Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 607 /01.11.
Година 2018 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На девети октомври Година 2018
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Даниела Асенова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01606 по описа за 2018
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, №1227048 на ГД „Национална полиция“, София,
на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т.3 от ЗДвП на К.И.К. с ЕГН ********** е наложена
глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е
постъпила жалба от К.К., с която моли за отмяната му, оспорвайки
материално-правната и процесуално-правната му законосъобразност, като релевира
възражение за изтекла давност за административнонаказателно преследване.
В съдебно заседание
жалбоподателят не е участвал.
Въззиваемата страна -
ГД“Национална полиция“, в съпроводителното писмо към преписката изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваният електронен фиш да
бъде потвърден като издаден при спазване на процесуалните правила и в
съответствие с материалния закон. В съдебно заседание, представител не е
участвал.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84
от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира
за установено следното:
На 14.11.2015г.,
в 12.27 часа, на АМ „Люлин“, в района на тунел Голямо Бучино, на територията на
Община Перник, в посока София - Перник се
движело МПС - л.а. “Фолксваген Пасат“, с рег.№** **. В същия район с автоматизирано техническо средство 3М „Система
за измерване на
средна скорост”, с идентификационен номер 388, се извършвал контрол на скоростта на движещите се
моторни превозни средства. Измерването се осъществявало чрез два броя камери,
разположени на две контролни точки /в случая в началото и края на тунела/, като скоростомерът автоматично
измервал средната скорост на преминаващите
МПС чрез разделяне на разстоянието между тях /0,57858 км, измерено и маркирано
при първоначалния монтаж на системата/ на измереното време, за което разстоянието е
изминато от съответния автомобил.
В 12.27
часа през обсега на системата преминал и гореописания лек автомобил. Впоследствие,
при снемане на записаната информация от
стационарно позиционираното автоматизирано техническо средство се
установило, че преминаването е осъществено за времето от 12:26:57 часа до 12:27:16
часа, като при измерването на скоростта са фиксирани първично време на
преминаване 107.413 км/ч. и вторично време на преминаване 108.354 км/ч. След
съответно приспадане на допустимата грешка при измерването /в случая от 1% за над 100 км/ч./, системата отчела
скорост на движение 106 км/ч., което превишавало с 26 км/ч. разрешената за
пътния участък от 80 км/ч., въведена с
ПЗ В 26.
След
справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е
извършено нарушението е собственост на ФЛ – К.И.К.. Затова и с оглед
разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП срещу него бил издаден електронен фиш,
серия К №1227048, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182,
ал.2, т.3 от ЗДвП, му била наложена глоба 100 лв. за извършено нарушение на
чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Електронният
фиш бил връчен на жалбоподателя на 04.08.2018г. Същият не упражнил правата си по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка
съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид приетите като
писмени доказателства справка от централна база данни – КАТ, разпечатка на
данни за издаване и връчване на ЕФ, разписки, снимков материал от 3М Система за
измерване на средна скорост, №388, удостоверение за одобрен тип №14.09.5064,
изд. от Български институт по метрология и приложение към него, писмо от
производителя на системата, протокол от първоначална проверка
№388-ФМИ/30.09.2014 г. на отдел „ИТСИ“
при ГДМИУ - БИМ, заповеди, рег. №Iз-1745 и №Iз-1741 от 28.08.2012 г, заповеди №№ 8121з-47 и
8121з-48 от 16.01.2015 г., всички на
министъра на вътрешните работи, пълномощно, заверени копия на заповед № Iз-305/04.02.2011 г.
на МВР, ведно с образец на електронен фиш, както и писмо, изх. № 24-00-2676 от 09.11.2015 г. на
А „ПИ“ ведно с приложени към него писмо,
изх. № 24-00-1004 от 22.11.2011 г. на А“ПИ“, писмо вх. № 311/09.03.2012 г. от RM MM FORCE, заповед №РД-11-343/29.03.2012 г. на А”Пътна
инфраструктура”, схема на организация на
движението по АМ „Люлин“ в участъка от км.14+206 до
км. 15+237, посока София-Перник,
както и протокол за извършен монтаж на ПЗ Е-24, рег. №
УРИ115800-3329/05.06.2015г.
Въз основа на установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима,
но разгледана по същество се явява неоснователна..
При извършена служебна проверка за
законосъобразност съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал.
4 от ЗДвП.
Същата
е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като
по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето с
АТСС - скоростомер, тип ЗМ Система за измерване на средна скорост, което е
стационарно автоматизирано техническо средство и извършва заснемане автоматично,
без намесата на човешки фактор. Съгласно §6, т.65 /нова, ДВ бр.19/2015 г., в
сила към датата на нарушението/, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“.
Приетото като писмено
доказателство по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 14.09.5064
/01.09.2014 г., издадено от Български институт по метрология и приложението към
нето, безспорно доказват, че процесното средство за измерване, представляващо
скоростомер, тип 3М Система за измерване на средна скорост, състоящо се 2 броя
3М камери за средна скорост, тип Р397, 3М сървърен софтуер за средна скорост и
софтуерен модул РМ ММ Форс, е вписано в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване под № 5064 и е със срок на валидност 01.09.2016 г. Видно от протокол № 388-ФМИ от
30.09.2014 г., при извършената първоначална проверка на системата е установено
съответствие с одобрения тип, като грешките не превишават максимално
допустимите грешки за първоначална проверка. От същия протокол се установява,
че към 16.09.2014 г. системата е била трайно монтирана на АМ „Люлин”, 3-ти
тунел, посока София - Перник. Въз основа
на това съдът приема, че именно с това АТС е установено и заснето процесното
нарушение на датата визирана в електронния фиш, че същото е било технически
изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния
режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Същевременно, условията и редът
за това, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., изд. от МВР на
основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, са спазени. На първо място, доказано е изпълнението
на изискването участъкът от пътя, в който е осъществяван
видеоконтрол със стационарното автоматизирано техническо средство, да е
предварително обозначен, произтичащо от разпоредбите на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП /приложима към датата на нарушението/ и чл.7,
ал.1 от Наредбата. Видно от доказателствата по делото, пътният участък е бил
обозначен с пътен знак Е24
"Контрол с автоматизирани технически средства или системи", поставен преди
мястото за контрол, чието разположение и
дата на монтиране безспорно се установяват от приетите
като писмени доказателства по делото протокол № УРИ №1158 – 3329/ 05.06.2015г., писмо, изх. № 24-00-2676 от 09.11.2015г. на А„Пътна инфраструктура“, приложенията към него и приложената схема на организацията на движение по АМ „Люлин“ в участъка от
км.14+206 до км. 15+237, посока София - Перник
/обхващащ отсечката преди и след края на тунел Голямо Бучино/. Видно е, че пътният
знак е разположен на км.14+471, отстоящ на 180 м. преди началото на тунела,
където е разположена първата камера на АТС и на 766 м преди линията
на заснемане от втората камера, след края на тунела. Отделно от това, на км.
14+433, преди пътен знак Е24 е съществувала
и поставена табела Т17 „RADAR“, която
допълнително дава информация за
извършващия се след нея контрол на скоростта.
Същите
доказателствени материали доказват и наличието на въведено ограничение на скоростта
до 80 км/ч. с поставен ПЗ В 26 на км 14+610, в обхвата на който попада и
визираното в електронния фиш място на нарушението /отменянето на забраната относно
скоростта е сигнализирано с ПЗ В34 на
км.15+237 след края на тунела/.
В този аспект събраните доказателствени
материали позволяват формиране на несъмнен положителен извод относно означената
във фиша пътна структура /извън населено място/ и установения скоростен режим,
а оттук, че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е
извършено законосъобразно. Приобщения снимков материал от записа, извършен със
стационарното АТС №388, удостоверява с необходимата достоверност, че отразените
в съдържанието на електронния фиш обстоятелства съответстват на действителното
положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в съответствие с
материалния закон. Съгласно чл.189, ал.15
от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с
техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.
