№ 2916
гр. С, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110137389 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С” ЕАД срещу Д. СВ.
АНГ., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове
с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 4719,98 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 1.10.2019 г. до 30.4.2020 г., ведно със
законна лихва от 02.02.2021 г. до изплащане на вземането; 404,12 лв. - мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 25.01.2021 г.; 13,44 лв.
– главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 1.10.2019 г. до 31.03.2020 г., ведно със законна лихва от 02.02.2021 г. до изплащане на
вземането; 1,24 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.12.2019 г. до 25.01.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 16.02.2021 г. по ч.гр.д. № 6357/2021 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че за
периода 01.10.2019 г. – 30.04.2020 г. ответникът е потребявал топлинна енергия за стопански
нужди и услугата дялово разпределение при липса на сключен договор за продажба на
топлинна енергия в имот, находящ се в гр. С, ул. „Т.П.“ № 23, поради което се е обогатил,
спестявайки разход за цената на предоставените услуги.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. СВ. АНГ., чрез адв. Н., е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения.
Поддържа, че е закупил процесния имот чрез публична продан, като постановлението за
възлагане влязло в сила на 18.09.2019 г. Твърди, че придобил имота във вид, в който
индивидуалната система за отопление и охлаждане не била свързана и включена в
централната система за отопление и охлаждане на сградата, като имотът не бил снабден с
топлинна енергия за отопление през процесния период.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца не е взело
становище по спора.
1
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да определи правната квалификация на предявените искови претенции, съдът
изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения,
които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за
защита. В конкретния случай както в заявлението по чл. 410 ГПК, така и в исковата молба,
ищецът е твърдял вземане от ответника въз основа на неоснователно обогатяване,
поддържайки че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но
поради бездействието му не бил сключен предвидения в разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ писмен договор при Общи условия, поради което следва да отговаря по правилата на
неоснователното обогатяване за потребената топлинна енергия. Ето защо съобразно тези
твърдения на ищеца, главният иск е с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните
елементи: 1/ обогатяване на едно лице, изразяващо се в придобиване на имуществени блага
или спестяване изразходването на такива, реализиращо се посредством увеличаване на
актива или намаляване на пасива или спестяване на разходи, които е трябвало да бъдат
направени; 2/ обедняване на друго лице чрез ефективно намаляване на имуществото или
пропускане на сигурното му увеличаване чрез придобиване на нова облага; 3/ липса на
правно основание за обогатяване; 4/ между обедняването и обогатяването има връзка, но тя
да не е на причина и следствие, т. е. обедняването да не е следствие на обогатяването или
обратното, а двете явление да произлизат от един общ факт или група от факти – в този
смисъл е ППВС № 1/1979 г. За основателността на иска по чл. 59 ЗЗД, предвид
субсидиарния му характер, е необходимо да липсва друга правна възможност за защита на
обеднелия.
В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на
обедняването му до стойността на доставената в имота на ответника през исковия период
топлинна енергия (в т. ч. стойността на услугата дялово разпределение), обогатяването на
ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е
ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване
в отношенията между двете страни.
От представените Договор от 23.11.2005 г. и Протокола от проведено ОС на ЕС, се
установява, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна
собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната
мрежа.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ответникът е закупил процесния имот, находящ се в гр. С, ул. „Т.П.“ № 23, чрез публична
продан, като постановлението за възлагане е влязло в сила на 18.09.2019 г.
Не се спори между страните по делото, че ищецът няма писмен договор за доставка на
топлинна енергия с ответника.
По делото (л.36) е приложена покана от ищеца до ответника, в която последният е
поканен да попълни формуляри във връзка със сключване на писмен договор за доставка на
топлинна енергия. Предвид липсата на отбелязване за съдържанието на пратката, не може да
се приеме, че изявленията на дружеството ищец са достигнали до знанието на ответника.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на
2
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на §
1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция към спорния период) "небитов клиент" е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за небитови нужди. Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен
договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл
са и общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от
които предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация С“ ЕАД на
потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен
договор с всеки купувач.
В настоящия казус претенцията на ищеца се основава на твърденията за липса на
сключен писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от ответника, тъй като
между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.
По делото не са ангажирани доказателства за сключването на такъв писмен договор за
процесния период. Ето защо, ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз
основа на договорни отношения, а единствено на извъндоговорно основание – арг. чл. 59
ЗЗД, тъй като липсата на договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, което
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че:
през исковия период в процесния имот е имало монтирани два броя апартаментни
топломери, като за отчетен период 2019/2020 г. в отчетния формуляр от 11.06.2020 г. с
подпис на потребител е било отбелязано, че показанията на топломерите не били отчетени,
поради труден достъп до тях (отбелязана констатация № 8 – труден достъп за отчет); за
исковия период има служебно изчислена ТЕ на база отопляем обем 588 куб.м.; в процесния
имот е имало два броя водомери за топла вода; тъй като в предходни периоди не е бил
осигурен достъп за отчет на водомерите, за показание „старо“ е била изчислена служебна ТЕ
от реално потребление за 2016/2017 г. с показания за водомер 1558 куб.м. и за водомер 295
куб.м., разделено на работните дни с подгряване на вода; от ТР „Земляне“ не е било
представено свидетелство за метрологична проверка на общия топломер с фабр. № 4019523
от м.12.2019 г., като същият е бил сменен с нов 2 месеца по – късно от датата на годност,
поради което посочените в заключението цифри с наклонен шрифт са при нередовен
топломер в абонатната станция на горната зона; за периода м.10.2019 г. – м.04.2020 г.
начислените суми за ТЕ са по прогнозно потребление; служебното изчислени е било
извършено съгласно т.7.3.1. от приложение към чл. 61, ал. 1 от методиката за дялово
разпределение на ТЕ в СЕС от Наредба № 16-334. В проведеното на 10.03.2022 г. открито
съдебно заседание вещото лице изясни, че за исковия период е служебно изчислена
топлинната енергия и няма данни за реално потребена такава.
Предвид гореизложеното, от неоспореното заключение на СТЕ се установява, че
претендираната цена на доставена топлинна енергия е на база "служебен отчет", поради
"неосигурен достъп". Това обстоятелство само по себе си изключва пълното и главно
доказване на реално доставеното количество топлинна енергия, което е релевантно при
претенция за неоснователно обогатяване, защото длъжникът (акципиенса) дължи на
кредитора (солвенса) именно това, с което реално се е обогатил за негова сметка. Този извод
се основава на обстоятелството, че длъжникът реално се обогатява за сметка на кредитора,
единствено с количеството доставена до неговия имот топлинна енергия, което реално е
потребил. Противното би означавало самият кредитор да се обогати за сметка на длъжника,
като получи нещо повече от реално потребеното, освен това и доколкото служебното
начисляване на топлинна енергия, поради неосигурен достъп има неустоечен характер на
нормативно предвидена неустойка – по отношение размера на начисляваната енергия, която
3
неустойка се основава на наличието на договорно отношение между страните по силата на
което потребителят на топлинна енергия има задължението да осигури достъп до имота.
Когато между страните няма подобен договор ответникът няма и задължение да осигурява
достъп до имота си. В случая съдът намира, че претенцията не е доказана по отношение
обстоятелството – реално доставено количество топлинна енергия.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ предвижда задължението на клиентите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, да заплащат стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Посоченото задължение възниква при
договорно обвързване в хипотезата на презюмиран договор за доставка на топлинна
енергия, който се счита сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване – аргумент от нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. В случая обаче
претенцията на ищеца произтича от твърдение за неоснователно обогатяване, т.е.
източникът на вземане не е договор и в този смисъл правилото на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ е
неприложимо. По същите съображения неприложим е и редът за определяне на
количеството топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване (в този смисъл са Решение
№ 2129 от 13.04.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 12990/2019 г., Решение № 4126 от 22.06.2018
г. на СГС по в. гр. д. № 607/2018 г. и др.). За да е основателна претенцията основана на
нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е необходимо ищецът да проведе пълно и главно доказване,
че насрещната страна е ползвала топлинна енергия и нейното количество, т.е. трябва да се
установи реално потребеното количество топлинна енергия след отчет на уредите за дялово
разпределение. При съобразяване на процесуалното бездействие на ищеца за установяване
на този релевантен факт, съдът следва да приложи неблагоприятните последици на
правилата за разпределение на доказателствената тежест и да приеме за ненастъпили тези
правни последици, чиито юридически факт е останал недоказан. Отнесено към
разглежданата хипотеза това означава, че съдът приема, че ответникът не е потребил
топлинна енергия, поради което и не е налице хипотеза на спестяване на разходи за нейното
овъзмездяване. В подкрепа на извода за липса на доказателства за реално потребено
количество топлинна енергия, е представения по делото констативен протокол (л.64),
съгласно който показанията на демонтирания уред към този момент били „…21574.0
kwh…“, като е отбелязано, че показанията са били същите и към 31.12.2019 г. При така
установеното се налага извод, че не е налице елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 1
от ЗЗД – липсва обогатяване от страна на ответника, поради което предявените главни
искове са неоснователни.
Предвид изхода на делото по исковете с предмет главните парични вземания,
неоснователни се явяват и претенциите за присъждане на акцесорните вземания за
обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По отношение на разноските:
При този изход от спора право на разноски има единствено ответникът. Същият е
сторил разноски, както следва: 100 лв. - адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 16.04.2021
г.; 586 лв. – адвокатско възнаграждение в исковото производство съобразно представения
договор за правна защита и съдействие от 18.10.2021 г., както и 450 лв., представляващи
депозит за допуснатите СТЕ и ССчЕ, т.е. общо 1136 лв., които следва да му бъдат
присъдени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация С” ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я.“, № 23Б, срещу Д. СВ. АНГ.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „П.“ № 2, ет. 4, ап. 23, положителни установителни
искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 4719,98 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 1.10.2019 г. до 30.4.2020 г., ведно със
законна лихва от 02.02.2021 г. до изплащане на вземането; 404,12 лв. - мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 25.01.2021 г.; 13,44 лв.
– главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 1.10.2019 г. до 31.03.2020 г., ведно със законна лихва от 02.02.2021 г. до изплащане на
вземането; 1,24 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.12.2019 г. до 25.01.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 16.02.2021 г. по ч.гр.д. № 6357/2021 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация С“ ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. „Я.“ № 23Б, да заплати на Д. СВ. АНГ., ЕГН **********, с адрес: гр.
С, ул. „П.“ № 2, ет. 4, ап. 23, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1136 лв.,
представляваща разноски за заповедното и исковото производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5