Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
31.10.2019 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...…………...…,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 1388 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на В.А.К., чрез адв. Г.М., депозирана против
наказателно постановление № 50/17.06.2019г., издадено от Директор на Регионална
здравна инспекция - Русе, с което на жалбоподателката, на основание чл. 210,
ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 100 лева, за нарушение по чл. 31, ал. 2 от Закона за здравето, във
връзка с чл. 21, ал. 2 от Наредба № 15 на МЗ от 21.08.1987г. за хигиенните
изисквания към бръснарските, фризьорските и козметичните салони ДВ бр. 77/87г.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно и се моли да бъде постановено решение, с което същото да бъде
отменено.
В
съдебно заседание жалбоподателката, чрез пълномощника си поддържа депозираната
жалба. В хода и по реда на съдебните прения излага доводи, че не е налице
свидетел, който да е присъствал при установяване на нарушението, а е налице
само свидетел при съставянето на АУАН. На следващо място се излагат
съображения, че в АУАН и НП става въпрос за различни нарушения, тъй като в акта
и в НП е посочена различна квалификация на нарушението. На следващо място се
релевират доводи, че в наредбата става въпрос за салфетка или кърпа, а в конкретния
случай, актосъставителя е посочил, че липсва пелерина, а в самата наредба няма
изискване за поставяне на хартиена лента. По отношение на изявленията на
актосъставителя, че и друг път е констатирал същото нарушение се застъпва
тезата, че този факт не може да бъде приет за установен, тъй като това
нарушение не е определено времево, нито като квалификация, поради и което
следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като санкцията се
явява прекалено висока, съобразно цената на предоставената услуга.
Административнонаказващият
орган, чрез упълномощения от него представител моли да бъде потвърдено
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно и издадено при
спазване, както на процесуалния, така и на материалния закон. Излагат се съображения
за доказаност на нарушението, както и за подробно описание на същото. Релевират
се доводи, че е налице промяна в обществените отношения и чисто
терминологичното използване на една дума в АУАН и НП като лента, и използваната
в наредбата дума „салфетка“ са абсолютно равнозначни. Излагат се доводи, във
връзка с тежестта на нарушението, като по отношение на размера на санкцията се
пледира, че същата е ориентирана към минимума.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана
административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за
обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество
досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени
събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 0062/2019г.
против жалбоподателката, за това, че при проверка на 31.05.2019г. във
фризьоро-козметичен салон, стопанисван от „Пламена Методиева – Пепче“ ЕООД, в
град Русе, ул. „Фердинанд“ № 4 е било установено, че към момента на проверката
обслужващият клиент е бил без лента около врата, които фактически констатации
са субсумирани от актосъставителя като нарушение с правна квалификация по чл.
21, ал. 1 от Наредба № 15 за хигиенните изисквания към
бръснарските, фризьорските и козметичните салони ДВ бр. 77/87г.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, при същото фактическо описание на нарушението, въз основа на
които факти, административнонаказващият орган е приел, че е осъществявен състав
на нарушение с правна квалификация по чл. 31, ал. 2 от Закона за здравето, във
връзка с чл. 21, ал. 2 от Наредба № 15 на МЗ от 21.08.1987г. за хигиенните
изисквания към бръснарските, фризьорските и козметичните салони ДВ бр. 77/87г.,
за което на основание чл. 210, ал. 1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.
Въз
основа на така установените фактически обстоятелства, съдът намира, че следва
да бъдат изведени следните правни изводи:
АУАН и
наказателното постановление, са издадени при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН.
Видно
от съдържанието на АУАН, със същият е прието, че жалбоподателката е обслужвала
клиент във фризьорския салон, без лента около врата. Тези факти са субсумирани
като нарушение на чл. 21, ал. 1 от Наредба № 15 за хигиенните изисквания към
бръснарските, фризьорските и козметичните салони ДВ бр. 77/87г., съгласно която
разпоредба при обслужване на посетителите
се поставя чаршаф (пелерина). Втората алинея на чл. 21 от същата наредба,
изисква при стригане, бръснене, миене и сушене на коса, около шията да бъде
поставена салфетка, каквито именно и фактически твърдения са посочени в АУАН.
Тази нередовност на АУАН представлява съществено процесуално нарушение, тъй
като е налице съществено противоречие между приетите за осъществили се факти и
подвеждането на същите под правната норма, осъществяваща състав на
административно нарушение. Това от своя страна е нарушило правото на защита на
санкционираното лице, тъй като същото не е в състояние да разбере, за какво
конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, съобразно приетите за
осъществили се от актосъставителя факти и състава на нарушението, което е
прието че е осъществено и под което са субсумирани, така приетите за
осъществили се факти.
При
издаване на оспореното НП също е допуснато съществено процесуално нарушение,
като с НП административнонаказващият орган е направил опит да санира
допуснатото с АУАН процесуално нарушение, чрез подвеждане на установените факти
под приетата за нарушена правна норма и квалифициране на същите като нарушение
на чл. 31, ал. 2 ЗЗ, вр. чл. 21, ал. 2 от Наредба № 15 на МЗ от
21.08.1987г. за хигиенните изисквания към бръснарските, фризьорските и
козметичните салони ДВ бр. 77/87г. Това от своя страна е довело
до санкционирането на жалбоподателката за нарушение, което не й е било
предявено с АУАН. Именно АУАН е този, който установява нарушението и е извън
правомощията на административнонаказващия орган за първи път в наказателното
постановление, да въвежда с наказателното постановление друго нарушение,
различно от това прието за установено в АУАН.
При
описанието на нарушението, следва да има идентитет между фактите и правната
квалификация, съдържащи се акта за установяване на административно нарушение,
който поставя началото на административнонаказателното производство и с който
се привлича към административнонаказателна отговорност нарушителят и
наказателното постановление, с което същият се санкционира именно за
установеното с акта нарушение.
В този
смисъл е и Решение от 07.03.2017г. на Административен съд – Русе, постановено
по КАНД № 6 по описа на съда за 2017г.
Неспазването
на императивните изисквания на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН
се явява съществен порок на наказателното постановление, налагащ неговата
отмяна, тъй като води до нарушение на правото на защита на санкционираното лице
да бъде запознато с всички приети от страна на административнонаказващия орган,
за осъществили се факти, които субсумирани под хипотезиса на правната норма, да
сочат на осъществен състава на административното нарушение, за което е
ангажирана и отговорността на нарушителя. Необходимо е да е налице правно
единство между цифровата квалификация на нарушението, посочена в АУАН и тази,
отразена в НП. Недопустимо е противоречие между фактите, и правна квалификация
на деянието, тъй като по този начин се нарушава правото на привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице да разбере в какво точно нарушение
се обвинява. Наред с това, недопустимо е за първи път с НП на нарушителя да се
дава правната квалификация на деянието и с НП не може да се санира грешка при
издирване на нарушената материалноправна норма, допусната в АУАН.
Посочените
нарушения само по себе си представлява основание за отмяна на НП, тъй като
разпоредбите на ЗАНН са императивни и тяхното неспазване опорочава цялото
административно-наказателно производство.
В този
смисъл е Решение от 9.10.2017 г. на АдмС – Русе, постановено по к. а. н. д. №
191/2017 г.
По
изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно
като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и следва да
бъде отменено на процесуално основание, без да бъде разглеждан спорът по
същество.
С оглед
пълнота на изложението следва да бъде посочено, че съдът намира, че при съставянето на АУАН е
допуснато и нарушение по чл. 40, ал. 3 ЗАНН. Видно от съставения АУАН, същият е
съставен в присъствието на свидетеля С.Й.Д., без обаче в АУАН да е отбелязано,
както изрично изисква разпоредбата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, че същият е съставен
при липса на свидетели присъствали при извършване или установяване на
нарушението. Не могат да бъдат споделени доводите на процесуалния представител
на жалбоподателката, че АУАН не може да бъде съставен без свидетели,
присъствали при установяване на нарушението, но това както изисква разпоредбата
на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, следва изрично да бъде отразено в АУАН. Използването в
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН множествено число, априори не означава, че
акт, съставен в присъствието само на един свидетел, който е присъствал при
установяване на нарушението ще е опорочен и не може да послужи за годно
основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя. За валидността на акта за установяване на нарушението е достатъчно
да е посочен и подписан дори и от един свидетел, който извод се налага от
нормата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН.
По
изложените мотиви, съдът намира за неоснователни релевираните от страна на процесуалния
представител на административнонаказващия орган доводи, че при съставянето на
АУАН и издаването на НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения,
представляващи основание за отмяна на оспореното наказателно постановление.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 50/17.06.2019г., издадено от Директор на Регионална здравна
инспекция - Русе, с което на В.А.К., ЕГН: **********, с адрес ***, на
основание чл. 210, ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 (сто) лева, за нарушение по чл.
31, ал. 2 от Закона за здравето, във връзка с чл. 21, ал. 2 от Наредба № 15 на
МЗ от 21.08.1987г. за хигиенните изисквания към бръснарските, фризьорските и
козметичните салони ДВ бр. 77/87г.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: