Р
Е Ш Е Н И Е
№......
гр.*, 21.05.2019г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 3436 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.49 ал.1 от СК за развод, поради разстройство на брака, без искания на страните за произнасяне относно вината и съединен с него небрачен иск по чл.53 от СК за възстановяване на фамилното име преди брака.
Ищцата В.Н.Н. от гр.*, чрез пълномощника си адв.В. от ВТАК, излага твърдения в ИМ, че с ответника са законни съпрузи, сключили граждански брак на 07.07.2017г., от който нямат родени деца. Твърди, че при краткото им съжителство се появили отчужденост, безразличие и липса на желание за общуване, липса на общи семейни цели, на елементарно разбирателство и емоционална привързаност, в резултат на които била принудена от съпруга си да напусне семейната квартира в гр.* и да си намери нова. Сочи, че от 11.10.2018г. не живеят заедно и не поддържат никакви контакти. Моли съда да прекрати гражданския им брак с развод като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината, както и да й възстанови предбрачното фамилно име "Б.".
В СЗ ищцата лично и чрез пълномощника си адв.М. В. от ВТАК, поддържа предявеният иск.
Ответникът К.К.Н. в срока по чл.131 ал.1 от ГПК не депозира писмен отговор. В СЗ, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по брачния иск.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна, прецени ги съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак от 07.07.2017г., изд. от Община *, страните са законни съпрузи, сключили граждански брак на 07.07.2017г. От брака си съпрузите нямат родени деца.
От свидетелските показания на Т.В., познаващ страните по делото - ищцата, с която са приятели от 10 години, а ответникът - от 1-2 години, се установи, че съпрузите от около 2 месеца са разделени, като и двамата живеят в различни квартири, че ищцата му е споделяла колко пъти са се карали, че ответникът е студен, не я зачита като негов партньор, не се вслушва в молбите й, не й е помагал в трудни здравословни моменти. Свидетелят установи, че според него страните не могат да заздравят брака си, опитали втори път, но не успели, ответникът не се променил.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът с правно основание чл.49 ал.1 от СК за развод поради разстройство на брака е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Безспорно от събраните по делото чрез разпит на свидетеля В. гласни доказателства, се установи, че страните по делото от около два месеца живеят в условията на фактическа раздяла, по време на съвместното им съжителство като съпрузи са имали пререкания и конфликти, помежду им е била налична отчужденост от страна на мъжа, ответник по делото, който е имал прояви на незачитане на жената като негов брачен партньор. Съществуването на гражданският брак между страните като времетраене е кратко. Въпреки и че установената между съпрузите фактическа раздяла не е продължителна, горе установените по делото факти на липса на съвместно живеене, неразбирателство и липса на взаимно уважение и доверие между съпрузите, отчужденост помежду им, обосновават извод, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, предвид което предявеният иск за развод по чл.49 ал.1 от СК за разстройство на брака се явява доказан по основание. Безспорно е налице дълбоко разстройство на брака, тъй като е разрушено взаимното уважение, доверие, разбирателството между съпрузите и общи грижи за семейството. Между съпрузите липсва нужната взаимност по смисъла на чл.14 от СК, която е в основата на брачната връзка и липсата на която означава, че бракът съществува формално и е изпразнен от онова съдържание, което влагат в него законът и моралът. С оглед събраните свидетелски показания, че и повторният опит на страните за заздравят брака си се е оказал неуспешен, съдът приема, че разстройството в брачните им отношения е и непоправимо, тъй като не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални отношения между тях, свидетелство за което е и че производството е възобновено.
Предвид горното, искът за развод, като основателен и доказан, следва да бъде уважен, ведно със законните последици от това.
На основание чл.49 ал.3 от СК и доколкото никоя от страните не е сезирала съда с искане за произнасяне по вината за разстройството на брака, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
На основание чл.53 от СК и съобразно искането на ищцата съдът следва да постанови след развода същата да носи предбрачното си фамилно име "Б.".
Страните не претендират разноски по делото, поради което съдът не дължи произнасяне.
Дължимата на основание чл.6 т.2 от „Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК”, окончателна ДТ по допускане на развода, която съдът определя в размер на 50лв., следва да възложи в тежест на двамата съпрузи по равно, т.е. в тежест на всеки един от тях от по 25лв. ДТ, ведно с по 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното и на основание чл.49 ал.1 от СК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯТ БРАК, сключен с Акт №*/07.07.2017г. на Община *, между В.Н.Н. ***, с ЕГН **********, и К.К.Н. ***, с ЕГН **********, по реда на чл.49 ал.1 от СК, с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася относно вината за разстройството на брака.
ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяване на брака с развод жената В.Н.Н. ще носи предрачното си фамилно име „Б.”.
ОСЪЖДА В.Н.Н. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА К.К.Н. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………