О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
Гр. Перник, 15.06.2020 година.
Административен
съд – Перник, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
като разгледа докладвано от съдия Ивайло Иванов административно
дело № 269 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
жалба на И.И.В.
с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Т.Р. ***, с адрес *** против Акт за
установяване на публично държавно вземане № 01-220-6500/884 от 10.01.2020
година на заместник – изпълнителния директор на държавен фонд „Земеделие“ София.
В
жалбата се прави искане за отмяна на оспорения акт като неправилен,
незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Административен
съд – Перник, като се запозна с изложеното в жалбата, както и с
представените по делото доказателства, намира подадената жалба за процесуално
недопустима, като просрочена. Доводите за това са следните:
Предмет на обжалване е Акт за установяване на публично държавно вземане №
01-220-6500/884 от 10.01.2020 година на заместник – изпълнителния директор на
държавен фонд „Земеделие“ София, с който жалбоподателя е получил недължима изплатена сума, в размер на
8 511,09 лева (осем хиляди петстотин и единадесет лева и девет стотинки)
по схема за единно плащане на площ (СЕПП), схема за плащане за селскостопански
практики, благоприятни за климата и околната среда (ЗДП), мярка 13 „Плащания за
райони с природни или други специфични ограничения“, подмярка 13.1 „
Компенсационни плащания в планински райони“ и мярка 12 „Плащания по натура
2000 и Рамковата директива за водите от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 година. В
оспорения акт изрично е посочено пред кого и в какъв срок същият подлежи на
обжалване. Актът
за установяване на публично държавно вземане с № 01-220-6500/884 от 10.01.2020
година на заместник – изпълнителния директор на държавен фонд „Земеделие“ София е връчен на настоящия жалбоподател на
05.02.2020 година, видно от разписка за връчване, подписана собственоръчно от И.И.В.
(лист 18 от делото).
Съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК административните актове могат да се оспорят в
14-дневен срок от съобщаването им. В настоящия случай 14-дневният срок за
оспорване е изтекъл на 19.02.2020 година, сряда, присъствен ден. Ето защо подадената жалбата на 20.02.2020 година жалба се явява
процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 5 от АПК и за настоящия
съдебен състав не възниква задължение да се произнесе по съществото на жалбата,
относно нейната основателност.
Относно
разноските:
Ответникът по
делото е поискал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Относно размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да се има
предвид, че по производствата пред съд по административни дела се заплащат
разноски от двете страни и се дължи присъждане на такива и на двете страни по
общите правила за определяне на разноските по чл. 78
от ГПК. Препращането на чл. 144 АПК по въпросите за определяне на разноските по производството по
административни дела по реда на ГПК е категорично и цялостно, с оглед
идентичността в осъществяваното процесуално представителство. След като
специалният административен закон не урежда детайлно и пълно материята за
разноските, по тези въпроси следва да се прилагат субсидиарно нормите на ГПК в
Глава осма, Раздел втори – държавни такси и разноски. Следователно както в
исковия граждански процес, така и в административния процес се дължат разноски
за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78
от ГПК и на жалбоподателя, и на ответника по жалбата. Последният, като
страна в съдебното производство по административни дела, има право на разноски
на общо основание при цялостно или частично отхвърляне на жалбата или при
прекратяване на делото по силата на чл.
78, ал. 3 и ал.
4 от ГПК.
Правната норма
предписва, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ /ЗПП/. Разпоредбата на чл. 37
от ЗПП препраща към Наредба за заплащането на правната помощ /НЗПП/, където в
нормата на чл.
24 е посочено, че по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 100 до 200 лева. В случая с оглед минимално извършените
процесуални действия от процесуалния представител на ответника по жалбата – окомплектоване
на жалбата с изразено становище по нея, дължимото юрисконсултско възнаграждение
следва да бъде също определено в минимален размер на 100 лева, съгласно посочената
правна норма от НЗПП. В посочения смисъл е Определение № 8710 от 05.07.2017
година, постановено по адм. дело № 6178/2017 година по описа на
Върховния административен съд, VII отделение.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 159, т. 5 от АПК, настоящия съдебен състав
на Административен съд – Перник
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.И.В. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат
Т.Р. ***, с адрес *** против Акт за установяване на публично държавно вземане №
01-220-6500/884 от 10.01.2020 година на заместник – изпълнителния директор на
държавен фонд „Земеделие“ София, като
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 269 по описа
за 2020 година на Административен съд – Перник.
ОСЪЖДА И.И.В.
с ЕГН ********** от *** да заплати на Държавен фонд
„Земеделие“ София направените съдебни разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния
административен съд на Република България, подадена чрез Административен съд –
Перник в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от съдебния акт да се връчи на страните на основание чл. 138 от АПК.
Съдия:/п/