№ 13082
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20221110141910
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2
КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът И. А. Р. твърди, че в периода 28.8.2020 г. – 29.6.2022 г. е бил в трудово
правоотношение с ответника „***. Сочи, че, макар да е полагал труд съобразно уговореното,
не му е заплатено трудовото възнаграждение за юни 2022 г. в уговорения срок, както и че
при прекратяване на правоотношението не му е изплатено обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск. Ето защо претендира следните суми: 447,17 лева, представляваща
незаплатено нетно трудово възнаграждение за периода 01.6.2022 г. – 29.6.2022 г.; 3,97 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху незаплатеното
трудово възнаграждение за периода 01.7.2022 г. – 01.8.2022 г. и 324,70 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 10 дни за 2022 г. Претендира и
законната лихва от предявяване на исковете до погасяване, както и разноски.
Ответникът оспорва иска по чл. 224, ал. 1 КТ, като поддържа, че обезщетение за
неизползван отпуск не се дължи, тъй като ищецът е използвал 10-те дни от него, полагащи
му се до прекратяване на правоотношението. Признава иска за неплатено трудово
възнаграждение и искането за присъждане на законната лихва върху него. Моли съда да
отхвърли иска по чл. 224, ал. 1 КТ, както и иска за мораторна лихва върху неплатеното
трудово възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
1
По иска по чл. 128, т. 2 КТ:
С оглед признанието на ответника, с определението от 03.10.2022 г. всички факти,
включени във фактическия състав на това вземане са обявени за безспорни, поради което и
на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано. Ответникът не
доказа погасяване, поради което искът следва да бъде изцяло уважен, като върху сумата
следва да бъде присъдена и законната лихва от 02.8.2022 г. до погасяване на задължението.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За уважаването на иска ищецът следва да установи наличие на главен дълг и
изпадането на ответника в забава – в случая падежа. В чл. 3 от трудовия договор страните са
уговорили възнаграждението да се плаща веднъж месечно, до края на месеца, следващ
месеца, за който е дължимо. След този момент работодателят изпада в забава без покана
/респ. от деня, следващ първия присъствен ден – чл. 72 и 2 ЗЗД/.
Следователно дължимото за месец юни 2022 г. възнаграждение следва да се плати до
01.8.2022 г. /31.7.2022 г. е неприсъствен ден - неделя/, като работодателят е изпаднал в
забава от следващия ден – 02.8.2022 г. Ето защо, доколкото в периода, за който се
претендира мораторна лихва работодателят не е бил в забава, искът е неоснователен и
следва да бъде изцяло отхвърлен. За периода на забавата следва да се присъди законната
лихва от предявяване на иска до погасяване.
По иска по чл. 224, ал. 1 КТ:
За безспорни между страните са обявени обстоятелствата, че трудовият договор е
прекратен, както и че размерът на обезщетението възлиза на 324,70 лева, поради което съдът
ги намира за доказани. Макар с определението по чл. 140 ГПК на ответника да беше
указано, че не сочи доказателства за ползването на отпуска, последният не ангажира такива
– че ищецът е поискал писмено да ползва платен годишен отпуск за определен период, че
работодателят е дал писмено съгласие и че отпускът е използван. Ето защо съдът намира
това възражение за недоказано. Поради изложеното работодателят дължи обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск за 2022 г. от 10 дни. Ответникът не доказа погасяване
на задължението, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде изцяло
уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата 333,33
лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от
исковете /доколкото друго не е уговорено в договора за правна защита, съдът приема, че
възнаграждението от 500 лева се дължи поравно за всеки от предявените три иска/.
2
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на *** разноски по делото съобразно уважената част от исковете в размер на 100 лева – за
държавна такса за двата уважени иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***, ЕИК ********* да заплати на И. А. Р., ЕГН ********** на основание
чл. 128, т. 2 КТ сумата 447,17 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за
периода 01.6.2022 г. – 29.6.2022 г., на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата 324,70 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 10 дни за 2022 г.,
заедно със законната лихва от 02.8.2022 г. до погасяване на задълженията и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 333,33 лева, представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 3,97 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху незаплатеното трудово възнаграждение за периода 01.7.2022 г. –
01.8.2022 г.
ОСЪЖДА „***, ЕИК ********* да заплати по сметка на *** на основание чл. 78, ал. 6
ГПК сумата 100,00 лева, представляваща разноски по делото за държавна такса.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението
в частта, с която са уважени исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при ***: _______________________
3