Присъда по дело №2185/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 41
Дата: 21 март 2022 г.
Съдия: Велизар Тодоров Бойчев
Дело: 20214520202185
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 13 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 41
гр. Русе, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светлана Н. Нейчева
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
като разгледа докладваното от Светлана Н. Нейчева Наказателно дело частен
характер № 20214520202185 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. С. Р. АСП. от гр.Русе, кв.С.к., ул.З. №6, български гражданин,
неомъжена, с основно образование, неосъждана, ЕГН-**********, за
ВИНОВНА в това, че на 07.09.21год., в гр.Русе, кв.С.к., причинила на Г. В.
Г., ЕГН:**********, болка и страдание без разстройство на здравето лека – лека
телесна повреда, като му нанесла удар с юмрук в лицето, одрала с нокти по шията,
двете предмишници и в горната част на лява гръдна област, поради което и на
основание чл.130 ал.2 от НК и чл.78А от НК , я
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като й НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000лв.
На основание чл.304 НПК ПРИЗНАВА подс. С. Р. АСП. за НЕВИННА в това, с
деянието си да е осъществила разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, поради което я ОПРАВДАВА по тази правна квалификация по чл.130
ал.1 от НК, за която е предадена на съд.
ОСЪЖДА подс. С. Р. АСП., ЕГН-**********, с гореустановената самоличност
да заплати на тъж. Г. В. Г., ЕГН:**********, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.2 НК, в размер на 700лв, както и
разноски в общ размер на 762лв, като искът до пълно предявения размер от 5000лв.,
1
като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА подс. С. Р. АСП., ЕГН-********** с гореуказаната самоличност да
заплати 50лв. държавна такса и разноски от 88лв. по сметка на РРС.


Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15дневен срок от днес пред
Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Частният тъжител Г. В. Г. , ЕГН:**********, от гр.Русе, обвинил подс. С. Р. АСП. от
гр.Русе, в това че
на 07.09.21год., в гр.Русе, кв.С.к. му причинила разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК - лека телесна повреда, с което осъществила състава
на престъплението по чл.130 ал.1 НК
като предявил и съответен граждански иск за неимуществени вреди от
престъплението, в размер ан 5000лв., ведно със законната лихва. Претендират се и
разноски.
Тъжителят поддържа обвинението. Повереникът му моли, подсъдимата да бъде
призната за виновна в извършването на престъплението и да бъде уважен гражданския
иск.
Подсъдимата дава обяснения, не се счита за виновна. Упълномощеният й
защитник пледира за оправдателна присъда.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
Подс.А. е на 46 години, неомъжена, с основно образование, неосъждана и не е
освобождаван от наказателна отговорност при условията на чл.78а НК, ЕГН:
**********.
Тъж.Г. Г. се познавал с подс.А. и св.Б., които живеели на семейни начала.
Отношенията между последните и тъжителя били крайно изострени. Това се дължало,
че двамата били против връзката между него и непълнолетната им дъщеря, която
против волята им избягала от къщи при него. След като я прибрали, те взели мерки да
не допускат контакт между двамата, въпреки че тъж.Г. правел всичко възможно да
осъществява такъв. Тъжителят харесвал дъщеря им, често обикалял около квартала и
къщата, в която живеела с родителите си, причаквал я по паркове и градинки. Всичко
това изградило крайно негативни чувства на семейството към тъж.Г., за които подс.А.
признава, че „Само като видя частния тъжител изпитвам лоши чувства към него”.
На 07.09.2021 г. сутринта, св.Б. видял тъж.Г. в квартала, управлявайки
автомобила си, марка „Ауди“. Половин час по-късно, изваждайки автомобила си от
гаража, св. Б. забелязал отново автомобила на тъж.Г. да преминава с висока скорост
покрай него. Той и подс.А. се качили в техния и потеглили. На излизане на главния
път, минаващ през кв. „С.к.“, тъж.Г. ги изпреварил и св.Б. тръгнал след него.
Последвало ново изпреварване от страна на последния, след което тъж.Г. отново го
изпреварил, като на пътен възел „Охлюва“ намалил, в резултат на което св.Б. закачил
задната броня на автомобила на тъжителя, с което причинил леки материални щети по
нея.
Тъж. Г. веднага подал сигнал на тел.112, като минута по-късно такъв бил
подаден и от св.Б.. Ядосана и „…изпитваща лоши чувства….”, подс.С. АСП. бързо
слязла от автомобила и се насочила към автомобила на тъж.Г.. Прозорецът на вратата
му бил отворен и през него тя нанесла удар с юмрук в лицето му, драла го с нокти по
шията, двете предмишници и в горната част на лява гръдна област, скъсала тениската
му, заплашвала и го обиждала, ритала автомобила му. Била възпряна от св.Б..
Докато чакали представители на Пътна полиция при ОДМВР –Русе, тъж. Г. се
обадил на свои приятели св.А. И. и св.А. П., които дошли бързо на мястото на
инцидента. Двамата установили увреждания по врата на тъжителя, видели скъсаната
му тениска, както и следи от обувки по колата. Тъй като св.П. бързал за работа, с
1
тъж.Г. останала св.И.. Пристигналите служителите от Пътна полиция при ОДМВР –
Русе съставили протокол за ПТП, в който отразили, че св.Б., като водач на МПС не
спазил дистанция и блъснал автомобила на тъж.Г.. Последният бил изпробван за
наличие на алкохол, като техническото средство отчело такъв. Това наложило св.И. да
придвижи автомобила на тъж.Г. в сградата на Пътна полиция, където всички били за
изясняване на инцидента между двамата водачи. Докато изчаквали, подс.А., без да е
провокирана, се нахвърлила и върху свидетелката заявявайки, че „ …..е луда, има
жълта книжка, че изобщо не я интересува, че са в КАТ….., че ще я убие, пребие”. След
приключване на процедурата всички си тръгнали.
От представеното писмо изх.№ УРИ 336р-3780/08.02.22год. на ВПД Директор
на ОДМВР – Русе се установява, че срещу тъж. Г.Г. няма образувано производство за
престъпление по чл.343б от НК, констатирано на 07.09.21год.
Съдебномедицинско удостоверение №9160/2021г. от 08.09.2021г., с което тъж.Г.
бил освидетелстван, констатира следните увреждания: „По долния клепач на лявото
око има бледосиньо кръвонасядане и оток на площ около
1,5/2,5см. По дясната страна на шията, в основата й, има косо ивицовидно охлузване с
кафеви корички на площ около 5/1,5см. По дланните повърхности на двете
предмишница, в далечните половини, има повърхностни охлузвания със забелвания на
епидермиса и единични дребни кафеви корички, на обща площ съответно около 7/5см в
ляво и около 8/бсм в дясно. В областта над далечната трета на лява ключица има почти
успоредно на ключицата ивицовидно
повърхностно охлузване с нежни кафеви корички, с размери около 4/0,2см. В
латерално-горната част на лява гръдна област има две хоризонтални
близкоразположени одрасквания с дължина по около 3см. В областта на долната трета
на гръдната кост, в ляво до срединната линия има общо пет успоредни едно на друго,
коси /отгоре-надолу и отдясно-наляво/ одрасквания с дължина по около 1-0,7см, на
обща площ около 1/Зсм...”.
В хода на съдебното следствие била назначена и изготвена СМЕкс. от д-р.П. Д..
Заключението му сочи, че тъж.Г. В. Г. получил следните увреждания: „Кръвонасядане
и оток на лицето. Охлузване на шията. Охлузвания на двете предмишници. Охлузвания
и одрасквания на гръдния кош”, които преценява по медико-биологичен признак -
болка и страдание, лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 НК.
Според заключението „установените увреждания са резултат на действието на
твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени при инцидент на
07.09.2021г., както се съобщава в представената тьжба, а именно при удари с юмруци
по лицето и одиране с нокти по шията, лява ключична област, лява гръдна област и
двете предмишници”, с изключение на „….одраскванията в областта на долната трета
на гръдната кост…”, които не отговаряли да са получени от действието на човешки
нокти.
