Решение по дело №15/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от М. А. Т. от с.С. О.К., Ч. представител оп пълномощие, против протоколно определение от 06.02.2013 г. по гр.д.№ 2616/2012 г. на Кърджалийския районен съд, с което е прекратено производството по делото. Счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и моли съда да го отмени, като върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК, отговор на частната жалба не е постъпил.

Въззивният съд, като съобрази обстоятелствата по делото, прие следното:

Частната жалба е подадена в срок и от лице, имащо право на жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Гражданско дело № 2616/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд е образувано по предявен от М. А. Т. против Н. А. А. иск с правно основание чл.422 от ГПК за съществуване на вземане в размер на 12 400 евро.

С протокол определение от 06.02.2013 г. Кърджалийският районен съд е прекратил производството по делото, като е приел, че същото е недопустимо поради изтекла погасителна давност.

Определението е неправилно.

Погасителната давност е институт на гражданското материално право и въпросът дали едно вземане е погасено по давност е по основателността на иска, а не по неговата допустимост. С оглед на това и при направено изрично възражение за изтекла погасителна давност съдът следва да се произнесе със съдебен акт по съществото на спора, т.е. със съдебно решение. Това е така, тъй като независимо че има направено възражение за погасителна давност съдът е длъжен преди да се произнесе по него, да установи наличието на субективното право, чиято защита се търси, т.е. съдът следва да определи най – напред изискуемостта на вземането и едва след това да прецени дали това вземане е погасено по давност. В този смисъл- т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 04 февруари 2013 г. на ОСНК, определение № 903 от 07.07.2010 г. по ч.гр.д.№ 564/2010 г. на Апелативен съд – Пловдив, решение № 1241 от 27.09.2012 г. по търговско дело № 747/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, решение от 11.11.2010 г. по В.гр.д.№ 923/2010 г. Апелативен съд – Пловдив, решение № 207 от 4.IV.1997 г. по гр. д. № 16/97 г., 5-членен с-в, и др.

Така, изрично с т.3 от цитираното Тълкувателно решение е прието, че въпросът за изтекла погасителна давност по чл. 110 ЗЗД е такъв по съществото на делото и по основателността на иска. Той е неотносим към предпоставките за упражняване на правото на иск. При изтичане на погасителната давност се погасява само правото на иск (на принудително изпълнение), не и самото субективно право, чиято защита се търси, поради което носителят му остава активно легитимиран да предяви иска за вземане, погасено по давност. При направено възражение за изтекла погасителна давност, съдът следва да се произнесе със съдебния си акт по съществото на делото, след установяване на фактите във връзка с възражението, и в тези случаи е незаконосъобразно прекратяването на производството по иска с определение.

Предвид изложеното, следва да се отмени обжалваното определение на районния съд и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото, като се съобрази изложеното по – горе.

Водим от изложеното и на основание чл.278 от ГПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА протоколно определение от 06.02.2013 г. по гр.д.№ 2616/2012 г. на Кърджалийския районен съд, с което е прекратено производството по делото и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото, като се съобразят указанията, дадени в мотивировъчната част на настоящото определение.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1. 2.