Решение по дело №291/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е административно и намира правното си основание в чл.172 ал.5 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Я. А. П. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1670-000197/21.05.2024 г., издадена от Началник РУ - Сливен към ОД на МВР – Сливен, с която на основание чл. 171, т. 2А, буква „А” от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка по отношение на Я. А. П. - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 (шест) месеца, считано от 15:44 ч. на 21.05.2024 г., относно МПС с рег. № [рег. номер].

В жалбата се твърди, че процесният автомобил, собственост на Я. П., бил даден под наем на друга фирма и се управлявал от баща й А. Я., който работил в тази фирма. Тъй като А. Я. отишъл до аптеката да си вземе лекарства, а автомобилът бил натоварен и за да не пречи бил преместен от Г. Я. на известно разстояние и спрял. Това било установено от полицаите и те извършили проверка, като установили, че водачът не притежава категория „С“. Г. Я. придобил тази категория на 08.04.2024 г. Бил подал документи за СУМПС и следователно към този момент бил правоспособен за категорията автомобил, която управлявал. Моли съда да постанови решение, с което отмени ЗППАМ.

В с.з. оспорващата чрез пълномощника си адв.Х. Х. поддържа подадената жалба. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Началник РУ Сливен при ОД на МВР - Сливен, не се явява в съдебно заседание. В писмено становище оспорва подадената жалба. Моли съда да я остави без уважение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 21.05.2024 г около 15.44ч. в град Сливен в местност Батмиш в посока пречиствателна станция, товарен автомобил Камаз 5511. с рег.№ [рег. номер], собственост на Я. А. П. е управляван от Г. А. Я., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]. При извършената полицейска проверка е установено, че водача управлява моторното превозно средство, без да притежава СУМПС валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. Извършилият проверка Х. Н. С. – с. п. в РУ Сливен при ОДМВР Сливен, съставил на Г. А. Я. АУАН сер.GA, № 1219029/21.05.2024 г. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 и чл.150а ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН на оспорващата е издадена процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1670-000197/21.05.2024 г., от Началник РУ - Сливен към ОД на МВР – Сливен, с която на основание чл. 171, т. 2А, буква „А” от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка по отношение на Я. А. П. - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 (шест) месеца, считано от 15:44 ч. на 21.05.2024 г., относно МПС с рег. № [рег. номер]. ЗППАМ е получена от жалбоподателката на 28.05.2024 г..

По делото е разпитан като свидетел А. Г. Я. – баща на жалбоподателката, от чиито показания става ясно, че камиона „Камаз“ бил собственост на дъщеря му и бил отдаден под наем на фирмата „Багер строй“, като на свидетеля било предоставено управлението на това МПС. На 21.05.2024 г. усетих нещо с кръвното му и понеже бил х., слязъл да си вземе хапчета от аптеката. Синът му Г. Я. бил с него и заедно с още едно момче ги оставил в камиона. Камионът бил на пътя и след като го натоварили, багеристите казали на сина му да го премести. Същият придвижил камиона на разстояние от около 200 м. където полицаите го спрели. Той получил през месец април „С“ категория, но не си бил взел книжката от КАТ. Когато го спрели той бил само с „В1“ и положен изпит за „С“ категория. През това време Я. била в К. и не знаела, че брат й е карал камиона. Оставяли ключовете на камиона, който се палел с бутон, като имало и други защити - ключ маса и т.н. и ако някой искал да го подкара, трябва да ги знае. Синът му знаел, защото го е виждал.

По делото е представена и справка за нарушител/водач на Г. А. Я., от която е видно, че същия е притежавал свидетелство за управление на МПС от категория В и М издадено от МВР – Сливен на 11.07.2023 г. и валидно до 11.07.2033 г. С протокол 0 355 от 05.04.2024 г. същия е придобил категория С. На 22.05.2024 г. е подал документи: удостоверение за практически изпит и карта за медицински преглед, а на 23.05.2024 г. му е издадено СУМПС за категории В М С ТКТ валидно до 23.05.2029 г..

Горната фактическа обстановка е установена от събраните по делото писмени доказателства и разпитания свидетел.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със своя Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. Директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е оправомощил различни служители при ОДМВР – Сливен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, като в т. 2.1 от заповедта е посочен Началник на РУ при ОДМВР - Сливен. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

С оглед съдържанието на акта съдът приема, че е спазена установената от закона форма, посочена в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. В заповедта са посочени фактическите и правните основания за издаването й, като към преписката е приложен съставения АУАН на Г. А. Я.. Описаните в оспорения акт фактически обстоятелства относно извършено нарушение по ЗДвП – управление на МПС от водач, който не притежава СУМПС за съответната категория МПС, съответстват на фактическите основания, които се съдържат в оспорената заповед. Релевантните факти са изяснени в пълен обем. В производството по издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила – такива, които ако не бяха извършени щяха да доведат административния орган до различни фактически и правни изводи. Само подобни нарушения се оценяват като съществени и респ. само подобни нарушения биха могли да обосноват извод за незаконосъобразност на административния акт.

Заповедта е издадена на основание по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Съгласно този текст от закона, принудителната административна мярка „Прекратяване регистрацията на пътно превозно средство" се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство, както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик. В този смисъл няма изискване нарушението да е извършено от собственика или същият да е знаел, че лицето, управляващо ППС, е неправоспособно. Посочената от административния орган правна норма на чл. 171, т. 2 а, б. "а" от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на собственика на МПС, което е управлявано от лице, което не притежава СУМПС за категорията ППС, което управлява. В случая безспорно е доказано посоченото обстоятелство.

Във връзка с възраженията на оспорващия, следва да се посочи следното: Основният спор по делото се изразява в обстоятелството, дали след като водачът на ППС, е положил изпит и е придобил правоспособност да управлява МПС от категорията на процесното, то не следва да се налага процесната ПАМ. В разпоредбата на чл.150а ал.1 от ЗДвП е посочено, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. В случай, че не притежава такова СУМПС, съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ предложени второ от ЗДвП, на собственика на МПС се налага ПАМ по този тест от закона. В случая независимо, че водача е придобил правоспособност за съответната категория ППС, след като не притежава СУМПС за нея и управлява ППС от тази категория, нарушава изискването на чл.150а ал.1 от ЗДвП, поради което на собственика на ППС се налага ПАМ чл. 171, т. 2а, б. „а“ предложени второ от ЗДвП. Това е така, тъй като изискването на закона е водача да притежава СУМПС, а не само да е придобил правоспособност. ПАМ е наложена за липса на СУМПС за съответната категория ППС, а не за липса на правоспособност. По делото е установено, че такова СУМПС за категория С е издадено на Г. А. Я. едва на 23.05.2024 г. т.е към момента на извършването на нарушението - 21.05.2024 г. същият не е притежавал СУМПС за категорията на управлявания от него автомобил.

Собственикът на МПС – Я. А. П. не е положила дължимата грижа, като е предоставила МПС на неправоспособен водач за съответната категория МПС и по този начин е допуснал ползването му от лице, което е сред изброените в хипотезата на чл. 171, т.2а б. "а" от ЗДвП. Приложимата правна уредба не обвързва принудителната мярка с установяване на вина или знание на собственика, поради което без правно значение са обстоятелствата дали жалбоподателката лично е предоставил управлението на собственото си МПС, дали това е направено от друго лице и дали той е знаел за това. С оглед горното, съдът приема, че оспорващата с поведението си е допуснал извършване на нарушението. Законът допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. В този смисъл са Решение № 1235 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10192/2018 г., VIII о.; Решение № 14879 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6949/2018 г., II о. и Решение № 2235 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10387/2018 г., VIII о..

Принудителните административни мерки по чл. 171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал.1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал.1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателката. По делото не се установи, фактическа обстановка различна от посочената в АУАН серия GA, № 1219029/21.05.2024 г.

При издаването на заповедта за ПАМ органът не е нарушил принципа на съразмерност, визиран в чл. 6, ал. 1 АПК. Мярката е наложена в съответствие с приложимия материален закон – чл. 171, т. 2а от ЗДвП, до минималния предвиден размер по закон – 6 месеца, който съдът приема за обоснован за постигане на целта, за която е издадена заповедта за ПАМ. След като този срок е определен към минимума, то не следва да бъде мотивиран.

По изложените съображения, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Постановения административен акт, предмет на настоящото съдебно оспорване е правилен, законосъобразен и обоснован. Притежава всички изискуеми реквизити, мотиви. Издаден е от компетентен административен орган в кръга на правомощията му. Същият не страда от посочените в жалбата пороци, обуславящи неговата отмяна.

С оглед изхода на делото в полза на ответника разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са поискани.

Във връзка с гореизложеното на основание чл.172, ал.2, предл. посл. от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я. А. П. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1670-000197/21.05.2024 г., издадена от Началник РУ - Сливен към ОД на МВР – Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Решението да се съобщи на страните.