Не се спори по обстоятелството, че между тъж.Г. Г. от една страна и подс.А. и
св.Б. от друга, отношенията били крайно изострени, до степен, че подс.А. признава в
съдебно заседание, че „изпитва лоши чувства” към него, „само като го види”. Съдът
намира, че именно последните са мотив, стоящ в основата на действията й срещу
тъж.Г., извършени на 07.09.21год.
Уличаващи в авторство подс.А. доказателства се съдържат в показанията на
двамата свидетели – Асен П. и А. И.. Последните дошли на местопрестъплението
веднага след осъществяването му и видели уврежданията по тъж.Г. – скъсаната
2
тениска, следи от одиране по врата., за автор на които тъжителят посочил подс.А.,
намираща се на местопрестъплението. Св.И. допълва фактическата обстановка, като
сочи че видяла „клипче”, показано й от пострадалия, в което се „виждало подсъдимата
да рита автомобила му”, след което те видели и следи от обувки по него. Съдът дава
вяра на показанията на посочените свидетели, макар и намиращи се в приятелски
отношения с тъжителя, тъй като същите кореспондират помежду си, както и отговарят
на видените от тях обективните находки, регистрирани в съдебномедицинско
удостоверение №9160/2021г. от 08.09.2021г.
Съдът дава вяра на горепосочените гласни доказателства не само защото
кореспондират с обективните находки, закрепени в съдебномедицинското
освидетелстване, но и са проверени и съобразени със заключението на вещото лице –
д-р Д.. Последният е категоричен за механизма на получените увреждания. Сочи, че
част от получените увреждания, се дължат на „ …действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени при инцидент на 07.09.2021г., както се
съобщава в представената тьжба, а именно при удари с юмруци по лицето и одиране с нокти
по шията, лява ключична област, лява гръдна област и двете предмишници.” За
установените увреждания „одраскванията в областта на долната трета на гръдната кост”
, експертът заключава, че „не
отговарят да са получени от действието на човешки нокти”, поради което същите не са
включени от съда в съставомерния обем увреждания, обективиращи вида телесна повреда.
За тях, в съдебно заседание, д-р Д. допълва „….не мога да ги свържа с механизма на
получаване описан в тъжбата и в предварителните сведения….. Тези увреждани изобщо не
може да се получи с ръце, някаква друга е увреждащата повърхност.”
Оправдателни доказателства се съдържат в обясненията на подс.А., която излага
друг механизъм за увреждания, констатирани в Съдебномедицинско удостоверение
№9160/2021г. от 08.09.2021г: „Аз слязох и отидох да го питам като човек „Какво правиш,
нормален ли си?“. Прозорецът на автомобила му от неговата страна беше отворен повече от
половина, той си извади ръката и ме блъсна през прозореца, аз се опитах да се хвана някъде
и явно тогава съм го хванала за дрехата и съм одраскала без да искам, всичко стана за
секунди”. Този механизъм се поддържа и от показанията на св.Б.. Съдът не дава вяра на така
изградената от тях версия, намира я за защитна, с цел избягване на отговорност, тъй като тя
се опровергава от горепосочените уличаващи доказателства. И не само това, посоченият от
подс.А. механизъм, няма как да обясни „бледосиньото кръвонасядане и оток на площ
около 1,5/2,5см. по долния клепач на лявото око” на тъж Г., увреждане което може да
бъде получено единствено с удар с юмрук по него, при това умишлен и целенасочен.
Именно поради това и уличаващите гласни доказателства в показанията на св.П. и И.,
сочещи и наличие на следи от обувки по автомобила на тъжителя, съдът не приема
изградената защитна версия, а намира за доказано наличието на целенасочени
умишлени действия от страна на подс.А., довели до горепосочените увреждания.
За агресивното и невъздържено поведение на подс. А. свидетелства св.И., която
в сградата на сектор Пътна полиция получила от нея заплахи.
Ирелевантно за предмета на делото е соченото от адв.Н. АНД №2592, с предмет
ПТП между двата автомобила – този тъж.Г. и на св.Б.. Без значение е, кой е отговорен
за него и това обстоятелство не може да извини агресивното и невъздържено поведение
на подс. А., нито „лошите й чувства” към тъжителя. Проблемите между тях не могат да
бъдат решавани чрез насилие, макар и да би било оправдано, според подсъдимата.

Така с деянието си подс. С. Р. АСП. осъществила от обективна и субективна
3
страна състава на престъплението по чл.130 ал.2 НК. На инкриминираната дата –
07.09.21год., в гр.Русе, кв.С.к., причинила на Г. В. Г., ЕГН:********** , болка и
страдание без разстройство на здравето лека – лека телесна повреда, като му нанесла
удар с юмрук в лицето, одрала с нокти по шията, двете предмишници и в горната част
на лява гръдна област. Получените увреждания, като вредоносен резултат са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на подсъдимата – нанесла
удар с юмрук в лицето на тъжителя, както и го одрала с нокти.
Подсъдимата действала при пряк умисъл - съзнавала е общественоопасния
характер на деянието и неговите общественоопасни последици и целял настъпването
на такъв вредоносен резултат - съзнавала опасността от увреждания, които може да
получи тъж.Г. при нанесените удар с юмрук и одиране с нокти, но водена от желание
да се саморазправи с него, желаела този резултат.
Не се събраха доказателства, обективиращи наличието на лека телесна повреда по
чл.130 ал.1 от НК, каквото обвинение тъжителят предявил с тъжбата и за каквото
подс.А. е предадена на съд. Заключението на експерта, че „установените увреждания
следва да се преценяват по медико-биологичния
признак - Болка и страдание” обективират състава на чл.130 ал.2 от НК, поради което
подс.А. следва да бъде ОПРАВДАНА по обвинението по чл.130 ал.1 от НК.
Предвид гореизложеното, съдът признава подс. С. Р. АСП. за ВИНОВНА по
обвинението по чл.130 ал.2 НК и предвид наличието на материалните предпоставки на
чл.78а НК и императивната разпоредба за приложението му, го ОСВОБОЖДАВА ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като му налага административно наказание
ГЛОБА в размер на ХИЛЯДИ ЛЕВА. При определяне на същото, съдът е отчел
следните смекчаващи отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало;
отегчаващи: не се установиха; Съдът определя глобата при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, налагащи наказание към минималния размер, предвиден
в чл.78а НК. С така определено наказание подсъдимата ще преосмисли постъпката си и
ще я мотивира, за в бъдеще да се съобразява с телесната неприкосновеност на другите,
както и да избира установени от правовия ред методи за разрешаване на конфликти.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Гражданският иск, претендиран в размер на 5000лв, обезщетение за претърпени
болки и страдания от престъплението по чл.130 ал.2 НК, е доказан по своето
основание. Деянието на подсъдимата представлява непозволено увреждане и на
основание чл.45 ЗЗД, тя е длъжна да репарира вредите, които пострадалият е понесъл.
Съдът, като отчита тежестта на увреждането / „Кръвонасядане и оток на лицето.
Охлузване на шията. Охлузвания на двете предмишници. Охлузвания и одрасквания на
гръдния кош”/, което обективира лека телесна повреда, понесените болки и страдания,
приема, че за репариране на понесените неимуществени вреди сумата от 700лв се явява
справедлива, като в останалата си част, до пълно предявения размер от 5000лв., като
неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. Няма искане за присъждане на
лихва.
Подсъдимата трябва да заплати държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск за неимуществени вреди – 50лв. и направените разноски от тъжителя:
в общ размер на 762лв, 600лв. за адвокатски хонорар, 12лв. такса за завеждане на
тъжба, както и 150лв. разноски в хода на съдебното производство – депозит за
възнаграждение на експерта. Подсъдимата дължи и 88лв. по сметка на РРС, остатъка
4
от възнаграждението на експерта.
Причини за извършване на престъплението - слаби морално-волеви задръжки и
неуважение към телесната неприкосновеност на другите.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.
5
Съобщи за изтекли лични данни