МОТИВИ
по нохд № 83/2016 г. по описа на Военен съд Пловдив
ВОП
– Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия *** А. в това, че в периода от 16.12.2011 г. до 12.12.2012 г.,
във военно формирование *** – ***, при условията на продължавано престъпление,
на 13 (тринадесет) пъти, чрез използване на документи с невярно съдържание –
заявления-декларации, получил без правно основание чуждо движимо имущество – компенсационни пари в размер на 980,00 лева, собственост на
Министерство на отбраната, с намерение да ги присвои, като до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд полученото имущество е било
заместено – престъпление по чл. 212б, ал. 1, т. 1, пр. 1, вр. чл. 212, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението и счита, че следва да се преквалифицира деянието на
подсъдимия и смята, че може да се касае и до маловажен случай.
Подсъдимият
признава вината си, прави признание по реда на чл.371, т. 2 НПК и чрез
защитника си също претендира за наличието на маловажен случай.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
*** А.П.А. е назначен на военна служба във военно
формирование *** – *** през 2001 г. на длъжност ***. Считано от 01.09.2014 г. е преместен на служба във
военно формирование *** - ***. По време на службата си се проявил като добър
военнослужещ, познаващ и изпълняващ функционалните си задължения. Бил
дисциплиниран, спазвал нормите на войнската вежливост.
Награждаван е два пъти с различни по вид награди. Не е
наказван.
Участвал е в четири задгранични мисии – две в Босна и
две в Афганистан.
До момента не е осъждан.
През инкриминирания в обвинителния акт период от време
е действал следния подзаконов нормативен акт, уреждащ условията за
картотекиране на нуждаещите се и за изплащане на компенсационни суми на
живеещите при условията на свободно договаряне:
Съгласно наредба Н-22/10 г. на Министъра на отбраната,
в сила от 10.08.2010 г., се предвижда, че картотекирането на нуждаещите се лица
– военнослужещи и цивилни служители в МО, се извършва въз основа на заявление-декларация
по образец, съгласно приложение № 1, подадено в два екземпляра до жилищната
комисия на формированието, като към него се прилагат, освен останалите
документи, удостоверяващи жилищната нужда, заверено от наемателя копие от
договор за наем – за онези военнослужещи, които ползват под наем жилище при
условията на свободно договаряне, както и копие от адресна карта – чл. 7 от Наредбата.
При промяна в семейното, имотното състояние, в служебното и/или наемното
правоотношение, картотекираните лица са длъжни в 15-дневен срок от настъпване
на съответното обстоятелство да подадат ново заявление-декларация – чл. 7, ал.
4 от Наредбата. Право на картотекиране имали онези лица, които не притежават в
населеното място, в което служат, собственост или вещно право на ползване върху
жилище или вила, годни за постоянно обитаване, като изискването се прилага и за
населеното място, в което живеят при условията на свободно договаряне, когато е
различно от това по местослужене, не са прехвърляли жилищен имот или вила, годни
за постоянно обитаване, през последните 5 години преди подаването на
заявлението-декларация на други лица, освен на държавата или на община и в случаите
на прекратяване на съсобственост – чл.7 от Наредбата. Самите жилищни комисии се
назначават със заповед на Командира на военното формирование и изпълняват
дадените им по наредбата правомощия – чл.5 от Наредбата. От жилищните комисии
се изготвя предложение до Централно военно окръжие за картотекиране на
нуждаещите се, ведно с необходимите документи. От централно военно окръжие
подготвят проектосписъци на нуждаещите се от картотекиране и го изпращат на Министъра
на отбраната за одобряване и обявяване на списъка на картотекираните лица – чл.
9 от Наредбата. След това списъците се връщат обратно в жилищните комисии, а Министъра
на отбраната издава заповед за настаняване – чл. 16 от Наредбата. Съгласно чл. 35
от Наредбата, на онези военнослужещи или цивилни служители в МО, на които не
може да се предложи жилище и които живеят на свободно договаряне, се изплащат
месечни компенсационни суми от бюджета на МО. Право да ги получават имат
лицата, които са картотекирани във втора група, ползват жилище при условията на
свободно договаряне, които не са собственост на техни роднини – чл.36 от Наредбата,
като за изплащането на сумите се подава ежемесечно заявление-декларация до Командира
на формированието по образец приложение №8, както и копие от договора за наем, като
документите за предходния месец се подават до 5-то число на следващия месец – чл.
37 от Наредбата, като въз основа на така представените документи и обявените
списъци на картотекираните като нуждаещи се лица - чл. 38 от Наредбата, се
издавала заповед на Командира на формированието за изплащането на сумите – чл. 39
от Наредбата.
Подсъдимият знаел този ред за картотекиране и след
постъпването си на служба през 2001 г. решил да се възползва от предоставената
му възможност.
На 26.08.2011 г. той сключил договор за наем с лицето Р. Б.
Л.-А., като уговорената наемна цена
била в размер на 100 лв. и договора касаел жилище в гр. ***. Подал изискуемите
по наредбата документи до жилищната комисия на военно формирование *** – ***,
за да бъде картотекиран като живущ на свободно договаряне. В документите посочил, че живее на свободен наем в
гр. ***, кв. „Казански“, бл. 26, вх. 0, ет. 8, ап. 23, в жилище собственост на
свидетелката Р. Б. Л.-А. от ***. С наемодателката подсъдимият сключил един
договор за наем.
Членовете
на жилищната комисия нямали задължение да проверяват истинността на данните,
които желаещите да бъдат картотекирани попълвали. Подсъдимият
бил картотекиран по съответния ред и въз основа на това картотекиране започнал
да получава компенсационни суми за това, че живее при условията на свободно
договаряне. Сумите му били заплащани редовно въз основа на съответната заповед
на Командира на формированието.
*** А. живял на посочения по-горе адрес в *** под наем до края на месец
октомври 2011 г., след което напуснал и заживял на друг адрес.
В периода от месец ноември 2011 г. до месец декември 2012 г.
включително, с цел последващо неправомерно получаване на квартирни пари, подс. А. продължил редовно да представя във военното формирование собственоръчно
изготвени заявления-декларации, в които декларирал, както пред Командира на военното формирование, така и пред жилищната комисия, че живее на свободен наем в ***, в жилище
собственост на Р. Б. Л.-А. от ***, а в действителност
не живеел на свободен наем на този адрес и не заплащал наем на същата.
Всички изискуеми документи – заявления-декларации
за инкриминирания период, подсъдимият изготвял собственоръчно, като ги
депозирал еднолично пред надлежните органи в посоченото военно формирование, с
оглед получаване на парични средства с цел присвояването им. На база представените документи той бил последователно
картотекиран за целия период от жилищната комисия във военното формирование
като живеещ на свободен наем и бил включван в ежемесечните заповеди на
Командира на военно формирование *** – *** за изплащане на компенсационни суми.
В периода от 16.12.2011 г. до 12.12.2012 г. включително, във военно
формирование *** – ***, подсъдимият подал следните документи и въз основа на
тях получавал компенсационни пари:
- 2 (два) броя
декларации по чл.7, ал.2 /Приложение № 1/ съгласно Наредба Н-22 от 16 юли 2010
г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерство на отбраната,
и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители,
които живеят при условията на свободно договаряне – издадена от Министъра на
отбраната обн. в ДВ. бр. 62/10.08.2010 г./ от
02.11.2011 г. и от 02.02.2012 г. до жилищната комисия на военно формирование ***
– *** като в т. ІІ – „Жилищно състояние” удостоверил неверни обстоятелства, че
живее в жилище в ***, собственост на ц.л. Р. Б. Л.-А. от ***, а в
действителност не живеел на адреса под наем;
- 1 (един) брой
заявление-декларация по чл. 7, ал. 3 /Приложение № 2/ съгласно Наредба Н-22 от
16 юли 2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерство
на отбраната, и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и
цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне – издадена
от Министъра на отбраната обн. в ДВ. бр. 62/10.08.2010 г./ от 01.06.2012 г. до жилищната комисия на военно
формирование *** – ***, в която декларирал невярното обстоятелство, че към
01.06.2012 г. няма промени в семейното и/или имотно състояние както и в
наемното правоотношение;
- 10 (десет) броя
заявления-декларации по чл. 37, ал. 1, т. 1 (приложение № 8) съгласно Наредба
Н-22 от 16 юли 2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на
Министерство на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на
военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно
договаряне – издадена от Министъра на отбраната обн. в ДВ. бр. 62/10.08.2010 г. /от 03.01.2012
г., 01.03.2012 г., 02.04.2012 г., 02.05.2012 г., 02.07.2012 г., 03.08.2012 г.,
03.09.2012 г., 01.10.2012 г., 02.11.2012 г., и от 03.12.2012 г. до Командира на
военно формирование *** – ***, като в т. 1 и т. 2 удостоверил неверни
обстоятелства, а именно, че живее на свободен наем в жилище в ***, собственост
на ц.л. Р. Б. Л.-А. от ***, като в действителност не живеел на адреса под наем.
Както вече бе посочено и по-горе, въз основа на така
представяните от подсъдимия документи и в нарушение на посочения подзаконов
нормативен акт, ежемесечно на подсъдимия А. били изплащани компенсационни суми
за това, че живее под наем при условията на свободно договаряне. Сумите били получени от него, както следва:
1. Със Заповед № 611/09.11.2011 г. на Командир военно
формирование *** – ***, за м. ноември 2011 г. и Заповед № 676/13.12.2011 г. на
Командир военно формирование *** – ***,
за м. декември 2011 г. на *** А. са били изплатени по 70 лв. месечно,
или общо 140 лв. чрез банков превод на 16.12.2011 г.
2. Със Заповед № 22/10.01.2012 г. на Командир военно
формирование *** – ***, за м. януари
2012 г. на *** А. са били изплатени 70 лв. чрез банков превод на 23. 01.2012 г.
3. Със Заповед № 160/13.02.2012 г. на Командир военно
формирование *** – ***, за м. февруари
2012 г. на *** А. са били изплатени 70 лв. чрез банков превод на 16. 02.2012 г.
4. Със Заповед № 225/13.03.2012 г. на Командир военно
формирование *** – ***, за м. март 2012 г.
на *** А. са били изплатени 70 лв. чрез банков превод на 22.03.2012 г.
5. Със Заповед № 290/10.04.2012 г. на Командир военно
формирование *** – ***,за м. април 2012 г. на *** А. са били изплатени 70
лв. чрез банков превод на 18. 04. 2012 г.
6. Със Заповед № 345/10.05.2012 г. на Командир военно
формирование *** – ***, за м. май 2012 г.
на *** А. са били изплатени 70 лв. чрез банков превод на 16. 05. 2012 г.
7. Със Заповед № 393/11.06.2012 г. на Командир военно
формирование *** – ***, за м. юни 2012 г., на *** А. са били изплатени 70 лв.
чрез банков превод на 15. 06. 2012 г.
8. Със Заповед № 488/16.07.2012 г. на Командир военно
формирование *** – ***, за м. юли 2012 г.,
на *** А. са били изплатени 70 лв. чрез банков превод на 24. 07. 2012 г.
9. Със Заповед № 571/08.08.2012 г. на Командир военно
формирование *** – ***, за м. август
2012 г., на *** А. са били изплатени 70 лв. чрез банков превод на 14. 08. 2012 г.
10. Със Заповед № 618/05.09.2012 г. на Командир военно
формирование *** – ***, за м. септември
2012 г., на *** А. са били изплатени 70
лв. чрез банков превод на 13.09. 2012 г.
11. Със Заповед № 679/12.10.2012 г. на Командир военно
формирование *** – ***, за м.
октомври 2012 г. на *** А. са били
изплатени 70 лв. чрез банков превод на 15.10. 2012 г.
12. Със Заповед № 723/07.11.2012 г. на Командир военно
формирование *** – ***, за м. ноември
2012 г., на *** А. са били изплатени 70 лв.
чрез банков превод на 13.11. 2012 г.
13. Със Заповед № 773/05.12.2012 г. на Командир военно
формирование *** – ***, за м. декември
2012 г. на *** А. са били изплатени 70 лв. чрез банков превод на 12.12. 2012 г.
Общия размер на така полученото от подсъдимия имущество било
за сумата от 980 лева.
Впоследствие, до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд, подсъдимият заместил изцяло полученото имущество – пари
в размер 980 лв. в касата на военно формирование *** – ***.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена както от направеното от подсъдимия признание на фактите по реда на
чл. 371, т. 2 НПК, но така също и от показанията на разпитаните по делото
свидетели, както и от приложените по делото писмени и веществени доказателства.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели, тъй като те не са заинтересовани от изхода на
делото. Показанията им са логични и непротиворечиви, допълват се взаимно, свидетелите
имат ясен спомен за станалото, показанията им са депозирани добросъвестно и се
подкрепят от приложените по делото писмени и веществени доказателства.
Съдът кредитира и направеното от
страна на подсъдимия признание на фактите, отразени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, тъй като така направеното от него признание намира опора в
останалия събран по делото доказателствен материал. Не се наблюдава каквото и
да било противоречие в направеното от него признание и показанията на
свидетелите. Неговото признание се подкрепя от представените и приети по делото
веществени доказателства, намира опора и в приложените писмени доказателства, от
които е видна цялостната му престъпна дейност.
При така установената по един несъмнен начин
фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна
подсъдимият е осъществил съставомерните признаци на следното престъпление:
В периода от 16.12.2011 г. до 12.12.2012 г.,
във военно формирование *** – ***, при условията на продължавано престъпление,
чрез използване на документи с невярно съдържание – 13 броя
заявления-декларации, получил без правно основание чуждо движимо имущество – компенсационни пари в размер на 980,00 лева, собственост на
Министерство на отбраната, с намерение да ги присвои, като до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд полученото имущество е било
заместено, в маловажен случай – престъпление по чл. 212б, ал. 1, т. 4, вр. чл.
212, ал. 6, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
От субективна страна престъплението е било извършено
от подсъдимия при пряк умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване.
Съдът намери, че деянието, осъществено от подсъдимия, представлява
маловажен случай, по следните съображения:
Едно деяние представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 93, т. 9 НК, когато степента на неговата обществена опасност е по-ниска
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид, поради липсата
или пък поради незначителността на вредните последици или пък поради наличието
на други смекчаващи обстоятелства. Преценката винаги е конкретна, на база на доказателствата
по конкретния правен казус, касаещи начина на извършване на престъплението, данните
за личността на дееца, стойността на вредните последици и въобще всички
обстоятелства, имащи значение за степента на обществена опасност и морална
укоримост на извършеното престъпление. В конкретния случай, с оглед добрите
характеристични данни на подсъдимия, чистото му съдебно минало, съжалението за
извършеното, обстоятелството, че се ползва с авторитет сред колегите си, с
безукорно военно досие, полага общественополезен труд, тежкото му материално и
семейно положение –***, невисоки семейни доходи – около *** и предвид
сравнително бързото отстраняване на настъпилия вредоносен резултат, както и
предвид по-ниската морална укоримост на извършеното, съдът намира, че в
конкретния случай, с оглед незначителността на вредните последици и отчетените
смекчаващи обстоятелства, извършеното от подсъдимия представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от същия вид и е налице „маловажен случай” по смисъла на чл.93, т.9 от НК.
При така
посочената правна квалификация, съдът намери, че са налице условията по чл. 78а НК. За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.212б,
ал. 1, т. 4, вр.чл. 212, ал. 6, вр. ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК е предвидено
наказание пробация или глоба от сто до триста лева. Деецът до момента не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на р.ІV от НК, причинените от деянието имуществени вреди са
били възстановени. С оглед на това съдът намира, че подсъдимият следва да бъде
освободен от наказателна отговорност и следва да му бъде наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на
1000 /хиляда/ лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Военен
съд Пловдив. Определеният размер на глобата е
съобразен със семейното положение и
материално състояние на подсъдимия. Предвид данните за личността на
подсъдимия съдът счита, че степента на обществена опасност на дееца е ниска с
оглед добрите характеристични данни и обстоятелството, че той признава и
съзнава вината си. След съвкупна преценка на тези обстоятелства съдът счита, че
по този начин ще бъде постигнат максимален поправително-възпитателен и
предупредително-възпиращ ефект върху подсъдимия.
Граждански иск няма предявен.
Причини за извършване на престъплението – ниска правна
култура, стремеж към облагодетелстване по престъпен начин, с користна цел,
недостиг на финансови средства, изключително тежкото му семейно и материално
положение.
Приложените по делото веществени доказателства:
- 2
(два) броя декларации по чл.7, ал.2 /Приложение № 1/ от 02.11.2011 г. и от
02.02.2012 г. до жилищната комисия на военно формирование *** – ***;
- 1 (един) брой Заявление-декларация по чл.7, ал.3
/Приложение № 2/ от 01.06.2012 г. до жилищната комисия на военно формирование ***
– ***;
- 10 (десет) броя заявления-декларации по чл.37 ал.1,
т.1 (приложение № 8) от 03.01.2012 г.,
01.03.2012 г., 02.04.2012 г., 02.05.2012 г., 02.07.2012 г., 03.08.2012 г., 03.09.2012 г., 01.10.2012 г.,
02.11.2012 г., и от 03.12.2012 г., до командира на военно формирование *** – ***, след влизане на присъдата в законна сила, следва да
се унищожат като вещи без стойност.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
25.04.2016 г. Военен
съдия: