Р Е Ш Е Н И Е
№ 451
гр. Горна Оряховица, 25.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на десети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря Стела Бакърджиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 742 по описа на Районен съд – Горна Оряховица
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, последващо
обективно съединени с инцидентен установителен иск с правно основание чл.26,
ал.4 ЗЗД, вр. чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, чл.19, ал.5 ЗПК и чл.146, ал.1, вр.
чл.143, т.5 ЗПК.
Образувано е по искова молба от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД срещу Ж.Х.Г. да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца суми, дължими по договор за паричен заем №
2650441/29.09.2016 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както следва: 341,09
лв. – главница, ведно със законната лихва от 04.02.2019 г. до окончателното й
изплащане; 26,06 лв. – договорна лихва за периода от 29.10.2016 г. до
26.07.2017 г., 311,48 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение;
59,89 лв. – лихва за забава в плащането за периода от 27.07.2017 г. до
30.01.2019 г., за които е издадена заповед № 298/05.02.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 231/2019 г. по описа на Районен
съд – Горна Оряховица. Ищецът твърди, че ответникът сключил с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № 2650441/29.09.2016 г., по силата на
който дружеството му предоставило паричен заем в размер 700 лв. за
рефинансиране на друг заем на ответника по договор за паричен заем № 2570910.
Твърди, че между насрещните задължения по двата договора е извършено прихващане
до размера на задължението на ответника, а „Изи Асет Мениджмънт“ АД му
изплатило остатъка от сумата. Ответникът поел задължение да върне заема и
уговорената договорна лихва на 10 месечни погасителни вноски /до 26.07.2017 г./
от 83,46 лв. всяка, или да заплати сума в общ размер 843,60 лв. Поел още
задължение в тридневен срок от усвояване на сумата да предостави едно от
обезпеченията, посочени в договора. Ответникът не изпълнил това свое задължение
и му била начислена неустойка. Съгласно договора и Тарифа на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30
календарни дни, ответникът дължал на заемодателя разходи за събиране на
вземането в размер на 9 лв. на всеки 30-дневен период, но не повече от 45 лв. Признава,
че ответникът му заплатил сума в общ размер 979,67 лв., след което останали
дължими 341,09 лв. – главница, 26,06 лв. – договорна лихва за периода от
29.10.2016 г. до 26.07.2017 г. и 311,48 лв. – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, които не били платени до крайния срок на договора –
27.07.2017 г. На това основание счита, че ответникът дължи и обезщетение в
размер на законната лихва от тази дата до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в размер от 59,89 лв. Ищецът твърди, че по
силата на рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г. и приложение № 1 от 01.11.2018 г. към него е придобил вземането
от „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
С отговора на исковата молба ответникът е заявил
становище за неоснователност на иска и предявил срещу ищеца инцидентен
установителен иск за обявяване на нищожност на клаузите на чл.2, ал.6 и ал.8 и на
чл.4, ал.2 от договор за паричен заем № 2650441/29.09.2016 г., сключен между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и Ж.Х.Г. поради поради противоречието им с добрите
нрави, с чл.19, ал.4 ЗПК и поради неравноправния им характер. Ответникът
оспорва да ищецът да е негов кредитор по силата на посочения в исковата молба
рамков договор, както и да е валидно уведомен за цесията от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД. Посочва, че към датата на сключване на рамковия договор
падежите по шест от месечните погасителни вноски все още не са били настъпили,
поради което вземането не е било изискуемо и няма как да е било предмет на
прехвърлянето съгласно уговореното в рамковия договор. Счита, че уговореният
размер на фиксираната годишна лихва от 40 % противоречи на добрите нрави, защото
надвишава трикратния размер на законната лихва и аргументира възражение, че
реално е приложен по-висок размер на възнаграждението на кредитора, защото към
него се включва и плащането на неустойка. Намира, че клаузата, предвиждаща
годишния процент на разходите в действително приложения размер, е нищожна
поради противоречие с чл.19, ал.4 ЗПК. Счита клаузата за заплащане на неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за нищожна като неравноправна, защото
не е индивидуално уговорена и съставлява уговорка, във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения
да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Намира, че клаузата
предвиждаща заплащане на неустойка противоречи и на добрите нрави, тъй като не
изпълнява нито една от присъщите на неустойката функции – обезщетителна,
обезпечителна или санкционна, а съставлява допълнително възнаграждение за
кредитора, неотчетено при обявяване на годишния процент на разходите по
кредита.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД не е подало отговор по инцидентния установителен
иск. Дружеството не е взело отношение по подадения отговор на първоначалната
искова молба или по указанията на съда в определението за насрочване на делото,
не се представлява в проведеното съдебно заседание и не е направило искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
В проведеното открито съдебно заседание, Ж.Х.Г. е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД – ищец по главния иск, съответно
ответник по инцидентния установителен иск.
Съдът, като
прецени доказателствата по делото и становището на ответника по главния и ищец по
инцидентния установителен иск, намери за установено следното:
Налице са кумулативно предвидените в чл.238, ал.2 и
чл.239, ал.1 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца по главния иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът по този иск „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД е редовно призован /на 12.09.2019 г./ за
проведеното на 10.10.2019 г. съдебно заседание. С призовката му е връчено
определението на съда по чл.140 ГПК, в което са му указани последиците от невземане
на становище по отговора на исковата молба и неявяването в съдебно заседание,
без да е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Ищецът не
взе становище по отговора или по дадените от съда указания, не направи искане
делото да се разгледа в негово отсъствие и не изпрати свой представител в
съдебното заседание. Предявеният от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД иск е вероятно неоснователен с оглед направените възражения за
нищожност на договорни клаузи на посочените от ответника основания, следващи от
съдържанието на представените от ищеца документи и от въведените от него
признания за плащане на 979,67 лв. и дължимост на главница и договорна лихва за
целия срок на договора в общ размер 834,60 лв.
Налице са и предпоставките по чл.238, ал.1 и чл.239,
ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по инцидентен
установителен иск с правно основание чл.26, ал.4 ЗЗД, вр. чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, чл.19, ал.5 ЗПК и чл.146, ал.1, вр. чл.143, т.5 ЗПК. „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД, като ответник по този иск, е получило препис от
исковата молба на 18.07.2019 г. с указания за последиците от неподаване на
отговор на исковата молба, неявяване в откритото съдебно заседание без да е
направено искане за разглеждане в негово отсъствие. Ответникът не е подал
отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК. За проведеното на 10.10.2019 г. открито съдебно заседание, ответникът е
редовно призован, не се представлява и не е заявено искане за гледане на делото
в негово отсъствие.
Предявеният инцидентен установителен иск е вероятно основателен
с оглед на посочените от ищеца по него обстоятелства относно противоречие на
условията по чл.2, ал.6 и ал.8 и чл.4, ал.2 от договора с императивни правни
норми, добрите нрави и относно неравноправния им характер. Приложените към първоначалната
исковата молба външно редовни писмени доказателства подкрепят и не разколебават
наличието на изложените от Ж.Г. основания за нищожност на клаузите.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки,
следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният от Ж.Х.Г.
инцидентен установителен иск с правно основание чл.26, ал.4 ЗЗД, вр. чл.26,
ал.1, предл.3 ЗЗД, чл.19, ал.5 ЗПК и чл.146, ал.1, вр. чл.143, т.5 ЗПК бъде
уважен, а положителните установителни искове на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД –
бъдат отхвърлени.
С оглед този изход от спора на основание чл.78, ал.1 ГПК Ж.Х.Г. има право да му бъдат присъдени сторените в заповедното и исковото
производство разноски. От негова страна е направено такова искане и са
представени доказателства да са направени разноски в заповедното производство
от 360 лв. за адвокатски хонорар, а в исковото – 880 лв. (80 лв.– заплатена
държавна такса, 400 лв. – адвокатски хонорар по иска, предявен от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД и 400 лв. – адвокатски хонорар по
предявения от него иск), поради което тези суми му се следват за заплащане от
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. Сумата от 150 лв. –
заплатен депозит за експертиза, която с оглед характера на произнасянето не бе
изготвена и изслушана, не подлежи на присъждане по реда на чл.78, ал.1 ГПК.
На основание чл.239, ал.4 ГПК решението не подлежи на
обжалване.
Мотивиран така и на основание чл.239 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
за нищожни на основание чл.26, ал.1,
предл.3 ЗЗД, чл.19, ал.5 ЗПК и чл.146, ал.1, вр. чл.143, т.5 ЗПК клаузите на
чл.2, ал.6 и ал.8 и чл.4, ал.2 от договор за паричен заем № 2650441/29.09.2016
г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Ж.Х.Г., по иска предявен от Ж.Х.Г.,
ЕГН **********,*** срещу „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр.**********, представлявано от
управителя И.Ц.К..
ОТХВЪРЛЯ исковете на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.**********,
представлявано от управителя И.Ц.К. срещу Ж.Х.Г., ЕГН **********,*** да се
приеме за установено по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземания по
договор за паричен заем № 2650441/29.09.2016 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и Ж.Х.Г., както следва: 341,09 лв. /триста четиридесет и един
лева и девет стотинки/ – главница, ведно със законната лихва от 04.02.2019 г.
до окончателното й изплащане; 26,06 лв. /двадесет и шест лева и шест стотинки/
– договорна лихва за периода от 29.10.2016 г. до 26.07.2017 г.; 311,48 лв.
/триста и единадесет лева и четиридесет и осем стотинки/ – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; 59,89 лв. /петдесет и девет лева и осемдесет
и девет стотинки/ – обезщетение за забава в плащането за периода от 27.07.2017
г. до 30.01.2019 г., за които е издадена заповед № 298/05.02.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 231/2019 г. по
описа на Районен съд – Горна Оряховица
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр.**********, представлявано от
управителя И.Ц.К. да заплати на Ж.Х.Г.,
ЕГН **********,*** сумата от 360 лв.
/триста и шестдесет лева/, представляваща направени разноски за заплащане
на адвокатско възнаграждение в заповедното производство и сумата от 880 лв. /осемстотин и осемдесет лева/, представляваща
направени разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение в
исковото производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: