№ 218
гр. Перник, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20211720103203 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Б. Й. К. с
ЕГН:********** и Р. Й. К. с ЕГН:**********, и двамата със съдебен адрес:гр.Б., ******,
чрез адв. П., срещу “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и
адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, с която са предявени
обективно съединени искове от с правно основание чл.439 ГПК, с които ищците искат да
бъде признато за установено спрямо ответника, че ищците не му дължат сумата от 581,02лв.,
представляваща главница за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода 28.11.2011г.- 28.12.2012г., сумата от 49,18лв.,
представляваща лихва за забава за периода 13.02.2012г.- 24.04.2013г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 20.05.2013г. до окончателното и изплащане, както и
сумата от 25,00лв. за направените разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по
ч.г.д.№2923/2013г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№1017/2013 на ЧСИ С.
Д..
Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “Водоснабдяване и канализация”ООД е подал
отговор, с който е изразил становище, че искът е процесуално допустим, но се явява
неоснователен. Ответникът твърди, че процесното изпълнително дело е прекратено по
право, по силата на закона, поради непредприемане на изпълнителни действия повече от две
1
години, като не са предприемани нови действия по принудително събиране. Ответникът е
направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се
произнесе по съществото на спора.
Съгласно Определение № 338 от 18.07.2018г. по гр. д. № 209/2018г., IVг.о., при
действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика
прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът
има интерес да получи решение при признание на иска. В процесния случай обаче
ответникът оспорва основателността на иска.
По основателността:
Видно от удостоверението за наследници на Община Перник ищците Б. Й. К. и Р. Й.
К. са наследници на Т.Б.М.- поч. на 20.09.2013г.
От фактическа страна се установява, че по ч.г.д.№2923/2013г. на ПРС е издадена
заповед за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 21.06.2013г., с
който Т.Б.М. е осъдена да заплати на ответника сумата от 581,02лв., представляваща
главница за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на
отпадни води за периода 28.11.2011г.- 28.12.2012г., сумата от 49,18лв., представляваща
лихва за забава за периода 13.02.2012г.- 24.04.2013г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.05.2013г. до окончателното и изплащане, както и сумата от
25,00лв. за направените разноски.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на ответника от 25.10.2013г.
е образувано изп.д.№1017/2013 на ЧСИ С. Д., като в молбата са посочени конкретни
изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение.
По изпълнителното дело е връчена покана за доброволно изпълнение, като не са
извършвани същински изпълнителни действия, нито са събирани суми.
Видно от доказателствата по делото длъжникът по изпълнителното производство
Т.Б.М. е починала на 20.09.2013г.
Видно от удостоверението за наследници на Община Перник ищците Б. Й. К. и Р. Й.
К. са наследници на Т.Б.М., които не се били конституирани като страни по изпълнителното
дело.
2
Видно от по изпълнителното дело по същото не са събирани суми от длъжника.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено
следното от правна страна:
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е.
чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на
изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал.
2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва
стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти
и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти,
несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила
заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени
от съдебна проверка. Съгласно константната съдебна практика на ВКС при всички хипотези
на чл. 41 ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. С
изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за
изпълнение, всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и
не може да бъде заявено с нов иск, извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК.
Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК,
правнорелевантни в настоящото производство са само фактите, които са настъпили след
29.05.2015г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист.
Именно от този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност относно
вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в издадения въз основа на нея
изпълнителен лист.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г.,
ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111 б. "в" от Закона за задълже-
нията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. "в" от ЗЗД и за тях се
3
прилага тригодишна давност.
Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва само с изпълнителна сила.
Единствено в случаите, когато има постановено решение по установителен иск по чл.415,
респ. чл.422 ГПК, се формира сила на пресъдено нещо относно съществуване на вземането и
само в този случай е приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Такова решение в случая няма.
Правните последици на заповедта за изпълнение не се приравняват на съдебно решение,
постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД
съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Влязлата в сила заповед за
изпълнение не се приравнява на влязло в сила съдебно решение, поради което и за новата
погасителна давност се прилагат правилата на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида
на вземането. При снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в заповедното
производство за вземането не се поражда сила на пресъдено нещо, поради което не се
променя давностният срок, с изтичането на който то се погасява. Аргумент за това намира и
в ППВС 2 / 29.09.1977год. по гр.дело № 1 /77 год., което към настоящия момент не е
загубило сила. Според разясненията, дадени в ППВС № 2 /1977год., т.2 на отмяна по реда на
извънинстанционното производство по чл.303 и слeдв. от ГПК подлежат само тези съдебни
актове, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, по които
спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани и срещу които не е предвиден друг ред за
защита /напр. необжалваемите и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения,
прекратителни определения при отказ от иск, съдебните актове, които поради даденото с тях
разрешение на материалноправните въпроси, са приравнени по правни последици на влезли
в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред/. Заповедите за
изпълнение не са сред посочените категория актове. Те са постановени в заповедното
производство, съставляващо част от изпълнителното, не решават материалноправен спор по
същество, а процесуалноправният ред на защита на длъжника е предвиден в чл.414 от ГПК,
чл.423 от ГПК и чл. 424 от ГПК, поради което не се ползват със сила на пресъдено нещо,
нито се приравняват по правни последици на влезлите в сила решения. Следователно макар
и установени с влязла в сила заповед за изпълнение, вземанията на “Топлофикация -
Перник” АД не губят характера си на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. “в” от
ЗЗД и ще се погасяват със специалната тригодишна давност. Новата давност по смисъла на
чл.117, ал.2 от ЗЗД е всякога петгодишна само в отношенията между участващите в
исковото производство лица, за които със сила на пресъдено нещо е установено
съществуването на определено право или вземане. В този смисъл са Решение №
1771/10.07.2018г. по гр. дело № 2108/2018г. по описа на САС, Решение от 11.10.2018г. на
СГС по гр. дело № 10267/2017г., Решение №149/07.05.2019г. по възз.гр.д.№113/2019г. на
ПОС.
Процесното изпълнително дело е перемирано на 25.10.2015г. по силата на
разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Поради това и на същата дата е започнала да тече
4
тригодишната давност за процесните вземания, която е изтекла на 25.10.2018г. Съдът
намира, че процесните вземания са погасени по давност.
Предвид гореизложеното съдът намира, че процесните вземания са погасени поради
изтекла погасителна давност.
Предвид гореизложеното съдът намира, че исковете са основателни и следва да бъдат
уважени.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищците следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски. Всеки от ищците е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
по 300,00лв. Доколкото това е минималния предвиден размер на адвокатското
възнаграждение по Наредба №1, то и съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за прекомерност на платеното от ищците адвокатско възнаграждение
Или всеки от ищците е направил разноски за адвокатско възнаграждение, държавна
такса и такса за прилагане на изпълнителното дело в размер на 337,00лв., които и следва да
му бъдат присъдени.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от Б. Й. К. с ЕГН:********** и
Р. Й. К. с ЕГН:**********, и двамата със съдебен адрес:гр.Б., ******, чрез адв. П., срещу
“Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:
гр.Перник, кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, че ищците не дължат на ответника сумата от
581,02лв., представляваща главница за доставена и ползвана питейна вода, както и
отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 28.11.2011г.- 28.12.2012г., сумата от
49,18лв., представляваща лихва за забава за периода 13.02.2012г.- 24.04.2013г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2013г. до окончателното и изплащане,
както и сумата от 25,00лв. за направените разноски, за които суми е издаден изпълнителен
лист по ч.г.д.№2923/2013г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№1017/2013 на
ЧСИ С. Д., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и
адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, да заплати на всеки от ищците
Б. Й. К. с ЕГН:********** и Р. Й. К. с ЕГН:**********, и двамата със съдебен адрес:гр.Б.,
******, чрез адв. П., на сума от по 337,00лв., представляваща направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение, държавна такса и такса за прилагане на изпълнителното дело.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6