РЕШЕНИЕ
№ 723
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М.П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. П. Л. Административно наказателно дело
№ 20221110210462 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А. Б.ългария“ АД, ЕИК: ........... със седалище
и адрес на управление: гр. П., п. к. ..........., ул. „Промишлена зона“,
представлявано от изпълнителния директор Тим Олаф Курт срещу
Наказателно постановление (НП) № 110/29.06.2022 г., издадено от директора
на Регионалната дирекция по околната среда и водите – гр. София (РИОСВ-
София), с което на основание чл. 166, т. 3 във връзка с чл. 165, ал. 2 от Закона
за опазване на околната среда (ЗООС) на дружеството-жалбоподател е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2
000 /две хиляди / лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал.
4 от ЗООС.
В депозираната жалба са развити подробни доводи за материалната
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. На първо
място е застъпено становище за липса на извършено нарушение –
процедурите по трансгранично движение на отпадъци били хармонизирани с
актове от правото на Европейския съюз, като в случая дружеството не било
допуснало нарушение на установените процедури. Изключено било
1
задължаването на превозвачите на отпадъци да осъществяват действия по
предварителна нотификация за превозите на т. нар. „зелени отпадъци“, като
въвеждането на подобно правило за поведение с подзаконов нормативен акт
обуславяло неговото противоречие с предвиденото в Регламент № 1013/2006.
Предвид приоритета на общностните норми над националните такива,
незаконосъобразно било да се изисква от дружеството да спазва повели извън
изведените с Регламента. Във връзка със съдържанието на конкретното
предписание, последното се основавало на разпоредба, която към твърдения
момент на извършване на нарушението е била изменена, като новата
редакция не изисквала от задълженото лице да представя пред контролните
органи информация за превоза преди натоварването. Същевременно,
санкционираното лице не било задължено да представя каквито и да било
уведомления, тъй като се явявало само „получател“ на транспорта – субект,
до който се превозват отпадъците за оползотворяване или обезвреждане. На
следващо място, жалбоподателят се позовава на допуснати нарушения на
правилата на административнонаказателното производство. Наказателното
постановление било издадено при неясно и непълно описание на
обстоятелствата по извършването на нарушението, което съществено
нарушавало правото на защита на дружеството. Твърди се още нарушение на
процесуалните правила, свързани с приложение на института на
малозначителност на деянието. Наложеното наказание пък било явно
несправедливо и било определено в нарушение на залегналия в правото на ЕС
принцип на съразмерност в областта на санкциите. Въз основа на така
изложените доводи е формулирано искане за отмяна на атакуваното
наказателно постановление, а в условията на алтернативност – за приложение
на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от нарочно упълномощения си процесуален представител – адв.
В., която поддържа искането си за отмяна на обжалваното НП поради липса
на извършено нарушение, липса на доказателства, обосноваващи
констатациите на АНО, както и допуснати съществени процесуални
нарушения. Представя пред съда и писмени бележки, в които доразвива
изведените в пледоарията си възражения.
Въззиваемата страна - директор на Регионалната инспекция по околната
среда и водите – гр. София, не изпраща процесуален представител.
2
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения
и служебно провери законосъобразността и правилността на
обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 84
от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят – „А. Б.“ АД е притежател на комплексно
разрешително № 57-Н3/2016 г. (впоследствие актуализирано с Решение № 57-
Н3-И0-А3/2020 г.) за оползотворяване на неопасни отпадъци, във връзка с
което дружеството организира превозването на отпадъците.
На 15.04.2021 г. в РИОСВ – гр. София е постъпила информация от
дирекция „Национален координационен център“ към МОСВ относно
получените от дружество уведомления по приложение № VII към Регламент
(ЕО) № 1013/2006 за периода от 01.01.2021 г. до 31.03.2021 г., като въз основа
на осъществена документална проверка е установено, че за 18 от общо 310
извършени превози дружеството не е предоставила изискуемата информация
или го е направило със закъснение. Поради това и на основание чл. 22, ал. 4
от Наредба № 1 за реда и образците, по които се предоставя информация за
дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри /по-
надолу наричана Наредбата/, директорът на РИОСВ предписал на „Аурубис
България“ АД при извършване на трансграничен превоз на отпадъци да
изпраща на посочен електронен адрес попълнен формуляр по Регламент
1013/2006 не по-късно от деня на натоварването на отпадъците.
Във връзка с осъществяването на последващ контрол по спазване на
даденото задължително преписание, на 06.12.2021 г. в РИОСВ е постъпила
нова справка с вх. № 23095/06.12.2021 г. от МОСВ, от която било видно, че за
периода от 01.11.2021 г. до 30.11.2021 г. проверяваното дружество е
осъществило 177 превоза, като за един от тях липсва получена в инспекцията
предварителна информация. След проверка на представените писмени
документи се установило, че по отношение на посочения период в
деловодството на инспекцията не е постъпвала липсващата информация за
превоза, извършен от „А. Б.“ АД. За обективиране резултатите от проверката
бил съставен Констативен протокол № ККФОС-МД-46/13.12.2021 г., в
заключителната част от който е отбелязано, че дружеството не е изпълнило
даденото му предписание.
3
На 06.01.2022 г. св. М. Д. на длъжност „старши експерт“ в дирекция
„КПД“, отдел „ККФОС“ при РИОСВ съставил на юридическото лице акт за
установяване на административно нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗООС в
присъствието на двама свидетели, както и на представител на дружеството по
пълномощие. В установения от закона срок били депозирани писмени
възражения срещу констатациите в АУАН, които
административнонаказващият орган квалифицирал като неоснователни. След
отбелязване на погрешно посочената дата на извършване на деянието, на
основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН е допусната поправка на нередовност в
съдържанието на акта.
Въз основа на фактическите и правни констатации в съставения АУАН
е издадено обжалваното наказателно постановление № 110/29.06.2022 г., с
което на основание чл. 166, т. 3 във връзка с чл. 165, ал. 2 от ЗООС на
дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди / лева за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗООС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св. Д., и приетите
и приобщени на основание чл. 283 НПК по делото писмени доказателства.
Доказателствата не съдържат противоречия и несъответствия помежду
си, с оглед на което и съдът ги кредитира в цялост, като не се налага
индивидуалното им разглеждане.
Единственото уточнение, което съдът дължи във връзка с
анализирането на доказателствената съвкупност, е свързано с наведените от
процесуалния представител на жалбоподателя доводи за недоказаност на
нарушението поради нулевата доказателствена стойност на приложената по
преписката месечна справка за изпълнение на изискванията за уведомяване по
чл. 22, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 1 от 04.06.2015 г. Заявеното от защитника на
въззиваемата страна касателно характеристиката на горепосоченото
доказателствено средство е валидно и основателно, тъй като документът
действително по естеството си не представлява официален такъв. Не следва
обаче да се пренабрегва доказателствената му стойност и същият следва да
бъде ценен в съвкупност и при съотнасяне с останалите материални носители
на доказателствена информация. Трябва да се отбележи, че източникът, на
4
който се крепи административнонаказателното обвинение в случая не е
самата справка като писмено доказателствено средство, а констативният
протокол, в който са закрепени резултатите от проведената проверка на
компетентните контролни органи след извършения документален анализ на
горепосочената справка. Констативният протокол е официален документ на
длъжностните лица, съставен в кръга на службата им (след извършена
проверка) по установения ред и форма, поради което служи за пълно
доказателство пред съда до доказване на противното (в който смисъл е и
практиката на ВАС - Решение № 5919 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. №
164/2009 г., Решение № 14621 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9785/2009
г., Решение № 13766 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7615/2009 г.).
От така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата срещу процесното НП е подадена в законоустановения срок, от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима. Разглеждана по
същество, същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63 от ЗАННН, при упражняване на
правомощията си, свързани с разглеждане на дела по обжалвани наказателни
постановления, съдът проверява законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление, като в този смисъл извършва и проверка за
спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан с
основанията, изложени в жалбата.
Воден от горното, след извършена служебна проверка, въз основа на
събрания доказателствен материал, разгледан в неговата пълнота и
всестранност, Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и
задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, чл. 57 и 58
от ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, с
уточнението, което вече беше направено - наказващият орган се възползвал
от правомощието си по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, като е приел, че вместо дата на
извършване на нарушението в акта е посочена датата на неговото
установяване – 13.12.2021 г. Съобразно внесените уточнения, за дата на
5
осъществяване изпълнителното деяние на процесното нарушение е приета
14.11.2021 г. – доколкото деянието се изразява в бездействие и съставът му се
счита осъществен в деня, следващ крайния срок за изпълнение на съответното
задължение.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидените в ЗАНН срокове, изчислими от
момента на откриване на нарушителя, респективно – от неизпълнението на
правнодължимото действие. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в 6-месечния давностен срок. Ето защо съдът
приема, че са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на
чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател от
формална страна.
Съставеният АУАН и обжалваното наказателното постановление са
издадени от компетентни длъжностни лица по смисъла на чл. 167 и чл. 168 от
ЗООС. В тази връзка следва да се вземе предвид и приложената към
материалите на делото Заповед № РД-16/07.02.2022 г. на директора на
РИОСВ – София, тъй като с т. 22 от същата актосъставителят М. Д. – старши
експерт в отдел „ККФОС“ е оправомощен да упражнява превантивен, текущ
и последващ контрол върху компонентите на околната среда и факторите,
които им въздействат, като за целта съставя актове за установяване на
административни нарушения по ЗООС. Материалната компетентност на
директора на РИОСВ – София пък произтича пряко от закона, като чл. 168
ЗООС предопределя наказателните постановления по закона да се съставят по
реда на ЗАНН и да се издават от министъра на околната среда и водите или от
оправомощени от него лица, от директорите на РИОСВ, директорите на
басейновите дирекции или директорите на националните паркове.
Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни възраженията
на жалбоподателя за неяснота и непълнота в обстоятелственото описване на
твърдяното нарушение. Правото на защита на дружеството не е засегнато,
доколкото като субект на отговорност последното е осведомено за всички
изискуеми от закона фактически параметри на конкретното деяние. В
наказателното постановление са пресъздадени заключенията на
компетентните длъжностни лица от РИОСВ, направени в констативния
6
протокол, като достатъчно ясно е описано в какво се изразява неизпълнението
на даденото предписание. Несъстоятелни са доводите за непредставяне на
доказателства за конкретния превоз, по отношение на който не е била
представена информация, тъй като към административнонаказателната
преписка е приложена справка, на страница 8 от която е видно, че на
13.11.2021 г. „Аурубис България“ АД е осъществило натоварване на 11.994
тона отпадък с код 19 12 03, които са били внесени в страната на 18.11.2021 г.
от превозвача “Franci Trans”, като за конкретния превоз не е налице
предоставена от дружеството информация.
Положителната преценка за формална законосъобразност на
обжалваното НП навежда необходимостта от разглеждане на правния спор и
по същество.
На първо място, безспорно е, че на жалбоподателя е дадено
предписание № 69/21.06.2021 г. от РИОСВ с постоянен срок на действие, а
именно: „А. Б.“ АД, ЕИК ............., адрес на управление: област Софийска,
община Пирдоп, гр. Пирдоп, ул. „Промишлена зона“, при извършване на
трансграничен превоз на отпадъци не по-късно от деня на натоварването им
да изпраща на електронен адрес „..................“ попълнен формуляр по
Приложение VII на Регламент (ЕО) № 1013/2006, подписан в поле 12.“
Предписанието е надлежно получено от своя адресат – „Аурубис
България“ АД на дата 24.06.2021 г., видно от известие за доставяне на
Български пощи, с което на дружеството е връчен препис от уведомление от
РИОСВ – гр. София с изх. № 5558/21.06.2021 г., издадено от директора на
инспекцията. Няма данни предписанието да е обжалвано, а и жалбоподателят
не твърди подобно обстоятелство, поради което съдът приема, че същото е
произвело своето правно действие.
От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят от
обективна и субективна страна е извършил нарушението по чл. 166, т. 3 от
ЗООС. Фактическият състав на последното се състои в неизпълнение на
задължително предписание, издадено от директора на РИОСВ, връчено на
своя адресат с определен срок за изпълнение и неоспорено от
заинтересованото лице.
По отношение на подробно аргументираните от страна на
жалбоподателя доводи - за хармонизираните процедури по трансгранично
7
движение на отпадъци по Регламент (ЕС) № 1013/2006, отклонението на
даденото предписание от изискванията на общностната нормативна рамка за
предварителна нотификация при извършване на превози на отпадъци,
задълженията, адресирани до „получателя“ на транспорта и законодателните
изменения в подзаконовата нормативна регламентация, дадена в чл. 22, ал. 4
от Наредба № 1 от 04.06.2015 г., съдът приема така формулираните доводи за
принципно валидни, но ирелевантни за разглеждания в рамките на
настоящото производство правен казус, доколкото преценката за
законосъобразност на даденото предписание излиза извън предметния обхват
на делото.
По отношение на правната характеристика на предписанието, в
практиката на Върховния административен съд последователно е застъпено
виждането, че се касае за акт за указване на фактическите действия, които
проверяваният субект следва да предприеме за отстраняване на допуснати
пропуски при осъществяване на разрешената от компетентните
административни органи дейност. Предвид този характер на предписанието,
то изисква активно поведение от страна на адресата в рамките на посочените
в него срокове за изпълнение. При положение, че създава задължения за
адресата и предписва конкретно поведение, скрепено с осъществяваната от
контролните органи административна принуда, констативният протокол е
индивидуален административен акт, с който на жалбоподателя фактически е
приложена принудителна административна мярка по смисъла на
предвидените в чл. 159, ал. 2 от ЗООС. В горния смисъл са се произнесли
състави от различните отделения на ВАС - Определение № 12416 от
8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9900/2020 г., VI о., Определение № 11484 от
30.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11522/2014 г., V о., Определение № 16148
от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14485/2018 г., VI о., Определение №
3985 от 27.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3257/2022 г., IV о., Определение №
13856 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12030/2016 г., III о. и др.
Релевираните от жалбоподателя възражения са свързани с
основателността на самото предписание, като настоящият съдебен състав не е
компетентен да ги разгледа и да се произнесе по тях. Като индивидуален
административен акт, даденото предписание подлежи на обжалване по реда
на чл. 160, ал. 4 от ЗООС във връзка с чл. 145 и сл. от АПК, именно по
отношение на неговата законосъобразност. Легитимирани да го оспорят са
8
прокурорът с протест, както и гражданите и организациите, чиито права,
свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него, или за
които той поражда задължения – в случая това е дружеството, обвързано от
предписанието. След като даденото на юридическото лице предписание по чл.
14, ал. 4, предл. 3 не е било обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му
съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК по административен или съдебен ред, то
същото е породило действието си и е следвало да бъде изпълнено.
Изпълнителното деяние, с което се характеризира административното
нарушение по чл. 166, т. 3 от ЗООС е неизпълнение на дадено по реда на чл.
155, ал. 2 от ЗООС и влязло в сила предписание. Реализирането му от страна
на юридическото лице е доказано по несъмнен начин, което предопределя
извод за законосъобразност на наказателното постановление.
Касае се за нарушение, извършено от юридическо лице, чиято
отговорност по аргумент от чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е безвиновна и обективна,
поради което деянието не следва да се изследва от субективна страна.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение на
основание чл. 166, т. 3 във връзка с чл. 165, ал. 2 от ЗООС,
административнонаказващият орган законосъобразно е определил по вид и
размер наложеното на дружеството-жалбоподател административно
наказание, а именно „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева, която е и
в минималния предвиден размер, поради което и не съществува възможност
за нейното редуциране.
Въпреки безспорната установеност на разглежданото нарушение, съдът
намира, че са налице предпоставките за определяне на настоящия случай като
„маловажен“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
„маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
В процесния случай е безспорно, че нарушението е формално - такова, при
което законът не изисква вредоносен резултат, с оглед осъществяването на
фактическия състав на нарушението. Въпреки това следва да се отбележи, че
няма данни за настъпили вредни последици.
Липсват също така данни за предходно санкциониране на дружеството
9
за други сходни нарушения, поради което следва да се приеме, че
констатираното е извършено за първи път. По делото не са представени
доказателства разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН вече да е прилагана по
отношение на жалбоподателя и същият да е предупреждаван, че при повторно
извършване на същото по вид административно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Следва да бъде отчетено още и обстоятелството, че с даденото
предписание на дружеството е указано при извършване на трансграничен
превоз на отпадъци да изпраща нужната информация не по-късно от деня на
натоварването им. Видно от наличната по делото месечна справка за
изпълнение на изискванията по Наредба № 1 от 04.06.2014 г., за периода от
01.11.2021 г. до 30.11.2021 г. „Аурубис България“ АД е извършило 177
превоза в качеството си на оползотворяващо съоръжение. Пълно
неизпълнение на предписаното задължение за предварително уведомяване е
констатирано единствено по отношение на един превоз – касае се за 11.994
тона отпадък с код 19 12 03, които са били внесени в страната на 18.11.2021 г.
от превозвача “F. T.. За всички останали 176 превоза обаче своевременно са
постъпвали изискуемите уведомления по електронната поща на РИОСВ (с
единственото изключение на еднократен превоз от 12.11.2021 г., за който
информацията е постъпила със закъснение от 2 дни), което дава основание да
се приеме, че като субект на последващ контрол по чл. 156, т. 2 от ЗООС, „А.
Б.“ АД точно, добросъвестно и своевременно е изпълнявало вменените му
задължения с предписание № 69/21.06.2021 г. на директора на РИОСВ.
Спрямо общата отчетна дейност на дружеството, процесният случай би могъл
да се приеме за инцидентен. Отделно от това, превозваният отпадък с код 19
12 03 представлява цветен метал, който съобразно характеристиките на
своите съставни части не попада в приложното поле на чл. 6 от Наредба № 3
от 01.04.2004 г. за класификация на отпадъците, поради което може да бъде
определен като „неопасен отпадък“.
Степента на засягане на обществените отношения и обстоятелството, че
нарушението е със занижена степен на засягане на обществени отношения по
управление на отпадъците, дават основание да не бъде налагано на
жалбоподателя съответното административно наказание. Обществената
опасност на деянието и дееца в случая са относително ниски, а наложената
имуществена санкция би била неоправдано висока, дори и в своя
10
законоустановен мининум. Поради това настоящият съдебен състав намира,
че на „А. Б.“ АД не следва да бъде налагано посоченото в НП наказание, а за
оказване на предупредително и превъзпитателно въздействие върху
нарушителя и върху останалите правни субекти към спазване на установения
правен ред, съдът следва да се възползва от правомощието си, което
законодателят му е делегирал с изменението в чл. 63, ал. 4 от ЗАНН (изм. -
ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), като обжалваното НП бъде
отменено, а жалбоподателят бъде предупреден, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съобразно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , в производството пред районния съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 143, ал. 1 от АПК предвижда, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. С оглед на това настоящият съд следва да осъди
РИОСВ да заплати на жалбоподателя „А.Б.“ АД възнаграждение за оказаното
му процесуално представителство от адвокат, чийто размер съобразно
представената от адв. В. справка за разходите по делото, имаща характер на
списък с разноски, възлиза на сумата от 932.93 лв.
Като взе предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 4 във
връзка с чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 97-ми
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 110/29.06.2022 г., издадено от
директора на РИОСВ-София, с което на основание чл. 166, т. 3 от ЗООС във
връзка с чл. 165, ал. 2 от ЗООС на „А. Б.“ АД е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди / лева за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗООС.
11
ПРЕДУПРЕЖДАВА „А. Б.“ АД с ЕИК ................., че при извършване
на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт,
за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание
ОСЪЖДА Регионалната инспекция по околната среда и водите –
София да заплати на жалбоподателя „А. Б.“ АД с ЕИК ..................
извършените по делото разноски, свързани с представителство от адвокат,
възлизащ на сумата от 932.93 лева /деветстотин тридесет и два лева и
деветдесет и три стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ
от АПК пред Административния съд – гр.София в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12