Р Е Ш Е Н И Е
№ 64
гр. Габрово, 11.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
закрито съдебно заседание от двадесет и втори май, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като
разгледа материалите по адм. дело № 134 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, чл. 156 и сл., във вр.
с вр. с чл. 129 от ДОПК.
Настоящото адм. дело е образувано въз основа на
депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ Жалба с вх. №
СДА-01-624 от 18.03.2020 г., подадена от ЕТ „************** – В.Д.“ със седалище и адрес на управление – гр.
Габрово, ул. „*********“
№ ** , ЕИК: *************, против АПВ /Акт за прихващане и възстановяване/ №
П–04000719202708-004-001 от 17.12.2019 г. на главен инспектор по приходите М. Н. В., потвърден с Решение № 28 от 19.02.2020 г. на директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ДОДОП/, Велико Търново
при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция по приходите /НАП/, с
искане за отмяна на същия АПВ в частта, в която с него е отказано
възстановяване в полза на жалбоподателя на сумата 3 852.28 лв., като недължимо
и неправомерно събрана по изп. дело № ********** от 2013 г. по описа на ТД на
НАП Велико Търново за публични задължения на търговеца-жалбоподател.
С процесния АПВ от 17.12.2019 г. е разгледан повторно
случай по заявление на ЕТ, против който е бил издаден предходен АПВ от
2.09.2019 г., отменен с Решение № 164 от 22.11.2019 г. на директора на Дирекция
ОДОП, при което преписката е била върната за ново разглеждане и произнасяне на
компетентния административен орган. При повторното разглеждане е установено, че
Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ е превеждал суми по програми, финансирани със
средства на ЕСИФ, на ЕТ-жалбоподател по сметката му в „ОББ“АД. По отношение на
тази сметка са били наложени обезпечителни мерки, които са били отменени като
незаконосъобразни по отношение на сумите, превеждани от ДФЗ. Тъй като ПНОМ е
било изпълнявано до момента на отмяната му по съдебен ред от 30.05.2019 г., се
оказва, че удържаните от сметката суми до издаването на това Постановление на
15.08.2018 г. се явяват неправомерно събрани и следва да се възстановят на
лицето, както следва:
1. 4.01.2019 г. – удържана сума в размер на 984.00 лв.,
разпределена с Разпореждане за разпределяне от 11.01.2019 г.;
2. 24.04.2019 г. – удържана сума в размер на 320.00 лв.,
разпределена с Разпореждане за разпределение от 20.05.2019 г.;
3. 1.07.2019 г. – удържана сума в размер на 950.00 лв.,
неразпределена, намираща се по сметката на лицето за принудително събиране на
негови задължения.
Общият размер на недължимо събраните суми следиздаването
на отмененото в последствие като незаконосъобразно ПНОМ се равнява на 2 254.00
лв. и те подлежат на възстановяване. Останалата сума, събрана принудително от
банковата сметка на лице на така посочената по-горе стойност не подлежи на
възстановяване, т.к. тя е събрана въз основа на предходно издадено ПНОМ, което
не е било отменено като незаконосъобразно.
При проверка в Справка за общите задължения на търговеца
се установява, че същият има данъчни и осигурителни задължения с изтекъл срок
за внасяне в размер на 532.86 лв., в т. ч. главница – 328.86 лв. и 206.43 лв.
лихви. Налице е и заведено срещу него изпълнително дело № *************** с размер на задължението от 4 735.36 лв., в т. ч. 2
697.52 лв. главница и 2 037.84 лв. лихва. В тази връзка органът по приходите
прихваща недължимо платените и събрани от ЕТ
суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите
по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на
възстановяване срещу изискуеми публични вземания, събирани от НАП, като в
приложената към този диспозитив таблица няма отразена информация за прихванати
суми. Разпорежда се възстановяване на недължимо платени и събрани суми в размер
на 2 254.00 лв.
Видно от Удостоверение за връчване по електронен път, АПВ
е връчен на адресата на 17.12.2019 г. В посочения в Акта 14-дневен срок, на
27.11.2019 г. против него е подадена
жалба от търговеца до директора на ДОДОП, с която се иска отмяната му. Причината
за подадената жалба е, че с процесния АПВ органът по приходите възстановява
като неправомерно събрани само сумите от двете първи точки на обща стойност 2
254.00 лв. – само сумите, постъпили от
ДФЗ след периода на издаване на ПНОМ от 15.08.2018 г. С Решение от 30.05.2019
г. по адм. д. № 59 от 2019 г. по описа на АСГ е отменено Решение № 251 от
13.02.2019 г. на директор ТД на НАП Велико Търново и потвърденото с него
постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ от 15.08.2018 г. на
публичен изпълнител при същата администрация, дирекция „Събиране“ в частта му,
касаеща наложения запор върху постъпващите от ДФЗ суми по сметката на
жалбоподателя в ОББ, както и предприетите въз основа на тази част действия по
принудително изпълнение – събиране на тези суми за покриване на задълженията по
изп. д. № *********** г. по описа на същата дирекция, от банковата сметка на длъжника, преведени
от ДФЗ.
Със запорно съобщение от 15.08.2018 г. до ОББ публичният
изпълнител включва и оставащото
задължение за запор на банкови сметки с постановление за налагане на ОМ от
3.10.2016 г. От приложената административна преписка било видно, че ПНОМ не е
връчено на адресата и настоящ жалбоподател и той е бил лишен от възможността да
упражни гарантираната му от закона възможност да възрази.
По тези съображения ЕТ счита, че е незаконосъобразно и
неправилно да му бъдат възстановени само сумите, постъпили от ДФЗ след периода
на издаване на отмененото ПНОМ, а че следва да му бъдат възстановени всички
суми, получени от Фонда като целеви плащания /субсидии/. По тази причина
жалбоподателят моли да бъде отменен АПВ и административният орган да бъде
задължен да възстанови на лицето всички суми, които са постъпвали по
съответната запорирана банкова сметка ***.
С процесното Решение № 28 от 19.02.2020 г. е потвърден
АПВ в оспорената част и, съответно, жалбата срещу него е оставена без уважение,
по следните съображения: АПВ е издаден на основание чл. 129, ал. 3 от ДОПК в
резултат на извършена проверка по прихващане или възстановяване, възложена с
резолюция за извършването й. Проверката е повторна, възложена във вр. с Решение
от 22.11.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП – Велико Търново, с което е
отменен АПВ от 2.09.2019 г., издаден във вр. с подадено от В.Д. искане за
прихващане или възстановяване по чл. 129, ал. 1 от ДОПК, заведено с вх. № 12565
от 17.07.2019 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Габрово, за
възстановяване на сумата от 6 106.28 лв. С ПНОМ от 15.08.2018 г. е наложен
запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка ***, като е изпратено
запорно съобщение до банката. Въз основа на постановлението е издадено
Разпореждане за изпълнение на запорното съобщение от 29.08.2018 г. ПНОМ е
отменено с влязло в сила съдебно решение в частта, касаеща наложения запор
върху постъпващите суми от ДФЗ. Отменени са и предприетите въз основа на тази
част действия по принудително изпълнение – събирането на сумите, преведени от
ДФЗ по банковата сметка за покриване на задълженията на търговеца по изп. дело
№ *************. Преписката е изпратена на публичния изпълнител за
предприемане на съответните действия, съгласно дадените в решението указания.
Правилно било преценено от приходния орган, че с
частичната отмяна на ПНОМ е отпаднало основанието за предприемане на
принудително изпълнение по отношение на така преведените от ДФЗ суми по
банковата сметка на задълженото лице. За всяка постъпила сума, която е била разпределена
по изпълнителното дело, са били издадени разпореждания и недължимо събраната
сума се равнява на 2 254.00 лв. Именно тази сума е и възстановена с обжалвания
АПВ.
АПВ е оспорено по административен ред в частта му, с
която на жалбоподателя се отказва възстановяването на всички суми с произход
субсидии, изплатени и от ДФЗ, събрани от банковата й сметка и постъпили по
сметката на ТД на НАП, които са над така посочената сума за възстановяване. Не
се оспорва, че срещу ЕТ е образувано така цитираното изп. дело от 2013 г. С
ПНОМ от 3.10.2016 г. публичният изпълнител е наложил запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки на длъжника в ОББ, в т. ч. и по банковата му
сметка в „СиБанк“. По преписката няма данни това Постановление да е било връчено
на жалбоподателя при издаването му. При налагането на ОМ е изпратено запорно
съобщение от 3.10.2016 г. за отбелязване на запора, получено от „СиБанк“ на
12.10.2016 г. На основание чл. 228, ал. 1 от ДОПК банката изпраща Разпореждане
за изпълнение на запорното съобщение на 29.11.2016 г., въз основа на което е
започнала реализация по изпълнение върху сумите – налични и постъпващи, по
банковите сметки на длъжника. Поради вливане на „СиБанк“ в „ОББ“ тя е
преустановила съществуването си, а клиентите й са станали автоматично клиенти
на „ОББ“. Поради това и на ЕТ е открита нова банкова сметка *** „ОББ“, върху
която с Постановление за налагане на ОМ от 15.08.2018 г. е наложен запор.
Именно това Постановление е било обект на съдебно обжалване и в последствие – отменено
с решение на съда. То се отнася до ОМ, предвидени в това постановление и до
принудителните действия, предприети въз основа на същото, но не и за действията
по предходно издаденото ПНОМ от 3.10.2016 г. По тази причина и сумите, събрани
въз основа на ПНОМ от 2016 г. на стойност 3 852, 28 лв. не следва да се
третират като недължимо събрани и, съответно, не подлежат на възстановяване.
С тези мотиви директор Дирекция ОДОП потвърждава
процесния АПВ в оспорената част.
Видно от Удостоверение за извършено връчване по
електронен път, Решение № 28 от 19.02.2020 г. е връчено на жалбоподателя на
25.02.2020 г., като срокът за обжалването му изтича на 10.03.2020 г. Жалбата
против АПВ, подадена чрез органа, издал потвърдителното решение, е от 9.03.2020
г. и се приема от АСГ като подадена в срок от заинтересовано лице против
подлежащ на оспорване пред административен съд индивидуален административен
акт. Същата е редовна и допустима и следва да се разгледа по същество с оглед
нейната основателност.
В проведено поделото открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.
Ответната страна се представлява от юрисконсулт В. В., която оспорва жалбата.
Съдът извърши проверка по отношение наличието на
посочените от жалбоподателя пороци на процесния ИАА, а на основание чл. 168,
ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК - и за наличие на всички основания за
прогласяване на нищожност или отмяна поради незаконосъобразност на същия.
От
фактическа и правна страна съдът установи следното:
По делото между страните не е спорно, че ЕТ „************ – В.Д.“***, е длъжник по изп. дело № ********** от 2013
г. С ПНОМ № С 160007-022-0025474 от 3.10.2016 г. публичният изпълнител е
наложил запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на лицето –
длъжник в ОББ АД и СиБанк АД, вкл. по б. см. с IBAN ***, за което няма данни да е връчено на лицето. При
налагането на тази ОМ е издадено Запорно съобщение от 3.10.2016 г. до същата банка за
отбелязване на запора, получено от банката на 12.10.2016 г. Изпратено е
Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение от 29.11.2016 г., въз основа на
което банката е започнала изпълнение върху сумите, налични и постъпващи по
банковите сметки на длъжника. След сливането на тази банка с ОББ АД
съществуването й се преустановява и клиентите й стават клиенти на втората,
явяващата се неин правоприемник. В тази връзка на ЕТ е била открита сметка в
ОББ АД, върху която с ПНОМ от 15.08.2018 г. е наложен също запор. Това ПНОМ и
потвърждаващото го Решение № 251 от 13.03.2019 г. на директора на ТД на НАП –
Велико Търново е било оспорено пред АСГ, който със свое Решение № 71 от
30.05.2019 г., постановено по адм. д. № 59/2019 г., е било отменено по
отношение на сумите, постъпващи по тази банкова сметка *** „Земеделие“. То
касае именно ПНОМ № С180007-022-0058061 от 15.08.2018 г. и предприетите въз
основа на същото действия по изпълнението, но не касае действията, извършени
преди това, въз основа на предходното ПНОМ от 3.10.2016 г. Предприетите въз
основа на ПНОМ от 2016 г. действия по изпълнението, както и самото то, не са
обжалвани. За тях и за него отменителното съдебно решение няма сила. В Решението
на съда изрично е записано, че отменя ПНОМ № С 180007-022-0058061 от 15.08.2018
г. на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Велико Търново в
частта му, касаеща наложен запор върху постъпващите от Държавен фонд
„Земеделие“ суми по банковата сметка на жалбоподателя – ЕТ, както и
предприетите въз основа на него в тази му част действия по принудителното
изпълнение – събиране на тези суми за покриване на задълженията по посоченото
изпълнително дело. Решението е влязло в законна сила на 30.05.2019 г., от
когато е станало задължително за данъчната администрация. То не може да
преуреди със задна дата вече налични и реализирали се правоотношения, свързани
с установяването и изпълнението на публичните задължения на жалбоподателя, още
по-малко такива, възникнали и реализирали се на основание неоспорени и влезли в
сила преди това актове, както и неоспорени до тогава действия по изпълнението. Съдът
не може да се произнася по отношение на такива и да се разпорежда спрямо актове
и действия, вече влезли в сила, респективно – изпълнени преди издаване на
процесното ПНОМ от 2018 г. – единствен обект на разглеждане от съда.
Жалбата на ЕТ против отмененото ПНОМ е подадена на
7.03.2019 г. Следва да се отбележи, че съгласно императивната норма на чл. 197,
ал. 6 от ДОПК изпълнението на постановлението, с което
се налага обезпечението, не може да бъде спряно поради обжалването му, поради което до произнасяне на съда то е подлежало на
изпълнение и съдът не е имал дори правомощието да го спре. Такова искане не е и било отправяно и не е налице такова
произнасяне, следователно до поставновяване на Решението от 30.05.2019 г.
изпълнението дори на това ПНОМ от 15.08.2018 г. е било законосъобразно.
В изпълнение на Решение № 71 от 30.05.2019 г. на АСГ е
издадено ново Постановление, с което са отменени частично и наложените ОМ на ЕТ
„*********** – В.Д.“, а именно – по отношение постъпващите по
сметката на търговеца суми, съставляващи субсидии от ДФ „Земеделие“. Като
неправомерно събрани ответникът е счел сумите, събрани и преведени от ОББ,
постъпили от това трето лице, считано от 15.08.2018 г. /когато е издадено
ПНОМ/, като от тогава до издаване на Съдебното решение са били направени три
превода /по който въпрос не се и спори/, а именно – посочените в процесния АПВ
суми, събрани: на 4.01.2019 г. /984.00 лв. – разпределена/; на 24.04.2019 г.
/320.00 лв. – разпределена/ и на 1.07.2019 г. /950.00 лв. – неразпределена,
находяща се по сметката за принудително разпределение на лицето/. Не е спорно,
че това са всички преводи, направени от ДФ „Земеделие“ след издаване на
отмененото ПНОМ от 15.08.2018 г., няма твърдения и данни за други суми. Общата
стойност на събраната сума възлиза на 2 254.00 лв., както е посочено и в
процесния АПВ. При направена проверка и от приложената по делото Справка за
задълженията на лицето се установява, че то има данъчни и осигурителни
задължения с изтекъл срок за внасяне на стойност 532. 86 лв. главница и 206.00
лв. лихви, както и заведено изпълнително дело с посочения по-горе номер с общ
размер на задължението по него – 4 735.36 лв. /2 697.52 лв. главница и 2
037.84лв. лихви/. В частта за предвидено прихващане на задълженията с недължимо
платени суми за данъци, осигуровки, глоби и имуществени санкции не е предвидено прихващане със сумата,
преведена от ДФ „Земеделие“. Същата е предвидена като сума за възстановяване
изцяло и действително тя подлежи на възстановяване. Или предвидени за
възстановяване на лицето са всички суми, преведени му от ДФ „Земеделие“ след
издаване на ПНОМ от 15.08.2018 г., но не и преведените и събрани по
изпълнителното дело преди това такива, въз основа на друго Постановление и
запорно съобщение до друг правен субект /банка/.
По отношение на възражението, че със запорно съобщение
изх. № С 180007-146-0009253 от 15.08.2018 г. до ОББ публичният изпълнител е
включил и оставащото задължение по запора на банкова сметка *** № С
160007-022-025474 от 3.10.2016 г. и запорно съобщение от същата дата, което
Постановление не било връчено на жалбоподателя, АСГ намира, че дори и това да е
така, то при запознаването му с преписката и цитирането му в жалбата срещу АПВ
от 23.12.2019 г. той е узнал за него, но не го е оспорил, поради което същото е
влязло в сила и подлежи на изпълнение. Освен това той е узнал за самите
действия по принудително изпълнение по собствената му сметка при самите удръжки
от нея. Узнал е за тях още при издаване на разпорежданията за разпределение
през 2017 г. и 2018 г., които са му били връчени на 15.05.2019 г., видно от ИД
/л. 185/ - преди издаване на процесния АПВ.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че правилно с
процесния АПВ не е разпоредено възстановяването на суми, преведени от ДФ
„Земеделие“ и разпределени за покриване на задължения по изп. дело, образувано
срещу жалбоподателя, преди издаване на отмененото ПНОМ от 15.08.2018 г., тъй
като няма данни да е била установена незаконосъобразност на акт, въз основа на
който е реализирано това събиране и разпределение, нито законосъобразност на
действия по това принудително изпълнение. ПОНМ от 3.10.2016 г. и предприетите
въз основа на него действия по изпълнението не са били обект на съдебен контрол
и платеното /събраното/ въз основа на тях не може да се счита за недължимо
платено, респективно – за подлежащо на възстановяване.
Процесният акт е издаден от компетентен орган по
приходите, съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1от ДОПК, по искане на задълженото
лице и след извършена проверка. Спазен е редът за обжалване на акта, който,
съгласно ал. 7, е този, предвиден за ревизионните актове, като за съдебното
оспорване е преминато през задължителен административен контрол, за което е
издадено и процесното потвърдително Решение. Контролният орган - директор
на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП, е също компетентен да се произнесе по жалбата, на
основание чл. 152, ал. 2 от ДОПК. Съдът е разгледал жалба против АПВ в частта,
в която той е потвърден изрично от горестоящия административен орган, а именно -
в частта, в която е отказано на жалбоподателя възстановяването на сумата от 3
852.28 лв., събрана в резултат на предприети действия по принудително
изпълнение преди 15.08.2018 г. АПВ е мотивиран фактически и правно и
законосъобразен, с оглед на което жалбата против него следва да се остави без
уважение.
Процесуалният представител на ответната страна е поискал
присъждане на разноски в проведеното по делото открито съдебно заседание от
22.05.2020 г., а именно – 499.66 лв. юрисконсултско възнаграждение. Искането се
явява частично основателно, поради което и на основание чл. 161, ал. 1, изр.
второто от ДОПК, чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на текстовете й, в сила от 15.05.2020 г.,
следва да бъде уважено до размера на 371.14 лв.
Въз основа на така изложеното и на посочените по-горе
фактически и правни основания, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна Жалба с вх. №
СДА-01-624 от 18.03.2020 г., подадена от ЕТ „************* – В.Д.“ със седалище и адрес на управление – гр.
Габрово, ул. „*******“
№ ***, ЕИК: *********, против АПВ /Акт за прихващане и възстановяване/ №
П–04000719202708-004-001 от 17.12.2019 г. на главен инспектор по приходите М. Н. В., потвърден с Решение № 28 от 19.02.2020 г. на директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ДОДОП/, Велико Търново
при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция по приходите /НАП/, в
обжалваната част, в която е отказано възстановяването на сумата от 3 852.28 лв.
на жалбоподателя.
ОСЪЖДА ЕТ „********** – В.Д.“ със седалище и адрес на управление – гр.
Габрово, ул. „*********“
№ ***, ЕИК: ******** да изплати на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Велико Търново при
ЦУ на НАП разноски за настоящата
съдебна инстанция в размер на 371.14 лв., съставляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Настоящото Решение подлежи на обжалване с касационна жалба
в 14-дневен срок от съобщаването, подадена чрез Административен съд Габрово до
Върховен административен съд.
Препис от съдебния акт да се изпрати на страните в едно
със съобщенията.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА