ако не е
бил в поделение „Д.“, е вършил някаква друга работа по служба на друго
място. Ако е записано, че Г. се е подписал в 10 часа, не зная какво е правил до
този момент. Тези тетрадки се проверяват от Централно управление.
………… Служителите се запознават устно с това, че трябва да се подписват
в присъствената книга. Всеки Началник на отдел запознава служителя, който
започва работа къде трябва да се разписва, когато идва на работа. Нямам
информация дали Г. М. е бил запознат от своя Началник къде трябва да се
разписва.“
Не се установява ответникът – работодател да е въвел официално ред за
отчитане работното време на служителите, нито се установява на ищеца да е
било надлежно вменено задължение да се подписва в нарочна книга при
отиване на работа в началото на работния ден. При това положение и предвид
събраните по делото гласни доказателства за установен неофициално
различен стандарт по отношение различните служители относно полагането
на подписи в неофициално водените в предприятието на ответника
присъствени книги, предвид и показанията на свидетеля Г. за практическото
естество на осъществяваната от ищеца трудова дейност като „Началник,
експлоатационно звено в транспорта, автоколона“ в Поделение „Д.“ при
/ФИРМА/, а в периода от 01.03.2019 г. до 17.02.2023 г. (Заповед от 01.03.2019
г. и Заповед от 17.02.2023 г. на законните представители на ответника) и
възложените му допълнителни задължения и отговорности, свързани с
техническата експлоатация и организацията на материално – техническата
6
дейност на Поделение „Д.“, съобразно първата заповед, настоящият съдебен
състав намира, че липсата на подпис в присъствена книга, водена неформално
при ответника, не означава отсъствие на служителя М. от работа, нито
вписването на часа на подпис от служител при личен състав в такава книга
може да мотивира извод за „закъснение“. За някои служители се вписват
закъсненията, а за други – не. В тази насока са показанията дадени по делото
и от двете свидетелки на длъжност „Човешки ресурси“ – В показанията си
свидетелката Паскова сочи, че откакто тя работи на тази длъжност
„присъствените книги ги изваждаме пред стаята на „Човешки ресурси“ в
07:45 часа и ги прибираме в 08:15 часа, най – късно. Случвало се е след
оперативка някои от началниците да дойде и да се подпише за присъствие.
Има практика, когато някой от началниците закъснее, да уведоми прекия си
ръководител. Когато някой началник дойде да се подпише по – късно, и той
ни казва, че се е обадил на прекия си ръководител, ние не проверяваме тази
информация. Не записваме час, в който се подписва Началника. Не се записва
часът на подпис на служителите, когато се подписват отвън. Не зная да има
документ, който да указва служителите да посочват часа на подписване. В
края на деня не се полагат подписи за напускане на работа от служители.“ В
същата насока са и показанията на свидетелката М.: „Не се вписва час на
идване на работа от служителите. Часа се вписва когато някой закъснее,
тетрадките са прибрани при нас и когато дойде служител след този час се
вписва часа, в който е пристигнал. …. Служителят вижда какъв час вписваме.
……... Не питаме служителите защо идват да се подпишат по – късно. Някои
без да ги питаме ни казват – „обадил съм се на Началника“. Когато ни кажат,
че се е обадил на Началника ние не вписваме час на подписването. Не се
обаждаме на Началника да го питаме, дали това е вярно.“
Ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса за установяване
законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“, не
е установил извършване от страна на ищеца на сочените в атакуваната
заповед нарушения на трудовата дисциплина: шест закъснения за работа през
месец 12.2022 г., както следва: на 06.12.2022 г. – явил се е на работното си
място в 10:05 часа; на 07.12.2022 г. – явил се е на работното си място в 11:30
часа; на 16.12.2022 г. – явил се е на работното си място в 10:30 часа; на
21.12.2022 г. – явил се е на работното си място в 11:50 часа; на 22.12.2022 г. –
явил се е на работното си място в 11:00 часа и на 23.12.2022 г. – явил се е на
7
работното си място в 10:10 часа; четири закъснения за работа през месец
01.2023 г., както следва: на 04.01.2023 г. – явил се е на работното си място в
10:40 часа; на 09.01.2023 г. – явил се е на работното си място в 09:50 часа; на
12.01.2023 г. – явил се е на работното си място в 15:10 часа и на 13.01.2023 г.
– явил се е на работното си място в 11:20 часа, както и неявяване на работа в
три последователни работни дни – на 16.02.2023 г., на 17.02.2023 г. и
20.02.2023 г.
Настоящият съдебен състав държи сметка и за обстоятелството, че
съобразно длъжностната характеристика за длъжността „Началник,
експлоатационно звено в транспорта, автоколона“ в Поделение „Д.“ при
/ФИРМА/, работното място на ищеца е „Поделение „Д.“, служба
„Експлоатация“, като това е територията на Поделението и липсват
доказателства за задължаване на ищеца да полага подпис при явяването си на
работа на територията на Поделението, което явяване според свидетеля Г.
често е значително преди установеното за поделението работно време – в
„06:00 часа, в други случаи в 07:00 часа, различно в зависимост от това каква
работа има да се върши“. Вместо това се установява, че Г. М. е длъжен да
осъществява множество дейности, свързани с правилното и успешно
протичане на работния процес в посоченото поделение, което не се реализира
от стационарно работно място и за сочените в заповедта дни с твърдени
закъснения и отсъствия на ищеца от работното му място, не се установява
надлежна констатация за нарушен работен процес в предприятието на
ответника Поделение „Д.“, оперативното организиране, управление и контрол
на което, са били възложени на ищеца, според длъжностната характеристика
за изпълняваната от него длъжност.
Горното мотивира съда да приеме, че сочените в Заповед № А-
28/18.04.2023 г. на законните представители на работодателя /ФИРМА/, за
прекратяване на трудовия договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради
наложено на Г. Б. М. дисциплинарно наказание „уволнение“, връчена на Г. Б.
М. на 18.04.2023 г. нарушения на трудовата дисциплина не са реализирани от
служителя М., поради което наложеното дисциплинарно наказание и
заповедта, в която е обективирано същото се явяват незаконосъобразни и
следва да бъдат отменени, а предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ следва да бъде уважен.
8
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 344, АЛ. 1, Т. 2 ОТ КТ:
Тъй като уволнението, извършено едностранно от работодателя със
Заповед № А-28/18.04.2023 г. на законните представители на работодателя
/ФИРМА/, се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а ищецът
Г. Б. М. е работил към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение по трудов договор за неопределен срок при ответника,
настоящият съдебен състав приема, че са налице всички предпоставки за
уважаване на искането за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност – „Началник, експлоатационно звено в транспорта, автоколона“ в
Поделение „Д.“ при /ФИРМА/, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във
връзка с чл. 225, ал. 1 КТ:
За да бъде уважен така предявения паричен иск, следва да са налице
следните три предпоставки: уволнението на работника или служителя да бъде
признато за незаконно; да е налице вреда – вредата, подлежаща на
обезщетяване се съизмерява с пропуснатото брутно трудово възнаграждение
на работника или служителя за времето след уволнението, през което е
останал без работа, но за не повече от шест месеца; причинна връзка между
незаконното уволнение и оставането без работа. Неотносими към определяне
на това обезщетение са получените от работника или служителя обезщетения
за безработица.
В конкретния казус уволнението е признато за незаконно и като такова
следва да бъде отменено.
В открито съдебно заседание, проведено на 03.11.2023 г., съдът е
констатирал по представената в оригинал на трудова книжка № 160 на Г. Б.
М., че след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника,
считано от 18.04.2023 г. към датата на констатацията не се установява ищецът
да е започнал работа по трудово правоотношение при същия или при друг
работодател.
При така установените факти и обстоятелства, съдът приема за доказано
оставането на ищеца без работа в целия процесен на делото период от
18.04.2023 г. до 18.10.2023 г.
Безспорно установено по делото е и, че ищецът е останал без работа в
целия процесен на делото период от 18.04.2023 г. до 18.10.2023 г. , именно
9
поради незаконното уволнение.
В открито съдебно заседание, проведено на 03.11.2023 г. съдът е
отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
последният пълен отработен месец на ищеца при ответника преди
уволнението е месец март 2023 г. и в този месец ищецът е получил брутно
трудово възнаграждение в размер на 2404.59 лв.
Именно последната парична сума е базата, въз основа на която и на
основание чл. 228, ал. 1 КТ следва да се определи паричното обезщетение по
чл. 225, ал. 1 КТ, което за шест месеца възлиза на 14427.54 лв.
Предвид горното, съдът намира, че искът с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е основателен за целия процесен период от
18.04.2023 г. до 18.10.2023 г. и доказан по размер за сумата от 14427.54 лв.
(2404.59 лв. х 6 месеца = 14427.54 лв.) и като такъв следва да бъде уважен
изцяло, като на ищеца се присъди и законната лихва върху тази сума, считано
от 14.06.2023 г. до окончателното й плащане.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Видно от Разписка от 13.06.2023 г. е, че Г. Б. М. е направил разноски по
делото за възнаграждение на един адвокат в размер на 1700 лв.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1700 лв. –
направени по делото разноски за възнаграждение на един адвокат.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 71,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 1 и чл. 3 от Тарифа за ДТССГПК и чл. 77 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд
държавна такса в общ размер на 737.10 лв., от които по 80 лв. по всеки един
от двата неоценяеми иска и 577.10 лв. – по паричния иск.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника не се следват разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно уволнението на Г. Б. М. с ЕГН
**********, с адрес ********, извършено със Заповед № А-28/18.04.2023 г.
10
на законните представители на работодателя /ФИРМА/, за прекратяване на
трудовия договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради наложено на Г.
Б. М. дисциплинарно наказание „уволнение“, връчена на Г. Б. М. на
18.04.2023 г. – по предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Г. Б. М. с ЕГН ********** на длъжността, заемана
от него преди уволнението – „Началник, експлоатационно звено в транспорта,
автоколона“ в Поделение „Д.“ при /ФИРМА/, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ.
ОСЪЖДА /ФИРМА/ с ЕИК ********* със седалище ******* ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Б. М. с ЕГН **********, с адрес ******** сумата от
14427.54 лв. – парично обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнението в периода от 18.04.2023 г. до 18.10.2023 г., на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 14.06.2023 г. до окончателното й
плащане; както и сумата от 1700 лв. – направени по делото разноски за
възнаграждение на един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/ с ЕИК ********* със седалище ******* ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от 737.10
лв. – дължима държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 71, ал. 1
ГПК, вр. чл. 1 и чл. 3 от Тарифа за ДТССГПК и чл. 77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата
на връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11