РЕШЕНИЕ
№ 28.09.2020 г.
Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав
На двадесет и осми август, две хиляди и двадесета
година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ХРИСТО Г.
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Г.
Гражданско дело №582 по описа
за 2020 година.
Предявена е искова молба от С.И.К. , ЕГН-********** ***, срещу
Б.Й.К., ЕГН- ********** ***, с правно основание чл.45 от ЗЗД и цена на
иска – 16 000.00лв.
С подадената искова молба, ищецът твърди, че е пострадал в резултат на
извършено престъпление от ответника Б.Й.К. ***, който умишлено му причинил
комплексна средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване, проникващо в
коремната кухина, вследствие на нанесени му две прободно-прорезни наранявания
/рани/ в областта на корема, в горната му лява част, причинил масивен
вътрешнокоремен кръвоизлив /1000 мл/ и пролабиране /излизане извън раната/ на
оментум /голямо було/, както и разстройство на здравето временно опасно за
живота, вследствие на масивен кръвоизлив /1000 мл/.
Твърди се, че с деянието си Б.Й.К.
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 129, aл. 1
от НК, като за извършеното престъпление Б.Й.К. е признат за виновен по НОХД №
249/2020 год. от Районен съд Пазарджик, като му било наложено предвиденото в
закона наказание.
Твърди се, че от престъплението,
в следствие на осъщественото физическо насилие и разстройство, ищецът претърпял
морални, неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страх да не
изгуби живота си, за което е имало реална опасност, увреждане на психиката,
шок, безспокойство и дискомфорт, вследствие на което дълго време не бил в
състояние сам да се грижи за себе си и да работи, като продължавал да чувства
несигурност и безспокойство. Случилото се го уплашило, депресирало и потискало.
Продължително време се лекувал, като все още не се чувствал пълноценно, както бил
преди престъплението.
Моли се съдът да постанови
решение, с което да осъди Б.Й.К. да заплати на ищеца сумата от 16 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и
страдания, страх да не изгуби живота си, за което е имало реална опасност,
увреждане на психиката, шок, безпокойство и дискомфорт от причинената средна
телесна повреда, в резултат от престъплението, извършено на 10.10.2019 год. в
с. Сливовица, обл. Пазарджик, ведно със законна лихва върху тази сума, считано
от датата на увреждането - 10.10.2019 г. до окончателното плащане.
Сочат се доказателства. Правят се
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, с който счита искът за допустим, но неоснователен,
като го оспорва изцяло.
Твърди се в отговора на исковата
молба, че ответникът и ищеца С.И.К. били в лоши отношения от доста време. Твърди,
че ищецът многократно влизал в къщата на племенника на ответника и вземал
различни вещи, преди няколко дни изкъртил чугунената мивка и я взел за скрап. Сочи,
че къщата на племенникът му е в ремонт и К. всеки ден вземал различни вещи
оттам. На 10.10.2019 г. ответникът бил в центъра на село Славовица, където
изпил няколко бири. Видял, че С.К. отива пак в посока на къщата на племенника му.
Станал от кафето и тръгнал подир него, но по успоредната улица, за да не го
вижда. Видял го на тротоара пред къщата на племенника му, бил се спрял там на
оградата и надзъртал в двора на къщата. Отишъл до него и го попитал „Какво
правиш там?" и той му отвърнал „Тебе какво те интересува?" Отговорил
му, че тая къща не е негова, а на племенника му. Тогава той му налетял, ударил го
в челото с глава и ответникът паднал на земята, налегнал го отгоре, хвърлил се
с тялото си върху него, както бил паднал на земята. Тогава ответникът бръкнал в
джоба си и извадил джобното си сгъваемо ножче. Отворил го и го мушнал с
ножчето. Мушнал го няколко пъти, защото той продължавал да го натиска, бил
скъсал ръкава на якето му. Мушкал го няколко пъти, докато да го пусне, че го бил
налегнал продължително. Не е имал друго намерение, освен да го пусне, да се
отдръпне от него, тъй като той е едър човек, а през цялото време бил върху
ответника с тялото си, можел да го задуши. Намушкал го леко с ножчето, ножчето
било малко, само и само да го пусне, един вид се отбранявал. В един момент той
станал, държал се за корема и тръгнал в посока центъра. Ответникът тогава видял,
че на земята имало капки кръв. Ответникът също се порязал сам по пръста със
собственото си ножче, което държал. Тръгнах подир ищеца, чул го, че той по пътя
се обадил на тел. 112. След като стигнали на центъра, К. отишъл в кафето да се
измие. Там били В. П. и З. И., видели ги двамата. През това време дошли първо
линейката, след това полицията. Въз основа на осъщественото физическо насилие
от страна на ищеца ответникът имал много силно главоболие и болки по цялото
тяло.
Твърди се, че на 14.10.2019 г. ответникът
бил освидетелстван от д-р Б.П. - съдебен-лекар и началник ОКПСМ при МБАЛ - Пазарджик
АД и въпреки, че били минали четири дни, той констатирал: по дясната ушна мида
мораво кръвонасядане по цялото протежение, а под нея имало травматичен оток с
размери 3*3 см. Със синкаво-мораво кръвонасядане със същите размери; по цялата
повърхност в поясната област имал силни болки и мораво-синкаво кръвонасядане с
размери 33* 10 см.; по външната повърхност на дясната предмишница до лакета има
окръглено синкаво кръвонасядане с размер 4*4 см; по външната повърхност на
лявото коляно се вижда травматичен оток и синкаво кръвонасядане с размер 7*7
см., а сред него има разкъсно-контузна рана с размер 1* 0.8 см, зееща. Заключението
на съдебния лекар д-р Б.П. било: Разкъсно-контузната рана на левия крак е
причинила временно разтройство на здравето, не опасно за живота по смисъла на
чл.130 ,ал.1 от НК. Останалите травматични увреждания са причинили болки и
страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Моли се съдът да постанови
решение, с което да остави изцяло без уважение исковата молба на С.И.К. , ЕГН **********,
като неоснователна.
Претендират се сторените по
делото разноски и платен адвокатски хонорар. Правят се доказателствени искания.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното към настоящето
дело НОХД №249/2020г. по описа на РС-Пазарджик е видно, че с Протоколно Определение от 12.02.2020г.,
съдът е одобрил постигнатото между РП- Пазарджик и Б.Й.К., ЕГН- ********** ***,
споразумение, по силата на което ответникът
К. се е признал за виновен в това, че на 10.10.2019 год. в с. Славовица, обл.
Пазарджик, е причинил на С.И.К. , ЕГН-**********
***, комплексна средна телесна повреда,
изразяваща се в нараняване, проникващо в коремната кухина, вследствие на
нанесени две прободно-прорезни
наранявания /рани/ в областта на корема, в горната му лява част, причинили
масивен вътрешнокоремен кръвоизлив /1000 мл/ и пролабиране /излизане извън
раната/ на оментум /голямо було/, както и разстройство на здравето, временно
опасно за живота, вследствие на масивен кръвоизлив /1000 мл/ - престъпление по
чл.129, ал.1 от НК , поради което и на основание чл.55, ал.1, т.2 б."б" от НК е бил
осъден на „пробация“, при следните мерки
за контрол и въздействие по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК: Задължителна
регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и подписване два пъти
седмично за срок от две години, както и Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от две години.
Съгласно разпоредбата
на чл.383,ал.1 от НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото
има последиците на влязла в сила присъда.
Съдът счита, че в
конкретният случай следва да приложи
разпоредбата на чл.300 от ГПК, според която влязлата в сила присъда /в
случая одобреното по НОХД №249/2020г. по описа на РС-Пазарджик споразумение
за решаване на делото/ на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Законът изключва свободата на преценка на доказателствата
и задължава съда относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е
установено с влязла в сила присъда, да съобрази присъдата. Относно
обстоятелствата, посочени в чл.300 от ГПК, присъдата се ползва със силата на
присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на
престъпния състав. Предвид горното, съдът приема обстоятелствата, установени с
влезлият в сила съдебен акт, постановен по НОХД №249/2020г. по описа на РС-Пазарджик, а именно това, че ответникът по настоящото
дело Б.Й.К., ЕГН- ********* ***, е
извършил гореописаното престъпно деяние , виновността на ответника,
претърпените вреди и причинно-следствената връзка, за безспорно установени.
От представената с
исковата молба епикриза се установява, че ищецът К. е постъпил за болнично
лечение В МБАЛ Пазарджик на 10.10.2019г. и е бил изписан на 17.10.2019г., с
диагноза „открита рана на коремната стена“.
Видно от заключението
на извършената и приета по делото
съдебномедицинска експертиза по писмени данни №П-143/2020г.,състоянието на К.
към момента на изготвяне на експертното заключение е добро,същият има леки
оплаквания от срастванията, получили се след оперативната интервенция. К. е
подвижен, може да извършва свободно движенията си почти в пълен обем,
работоспособността му е леко ограничена. Не се очакват здравословни усложнения
в резултат от причинените му прободно-порезни наранявания. Две от нанесените
прободно- порезни наранявания в областта на корема са причинили на пострадалия
„наранявания, проникващи в коремната кухина“ по смисъла на чл.129 от НК. На постарадалия е било причинено
и разстройство на здравето, временно
опасно за живота, вследствие на масивен кръвоизлив /1000 мл/.Другите две
прободно-порезни рани в областта на хълбочната кост на таза и лявата част на гръдният кош, са причинили
на пострадалия К. временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от приетите по делото писмени доказателства. В хода на
производството по делото не са били разпитвани свидетели.
Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на вреди
от непозволено увреждане.
За да е
основателен искът, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане: наличие
на противоправно деяние (действие или бездействие) на ответника, причинените му
неимуществени вреди и наличието на причинно-следствена връзка между деянието и
вредите последици. Вината се предполага до доказване на противното съгласно чл.
45, ал. 2 ЗЗД.
С оглед на така обсъдените доказателства и
изложени съображения, съдът намира за безспорно установено по делото, че е
налице извършено виновно деяние
от ответника К., което е повлияло негативно върху физическото,психическото и емоционално
състояние на ищеца, като е налице пряка и непосредствена причинно - следствена
връзка между извършеното деяние и претърпените от ищеца неимуществени вреди. От
изложената фактическа обстановка и приетите по делото доказателства се установява, че на 10.10.2019 год. в с. Славовица, обл.
Пазарджик, ответникът е причинил на С.И.К.
, ЕГН-********** ***, комплексна средна
телесна повреда, изразяваща се в нараняване, проникващо в коремната кухина,
вследствие на нанесени две
прободно-прорезни наранявания /рани/ в областта на корема, в горната му лява
част, причинили масивен вътрешнокоремен кръвоизлив /1000 мл/ и пролабиране
/излизане извън раната/ на оментум /голямо було/, както и разстройство на
здравето, временно опасно за живота, вследствие на масивен кръвоизлив /1000 мл/
- престъпление по чл.129, ал.1 от НК
Процесното
престъпление от общ характер е било извършено от ответникът К. виновно,
при условията на пряк умисъл като форма
на вина.
С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото, е била
назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която
се установяват причинените на ищеца наранявания, които се намират в
пряка-причинно следствена връзка с извършеното от К. деяние. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като обосновано, компетентно изготвено и правилно.
С оглед на гореизложеното,
съдът приема за установено по безспорен и категоричен начин, че са налице
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно:
деяние, противоправност на извършеното деяние, вина, причинна връзка и вреди,
поради което счита, че така предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява частично основателен. Безспорно се установи
извършването на противоправно деяние, извършено
от ответника К., както и вредите, произтекли от това деяние и причинени на пострадалия от извършеното
престъпление от общ характер съгласно чл. 45 и сл. ЗЗД. Поради което съдът счита,че ответникът следва да отговаря за вредите, причинени на пострадалия К. на 10.10.2019 год. в
с. Славовица, обл. Пазарджик.
Следователно от събраните по делото
доказателства безспорно се установи увреждането на пострадалия, авторството на
непозволеното деяние и причинната връзка между деянието и настъпилата вреда.
Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според задължителната
и константна практика на ВКС - т. 4 на ППВС № 4/1968 г.,
размерът на обезщетението за неимуществени вреди също следва да се определи от съда по справедливост. В този
смисъл е и даденото разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК
решения на ВКС: Решение № 532 от
24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на III г. о; Решение № 377 от
22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на IV г. о.; Решение № 832 от
10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III г. о.; Решение по гр. д. № 78/2011
г. на III г.о. В тях е прието, че съгласно трайно установената практика на ВКС,
размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД,
спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 от ЗЗД
не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен
обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно
съдът да съобрази всички доказателства
от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и
страдания/.
Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства,
съдът намира, че в резултат от извършеното
от ответника престъпление, признато за такова с влязъл в сила съдебен акт, ищецът
К. е имал затруднения в адаптацията- бил е принуден да промени обичайното си
поведение, бил е подтиснат след
случилото се, ограничил е социалните си
контакти, изпитвал страх.
Ищецът неминуемо е претърпял определени болки и
страдания, изпитал е страх да не загуби живота си, предвид характера на
причинените му телесни увреждания, за което е имало реална опасност. Извършените от ответника действия се намират в
пряка причинно-следствена връзка със страданията, които ищецът е претърпял.
Тези състояния на психическото и
емоционално състояние на ищеца несъмнено са били свързани със значителни
затруднения, неудобства и промяна на поведението на ищеца, вкл. по отношение на
контактите му с другите членове на обществото.
След извършеното деяние от
ответника, е бил нарушен нормалния ритъм
на живот на ищеца, което се установява от събраният и проверен по делото
доказателствен материал.
Предвид гореизложеното, съдът счита,
че при определяне на обезщетението
следва да се вземат предвид горепосочените обстоятелства, като определи
да бъде заплатено обезщетение от ответника К. на ищеца К. в размер на 8 000.00лв. в съответствие със
справедливостта и добрите нрави в обществото. В останала им част до
претендирания размер от 16 000.00 лева срещу ответника, искът следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. При определяне на размера на
дължимото се обезщетение съдът следва да спази принципа на справедливостта в
чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика, изхождайки от характера и тежестта на изживените
от ищцата болки и страдания, които биха
могли да бъдат овъзмездени със заплащане на сума в такъв размер.
Практиката
на съдилищата ясно и недвусмислено указва, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД,
спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Самият принцип за справедливост
включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие.Самата вреда, като понятие е обективирана с настъпване на
непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта - личното засягане
на защитените ценности, поради което дължимото обезщетение следва да се
определи към този момент.Следователно, за да определи
размера на обезщетението, съдът следва да съобрази всички обстоятелства,
свързани с причиняването на непозволеното увреждане, които обуславят
настъпилите вреди.
От данните по делото е видно, че на 10.10.2019
година, по повод възникнал помежду им словесен спор, ищецът К. е получил
непровокирано четири удара с нож, като от приетото експертно заключение е
видно, че две от нанесените прободно- порезни наранявания в областта на корема
са причинили на пострадалия „наранявания, проникващи в коремната кухина“ по
смисъла на чл.129 от НК. На постраадалия е било причинено и разстройство на здравето, временно опасно за
живота, вследствие на масивен кръвоизлив /1000 мл/.Другите две прободно-порезни
рани в областта на хълбочната кост на таза
и лявата част на гръдният кош, са причинили на пострадалия К. временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. От приетите
доказателства се установява, че здравословното състояние на ищеца е било
овладяно благодарение на спешна медицинска интервенция, т.к. е било налице
състояние, опасно за живота.Също от доказателствата по делото става ясно, че пострадалия
е останал в болнично заведение една седмица, а след това в продължение на
месеци е изпитвал дискомфорт да се
обслужва самостоятелно,имал е оплаквания при резки движения и навеждане.
Отговорността, предвидена в нормата на чл.45 от ЗЗД
съществува обективно и се осъществява чрез заплащане на обезщетение, което се
дължи за всички имуществени, и неимуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от незаконното деяние. Както бе посочено, обезщетението за
неимуществени вреди, каквото се претендира, следва да се съизмерва с
обществения критерий за справедливост и да възмезди увредения за всички
неимуществени вреди. Размерът на вредите, обаче
е винаги индивидуален и е свързан с конкретността на случая. В случая се
вземат предвид всички факти –нанесените удари с нож, продължителността на лечението,
настъпилата психическа травма, отражението
върху личността, емоционалното и здравословно състояние на потърпевшия;
изпитваните притеснения, страх , неудобството и накърняването на достойнството
и честта, като настоящата инстанция прави извод, че всички те са резултат от
противоправното, увреждащо поведения на ответника К..
С оглед изложеното, претърпените от ищеца
физически болки и страдания и
негативните изживявания, представляващи по същността си неимуществени
вреди, следва да бъдат обезщетени. По справедливост съгласно нормата на чл.52 ЗЗД и съобразно практиката на съдилищата, съдът определя размера на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на 8 000.00 лв..
С присъждането на този размер на обезщетение, съдът намира, че ще бъдат
справедливо репарирани претърпените от ищеца неимуществени /морални/ вреди. Определеният
от съда размер на обезщетението е съобразен с константната съдебна практика по
идентични казуси. Следва да се отхвърли
предявения иск в останалата му
част – над присъдените размери от 8 000.00 лв. до претендираните размери
от 16 000.00 лв., като неоснователен
и недоказан. Претендираното обезщетение в размер на 16 000.00лв. се
явява прекомерно. В този смисъл, определеният от съда размер на обезщетението от 8 000.00 лв. се явява
достатъчно удовлетворителен, за да репарира претърпените от пострадалия неимуществени вреди.
Върху
уваженият иск следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
съответното увреждане – от 10.10.2019г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
по делото разноски. При този изход на делото, ответникът К. следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска. Видно от
материалите по делото, ищецът е направил
разноски във връзка с образуването и воденото на гр.дело №582/2020г. , както
следва: адвокатско възнаграждение в размер
на 900.00лв., или разноски в общ размер на 900.00лв. Направеното възражение за прекомерност на присъденото
адвокатско възнаграждение от страна на ответника следва да се отхвърли с оглед
на фактическата и правна сложност на делото , цената на иска, обемът на
извършените от процесуалните представители
действия, доказателствата събрани по делото, включително и въпросите,
обсъждани въз основа на направените от страните възражения, поради което заплатеното
възнаграждение се явява справедливо и не е прекомерно.
Същевременно,предвид
уважената част от иска, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 450.00лв. за сторените от него разноски.
Ответникът
също претендира присъждането на
разноски, но не е представил доказателства пред съда за направата на
такива, вкл. не са представени доказателства за реалното заплащане на
адвокатско възнаграждение, поради които такива не следва да се присъдят.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК,
ответникът К. следва да внесе държавна
такса върху уважената част от предявеният срещу него иск,
в размер на 320.00 лв., както и
да заплати сумата от 150.00лв. в полза
на РС –Пазарджик /по сметката на Пазарджишкия районен съд/ предвид изплатеното
възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебна експертиза, съразмерно на
уважената част от иска.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Б.Й.К.,
ЕГН- ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.И.К. , ЕГН-********** ***, сумата от 8 000.00 лв. /осем хиляди лева /, съставляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, претърпени от С.И.К. , ЕГН-********** в резултат от извършено от Б.Й.К., ЕГН- ********** престъпно
деяние на 10.10.2019г. в с. Славовица, обл. Пазарджик, за извършването
на което Б.Й.К., ЕГН- ********** *** е бил признат
за виновен с влязъл в сила съдебен акт по НОХД №249/2020г. по описа на РС-Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази
сума , считано от 10.10.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата
му част – над присъдените размери от 8
000.00 лв. /осем хиляди лева/ до претендираните размери от 16 000.00 лв.
/шестнадесет хиляди лева/, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА Б.Й.К., ЕГН- ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.И.К. , ЕГН-********** ***, сумата от 450.00 лв. /четиристотин и
петдесет лева /, представляваща сторените от
ищеца съдебно-деловодни разноски,
съразмерно с уважената част от иска, на основание чл.78,ал.1 от НК
ОСЪЖДА Б.Й.К., ЕГН- ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
в полза на РС – Пазарджик /по сметката на Пазарджишкия районен съд/, сумата в размер на 320.00 /триста и двадесет / лева - държавна такса , както и сумата
от 150.00 лв. /сто и петдесет лева/ - изплатено възнаграждение на вещото лице
за изготвената по делото съдебномедицинска експертиза
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Пазарджик
РАЙОНЕН СЪДИЯ: