Решение по дело №53/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

471

Година

4.8.2015 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

07.06

Година

2015

Председател:

Секретар:

Делото е образувано по повод искова молба вх.№ 9248/3.10.2014 г., подадена от пълномощник на С. Х. Ц. от гр.С. против „Д. З.”-С. за заплащане на сумата 41 969.57 лв. на основание чл. 226 от КЗ, от които 40 000 лв. обезщетение за претерпени неимуществени вреди и 1 969.57 лв.-обезщетение за претърпени имуществени вреди. В исковата молба се твърди ,че ищцата е пострадала при ПТП, настъпило на 2.4. 2012 г. в гр.С. ,на паркинга пред магазин „П.” Твърди се ,че същата, като пешеходец е била ударена от движещ се назад лек автомобил „Опел Астра” с ДК № ...,управляван от Б. Д. Н., като при падане на земята е получила счупване на дясна бедрена кост,довело до трайно затрудняване движението на десния долен крайник, както и други по-леки наранявания. Твърди се ,че с влязло в сила решение № 158/16.12. 2013 г. по нахд 320/2013 г. на Св РС е призната Б. Д.Н. за виновна в това ,че е причинила по непредпазливост на ищцата средна телесна повреда. Твърди се ,че решението на РС е потвърдено от ВТОС с решение № 32/4.4. 2014 г. по внахд 50/2014 г. като не е прието съпричиняване на резултата от страна на пострадалата. Твърди се ,че управлявания от извършителя автомобил е имал задължителна застраховка в „Д. З.”—офис С.- полица № *29, със срок на действие от 22.6. 2011 г.- 21.6. 2012 г. Твърди се ,че съгласно чл. 267 от КЗ застрахователят е длъжен да покрие отговорността на Б. Н. за причинените на ищцата неимуществени и имуществени вреди. Твърди се, че в следствие на получените травми ищцата е претърпяла подробно описаните травми, увреждания и стрес, и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства, които оценява на 40 000 лв. Претендира също, че е претърпяла и имуществени вреди вследствие на процесното ПТП като е заплатила общо разходи за сумата 1 969.57 лв., като подробно са описани: 6.45 лв. разходи за санитарни материали- фискален бон от 3.4. 2012 г.; 7.20 лв.- медицински продукти-фискален бон от 5.4.2012 г.;1428 лв. за закупуване на комплект ортопедични импланти и конюлиран винт за извършената й оперативна интервенция-фактура № */9.4. 2012 г.;54 лв.-10 дневен престой в УМБАЛ гр.Плевен-фискален бон от 17.4. 2012 г.; 69.67 лв. за медикаменти съгласно фактура № 57/17.4. 2012 г.; 12.55 лв- за медикаменти по фискален бон от 16.7. 2012 г.;17.40 лв.- 3 дневен престой в УМБАЛ гр.Плевен-фискален бон от 26.4. 2013 г.; 35 лв. за преглед по фактура 4016/13.5. 2013 г.; 28.80 лв.- медикаменти по фактура № 162/20.5. 2014 г. Твърди се ,че описаните разходи са за сумата 1675.57 лв. и представлява претърпени от ищцата имуществени вреди за медикаменти и лечение,които са пряка и непосредствена последица от произшествието. Твърди се, че ищцата е претърпяла и други имуществени вреди-разходи за транспорт в резултат на пътуванията, които тя и съпруга й са осъществили от гр.С. до гр.Плевен и обратно във връзка с нейното лечение и необходимостта от чужда помощ при лечението. Твърди се ,че за периода от 3.4. 2012 г.до 15.4. 2012 г., когато е била в болницата в гр.Плевен съпругът й е пътувал всеки ден,като тя е заплащала транспортните разходи за автобус- общо 140 лв.- за 10 пътувания по 14 лв. в двете посоки. Твърди се ,че са пътували заедно със съпруга си по същия маршрут по 14 лв. на човек/за прегледи/- общо сумата 56 лв. Твърди ,че ищцата е пътувала 7 пъти сама от С. до Плевен и обратно и е заплатила 98 лв./ 7 пъти по 14 лв./, като се представя един автобусен билет по маршрута за да установи, че цената в едната посока е 7 лв. Твърди се, че общо сумата за транспорта е в размер на 294 лв. Или както бе посочено по-горе общо размера на претърпените имуществени вреди е на обща стойност 1 969.57 лв.

Моли съда да осъди ответното дружество да й заплати на основание чл. 226 от КЗ обезщетение за следните суми: претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. и сумата 1 969.57 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, които вреди са пряка и непосредствена последица от ПТП, настъпило на 2.4. 2012 г. в гр.С., при което тя е пострадала, заедно със законната лихва върху двете суми,считано от 2.4. 2012 г. до окончателното им изплащане, както и направените разноски.

По исковата молба е постъпил отговор от „Д. З.”-С., в който се твърди, че исковете са допустими, но са неоснователни както по основание така и по размер. Твърди се ,че ищцата не е представила доказателства, които да ангажират отговорността на застрахователя. Твърди се ,че има изключителен принос за реализиране на вредоносния резултат от страна на ищцата. Твърди се ,че е завишен иска за претендираните неимуществени вреди и описаните здравословни оплаквания датират от преди процесното ПТП. Оспорва се размера на претендираните имуществени вреди, като се оспорва наличието на причинна връзка между поведението на застрахования водач и разноските,претендирани от ищцата, като се твърди ,че ищцата не е закупила медицинските продукти, както и че последните не са били необходими за възстановяването на ищцата. Твърди се ,че същото оспорване твърди за таксата за преглед и ЕКГ. Оспорват се претендираните транспортни разходи,като реално извършени, като тези от 140 лв. не са направени от нея и няма право да ги претендира,че не е било реално нито необходимо извършването на тези разходи. Твърди се ,че автобусния билет не съдържа информация за маршрута. Счита ,че исковете са неоснователни и в тази връзка претендирата лихва върху главниците-също.

Постъпила е допълнителна искова молба, в която се поддържат исканията в исковата молба, считат се за неоснователни възраженията в отговора. Противопоставя се на допускането и изслушването на СТЕ,поискана от ответника.

Отговор по допълнителната искова молба не е постъпил от ответника в законния срок.

Великотърновският окръжен съд като се запозна с твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за устаноÔено следното:

Предявеният иск е по чл. 226 от КЗ във вр. с чл. 52 и чл.45 от ЗЗД за заплащане на причинени неимуществени и имуществени вреди в посочения по-горе размер. Отговорността на застрахователя по този иск произтича от закона и се поражда от право на третото увредено лице/в случая ищцата/ да търси обезщетение от ответното дружество. Това право на иск на третото лице се поражда след реализиране на риск по застрахователния договор на дружеството със застрахованото лице.

За да бъде уважен такъв иск следва да бъде установено безспорно по делото кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. деяние-действие или бездействие; 2. противоправност на деянието; 3. реално претърпяна вреда; 4. причинно следствена връзка между претърпяната вреда и деянието;5 вина на дееца и наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност”.

Безспорно е установено по делото/ в ДП/, че управлявания от извършителя автомобил е имал задължителна застраховка в „Д. З.”—офис С.- полица № *29, със срок на действие от 22.6. 2011 г.- 21.6. 2012 г.

С влязло в сила решение № 158/16.12. 2013 г. по нахд 320/2013 г. на Св РС е призната Б. Д.Н. за виновна за това ,че на 2.4. 2012 г. в гр. С. ,на паркинга пред магазин „П.”, при управление на МПС лек автомобил „Опел Астра” с ДК № ..., е нарушила правилата на ЗДвП/ чл.5 ал.2 т.1/- като не била внимателна и предпазлива към уязвимите участници в движението,каквито са пешеходците, чл. 40 ал.1 от ЗДвП- като водач на МПС преди да започне движението назад не се е убедила, че пътя зад преводното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднение на останалите участници в движението и чл. 40 ал.2 ЗДвП- по време на движението си назад не е наблюдавала непрекъснато пътя зад преводното средство, а когато това е невъзможно, не е осигурила лице,което да й сигнализира опасност и причинила на ищцата средна телесна повреда-трайно затруднение в движението на десен долен крайник,изразяващо се в счупване на дясна бедрена кост- престъпление по чл. 343 ал.1 б.Б,пр. второ във вр. с чл. 342 ал.1 от НК вр. с чл.5 ал.2,т.1 чл. 40 ал.1 и 2 от ЗДвП.

За установяване на обстоятелбствата по делото съдът е изслушал свидетелски показания, както заключения на допуснати СТАЕ и СМЕ. Представените заключения на експретизите съдът приема за компетентни и безпристрастни. Вещото лице по приетата СТАЕ дава заключение за механизма на реализиране на процесното ПТП, като същото е станало при ясно слънчево време, при дневна светлина и нормална видимост, безветрие и суха настилка на паркинга, което се оценява като нормални пътни условия. Безспорно е установено ,че водачът не е възприел адекватно пътната обстановка, което е довело да реализиране на процесното ПТП, като вероятната непосредствена причина за това е отклонено внимание. Установява се също, че ищцата няма принос за реализиране на ПТП, като тя не е могла да предотврати настъпването на ПТП. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника за наличие на съпричиняване на от страна на ищцата на вредоносния резултат. Следва да се има предвид, че вината на водача и вредите причинени от него са установени и признати с този влязъл в сила съдебен акт, задължителен за гражданския съд по смисъл на нормата на чл. 300 от ГПК.

Освен това по делото е безспорно установено както от писмените доказателства по делото, включително и от СМЕ , а така също и от показанията на разпитаните по делото свидетели, че на ищцата е била нанесена вреда- средна телесна повреда., изразяваща се в счупване на шийката на дясната бедрена кост, която се квалифицира от ВЛ, като трети тип по Гардън, както и са й причинени охлузвания в областта на десния лакът, десния долен крайник и дясната част на гърба. Безспорно се установява, че във връзка с тази травма ищцата е претърпяла редица медицински интервенции, които са съпроводени с претърпени от нея болки страдания и неудобства, като преди, така и по време и след операцията. Вещото лице пояснява ,че единственото трайно увреждане на ищцата в следствие на претърпяното ПТП е вероятното скъсяване на около сантиметър на десния долен крайник, като прогнозата по отношения на увредения крайник е много добра ,като се има предвид, че е налице коксартроза.

С оглед посоченото вече съдът счита ,че са налице всички кумулативни елементи-изброени по-горе, които ангажират отговорността на ответника.

Предвид изложеното съдът намира, че предявения пряк иск срещу ответното дружество е основателен и доказан.

По отношение на претендирания размер за претърпени неимуществени вреди- 40 000 лв., съдът го намира за основателен и доказан в размер на 35 000 лв. Съгласно принципа на справедливото обезщетяване, уреден в чл. 52 от ЗЗД, присъдения размер следва изцяло да отговаря на принципа на справедливостта. Обезщетяването на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на претърпените болки и страдания, предизвикани от причинената фрактура, лечението на същата и периода по възстановяване. Размерът на обезщетението се определя конкретно съобразно преживяното от пострадалия като болки ,страдания страх, паника и чувство за непълноценност на ищцата поради травмата при извършване дори на ежедневните си задължения като съпруга и домакиня, а също така и наложената промяна в цялостния й начин на живот, в следствие на настъпилото увреждане на здравето й. Съдът като съобрази показанията на разпитаните свидетели приема ,че искът за неимуществените вреди е доказан до размер на 35 000 лв., а следва да бъде отхвърлен за разликата до 40 000 лв. като неоснователен и недоказан.

Относно предявеният иск за имуществени вреди в размер на 1969.57 лв.-описано по-горе подробно съдът счита ,че същият следва да бъде уважен до размер на сумата 1594.37 лв. за претенциите за следните суми: 6.45 лв. разходи за санитарни материали- фискален бон от 3.4. 2012 г.; 7.20 лв.- медицински продукти-фискален бон от 5.4.2012 г.;1428 лв. за закупуване на комплект ортопедични импланти и конюлиран винт за извършената й оперативна интервенция-фактура № */9.4. 2012 г.;54 лв.-10 дневен престой в УМБАЛ гр.Плевен-фискален бон от 17.4. 2012 г.; 69.67 лв. за медикаменти съгласно фактура № 57/17.4. 2012 г.; 12.55 лв- за медикаменти по фискален бон от 16.7. 2012 г. В такъв размер съдът счита ,че е доказано , че тези разходи са свързани с процесната травма и лечението на същата. Относно останала част /до претендираните 1675.57 лв./общо за сумата 81.20 лв., а именно-17.40 лв.- 3 дневен престой в УМБАЛ гр.Плевен-фискален бон от 26.4. 2013 г.; 35 лв. за преглед по фактура 4016/13.5. 2013 г.; 28.80 лв.- медикаменти по фактура № 162/20.5. 2014 г., съдът констатира от записванията в тях и периода на извършването им, че не се установява, те да са свързани с лечението на процесната травма. Затова следва да се отхвърли тази претенция за сумата 81.20 лв. като неоснователна. По отношение на претендираните разноски за транспорт при пътуванията, които тя и съпруга й са осъществили от гр.С. до гр.Плевен и обратно във връзка с нейното лечение и необходимостта от чужда помощ при лечението, общо в размер на 294 лв. съдът ги намира за недоказани и същата претенция следва да бъде отхвърлена като недоказана. Или общо раþмера на претецията за обезщетение за имуществените вреди, която следва да се отхвърли е 375.20 лв. /81.20 лв. + 294 лв./.

Съгласно чл. 84 ал.2 ЗЗД длъжникът се смята в забава без покана при непозволено увреждане, а съгласно чл. 86 ал.1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от датата на забавата -2.4.2012г. Поради това ответното дружество следва да обезщети изцяло всички вреди, причинени на увреденото лице, включително и законовата лихва от датата на увреждането, както се дължат от прекия деликвент.

По отношение на разноските по делото размера на присъдения размер следва да бъде съобразен с уважената, респ. отхвърлената част на исковете. Съдът констатира ,че ищцата е направила разноски по делото общо 2032.10 лв., от които 1730лв. 1730 лв. по Наредба №1/2004 г. определеното адвокатско възнаграждение по чл. 38т.2 от ЗА. Общо направените разноски от ответното дружество са общо 1930 лв., от които 1730 лв. по Наредба №1/2004 г. определено юрисконсултско възнаграждение.

С оглед уважената част от исковете на ищцата се полага заплащане на разноски от ответника в размер на 1767.92 лв.

Съобразно отхвърления размер на исковете ответникът има право на разноски в размера на 250.90 лв.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Д. З.” -С., р.”Оборище”, бУ.К. Д.”№68, ЕИК ... да заплати на С. Х. Ц., ЕГН* от гр.С., У."33 С. П." №80, .7, ап.28,съдебен адрес гр.В.Т., У."Б."1,адвокат Й.Ц., общо сумата 36 594.37лв., от която сумата 35000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществените вреди, вследствие причиняване на средна телесна повреда-трайно затруднение в движението на десен долен крайник, изразяващо се в счупване на дясна бедрена кост както и други леки наранявания, при ПТП, настъпило на 2.4. 2012 г. в гр.С. ,на паркинга пред магазин „П.” ; сумата 1594.37 лв. представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, заедно със законна лихва върху сумата 36 594.37лв., считано от увреждането- 2.4. 2012 г. . до окончателното изплащане, като отхвърля иска за обезщетение на неимуществените вреди за разликата от 35 000 лв. до 40 000 лв. , както отхвърля и иска за обезщетение на имуществени вреди за разликата от 1594.37 лв. до 1969.57 лв. като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА "Д. З.” -С., р. ”О.”, бУ.К. Д.”№68, ЕИК ... да заплати на С. Х. Ц., ЕГН*, сумата 1767.92 лв. представляваща направени разноски по делото съразмерно на уважената част от претенциите.

ОСЪЖДА С. Х. Ц., ЕГН* от гр.С., У."33 С. П." №80, .7, ап.28,съдебен адрес гр.В.Т., У."Б."1,адвокат Й.Ц., да заплати на "Д. З.” -С., р. ”О.”, бУ.К. Д.”№68, ЕИК ... сумата 250.90 лв., представляваща направени разноски по делото съразмерно на размера на отхвърлените искове.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК "Д. З.” -С., р.”О.”, бУ.К. Д.”№68, ЕИК ... да заплати по сметка на ВТОС държавна такса сумата 1463.77 лв. върху уважената част от исковете, като в случай на служебно издаване на изпълнителен лист ги осъжда да заплатят още 5 лв. държавна такса за издаването му.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК С. Х. Ц., ЕГН* от гр.С.,У."33 С."№80,.7,ап.28,съдебенадрес,гр.В.Т. ,У.

"Б."1,адвокат Й.Ц. да заплати по сметка на ВТОС държавна такса сумата- 215 лв., като в случай на служебно издаване на изпълнителен лист я осъжда да заплати още 5 лв. държавна такса за издаването му.

Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: