Решение по дело №15461/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№....................

град София, ………01.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

               ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г. 

                                                                                                 МАРИЯ БОГДАНОВА

с участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Богданова в. гр. д. № 15461 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 177517/21.07.2017г., постановено по гр. д. № 58733/2016г., Софийски районен съд е осъдил ПП „Съюз на демократичните сили“ да заплати на В.Г.Ч., П.Г.Т., П.Г.И.Н.Г.Ч. и С.О. – гражданин на САЩ, сумата от 8400лв., представляваща неплатени наемни вноски по договор за наем от 29.06.2012г. за периода 01.12.2014г.-31.08.2016г., ведно със законната лихва от 18.10.2016г. до окончателното плащане, както и сумата от 400лв., представляваща законна лихва за забава за периода 20.12.2014г.-17.10.2016г.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника срещу първоинстанционното решение. Поддържа се, че предявените искове са недоказани по основание и размер. Твърди се, че лицата сключили договора за наем и анексите към него не са разполагали с представителна власт. Изтъква се, че по делото не е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да установи дали процесният договор е осчетоводен от ответника и дали има осчетоводяване на платени наемни вноски. Ето защо се счита, че решението на СРС е необосновано и се моли за неговата отмяна.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че с договор за наем от 29.06.2012г., сключен между страните, ищците са предоставили на ответника за временно и възмездно ползване идеални части от недвижим имот срещу месечна наемна цена от 400лв. за срок от 6 месеца, считано от 01.07.2012г. С анекси от 01.01.02013г., 01.07.2013г. и 27.12.2013г. срокът на договора е бил продължаван. Приел е, че с последния подписан анекс договорът е продължен до 31.05.2014г., като след тази дата ответникът е продължил да ползва имота, поради което договорът за наем се е превърнал в безсрочен на основание чл. 236, ал. 1 ЗЗД. Счел е за неоснователно възражението на ответника, че договорът и анексите са подписани от лица без представителна власт, доколкото ответникът е ползвал процесния имот без да се противопостави на извършеното действие по сключване на договора и е заплащал наемната цена до м.11.2014г.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите му. Независимо от това, с оглед изложените във въззивната жалба доводи е необходимо да се добави и следното:

Предявени са за разглеждане обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото е представен договор за наем от 29.06.2012г., сключен между ищците и ответника, представляван от Ф.К.– финансов директор, по силата на който ищците са предоставили на ответника за временно и възмездно ползване 55,314% идеални части от недвижим имот, представляващ клуб – кафе, находящ се в гр. София, ул. „******, със застроена площ от 146,30кв.м. Договорът е сключен за срок от 6 месеца, считано от 01.07.2012г., при месечна наемна цена от 400лв.

С анекс от 01.01.2013г. и анекс от 01.07.2013г., сключени между ищците и ответника, представляван от Ф.К.– финансов директор, е продължен срокът на договора до 31.12.2013г.

С анекс от 27.12.2013г., сключен между ищците и ответника, представляван от Р.В.П.– председател на СДС Триадица, срокът на договора е удължен с 5 месеца – до 31.05.2014г. Уговорено е, че ако след изтичане на срока по анекса, която и да е от страните не възрази в писмена форма и/или наемодателите не се противопоставят на ползване на имота от наемателя, то договорът се счита за подновен за същия период при същите условия.

Основното възражение на ответника, релевирано с отговора на исковата молба и поддържано пред въззивната инстанция, се изразява в това, че лицата, сключили договорът за наем и анексите към него не са разполагали с представителна власт за извършване на тези действия.

Ответникът в настоящото производство е политическа партия „Съюз на демократичните сили“. Политическите партии се представляват от лицата, които са посочени в устава на партията като представляващи я – арг. от чл. 15, ал. 2 и чл. 17, т. 5 ЗПП. От представените по делото удостоверения за актуално състояние, издадени от СГС в периода 29.02.2012г.- 06.12.2013г. /л. 62-79 от първоинстанционното дело/, се установява, че подписалите договора и анексите Ф.К.и Р.П.не са сред лицата, които разполагат с власт да представляват партията в отношенията с трети лица. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергаят този извод. Следователно, извършените от тези лица правни действия по сключване на договора за наем и анексите към него са без представителна власт. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 2 от ТР № 5/12.12.2016г. по тълк. дело № 5/2014г., ОСГТК на ВКС, договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници.

Съгласно чл. 42, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, за потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора. Доколкото договорът за наем е неформален, на основание чл. 37 ЗЗД за упълномощаването за неговото сключване не се изисква особена форма, поради което за потвърждаването му също не се изисква особена форма, а може да бъде сторено и с конклудентни действия. Фактическите действия по ползване на имота и плащането на наемна цена биха могли да бъдат факти и обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за потвърждаване от юридическото лице - наемател на сключения от негово име, но без представителна власт, договор за наем. Тоест, може да се приеме, че е налице потвърждаване по смисъла на чл. 42, ал. 2, изр. 1 ЗЗД, когато по делото са доказани действия, от които може да се направи недвусмислен извод, че са предприети по реализиране на права или изпълнение на задължения по наемното правоотношение от страна на ответника.

От показанията на разпитания в хода на първоинстанционното производство свидетел, които не се опровергават от други доказателства и съдът възприема като достоверни, се установява, че ответникът фактически е ползвал отдадения под наем имот, като го е освободил в края на август 2016г., и е плащал наемната цена за част от периода – до м.11.2014г., след което е преустановил плащането. Ответникът също не оспорва, че е ползвал имота през сочения период. Липсват доказателства и за противопоставяне от страна на ответника на получените на адреса му на управление месеци преди завеждане на делото нотариални покани от ищците. Тоест за наличие на извънсъдебно изявление от негова страна, с което да оспори сключването на договорите за наем и анексите към тях.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че с извършените по-горе действия ответникът е потвърдил сключването на договора за наем и анексите. Следователно в неговия патримониум са се породили правата и задълженията по договора, включително основното задължение на наемателя – да заплаща дължимата наемна цена. В тежест на ответника по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже настъпването на този факт в обективната действителност. Ответникът обаче нито е изложил твърдения за плащане, нито е ангажирал доказателства в тази насока, поради което предявените осъдителни искове се явяват основателни.

Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

При този изход на въззивното производство, право на разноски имат въззиваемите, които са доказали направата на такива в размер на 250лв. за платено адвокатско възнаграждение.

При тези мотиви, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 177517/21.07.2017г., постановено по гр. д. № 58733/2016г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 35-ти състав.

ОСЪЖДА ПП „С.Д.С.“, БУЛСТАТ: ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******, да заплати на В.Г.Ч., ЕГН: **********, П.Г.Т., ЕГН: **********, П.Г.И.ЕГН: **********, Н.Г.Ч., ЕГН: ********** и С.О. – гражданин на САЩ, с номер на чужденец *********, сумата от 250лв. – разноски пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.