Р Е Ш Е Н И
Е № 603
гр. Пловдив, 20.02.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и
двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 19127 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано въз основа на искова молба от ***, ЕГН: **********,***, като ***
на дружеството „АИППИМП ***“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „Гладстон“ № 12, с която е предявен иск с правно основание чл. 102, ал. 4 във
връзка с ал. 3 от Закон за лечебните
заведедия за постановяване на решение, с което да се обяви за окончателен
договор за наем, по силата на който ответникът - „Медицински център I – ***“,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „Гладстон“ №
12, представлявано от *** - да предостави на дружество „АИППИМП ***“ ЕООД, ЕИК:
********* за временно и възмездно ползване ***, представляващи лекарски
кабинети, находящи се на първи етаж в сградата на „Медицински център I – ***“
при цена в размер на десет процента от наемната цена, определена от *** по реда
на Закон за общинската собственост.Претендират се разноски за исковото
производство.
Ищцата посочва, че през
1999 г. с решение на ПОС № 7810 от 24.11.1999 г., постановено по фирмено дело №
4894 по описа на съда за същата година, ответното дружество е било
преобразувано от Общинска поликлиника град *** – от публично здравно заведение
за извънболнична помощ в лечебно заведение за извънболнична помощ с фирма
„Медицински център I – ***“, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „Гладстон“ № 12. Ищцата твърди, че
към момента на преобразуването на ответното дружество, в качеството си на ФЛ, е
била на трудов договор с преобразуваната общинска клиника. Впоследствие, за да
изпълнява лечебна дейност, регистрирала ЕТ „*** – АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА
ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, област Пловдив, община ***, ул.
„Гладстон“ № 12, като към настоящия момент ЕТ е заличен в търговския регистър.
Сочи се, че бил сключен с ответното дружество договор за наем в сградата на
ответника, находяща се в гр. ***, на ул. „Гладстон“ № 12, ет.1, ***, които
представлявали лекарски кабинети. Договорът за наем бил сключен на основание
чл. 102 от Закона за лечебните заведения. Ищцата сочи, че през 2015 г. по
препоръка е регистрирала ЕООД с наименование „АИППИМП ***“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „Гладстон“ № 12 за
извършване на лечебна дейност, поради които обстоятелства ЕТ бил заличен.
Твърди се, че ищцата е уведомила за това
***я на ответното дружество, с който се уговорили, че ще заплаща наема от името
на дружеството. Ищцата твърди, че продължавала да ползва посочените кабинети и
да заплаща определената от ответното дружество наемна цена, но без да е налице
сключен наемен договор. В исковата молба се посочва, че между дружество „АИППИМП ***“ ЕООД и Национална
здравноосигурителна каса имало сключен договор № 164241 от 11.05.2018 г. за
оказване на първична извънболнична медицинска помощ със срок на действие, равен
на срока на действие на Националния рамков договор за медицински дейности за
2018 г., като пред НЗОК ищцата, като представляваща дружеството, посочила като място, където се извършвала лечебна
дейност, кабинети *** и ***, находящи се на първи етаж на сградата на „Медицински
център I – ***“, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „Гладстон“ №
12. Твърди, че била заплащана наемната
цена съобразно разпоредбата на чл.102, ал.3 и ал.4 от ЗЛЗ и съобразно решение №
240, взето с протокол № ***. на Общински съве
- ***. Ищцата твърди също, че
имала наличен действащ договор с НЗОК и и стриктно били изпълнявани задълженията
за заплащане на наем без наличието на наемен договор. Сочи се, че
бил заплащан наем ежемесечно в размер
средно на 65,00 лв., като наемната цена варирала. Ищцата твърди, че
неколкократно било отправяно искане към ***я на ответното дружество за
сключване на наемен договор на основание чл. 102, ал. 3 и ал. 4 от Закона за
лечебните заведения, като било отговаряно, че нямало проблем да бъде сключен, което
обаче не било осъществено. Цитират се разпоредбите на чл.102, ал.3 и ал.4 от ЗЛЗ. Сочи се, че последното писмено заявление за сключване на наемен договор
било от дата 05.10.2018 г., като договор така и не бил сключен и това породило
правния интерес от образуване на исковото производство. Моли се искът да се уважи, като се претендират разноски за
исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковата претенция като
неоснователна. Сочи се, че „Медицински
център I – ***“ е общинско търговско дружество с принципал Общински съвет – ***
и в продължение на дълъг период от време дружеството било без назначен и вписан
в ТР ***. Сочи се още, че с реш. № 624 от 25.09.2018 г. на ОбС – *** бил
освободен *** бил назначен за временно изпълняващ длъжността *** до
провеждането на конкурс ***, с който бил
сключен договор за възлагане на управление на 10.01.2019 г., но същият все още
не бил вписан като *** в ТР. Ответното
дружество, счита, че исковата претенция за обявяване на окончателен договор за
наем между „АИППИМП ***“ ЕООД, ЕИК: ********* и „Медицински център I – ***“,
ЕИК: ********* на основание чл.102, ал. 4 от ЗЛЗ, се отнасяла за първия
договор, който ищцата като *** на ЕТ „*** – АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА
ЗА ПЪРВИЧНА ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ“, ЕИК: ********* била сключила с
ответното дружество, като ЕТ било заличено към настоящия момент. Ответното
дружество счита искането за обявяване на окончателен договор с „Медицински
център I – ***“ с новото дружество -
„АИППИМП ***“ ЕООД с наемна цена в размер на 10% от наемната цена,
определена от ОбС по реда на ЗОС, за неоснователно. Посочва, че с реш. № *** на
ОбС *** било отменено реш. *** на Обс- *** и били определени нови наемни цени
на отдаваните под наем помещения за предоставяне на здравни услуги от „Медицински център I – ***“. Ответното
дружество сочи още, че с влязло в сила съдебно решение по гр.д. ***521/2016 г.
на ПРС търговското дружество „АИППИМП ***“ с ЕИК: ********* е било осъдено да
освободи наеманите помещения в
„Медицински център I – ***“, като в този смисъл регистрирането на ново
дружество и искането да ползва преференциите на чл. 102, ал. 4 от ЗЛЗ
представлявало заобикаляне на закона. Твърди се, че нито в исковата молба, нито
в заявлението до ***я на „Медицински
център I – ***“ не било посочено срок на искания да бъде обявен за окончателен
договор, а срокът бил съществен елемент от договора, като счита това за
самостоятелно основание за неоснователност на иска. Ответното дружество сочи,
че след вписване в ТР на новия временно изпълняващ длъжността *** до провеждане
на конкурс ***, не би имало проблем да бъде сключен договор за наем между „Медицински център I – ***“ с новото дружество „АИППИМП ***“ ЕООД, ЕИК:
*********, но с наемна цена, съобразена с реш. № 543/19.06.2018 г. на ОбС -
***. Навеждат се твърдения, че съгласно установената съдебна практика
преференциални условия, уредени в чл. 102 от ЗЛЗ по отношение на срока на
договорите и наемните цени на ползваните помещения, се отнасят само до
сключените първични договори, какъвто не е процесният. Моли искът да бъде
оставен без уважение като неоснователен. Претендират се деловодните
разноски.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с
оглед изявленията на страните, намира следното:
Със Заповед № РД- 09-520 от 01.11.1999 г. на
*** на Здравеопазването е преобразувана Общинска поликлиника – гр. *** в
лечебно заведение с наименование „Медицински център І- ***“ ЕООД. Заповедта е
издадена на основание чл.102 във вр. с чл. 104 и чл. 38 от Закона за лечебните
заведения, като с нея е наредено преобразуване на съществуващите публични
здравни заведения за извънболнична помощ в учебни заведения за извънболнична
помощ – еднолични търговски дружества с общинско имущество, съгласно Приложение
№ 1-18. Разпоредено е новообразуваните лечебни заведения да поемат активите и
пасивите на здравните заведения, с чието имущество са образувани. Работещите в
преобразуващите се публични здравни заведения преминават към съответните
лечебни заведения като трудовите им правоотношения се уреждат по чл. 123 от
Кодекса на труда, освен в случаите по чл. 103, ал.2 от Закона за лечебните
заведения.
С Решение № 7810 от
24.11.1999 г. на ПОС по ф.д. № 4894/1999 г. е вписано в търговския регистър на
дружествата при ПОС създаденото вследствие на преобразуване на Общинска
поликлиника – гр. *** от публично здравно заведение за извънболнична помощ в
лечебно заведение в извънболнична помощ – Еднолично дружество с ограничена отговорност
с общинско имущество с фирма – „Медицински център І - ***“ ЕООД.
С Решение № 240, взето с
*** на извънредното заседание на Общински съвет – гр. ***, Пловдивска област,
състояло се на 10.07.2001 г. на основание чл. 21, т. 7 ЗМСМА, Общински съвет гр.
*** е решил за *** и ***, сключили договор с НЗОК и заплащащи наем, съгласно
чл. 102 от ЗЛС (1/10 от базисната наемна цена) определя базисна наемна цена в
раздел А „Наеми в стопански дейности“, подраздел „Производствена дейност“ –
здравни услуги за гр. *** и селищата в общината – 8,00 лв. / кв.м. За *** и
***, несключили договор с НЗОК потвърждава базисни наемни цени за гр. *** в
раздел А „Наеми в стопански дейности“, подраздел „Производствена дейност“ –
здравни услуги, определени с Решение № 186 Протокол 25/30.01.2001 г. За *** и
*** несключили договор с НЗОК определя базисни наемни цени за селата на община
*** в раздел А „Наеми в стопански дейности“, подраздел „Производствена дейност“
– здравни услуги –лева на квадратен метър месечно, както е посочено в
решението. Така определените базисни цени за здравни услуги влизат в сила
01.07.2001 г.
На 11.05.2018 г. между
НЗОК в качеството на възложител и „АИППИМП ***“ ЕООД, ЕИК: ********* е сключен
договор за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. Договорът е
сключен за срока на действие на НРД за медицински дейности за 2018 г. и е в
сила до приемането на нови или промяна на действащия НРД.
Приета е като
доказателство трудова книжка на ***, от която е видно, че същата е в трудови
правоотношения с Общинска поликлиника гр. *** от 01.01.1999 г., като на
01.03.2000 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 123 КТ. На
същата дата трудовото правоотношение е възникнало с преобразуваното ответно
дружество. Впоследствие е регистрирала едноличен търговец, а след това
еднолично дружество с ограничена отговорност.
По делото са приети като
доказателства операционни бележки за заплащани от ищеца суми към ответника с
вписано основание наем и консумативи, както следва: от 01.11.2018 г.- наем м.10
и консумативи в размер от 63,69 лв.; 03.10.2018 г. – наем и консумативи за
09/18 в размер от 61,71 лв.; 31.08.2018 г.- наем и консумативи м.08/2018 в
размер на 62,81 лв.; 03.08.2018 г. – наем м.07/18 , консумативи и автоклав в
размер от 69,17 лв.;03.07.2018 г.- наем за м. 06.2018 г. в размер от 65,23 лв.;
03.05.2018 г.- наем -04/2018 г. и автоклав и консумативи - 66,75 лв.; 03.04.2018 г. – наем и консумативи
м. март 2018 г. в размер на 67,87 лв.; 02.06.2018 г.- наем и консумативи м. ІІ.
2018 г. в размер на 65,50 лв., 02. 02.2018 г.- наем и консумативи м. І.2018 г.
в размер на 76,26 лв. , 01.02.2018 г.- парно м.01.2018 г. в размер на 159,57
лв.
През 2014 г. е подадено
заявление от *** за регистрация на еднолично дружество с ограничена отговорност
с фирма „Амбулатория за индивидуална практика за първична извънболнична
медицинска помощ ***“, като същото е вписано на 10.12.2014 г.
На 29.07.2016 г. на
ищеца се сочи, че е връчено уведомление от ответника за сключване на нов
договор за наем на помещения № 9 и 10. Ищцата не оспорва разписката за
получаване на книжа от 29.07.2016 г., но оспорва да е получавала нов договор за
наем, като ответникът при разпределената му доказателствена тежест за това не
установява, че в разписката е удостоверено връчване на договор, приложен към
уведомлението. Ищцата не оспорва, че й връчено уведомление, но не и че й е
представен нов договор за наем.
На 22.08.2017 г. в
ответното дружество е входирано искане на ищеца, с което на основание Закона за
лечебните заведения моли да й бъдат предоставени под наем помещенията, които
ползва за дейността си от 2000 г. – съответно каб. ***, ет.1 в сградата на „МЦ
– 1 ***“ ЕООД за осъществяване на
медицинска дейност по договор, сключен с РЗОК гр. Пловдив с № 164241 от
02.05.2017 г. Прилага копие от договор, сключен с РЗОК гр. Пловдив.
На 21.09.2017 г. е
подадено от ищеца и входирано в ответното дружество Предложение за сключване на
договор за наем до медицинския *** на Медицински център -1 гр. ***, с което се
иска сключване на договор за наем с ищцовото дружество на основание чл. 102,
ал. 4 ЗЛЗ. Като приложение към предложението е отразено, че е представен
договор от 02.05.2017 г. с РЗОК.
На 09.10.2017 г. е
входирано при ответника заявление от ищеца, с което го информира, че с влязло в
сила съдебно решение е осъдена да предаде недвижимия имот, представляващ
лекарски кабинет и да заплати направените по делото разноски. Заявлението е с
копие до председателя на Общински съвет на Община *** и кмета на Община
***. Посочва, че в общината няма други
места с предназначение лекарски кабинети, в които би могла да обслужва
пациентите си. Посочва, че е подала две искания за сключване на договора за
наем, но без да е налице отговор в законноустановените срокове. Отново кани
ответника за сключване на договор за наем за лекарския кабинет. Идентично
предложение за сключване на договор за наем е отправено и входирано от
ответника на 05.10.2018 г.
С Решение № 543 от
19.06.2018 г., взето с *** на заседанието на Общински съвет гр. ***, състояло се
на 19.06.2018 г. е отменено решение № 240 от 10.07.2001 г., цитирано по – горе,
като са предвидени други стойности на наеми, както следва: за *** и ***,
заплащащи наем на Медицински център І *** ЕООД, находящ се в гр. ***, ул.
Гладстон №12, се определя наемна цена за лекарски/ стоматологичен кабинет,
манипулационна и сутеренни помещения в сградата на медицинския център в гр.
***, както следва: 5 лв. / кв.м. без ДДС за помещения – лекарски/
стоматологичен кабинет и манипулационна, 1,00 лв./кв.м. без ДДС за помещение в
сутерена на сградата, ползвано за зъботехническа лаборатория и 0,40 лв./кв.м.
без ДДС за обслужващи площи от общите части. В представената оценка за цената
не влизат разходите за консумативи- електрическо, отопление, вода, канал,
телефон, хигиенист и др. Текущите разходи за поддръжка на кабинетите и
обслужващите площи са за сметка на наемателя. Определят се цени и за други
обекти – общинска собственост. С Решението е упълномощен ***я на ответното
дружество да сключи договори за наем за лекарски и стоматологични кабинети,
съгласно взетото решение. Приет е като доказателство и заверен препис от
протокол № 61 от 19.06.2018 г. на Общински съвет гр. ***. В него се съдържа изявление на ***.
Съгласно представено по
делото съдебно удостоверение от 03.05.2019 г. Решението, взето с протокол от
19.06.2018 г. се обжалва пред Административен съд Пловдив, като е образувано
адм. дело № 2064 / 2018 г. по описа на съда, което към датата на представяне на
удостоверението не е приключило. След справка в публично достъпната
информационна система ***, съдът установи, че към настоящия момент е
постановено решение на Административен съд Пловдив, с което жалбите против
решението са оставени без уважение, като решението не е влязло в сила. Липсват
доказателства за влизане в сила на решението, като в тежест на ответника е
установяване на това обстоятелство, доколкото той се позовава на това решение в
отговора на исковата молба.
Не се спори и от представеното решение по гр.д. ***521 по описа за 2016
г. на ПРС се установява, че ***,
действаща като ЕТ „*** – Амбулатория за индивидуална практика за първична
извънболнична медицинска помощ“ е
осъдена да предадена на ответника държането на използвания кабинет *** и ***, отдадени по силата на Договор от
25.06.2001 г. Решението е влязло в сила
на 10.04.2017 г. От така изложеното следва, че след датата на преобразуване на
ответното дружество от публично здравно заведение за извънболнична помощ в
лечебно заведение за извънболнична помощ – еднолично търговско дружество с
общинско имущество, ищецът действащ като ЕТ „*** – Амбулатория за индивидуална
практика за първична извънболнична медицинска помощ“ е имал сключен договор за
наем от 25.06.2001 г., който след изтичане на сроковете се е превърнал в
безсрочен и впоследствие е прекратен на 29.06.2016 г., като ищцовото дружество
е осъдено да предаде държането на заетите помещения. След справка в търговския
регистър съдът установи, че ЕТ „*** –
Амбулатория за индивидуална практика за първична извънболнична медицинска
помощ“ е заличено на 24.09.2018 г.
Въз основа на така постановеното решение с Покана за доброволно
изпълнение от 16.08.2017 г. ответното дружество е поканило ищцовото дружество
да предаде държането на заетите помещения и да заплати разноските.
С писмо от 14.02.2018 г. Министерство на здравеопазването е посочило, че
в ЗЛЗ има специален ред за сключването на договори за наем на помещения,
намиращи се в преобразуваните публични здравни заведения за извънболнична помощ
с ***те, работещи в тези заведения. Посочено е, че ограниченията в сроковете на
сключени договори за наем, предвидени в ЗЗД са неприложими при този вид
договори, като същите се прекратяват с изтичането на срока, уговорен в тях, по
инициатива на наемателя или от наемодателя при неизпълнение на основни
задължения. Цитирана е практика на ВКС, в която е прието, че при прекратяване
на възникналото въз основа на разпоредбата на чл. 102, ал. 4 ЗЛЗ наемно
правоотношение, законовите преференции отпадат. В заключение е посочено, че
Министерство на здравеопазването споделя тълкуването, че преференциалните
условия за сключване на договорите са приложими само за първоначално сключените
договори и се прилагат при прекратяването им.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на св. *** се
установява, че *** работи в медицинския център- бивша поликлиника от 90-та
година, като работи в кабинет ***. *** я е заварил там, като тя е работила в
кабинет ***. Тя ползва два кабинета -
*** и ***, а той ползва ***. Посочва, че всички *** ползват по два кабинета,
тъй като трябва да има манипулационна и кабинет. През 2000 г. и двамата с ***
наели два кабинета, когато станала реформата. През 2014 г. -2015 г. и двамата
регистрирали еднолични дружества с ограничена отговорност, като и двамата
заявили това обстоятелство в счетоводството на ответника и поискали да сключат
договори за наем на помещенията. Свидетелят провел разговор с ***я на
медицинския център, като той го уверил, че ще сключи договор с ЕООД-то и
съответно фактурите ще бъдат издавани на името на ЕООД-то. При неколкократните
запитвания за договор за наем, ***ят отговарял, че всичко е наред и щом като
фактурите са на името на ЕООД- то и се плащана наем на ЕООД-то значи всичко е
наред. При едно от запитванията уведомили свидетеля, че трябва да подаде
писмено искане за сключване на договор за наем и той го направил. *** правила
всичко, което и свидетелят, като искания, представяне на документи и други. Тя
също подала заявление за сключване на договор за наем с ЕООД-то, но и двамата
не получили отговор на запитванията си. До май 2016 г. фактурите за заплатени
наеми и консумативи се издавали на името на ЕООД-то, като след това започнали
съдебните процеси. До този момент свидетелят и ищецът плащали наемите и
консумативите и им били издавани фактури, като свидетелят заявява, че не е
получавал покана, нито писмено, нито устно да прекрати да плаща наема и да
освободи помещенията. Оспорва да е отправяно и към него и към ищеца писмено
искане за плащане на пазарни наеми. Това било внесено на сесия на Общинския
съвет, като трябвало да се вземе решение, като ответникът не е имал нито
писмени, нито устни претенции. Посочва, че има решения срещу него и срещу ищеца
като ЕТ да освободят помещенията. Били отправени покани за заплащане на
разноските по делото, като след заплащането им отишли с *** при ***я на
ответното дружество, който им отказал да сключи договор за наем с
регистрираните еднолични дружества с ограничена отговорност. Коментарите били, че ще се реши на Общинския
съвет, като ***ят извикал фирма да направи оценки на помещенията. Казал, че ще
има промени в наемите, като от съветниците разбрали, че е внесъл докладна, с
която иска цени на свободен наем.
От разпита на свидетеля – *** – бивш *** на Медицински център І ***, се
потвърждава изложеното в приетите писмени доказателства за преобразуване на
дружеството през 2000 г. Посочва, че е било групова практика, регистрираните
като ЕТ доктори да се преобразуват в ЕООД, но не са сключвани договори с
ЕООД-та. Тъй като първоначално сключените договори не са били адекватни към
пазарните условия през 2014-2015 г. е взето решение на Общинския съвет за
актуализация на цените, като били изготвени нови договори, като било предложено
на ***те да сключат новите договори за наем, но те отказали да ги подпишат.
Около година отказали да плащат консумативите по договорите, сключени с ЕТ –
т.нар. „стари договори“. Разликата в първоначално предложените договори за наем
през 2015 г. със старите договори, било включването на общите части, като ***,
*** и *** отказали да ги подпишат. Тогава наемните цени били на 1/10 като било
възложено на одиторска фирма да оцени общите части и всеки наемател следвало да
плаща и пропорционално на наетата площ и наем за общите части. Посочените
доктори отказали да подпишат договорите и спрели да плащат по старите договори
повече от година, поради и което били предявени искови молби за освобождаване
на помещенията. Въпреки влезлите в сила решения за освобождаване на кабинетите,
***ят забавил въвода от съдия – изпълнител, тъй като в социален план не било
приемливо, като говорил с Общинския съвет да гласуват нови наеми. Тъй като в
решенията и на първа инстанция и на въззивна инстанция било отразено, че
преференциалните цени от 1/10 от наема не са приложими, то докторите с
регистрирани ЕООД-та, срещу които се водили дела били поканени да сключат нови
договори при пазарни наемни цени.
Твърди, че не са заплащани консумативи, като по съвет от други лица, са
заплащали суми по банков път без консумативи, като това твърдение се
опровергава от приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза. Твърди, че
след решението на съда са изпращани писмени покани за сключване на договори за
наем, за което обаче липсват доказателства по делото, като отправяните покани и
уведомления са отпреди решението на съда. Твърди, че докторите отказали да
получат, както поканите, така и да сключат договори за наем. Посочва, че предложението през 2015 г. е било
за преференциални цени, а след това по пазарни. Освен покани за сключване на
договори били изпращани и новите договори, като незнае кой счетоводител ги е изпращал,
тъй като в годините те се сменяли.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че установява, че от ищеца са заплащани суми за наем, санитарка,
такса смет, ел. енергия, вода, парно и автоклав за ползваните помещения. За
периода от м.01.2015 г. до м.04.2016 г. сумите са плащани въз основа на
издадени от „Медицински център 1 - ***“ ЕООД фактури. От „Медицински център 1 -
***“ ЕООД е представена справка за начислените и платените разходи по фактури
за периода от м.01.2015 г. до м. 04.2016 г. в общ размер от 1641,59 лв. След
м.04.2016 г. (фактура № 2694/09.05.2016 г.) не са издавани фактури към ищцовото
дружество за начислени разходи за наем, санитарка, такса смет, ел. енергия и
вода за ползваните от ищеца помещения. Издавани са само фактури за отопление
(парно). След преустановяване на издаването на фактури от ответника към ищеца,
от последното дружество ежемесечно по банков път, са заплащани суми към
ответника. Посоченото основание в наредените преводи е „наем“ или „наем и
консумативи“. В счетоводството на ищцовото дружество платените за наем,
санитарка и отопление са суми, осчетоводени като разходи по сметка 602 „Разходи
за външни услуги“ и сметка 609 „Други разходи“.
В счетоводството на ответника наредените от ищеца преводи са получени по
банков път и са осчетоводени по дебита на „Разплащателна сметка в лева“ 503. До
края на 2016 г. са получените от ищцовото дружество суми са осчетоводени по
кредита на сметка 498 „Други кредитори“. Сметката не е водена аналитично, по отделни кредитори.
Вещото лице посочва в съдебно заседание, че е разграничила контрагентите по
справка, която се води от счетоводството за всеки от контрагентите, в случая
***. От 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., а и към настоящия момент, получените от
ищцовото дружество преводи са осчетоводени аналитично по кредита на сметка
412/1 „Доставчици по аванси – АИППМП ***“.
В края на 2017г. сметка 412/1 е приключена като с документ „Мемориален
ордер“ е взета счетоводна операция дебит сметка 412/1 срещу кредит сметка 703/2
„Приходи от услуги“ на основание „признаване на приход без документ“. През
2018г. след всеки получен от „АИППМП ***“ ЕООД превод ежемесечно, с документ
„Протокол“, е осчетоводяван приход по сметка 703/2 ,Приходи от услуги“ на
основание „приход от наематели“. Установени са сумите, заплатени от ,,АИППМП
***“ ЕООД към „Медицински център 1- ***“ ЕООД за които не са издадени фактури,
както следва: в счетоводството на ищеца – за периода от 30.06.2016 г. до
31.12.2018 г. са осчетоводени банкови преводи към ответника в общ размер от
2029,02 лв., като за плащане през декември липсва счетоводен документ, а в
счетоводството на „Медицински център 1- ***“ ЕООД са осчетоводени по сметка 503
– разплащателна сметка, а впоследствие по сметка 498 – други кредитори и сметка
412, посочена по – горе обща сума в размер на 2106,76 лв. за периода от
03.06.2016 г. до 05.12.2018 г. Вещото лице посочва, че е описало сумите и
осчетоводяванията, така както са в счетоводството на ответника, като
първоначално сумите постъпват по разплащателна сметка 503 и се дебитира
сметката, а впоследствие по сметка 498 и след това по сметка 412 и след това
като се извършват записванията сметката се приключва с разликата т.е. разплащат
се консумативи и остава една разлика, която се дава в приход по сметка 703, в
която се водят приходи от услуги, включително и от наем.
В счетоводството на ответника месечните разходи за ползваните от ищеца
помещения -санитарка, такса смет, ел. енергия и вода, са отразявани в Справка -
таблица, която е предоставена при
изготвяне на съдебно – счетоводната експертиза, като при разпита в
съдебно заседание вещото лице Ш. посочва, че ответникът е плащал консумативите
– за ток, за вода и след това са разпределяни. В счетоводството плащанията на
***те са осчетоводявани общо, но са направени таблици във формат excel, в които се отразява всеки лекар какво е погасил
с платената от него сума. В таблица 3 от заключението е изготвена справка за
месечните разходи за ползваните от ищеца помещения -санитарка, такса смет, ел.
енергия и вода, като след приспадането им остава сума, осчетоводена по сметка
703 за услуги, включително и наеми в размер на 34,40 лв. месечно, което е
близко до размера от 36 лв. месечен наем, на ползваните от ищеца помещения,
съгласно Решение от 10.07.2011 г. на Общинския съвет на гр. ***. В заключение вещото лице посочва, че от
съпоставката на данните в таблица 2 (2106.76 лв.) и таблица 3 (2121.15 лв.) за
получените от „Медицински център 1- ***“ ЕООД преводи, наредени от „АИППМП ***“
ЕООД с месечните разходи за ползваните от ищеца помещения, в т.ч. за месечен
наем, може да се направи извод, че заплащаният от „АИППМП ***“ ЕООД месечен
наем за целия изследван период е в размер на 34,40 лв. В счетоводството на
„Медицински център 1- ***“ ЕООД е осчетоводен приход от наем по фактури за
периода от м.01.2015г. до м.04.2016г. След м.04.2016г. получените от „АИППМП
***“ ЕООД суми са осчетоводени като приходи от услуги, без посочване на
конкретно основание.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 102, ал. 1 ЗЛЗ съществуващите
публични здравни заведения за извънболнична помощ се преобразуват със заповед
на министъра на здравеопазването в лечебни заведения - еднолични търговски
дружества, до 1 март 2000 г. и се регистрират в регионалните здравни инспекции
по реда на чл. 40, като видовете лечебни заведения могат да бъдат само тези по
чл. 8, ал. 1, т. 2, букви "в" и "г" и т. 3.
В случая от събраните по
делото доказателства се установява, че на 24.11.1999 г. въз основа на Заповед
на *** на здравеопазването от 01.11.2019 г., с което е преобразувана Общинска
поликлиника гр. *** в лечебно заведение с наименование „Медицински център І -
***“ ЕООД, е вписано в търговския регистър за дружества при ПОС вследствие на
преобразуването, еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма:
„Медицински център І - ***“ ЕООД т.е. ответното дружество.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 102, ал. 3 ЗЛЗ трудовото правоотношение на Г. П. Д. с Общинската поликлиника гр. *** е уредено
по реда на чл. 123 КТ на 01. 01.2000 г.
