Мотиви по
Присъда №107/16.09.2011 г. по НОХД №370/2011 г. на ЯОС.
Ямболската окръжна прокуратура е внесла
обвинителен акт против подсъдимия Р.Д.К. ЕГН: ********** за това, че на 26. 05.
2011 год. около 15.30 часа, в дом находящ се в с. Саранско,
обл. Ямболска, ул. „Г. Димитров” № 15, е отнел чужди
движими вещи – сумата от 1300 лв. в банкноти, от владението на собственика им Ж.Д.П.
***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и
деянието е осъществено при условията на опасен рецидив – престъпление по чл.
199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, буква „а” от НК.
В съдебно заседание участващия прокурор поддържа обвинението така
както е предявено с обвинителния акт. Намира, че от фактическа страна
обвинението е доказано, подсъдимият е употребил сила като е отнел от ръцете на
собственичката П. сумата от 1300 лв. в различни банкноти. Намира, че това
отнемане е преодолял съпротивата й като по този начин е осъществил деянието.
Счита, че са налице и условията на чл. 29 ал. 1 буква „а” от НК- опасен
рецидив, тъй като подсъдимият след като е осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малко от една година, като настоящото деяние е
извършено в условията по чл. 30 ал. 1 от НК. Счита наложеното наказание следва
да бъде около средата на предвиденото в закона.
Пострадалата Ж.П. в качеството й на пострадал не
желае да реализира правата си като се конституира в качеството си на частен
обвинител в процеса.
Подсъдимият участва лично и чрез редовно
упълномощен защитник – адвокат. Чрез него и лично намира, че предявеното му
обвинение е неправилно квалифицирано, не се касае за деяние съставомерно
по чл. 198 ал. 1 от НК – грабеж, а за деяние което следва да се квалифицира
като измама. Счита че доказателствата по делото не са достатъчни да се направи
извод, че се касае за противозаконно отнемане на сумата от 1300 лв. чрез
употреба на сила, а чрез извършени преди това измамливи действия, като
паричната сума от банкноти му е предадена лично и доброволно от пострадалата. Иска деянието да
бъде преквалифицирано и не са налице признаците на състава по чл. 198, ал. 1,
респективно чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК. Наред с това счита, че наложеното
наказание следва да му бъде наложено при превес на изключителни и многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. В тази връзка се посочва неговото семейно
положение – необходимостта да се грижи за двете си малолетни деца, както и
обстоятелството че сумата е възстановена.
От събраните по делото доказателства съдът
намира за установена следната фактическа обстановка: На 26.05.2011 г.
подсъдимият К. заедно с други две неустановени и не посочени от него лица, бил
в с. Саранско обл.
Ямболска. Около 15.30 часа отишъл пред дома на пострадалата свидетелка Ж.П.,***.
Той я извикал и последната отишла до входната врата за да разбере каква е целта
на посещението. Подсъдимият й отговорил че е представител на Социалните служби
и иска да провери дали тя и съпруга й са получили социална помощ. Така той влязъл
в двора й и с нея отишъл в помещение – стая, находяща се на първия етаж. Там на
входа стоял и нейният съпруг, който бил инвалид и трудно се придвижвал.
Подсъдимият започнал да разговаря с двамата за това дали получават социални
помощи. Св. П. му отговорила че не получава такива и тогава подсъдимият й казал
че тя и съпругът и ще получат по 200 лв. помощи. В този момент един от
съпровождащите го в селото позвънил по телефона му и подсъдимият провел разговор
с него след което предоставил телефона си на св. П. и й казал, че началникът му
желае да разговаря с нея. Неизвестното лице се представило като служител от
Червен кръст и я попитал дали тя получава помощи и поискал от нея да предаде на
подсъдимия две банкноти от последната й пенсия за да запише номерата на същите.
Св. П. се съгласила и от същата стая , в която вече бил влязъл подсъдимия под
възглавницата на леглото извадила спестяваните от нея пари, които държала в
найлонова торбичка – плик. От тези събрани пари тя решила да извади две
банкноти по 10 лв. за да ги предаде на подсъдимия, който да запише номерата им.
В този плик тя държала обща сума от 1300 лв. в банкноти с номинали
от 100, 50, 20 и 10 лв. В момента в който тя правила опит да отдели двете
банкноти от по 10 лв. подсъдимият се доближил, грабнал от ръцете й цялата сума
и се отправил към изхода. Казал че иска да ги чете при което съпругът й му
отвърнал „Какво ще ги четеш, дай парите”, но той излязъл. Св. П. му извикала
„Чакай, върни ми парите”, но той избягал навън от двора. Последната, виждайки
че не е в състояние да се справи и да настигне подсъдимия, веднага позвънила по
телефона на синът си – св. Ж.Г., който работел наблизо в бензиностанция
намираща се в селото и живеел в същия дом. Той от своя страна веднага с
автомобила си се отправил към кметството на селото, като по пътя забелязал
подсъдимият който идва от посока на домът им. Уведомил за случилото се
кметският наместник – св. Р.Д. и му посочил забелязания преди това подсъдим. Д.
от своя страна поскал подсъдимия да спре като в резултат на това същият бръкнал
в десния джоб на панталоните си и хвърлил на земята сума от 700 лв. в банкноти
и избягал по посока на бензиностанцията, намираща се в посока разклона в селото
за гр. Бургас и с. Каменец. Наредил на св. Ж. да
събере хвърлените на земята пари, а той побягнал след него. Настигнал
подсъдимият в близост до бензиностанцията, който спрял за малко, но отново
побягнал. Свидетелят го настигнал, в района на бензиностанцията се появили и
други хора, като тогава подсъдимият се принудил да спре. На място пристигнал и
св. Ж., който позвънил на майка си, че подсъдимият е настигнат и я успокоил. От
нея разбрал, че отнетата сума е 1300 лв., а изхвърлените са само 700 лв. Тогава
св. Д. заявил на подс. К., че липсват още банкноти и
тогава той на два пъти извадил и предал останалата сума от 600 лв. в банкноти
от по 100 лв. Уведомени били органите на полицията и задържаният от свидетелите
подсъдим бил предаден.
Тази фактическа обстановка се потвърждава по
безспорен начин от показанията на свидетелите П., Д. и Ж. и представените други
писмени доказателства. Анализът и последващите изводи категорично потвърждават
изложените обстоятелства. Липсват каквито и да е противоречия относно механизма
на деянието, размера на отнетата сума и последователността на действията.
Доказателствените средства са събрани по съответните процесуални способи.
Гласните доказателствени средства са установени и в цялостната им преценка в
съвкупност и поотделно не налагат противоречиви изводи. Те изключват друга
хипотеза освен изложената, която следва да бъде приета напълно. Може да бъде направен категоричен извод за съвместимост и
пълнота на доказателствените средства събрани в процеса. Същите следва да бъдат
възприети, както способ за доказване по реда на чл. 136 от НПК. Обясненията на
подсъдимият са лишени от последователност и логика, в пълно противоречие с
останалите доказателства. Могат да бъдат направени изводи, че първоначалната му
цел е била чрез измамливи действия да причини вреда и получи неследваща се облага. Тава е била схемата и с участието на
други лица. Но независимо от това той е реализирал действия които са такива,
отразени в изложената по-горе фактическа обстановка.
По НОХД №213/2006 г. на ЕРС на подс. К. наред с наложеното му наказание по чл. 211, с
определение на основание чл. 25 от НК му е наложено едно общо наказание в
размер на шест години лишаване от свобода, определено по правилата на
съвкупността поради което следва да се приеме, че настоящото деянието е
извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал. 1 буква „а”
от НК.
От събраните и изяснени фактически обстоятелства
по делото се налагат следните правни изводи: Обективен признак на
престъплението грабеж е упражняването от дееца върху друго лице на такова
физическо въздействие, което да е насочено към преодоляване на реалната му
съпротива или към предотвратяване на възможността за такава. Опосредяването на това въздействие на други вещи, върху предмета
на престъплението не оказва влияние върху квалификацията на деянието.
Необходимо е да се преодолее действителната съпротива. В настоящия случай тази
действителна съпротива следва да се разглежда с оглед възможността на жертвата
да окаже реална такава. Не е необходимо характера и силата на това въздействие
да бъде извън възможността да се отнеме исканата вещ. Пострадалата П. е на 82
години и този факт е определящ и не е необходимо спрямо нея да бъде наложено
друго физическо въздействие освен употребяването на такава сила необходима за
отнемането, издърпването на паричната сума от ръцете й. Това реално е
осъществено и в случаят е било достатъчно да се прекъсне владението и
възможността тя да съхрани отнетото. Употребата на сила е субективно свързана с
това деяние и има за цел отнемането, такова каквото е реализирано. При грабежа
насилието може да представлява както физическо въздействие върху владелеца на
вещта така и употреба на сила насочена към прекратяване на физическото държане на
вещта от нейния владелец. Следователно употребата на сила следва да се
разглежда в конкретния случай като достатъчна като интензитет и въздействие за
физическото преустановяване на владението. За да е налице квалификацията по
смисъла на чл. 198 ал. 1 от НК, тази употребена сила за отнемане на парите от
ръцете на пострадалата П. е достатъчно за да бъде осъществено деянието от
обективна страна. Налице е и субективното намерение за противозаконното
присвояване на тази парична сума. Това намерение се извежда както чрез
употребената сила за отнемане така и от последващите действия на подсъдимия,
побягнал с целта да съхрани отнетото.
Подсъдимият К.,
като наказателноотговорно лице е субект на
престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК. От обективна страна са осъществени
признаците на този състав – отнемане на чужда движима вещ от владението на
другиго, намерение за противозаконно своене, чрез
употреба на сила. Наличието на опасния рецидив определя квалификацията на
деянието по чл. 199 ал. 1 т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1
от НК, при условията на чл. 29 ал. 1 буква „а” от НК.
От
субективна страна извършеното деяние е извършено при пряк умисъл. Налице
е директност на умисъла, направен въз основа на
доказателствата и може да бъде изведен по отношение на интелектуалния момент,
предвид фактическите действия на подсъдимия и от общата психическа годност на
субекта на престъплението, от действията чрез които се извежда отношението му
към самото деяние. Т.е. е съзнавал всички елементи на самото изпълнително
деяние, предвиждал е последиците от деянието, искал и целял настъпването на
искания от него противоправен резултат. Умисълът е
конкретен, с безспорно установено съдържание на интелектуалния и волеви момент,
въз основа на обективизираните му действия, с които
са осъществени признаците на състава. Той се извежда от целенасочеността на действието за постигане на съответният
краен резултат – отнемането на парите, собственост на П.. Налице е основния
елемент, в случаят - употребата на сила, която като характер и въздействие е
достатъчна в създадената конкретна фактическа обстановка да постигне своята
цел. Касае се за директност на умисъла, като той не
само е съзнавал всички елементи на изпълнителното деяние, но това е било целта
за постигане на съответния противоправен резултат. Дори
да се приеме, както бе посочено по-горе, че първоначалната му цел не е била
такава, то впоследствие е взел решение да отнеме парите по този начин, който
обосновава и тези изводи.
Изложената защитна теза не следва да бъде
възприета именно поради така изложените обективни признаци на деянието.
Измамливата цел, каквато е насоката на тази теза, изисква чрез съответните
способи на възбуждане или на поддържане на заблуждение доброволно предаване на
вещта предмет на престъплението. Този елемент не е налице предвид
категоричността на събраните доказателства и установена фактическа обстановка. Липсва
такова предаване, в резултат на такива измамливи действия. Те са били само
средство в началния момент подсъдимият да установи наличие на парична сума у пострадалата.
Отнемането е извършено чрез употреба на
сила, която в своето проявление е била достатъчна за отнемане на паричната сума
от владението на П..
Относно определяне размера на наложеното
наказание съдът намира следното:
Деянието със завишена степен на обществена
опасност не само поради характера на обществените отношения и необходимостта от
опазване на личната собственост, но и поради конкретната насоченост, деянието е
извършено спрямо пострадала, която е на значителна възраст, лишена от възможност
за активна защита, което обстоятелство е използвано целенасочено. Такива са и
характеристичните данни за подсъдимият.
Независимо от това съдът намира, че наказанието
следва да се наложи под средата на определеното в закона наказание и в тази
насока отчита като смекчаващи вината обстоятелства неговото семейното положение
и задължението да се грижи за двете си малолетни деца, както и обстоятелството
на възстановяване на отнетите пари. В тази връзка съдът оценя крайния резултат,
независимо от причините и мотивите за това, но това има отношение към
по-малката и ниска степен са настъпилите вредни последици, които при
извършената обща оценка на обществената опасност като цяло, следва да бъдат
отчетени. Степента на обществена опасност е реален резултат и е в съотношение и
зависимост. Размерът на наложеното наказание в размер на шест години лишаване
от свобода съдът намира за справедливо и достатъчно по размер за въздействие и
съответен на извършеното престъпление. По този начин може да бъде постигната
целта на наказанието с оглед принципите на чл. 35 ал. 3 и чл. 36 от НК за
постигане целите на общата и специална такава.
Режимът на изтърпяване на наложеното
наказание следва да бъде при условията
на чл. 60 ал. 1 и чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС – да се изтърпи в затвор при
първоначален строг режим.
На основание чл. 59 ал. 1 от НК времето на
задържане, считано от 26.05.2011 г. следва да бъде приспаднато при изтърпяване
на наложеното наказание. Този срок съдът намира, като начален от тази дата, с
оглед доказателствата по делото, че от самото му задържане не е освобождаван
независимо, че постановлението на ЯОП по реда на чл. 199 ал. 1 от НК, вр. с чл. 64 ал. 2 от НПК е от 27.05.2011 г., т.е. следва
да бъде включено и времето на полицейско задържане.
Причина за извършеното престъпление е
незачитането на обществения правопорядък и желанието
за набавяне на имотна облага по неправомерен начин.
Окр. съдия :
_______________