Решение по дело №1302/2017 на Районен съд - Карнобат

Р Е Ш Е Н И Е

 

№: 136 / 14.6.2018г.                                                гр.Карнобат,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,                                           граждански състав

На десети май,                                                  две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Татяна Станчева

Членове:...................................

Съдебни заседатели:..............

Секретар: В. Х.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Т. С.                                                   

гр.дело № 1302 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството първоначално е образувано пред СРС по искова молба вх.№ 16415/05.09.2013г., след което е изпратено по компетентност на КбРС.  С исковата молба ЗАД „****“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Р.Я. –Изп.директор е предявил  против ЕТ „К.Д.“ ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ****, иск с правно основание чл.213 ал.1 от КЗ/отм./ за осъждане на ответника да му плати сумата от 1115,32 лв. –главница по изплатено застрахователно обезщетение по щета № 11020808090001 и 477,48 лв. – мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД за периода от 07.07.2009г. – датата на която ответникът е изпаднал в забава/30 дни след получаване на рекламацията / до момента на подаване на исковата молба в съда - 05.09.2013г. , ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба до окончателното ѝ плащане.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е приел за превоз от „**** гр.С. до ****** товар от 84 бали сулфатна, листова избелена целулоза. По време на превоза товарният автомобил, с който е превозвана стоката е предизвикал самостоятелно ПТП, при което целият товар е увреден и върнат обратно на изпращача. Стоката е на обща стойност от 9058,42 евро /девет хиляди петдесет и осем евро четиридесет и два евроцента/. След увреждането стока е преоценена на обща стойност от 8 549,52 евро.  „***** е предявило претенция пред *****”, в качеството му на застраховател на превозвания товар за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на разликата от стойността на стоката и стойността на преоценената стока - 508,50 евро /петстотин и осем евро и деветдесет евроцента/, равностойни на 995,32 лева /деветстотин деветдесет и пет лева и тридесет две стотинки/,  ведно с направените разходи за издаване на авариен протокол -120лв., общ размер от 1115,32 лв.

В срока за отговор ответникът оспорва претенцията, счита същата за погасена по давност съгласно разпоредбата на чл.32 от Конвенцията за договора за международен автомобилен транспорт, за което излага подробни съображения.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не се явява, представя писмени доказателства, прави доказателствени искания, моли за уважаване на претенцията и присъждане на разноските. Ответникът се представлява от упълномощен адвокат, който не оспорва факта, че превозът е извършен от ЕТ“К.Д.“, както и обстоятелството че водачът на МПС-то е бил  в трудови правоотношения с ответника. Твърди, че отговорността за увредения товар не е на ЕТ“К.Д.“, а на водача на автомобила и вредата не е настъпила в резултат на ТПТ-то.

Предявеният иск е с правно основание чл.213 от КЗ/отм./ във вр. чл.17 от Конвенцията за международен транспорт, относно претенцията за сумата от 1115,32, а относно мораторната лихва от 477,48 на основание чл. 86 от ЗЗД.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че ответникът, в качеството му на превозвач на 26.09.2008 г. е приел да извърши превоз 84 бали сулфатна, листова избелена целулоза, по нареждане на изпращача „*****“ ЕАД гр.С.до **** товар от 84 бали сулфатна, листова избелена целулоза, с общо бруто  тегло от 21042. Безспорно е между страните, че ответното дружество е извършило превоза с товарен автомобил марка „В." с ДК № **** и ремарке с ****. Няма спор и относно обстоятелството, че на 29.09.2008г. в с.О. посоченият товарен автомобил, управляван от водача Г. В., работник при ответника е предизвикал ПТП, което се потвърждава и от приложените писмени доказателства (полицейски протокол за ПТП, в превод от румънски на български). Не се оспорва от страните, че  между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства че между товародателя /„****, гр. С. и ищцовото дружество е съществувал валидно сключен застрахователен договор- "Застраховане на товари по време на превоз", за който договор е оформена застрахователна полица № 0556/2008г. Поради настъпилото ПТП, всичките 84 бали целулоза е била увредена и стоката е върната на изпращача „****. Извършен е оглед на повредената стока и е съставен Авариен протокол № ***** от „*****, в който са описани причинените вреди. Стоката съгласно представената фактура е била на стойност от  9 058,42 евро, и въз основа на посочения авариен протокол е преоценена на  обща стойност от 8 549,52 евро, като разликата от 508,90 евро, явяваща се обезценка на стоката е претендирана от изпращача „***** пред застрахователя, който е платил сумата от 995,32 лева равняваща се на сумата от 508,90евро, както и сумата от 120 лева възстановяване на аварийна такса, за което по делото е представено платежно нареждане от 04.02.2009г.

На 05.06.2009г. ответникът е получил Рекламация от застрахователя/ищеца в производството/, с която е поканен да му плати сумата от 1115,32 лева, на основание чл.17, ал.1 от Конвенцията за CMR, във връзка с щета № 110208080900001. Рекламацията изпратена и получена на адреса посочен от ЕТ „К.Д.“, като адрес за кореспонденция в ТР.

От приетото заключение по изготвената съдебна автотехническа експертиза, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността му, като от друга страна същото е прието без възражения от страните, се установи, че вредите на товар транспортиран с автомобил марка „****** и прекачено ремарке с ДК № А 5032 ЕЕ са в причинно следствена връзка с механизма на ПТП, посочено в протокол № 3349//Р/208 от 29.09.2008г. съставен от полицейски представители на република Р.във връзка с пътен инцидент възникнал на същата дата.

 

От така изнесената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал.1, изр. първо от КЗ/отм/ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случая безспорно се установи, че ищецът, в качеството си на застраховател е сключил договор със „*******, гр. Свищов, с предмет "Застраховане на товари по време на превоз" за превоз на стоки, който е осъществен от ответното дружество. Безспорно се установи, че по време на превоза е възникнало самостоятелно ПТП, предизвикано от водача на автомобила, като са причинени щети на товара, които щети са оценени на сума от 995,32 лева, както и сумата от 120 лева  за изготвения авариен протокол, като общата сума от 1115,32 лева е изплатена на застрахованото лице под формата на застрахователно обезщетение. Безспорно е, че превозът на стоките е осъществен от ответното дружество, който е действал в качеството си на превозвач по така възникналите договорни правоотношения. 

Неоснователни са твърденията на ответната страна, че вземането е погасено по давност, позовавайки се на чл.32 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/. Съгласно ал. 2 от посочения текст, писмената рекламация спира давностните срокове до деня в който превозвачът отхвърли писмено рекламацията и върне приложените към нея документи, което в настоящия случай не е сторено.

В настоящия спор приложение намират разпоредбите на ТЗ, Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ и Закона за автомобилните превози. Основните законови задължения на превозвача е да извърши превоза в определения срок, да пази товара от приемането до предаването му, да уведоми получателя за пристигането на товара и да му го предаде в местоназначението /чл. 368, ал.1 от ТЗ/. Съгласно чл. 17, параграф 1 от горепосочения международен акт, превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса, или повреда на стоката от момента на приемането ѝ за превоз до момента на доставянето ѝ, както и за забавата при доставянето ѝ. Параграф 2 от цитирания нормативен акт предвижда предпоставките, при чието наличие превозвачът би се освободил от посочената отговорност, а именно, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. Нормата на чл. 18 от Конвенцията предвижда, че доказването, че липсата, повредата или забавата са причинени от един от фактите, предвидени в чл. 17, параграф 2 е в тежест на превозвача. Аналогични текстове съдържа и Законът за автомобилните превози /чл. 66- чл. 68 от закона/. В разглеждания казус ответната страна излага твърдения, че вредите на товара са настъпили не по негова вина, като се позовава на приложението на КТ, който не намира приложение в настоящия казус. Ответникът не доказа факти, които го освобождават от безвреда на настъпили вреди по време на извършения от него превоз на товар,с оглед на което претенцията на ищцовото дружество, действащо в качеството си на суброгант, е основателна и доказана, и следва да се уважи.

Предвид уважаването на главния иск съдът следва да уважи и акцесорния иск за лихви на основание чл.86 от ЗЗД в размер на 477,48 лева за периода от 07.07.2009г./тридесетият ден от връчването на рекламацията/ до 05.09.2013г.

При този изход на спора по делото, право на разноски има ищеца. Сторените от него разходи по водене на делото са в общ размер на 696,90 лева, от които 100 лева държавна такса, 300 лева за назначената съдебно автотехническа експертиза и 296,90 лева възнаграждение за ангажирания адвокат, в вкл.ДДС.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

 

                                                           Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА ЕТ „К.Д.“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.К.т, ул.М., № ***, представляван от Д.Д.Д., да плати на  ЗАД „****“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.Я. –Изп.директор сумата от 1115,32 лева /хиляда сто и петнадесет лева и тридесет и две стотинки/ за платено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 110208080900001, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.09.2013г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА ЕТ „К.Д.“ ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, представляван от Д. Д.Д., да плати на  ЗАД „******“ ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, представлявано от Р.Я. –Изп.директор сумата от 477,48/четиристотин седемдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата - 1115,32 лева, за периода от 07.07.2009г. до 05.09.2013г.

ОСЪЖДА ЕТ „К.Д.“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ******, представляван от Д.Д.Д., да плати на  ЗАД „***“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от Р.Я. –Изп.директор, направените по делото разноски в размер на 696,90 лева /шестстотин деветдесет и шест лева и деветдесет стотинки/.

          Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                          

 СЪДИЯ: