Р Е Ш Е Н
И Е
№………./ .08.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в, в закрито съдебно
заседание проведено на двадесет и шести август две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 1329 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463, вр. чл.
278 ГПК, образувано по подадена Жалба
вх.№ 13881/29.05.2019 г. от В. К Б,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, уточнена с молба вх. № 23953/07.08.2019
г., в качеството и́ на длъжник по изп.д.№ 20087110400240
на ЧСИ № 711 Даниела П.-Янкова, срещу извършено Разпределение от 17.05.2019 г. на постъпила сума в размер от 2
501,03 лв., за която жалбоподателката твърди, че е
изцяло несеквестируема.
Жалбоподателката В. К Б твърди, че на 27.05.2019 г.
узнава, че съдебният изпълнител неправомерно е разпределил суми получени по
наложен запор на банковата и́ сметка, които суми са изцяло
несеквестируеми. Обжалва извършеното разпределение и моли сумата от 1 762,76
лв. да и́ бъде възстановена.
Взискателят „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди,
че сумите са разпределени правилно, при спазване на разпоредбата на чл. 446а,
ал. 1 ГПК и даденото тълкуване в т. 2 от ТР № 2/2015 г., ОСГТК на ВКС.
В писмените си мотиви ЧСИ № 711 Даниела П.-Янкова е описал извършените процесуални
действия, като изразил становище за неоснователност на жалбата.
Постъпилата жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл. 462, ал. 2 и чл. 278, ал. 4, вр.
чл. 260 и чл. 261 ГПК – подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване акт и съдържа останалите необходими приложения. Представени са
доказателства за платена държавна такса.
Настоящият състав,
след като обсъди данните по изпълнителното дело и представените от страните
доказателства, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въз основа на изпълнителен лист от 06.06.2008 г. взискателят „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД е
подал молба, по която е образувано изп.д.№
20087110400240 на ЧСИ № 711 Даниела П.-Янкова срещу длъжницата В. К Б за
вземане във връзка със задължения по договор за кредит.
С Постановление от 03.04.2019 г. по искане на
взискателя съдебният изпълнител е наложил запор на банковите сметки, касетки и
вземания на В. К Б. Във връзка със запора по сметката на ЧСИ е преведена сумата
от 2501,03 лв. По изпълнителното дело са постъпили няколко молби от длъжницата,
с които е искала възстановяване на преведените по запора суми от банковата
и́ сметка.
След разглеждането на становището на взискателя по
молбите съдебният изпълнител на 17.05.2019 г. е извършил разпределение на
събраната сума от 2 501,03 лв., като е върнал на длъжницата сумата от 738,27
лв. като несеквестируема, а с остатъка е погасил вземания по изпълнителното
дело. Длъжницата е подала жалба срещу наложения запор, на която съдебният
изпълнител е отговорил със съобщение от 21.05.2019 г. и е отказал да възстанови
остатъка от 1 762,76 лв.
Длъжницата е подала Жалба вх. № 13881/29.05.2019
г., която е администрирана до ВОС. Същата е оставена без движение с Определение
№ 2237/23.07.2019 г. по делото за уточняване предмета на обжалване, като с
уточняваща молба от 07.08.2019 г. страната е поискала обжалване на всички
действия и бездействия на съдебния изпълнител във връзка с налагането на запор
на банковите сметки, като в условията на евентуалност се обжалва извършеното
разпределение.
Съдът намира, че обжалването на насочването на
изпълнението върху несеквестируемо имущество е
допустимо до извършване на разпределение на това имущество, поради което
страната вече няма право на жалба по отношение на тези конкретни вземания. Дори
да се приеме, че длъжницата има право на жалба, то тя се явява просрочена. В
тази връзка след уточняващата молба подадената жалба следва да се приеме за
такава срещу извършеното на 17.05.2019 г. разпределение.
Във връзка с твърдението за несеквестируемост
на сумите длъжницата е представила извлечение от банковата си сметка за периода
02.01.2019 г. – 16.04.2019 г. и Споразумение от 09.05.2018 г. за заплащане на
издръжка чрез нея на дъщеря и́ Мартина Е. от нейния баща Анастас Евакимов.
Жалбата е неоснователна.
Паричните вземанията, като част от имуществото
на длъжника, могат да бъдат частично
несеквестируеми (възнаграждение за труд, пенсия) или върху тях да не се допуска принудително изпълнение
(вземания за издръжка, социални плащания и др.) Несеквестируемостта
на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова
запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта
и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия),
наложеният запор обхваща само секвестируемата част.
Ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е длъжен
незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника.
Длъжникът може да обжалва
разпределението на основание несеквеструемостта. /Така, част от мотивите
към т. 1 от ТР № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС/
От събраните по делото доказателства се
установява, че по банковата сметка на длъжницата са постъпвали само суми с
характер на пенсии, социални плащания и
издръжки. В конкретния случай получените пенсии са изцяло несеквестируеми,
защото са под минимална работна заплата (арг. чл.
446, ал. 1 ГПК). Социалните плащания и издръжките са вземания, върху които
поначало не се допуска принудително изпълнение, поради което при тях въпроса за
секвестируема и несеквестируема
част изобщо не се поставя. (чл. 446, ал. 4, изр. I ГПК и чл. 213, ал. 2, т. 1 ДОПК).
В
т. 13 от ТР № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС се прие, че наличните пари в брой са секвестируеми, но длъжникът - физическо лице може да се
позове на несеквестируемостта на съответната част от
тях, която съставлява несеквестиумата част от трудово
възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия за текущия месец, получена издръжка
за текущия месец или друго
социално плащане. Тази част от намерените в имуществото на длъжника
пари в брой е несеквестируема също както необходимата храна на длъжника и
неговото семейство, но само за един
месец (чл. 444, т. 2 ГПК) и необходимите горива за отопление, готвене и
осветление, но само за един месец
(чл. 444, т. 3 ГПК). Секвестируема
е наличността по сметката преди постъпването на последното по ред
"плащане", тъй като това са спестявания
на длъжника, а несеквестируемата част от
последното плащане се определя съгласно изложението по т. 3.
Със
законопроекта за изменение и допълнение на ГПК, обнародван в ДВ, бр. 86 от 2017
г., се прие нов чл. 446а, със който законодателят възприе тълкуването на ВКС по
отношение на несеквестируемостта на доходите,
получени по сметка в банка. В тази разпоредба изрично се уреди, че несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на
помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са
постъпили по банкова сметка, ***-рано от
един месец преди налагане на запора.
Телеологичното
и систематичното тълкуване на законовите разпоредби, във връзка със становището
на ВКС по ТР № 2/2013 г., ОСГТК, води до единствения
извод, че забраната за допускане на принудително изпълнение върху определени
вземания и забраната за насочване на изпълнението върху несеквестируеми
имущества, се отнася само по
отношение на такива вземания, които са постъпили по банковата сметка на
длъжника не по-рано от един месец преди
налагане на запора. Всички останали суми по сметката, макар и поначало
същите да са възникнали от несеквестируеми вземания или върху тях да не се
допуска принудително изпълнение, придобиват характера на спестявания и върху тях принудително изпълнение може да се насочва и то в пълен размер.
Този
извод следва и от законодателната идея за института на несеквестируемостта.
Несеквестируемостта се състои в това, да не бъде
третирано едно лице антихуманно тогава, когато не е изпълнило доброволно свое
имуществено задължение и когато по искане на негов кредитор се пристъпи към
принудително изпълнение. Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата
върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават
съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще.
Предвидените в закона защити се предоставят на
лицето, когато то има нужда от тях.
В този смисъл са и разпоредбите на чл. 444 ГПК и чл. 446 ГПК, които поставят
редица ограничения. Те винаги касаят определени имущества, които са от
необходимия минимум за оцеляването на лицето за определено време. Когато лицето
задържа поначало несеквестируеми или
изключени от принудителни изпълнение парични суми в банковата си сметка и не ги
изразходва в рамките на един месец следва да се приеме, че то няма нужда от тях, за да оцелява и преживява нормално през съответния период, като това има
за последица отпадане на законовата
защита. Тези суми придобиват характер на спестявания,
които лицето може да си позволи да не изразходва за ежедневните си нужди, като
по този начин те стават годен обект,
върху който да се насочи принудително изпълнение. Така се гарантира правото на
кредитора да се удовлетвори от цялото имущество на длъжника, като последният е
длъжен да търпи принудителното изпълнение, като границата е единствено
предвидените в закона гаранции за нормално съществуване.
На 03.04.2019
г. е наложен запор от съдебния изпълнител на банковата сметка на длъжницата
в „ЕКСПРЕСБАНК“ АД. На 17.04.2019 г.
третото задължено лице е превело по сметката на съдебния изпълнител сумата от 2 501,03 лв.
След датата на налагане на запора на 08.04.2019
г. е постъпила сумата от 216,46 лв. - пенсия за месец април, а на 16.04.2019 г.
е постъпила сумата от 90 лв. – социална помощ. Първата сума е изцяло
несеквестируема, защото е под минималната пенсия за страната, а втората сума е
изключена от принудително изпълнение, като и двете суми се отнасят за месец
април и нямат характер на спестявания до изтичането на един месец от
получаването им. Тези две суми не са
взети предвид при разпределението и не са били превеждани на съдебния
изпълнител от банката, поради което не са предмет на разглеждане в настоящото
производство.
Сумата от
176,46 лв. постъпила на 07.03.2019 г. и сумата от 90 лв. постъпила на
15.03.2019 г. са изразходвани за покриване на разходи на длъжницата през
месеца, през който са постъпили и през следващия месец, поради което същите
също не подлежат на възстановяване,
защото са използвани по предназначение, въпреки наложения запор.
Сумата от 738,27 лв., постъпила на 22.03.2019 г.
представлява получена издръжка, поради което е изключена от принудително
изпълнение и няма характер на спестяване, защото е постъпила по сметката преди
налагане на запора (03.04.2019 г.), но не по-рано от един месец. Правилно същата е била възстановена
обратно на длъжницата от съдебния изпълнител.
Остатъка от постъпилите по сметката на съдебния
изпълнител суми в общ размер от 1 762,76 лв. имат характера на спестявания, защото са постъпили по сметката на
длъжницата по-рано от месец преди налагане на запора. Без значение е
обстоятелството, че същите поначало са били несеквестируеми или изключени от
принудително изпълнение. Законът не прави разграничение между характера на
двата вида вземания (Така, чл. 446а, ал. 1 ГПК, който включва в себе си
доходите по чл. 446 ГПК, както и помощите и обезщетенията.)
Предвид всичко гореизложено извършеното от
съдебния изпълнител разпределение на 17.05.2019 г. на сумата от 2 501,03 лв. е законосъобразно, поради което жалбата
следва да се остави без уважение,
като неоснователна.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба вх.№
13881/29.05.2019 г. от В. К Б, ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, уточнена с молба вх. № 23953/07.08.2019 г., в
качеството и́ на длъжник по изп.д.№ 20087110400240
на ЧСИ № 711 Даниела П.-Янкова, срещу извършено Разпределение от 17.05.2019 г. на постъпила сума в размер от 2
501,03 лв., за която жалбоподателката твърди, че е
изцяло несеквестируема.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от уведомяването
на страните, ведно с препис от съдебния акт, по аргумент от чл. 463, ал. 2, вр. чл. 275 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл.
235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.