Съгласно чл. 102, ал. 3 ЗЛЗ ***те и ***те по дентална медицина,
работещи в лечебното заведение при преобразуването му и извършващи
извънболнична помощ, или учредени от тях лечебни заведения сключват наемен договор
за помещенията, обзавеждането и апаратурата с ***ните органи на лечебните
заведения.
Съгласно чл. 102, ал. 4 ЗЛЗ ***ните органи на лечебните заведения, до които е направено предложение, са
длъжни в срок 15 дни след поискването да сключат наемни договори за помещенията
по цени в размер 10 на сто от наемната цена, определена от съответния общински
съвет по реда на Закона за общинската собственост, а за обзавеждането и
апаратурата по цени, равни на месечните им амортизационни отчисления, съгласно
приложимите счетоводни стандарти в съответствие с глава четвърта от Закона за
счетоводството. ***ните органи не могат да прекратят едностранно договорите по
ал. 3 при наличие на договор с Националната здравноосигурителна каса, освен при
неизпълнение на основните задължения на наемателя. В случай на отказ на ***ния
орган да сключи наемния договор, лицата по ал. 3 могат да предявят иск пред
районния съд за обявяване на договора за окончателен.
С оглед горното следва
да се приеме, че за да се уважи предявеният иск ищецът следва да установи
наличието на кумулативно предвидените предпоставките в специалния закон –
Закона за лечебните заведения за сключване на окончателен договор за наем, а
именно: че към датата на преобразуване на ответното лечебно заведение е била лекар,
работещ в лечебното заведение, отправено до ***ните органи на лечебното
заведение на предложение за сключване на договор за наем за ползваните
помещения по цена в размер на 10 на сто от наемната цена, определена от
съответния общински съвет по реда на Закона за общинската собственост и отказ
от страна на ***ния орган да сключи наемен договор въз основа на отправеното
предложение.
Не се спори и от
приетите съдебни решения се установява, че регистрирания от *** едноличен
търговец е сключил договор за наем с
ответното лечебното заведение, но същият е прекратен, като впоследствие
едноличният търговец е заличен.
С оглед на
прекратяването на този договор, ответникът сочи, че не са налице предпоставките
за приложението на чл. 102 ЗЛЗ спрямо учреденото през 2014 г. от *** еднолично
дружество с ограничена отговорност.
Твърди се, че исканият да бъде сключен договор за наем от еднолично дружество с ограничена
отговорност, учредено от ***, се явява втори наемен договор, по отношение на
който съгласно цитираната съдебна практика не намират приложение въведените от
законодателя със специалния ЗЛЗ преференциални условия. Не става ясно обаче дали цитираната практика
е относима към процесната фактическа обстановка, доколкото не е изрично
посочено в какво се изразява сключването на втори наемен договор и дали се
приема, че втори наемен договор е договор със същият лекар или е договор с
регистрирани от лекаря юридическо лице.
В случай, че в
цитираната практика се визира сключване на договор за наем от едно и също физическо
или юридическо лице, то не може да се приеме, че се иска сключване на втори
наемен договор, доколкото съгласно справка в Търговския регистър едноличният
търговец е заличен, като *** осъществява дейността си чрез регистрираното от
нея еднолично дружество с ограничена отговорност, като именно от името на
дружеството, считано от регистрацията му е заплащано от ищеца и приемано от
ответника наем и консумативи от страна
на ответника и считано до 04.2016 г. са издавани фактури.
Не се споделя становището,
че тълкуването на закона води до извода, че ако даден медицински специалист е
реализирал възможността за сключване на договор
след преобразуването на лечебното заведение от името на регистриран от
него едноличен търговец, който впоследствие е заличен, то за него възможността да иска сключване на последващ
договор по съдебен ред е отпаднала. Той би бил поставен в по-неблагоприятно
положение от друг медицински специалист, който не е ползвал помещение или е
ползвал, но осъществява дейността си под
една и съща правноорганизационна форма, считано от преди преобразуването на
лечебното заведение до настоящия момент. Това тълкуване е в противоречие с чл.
5 ГПК, съгласно който съдът разглежда и
решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни
или противоречиви – според общият им разум.
Именно с цел осигуряване на защита на общопрактикуващите *** е изменена
през 2000 г. разпоредбата на чл. 102 ал. 4 ЗЛЗ, като е премахнат срока за
сключване на наемни договори.
В сега действащата
разпоредба липсва изрично изискване според което лекарят, който е работил в
лечебното заведение преди преобразуването би могъл да сключи само един договор
за наем при преференциални условия, както и че ако е сключил договор на
основание чл. 102 ЗЛЗ, то той не може да променя правноорганизационната форма,
под която осъществява дейността и да сключи договор при същите преференциални
условия. Това би противоречало на социалната цел на тази разпоредба, която цели
предотвратяване злоупотреба с право и принуждаване на ***те да сключват
договори при пазарни условия, въпреки, че са осъществявали дейността си в
съответното лечебно заведение към момента на преобразуване и продължават да
осъществяват дейност в същото лечебно заведение.
Разпоредбите на чл. 102 ЗЛЗ целят осигуряване
на защита на ***те, които към датата на преобразуване на съществуващите
публични здравни заведения за извънболнична помощ работят в тези
заведения. Именно поради тази причина са
изрично посочени предпоставките, при които може да се прекрати договор за наем,
за да се предотвратят опити на ***и на
дружеството наемодател, чрез личните си действия да създадат условия за
повторно сключване на наемен договор и позовавайки се на еднократност на
преференциите за наемни договори, под режима на ЗЛЗ, да откажат предоставянето
им на наемателя, каквато несъмнено нито е целта на закона, нито е в
съответствие с добрите нрави на настоящия етап на развитие на обществото.
Не се оспорва от
ответника в отговора на исковата молба, като са събрани и писмени доказателства,
от които се установява наличието на първата предпоставка за уважаване на
предявения иск, а именно: към датата на преобразуване на ответното лечебно
заведение *** е била лекар в трудови правоотношения, с лечебното заведение.
Налице е и втората
предпоставка за уважаване на иска, доколкото от събраните по делото
доказателства се установява, че ищцовото дружество е изпратило няколко покани
до ответника за сключване на договор за наем, като изрично в тях е посочено, че
липсата на отговор на поканата за сключване на договор в 15 дневен срок ще се
счита за отказ. Отказът за сключване на договор за наем при преференциални
условия се установява и от изложеното в отговора на исковата молба, доколкото
ответникът твърди, че такъв договор за наем не би могъл да бъде сключен.
Липсват доказателства в подкрепа на твърденията на ответника, че на ищеца са
предложени конкректни параметри, по които да бъде сключен договор за наем на
ползваните от *** кабинети при преференциални условия, но в с включено
заплащане на наем за общите части, като същата оспорва да й е предлаган вариант на договор и при
разпределената доказателствена тежест за това не се установява това да е
сторено от ответника.
От приетото по делото
Решение, взето с Протокол № 31 от
10.07.2001 г. се установява, че определеният от Общински съвет гр. *** наем за
*** и ***, сключили договор с НЗОК (какъвто е настоящия случай) базисната
наемна цена е в размер на 8 лв. на кв.м., доколкото квадратурата на кабинетите
не се оспорва от ответника, то съдът приема, че са налице данни за съществения
елемент от договора, а именно: стойност на месечен наем на наетите помещения в
размер от 36 лв. на месец.
Съдът счита за
неоснователни възраженията на ответника, че по отношение на договора за наем
следва да се приложат цените, съгласно Решение № 543 от 19.06.2018 на Общински
съвет гр. ***, доколкото не се установи същото да е влязло в сила.
Относно срока на
договора, то подобно изискване не е
въведено в разпоредбата на чл. 102 ЗЛЗ, поради и което не представлява основание
за неоснователност на предявения иск.
Не следва да се определя
и начален момент на сключване на договора за наем, тъй като предвид на конститутивния характер на
производството - договорът, а значи и наемното отношение, ще станат правна реалност
в момента, в който съдебното решение влезе в
законна сила. В чл. 102, ал. 3 и
ал. 4 от ЗЛЗ няма изрична регламентация относно срока, за който да бъде сключен
договора за наем между лечебното заведение и съответния лекар, следователно
приложима е общата разпоредба на чл. 229, ал. 1 от ЗЗД, която предвижда
максимален срок от десет години за наемния договор. С оглед разпоредбата на ал.
3 на чл. 229 от ЗЗД, съгласно която сключеният за по - дълъг срок наемен
договор има действие за десет години, то след като не е посочен краен срок,
след изтичането на който договорът да се счита прекратен, същият се счита за
сключен за максималния срок от десет години. Непосочването на срока на действие
на наемния договор в исковата молба и предложението за сключване на наемен
договор не представлява основание за отхвърляне на иска.
С оглед гореизложените
доводи и доколкото са налице предпоставките за уважаване на иска,
предвидени в разпоредбата на чл. 102,
ал. 4 ЗЛЗ, то съдът счита, че следва да
уважи предявения иск.
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят направените разноски в общ размер от 450 лв., разпределени, както
следва: държавна такса в размер на 50 лв., 100 лв.- депозит за вещо лице и 300 лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА
ОКОНЧАТЕЛЕН Договор за наем, по силата на който ответникът -
„Медицински център I – ***“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „Гладстон“ № 12 предоставя на „АИППИМП ***“ ЕООД, ЕИК: ********* за
временно и възмездно ползване кабинети *** и ***, представляващи лекарски
кабинети, находящи се на първи етаж в сградата на „Медицински център I – ***“
при цена в размер на десет процента от наемната цена, определена от Общински
съвет, гр. *** по реда на Закон за общинската собственост.
ОСЪЖДА „ Медицински център I – ***“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „Гладстон“ № 12 ДА ЗАПЛАТИ НА „АИППИМП ***“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 450
лв.- разноски по делото, включващи държавна такса в размер на 50 лв.,
100 лв.- депозит за вещо лице и 300 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ВГ