На следващо място, безспорно
доказано е, че жалбоподателят като собственик на превозното
средство, с което е извършено нарушението, е негов субект /чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП/. При тези обстоятелства и предвид неупражняване на възможността в чл.189, ал.5 от ЗДвП, законосъобразно и обосновано /при всестранна и
обективна оценка на доказателствената съвкупност/, именно отговорността на К.К. е ангажирана за установеното и
доказано по несъмнен начин административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Не на последно място, обжалваният
електронен фиш съответства на утвърдения със Заповед № Iз - 305 от 04.02.2011
г. на Министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в
нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
съдържание, поради което е редовен от процесуална страна. Изискванията към формата,
съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по
отношение на ЕФ. (в този
смисъл е Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. на ВАС по ТД № 1/2013 г.).
Възражението в жалбата за изтекла
давност за административнонаказателно преследване са неоснователни.
Погасителната давност
ограничава във времето възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да
реализира с влязъл в сила акт
наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца.
Давността за преследване започва от
деня, в който е довършено престъплението/нарушението (чл.80, ал.3 от НК), и
тече до реализирането на наказателната/ административнонаказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.
Съгласно Тълкувателно постановление № 1
от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на
ВАС уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в
общата част на Наказателния кодекс намира приложение и в
административнонаказателното производство по силата на препращащата разпоредба
на чл.11 от ЗАНН. Институтите на преследвателната
давност по НК са приложими в административнонаказателното производство не само
относно абсолютната давност, но и относно обикновената давност за преследване.
В процесния казус това безспорно е така, тъй като специалните давностни срокове
по чл. 34 от ЗАНН тук са неприложими, доколкото те регламентират съставянето на
АУАН и издаването на наказателно
постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото. Законовата
препратка в чл.189, ал.14 ЗДвП не се отнася за електронните фишове. Напротив,
разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН
предвижда, че доколкото в този закон
няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения,
установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се
прилагат разпоредбите на ЗДвП. Особени правила относно производството по
издаване на електронни фишове ЗАНН не съдържа. Поради това, относно институтът на погасителната давност за
административнонаказателно преследване, по силата на
препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, са
приложими са разпоредбите на общата част на
Наказателния кодекс, в частност срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
/ред. ДВ, бр.26/2010 г./, а именно 3 години.
Процесното административнонаказателното преследване е
било възбудено със съставянето на ЕФ срещу жалбоподателя. Това процесуално
действие е от категорията на тези по чл.81, ал.2 от НК прекъсващо давността,
тъй като е предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние, т.е., има
необходимата предметна и персонална насоченост. Доказателствата по делото установяват, че ЕФ е издаден на 19.05.2016г., т.е., в
срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК, и е връчен на
04.08.2018г. Съгласно нормата на чл.81, ал.2
от НК след свършване на действието прекъсващо давността /каквото е и това по
връчването на ЕФ/, започва да тече нова давност. От момента на издаването на
фиша до датата на връчване тригодишният
срок не е изтекъл. Към настоящия момент, считано от последното прекъсващо
давността действие, срокът по чл.80, ал.1, т.5 НК също не е изтекъл. Не е
изтекъл и по-дългия срок на абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК, според
която норма независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателно
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в предходния член – в случая чл.80, ал.1, т.5 от НК. Предвид
датата на извършване на процесното нарушение - 14.11.2015, то към момента на
постановяване на съдебния акт, абсолютната давност от четири години и половина
не е изтекла.
По отношение вида и размера на
наложеното административно наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост извън населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на
чл.182, ал.2 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост от
стойността на превишението на скоростта.
В конкретния случай скоростта е превишена с 26 км/ч. /стойност, получена
след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на
движение/, поради което за нарушението е приложима санкцията по т.3 от
визираната разпоредба. Последната, в приложимата към датата на нарушението редакция
– ДВ, бр.10 от 2011г., предвижда за превишаване
на разрешената максимална скорост от 21 до 30
км/ч. наказание, определено в абсолютен размер – глоба от 100 лв., изключващо
възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
В случая именно такова наказание
е наложено на К.К. и предвид законосъобразното му определяне, обжалваният
електронен фиш следва да бъде потвърден. Намаляване на наказанието под
законоустановения размер е недопустимо.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия
К, №1227048 на ГД „Национална полиция“, София, с който на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т.3 от ЗДвП на К.И.К.,***, с ЕГН ********** е
наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/П/
Вярно с оригинала.
М.С.