№ 21352
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110161605 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„Ю Б“ АД е предявило срещу А. Я. Г. съобразно чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т. 3 ГПК
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска ответницата да бъде
осъдена да заплати на ищцовото дружество суми, дължими по сключения между страните
Договор за издаване на кредитна карта „..“ от 17.09.2018г., а именно: 2325, 59 лева -
главница, заедно със законна лихва върху главницата, считано от 19.08.2022 г. до
окончателно изплащане на вземането, 641, 61 лева - договорна възнаградителна лихва,
начислена за периода от 29.07.2020 г. до 10.06.2022 г., 361, 33 лева - мораторна лихва за
периода от 29.07.2020 г. до 07.08.2022 г., 231, 42 лева – такси за периода от 03.07.2020 г до
11.10.2021г., 113, 83 лева – застраховки за периода от 29.07.2020 г. до 23.12.2020 г. и 24 лева –
обезщетение за уведомяване, начислено за периода от 18.07.2022г. до 07.08.2022г., за които
суми съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по гр.д.№
45087/2022г„ по описа на СРС, 71 състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че между „Ю Б“ АД и А. Я. Г. е бил сключен
договор за издаване на кредитна карта „..“ от 17.09.2018г., по силата на който на ответницата
е предоставен револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 2500 лева и е
издадено като средство за отдалечен достъп до паричния ресурс персонална кредитна карта.
Посочва се, че с оглед специфичния характер на кредитния продукт, ответницата е можело
да усвоява различни суми, през различни период, като в случая дължи като главница
възстановяване само на това, което е изтеглила/потребила като стойност от картата. Ето
защо било възможно за някои месеци да не се дължи нищо. В конкретната хипотеза се
поддържа, че по отношение на ответницата били налице две просрочени месечни
извлечения с краен срок за плащан е до 29.07.2020г. и до 31.08.2020г. Твърди се, че върху
незаплатените суми била начислявана възнаградителна лихва по реда на чл. 10 от Общите
условия към договора, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва съгласно
чл. 9.6 от Общите условия към договора. В исковата молба се сочи, че към процесния
договор има сключена и Декларация за присъединяване на застраховано лице към
застрахователна програма „Защита на плащанията“ от 17.09.2018г., съгласно която
ответницата се е задължила да заплаща и застрахователна премия. Подчертава се, че с оглед
1
неизпълнение на задълженията на ответницата са настъпили условията за обявяване на
задълженията по договора за предсрочно изискуеми, за което до ответницата била изпратена
надлежна покана чрез ЧСИ ХХ. Ето защо се моли исковете да бъдат уважени, като в полза
на ищеца бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За основателността на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ ищецът следва
да докаже следните факти: сключен между страните договор за издаване на кредитна карта
„..“ от 17.09.2018 г., по силата на който на ответницата е предоставена карта с лимит 2500
лв., а за ответницата е възникнало задължение за погасяване на кредита, заедно с
възнаградителна лихва в претендирания размер за посочения период и заемни такси,
застраховки, обезщетение за уведомление вкл. техният размер, както и настъпила
изискуемост на претендираните вземания, включително, че е настъпила твърдяната от ищеца
предсрочна изискуемост на главницата по договора.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се обосновава с
кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1. наличие на
главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за
заплащане на претендираните суми по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на
обезщетението за забавено изпълнение.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието
на тези предпоставки. Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване
по тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за издаване на кредитна карта № V.., сключен на 17.09.2018
г. между ищеца и ответницата, по силата на който „Ю Б“ АД е предоставило на А. Я. Г. в
качеството й на картодържател револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен
лимит сума в размер на 2500 лв., като е издало и средство за отдалечен достъп до средствата
по кредитния лимит – персонална кредитна карта .. и допълнителна кредитна карта ...
Съгласно чл. 9.1. от общите условия към договора картодържателят може да изплати
задълженията си по договора, възникнали при използване на картата, в срок до датата на
издължаване, посочена в последното издадено от банката месечно извлечение, изцяло или
на части. В случай че изплаща задълженията на части, трябва да изплати най-малко
минималната месечна вноска, както и всички задължения, за които е в забава, и всяка сума, с
която е превишил разполагаемия кредитен лимит най-късно до същата дата. Минималната
месечна вноска се изчислява като процент от усвоения, но непогасен кредитен лимит към
деня, в който приключва съответния месечен отчетен период и е определена в приложение
№ 1 към общите условия, като конкретният й размер за всеки месечен отчетен период се
посочва в месечното извлечение. В чл. 10.1 от общите условия е посочено, че за
предоставянето на кредита картодържателят заплаща на банката възнаграждение съобразно
приложение № 1. Лихва съгласно чл. 10.2 се дължи от датата на трансакцията, посочена в
месечното извлечение. По силата на чл. 20.2 при непогасяване на минималните месечни
вноски по две последователни месечни извлечения банката може да обяви задължението по
кредита за изцяло предсрочно изискуемо. В чл. 17.1 е уговорено, че всяко уведомление се
изпраща на картодържателя в писмен вид на български език на хартиен носител с
обикновена поща на изрично избран адрес в заявлението за издаване на карта, а в случай че
не е избран изрично адрес за кореспонденция, за такъв се приема посоченият в заявлението
настоящ адрес.
По делото е прието и Приложение № 1, съгласно което уговореният размер на
възнаградителната лихва е 18, 9 %, а минималната месечна вноска в 3 % от общо дължимата
2
сума или минимум 15 лв. Размерът на обезщетението за забава се равнява на основния
лихвен процент на БНБ плюс десет процентни пункта.
От приетото извлечение за движение по сметка се установява, че в периода от
01.01.2019 г. до 24.08.2020 г. кредитната карта е била използвана. Приети са и две месечни
справки, съответно за м. юли и за м. август 2020 г., със срокове за плащане, съответно до
29.07.2020 г. и до 31.08.2020 г.
Приета е и покана, с която поради неиздължаване на минималните месечни вноски по
описаните по-горе две месечни извлечения и на основание чл. 20.2 от общите условия,
цялото задължение по общия договор е било обявено за предсрочно изискуемо, като е
прекратено и действието на договора. Поканата е била връчена чрез залепване на
уведомление на посочения в искане за отпускане на кредит (л. 11) адрес.
От приетите декларация за присъединяване на застраховано лице към застрахователна
програма и сертификат към групова застраховка (л. 37 и л. 38) се установява, че на
17.09.2018 г. ответницата се е присъединила към групов застрахователен договор със
застрахователен пакет „Покритие на задълженията плюс“
От правна страна:
Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит, приложение намира
Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Между страните не е
спорно сключването на договора и съдържанието на неговите клаузи. Видно от приложените
на л. 49 и л. 50 месечни справки и съгласно чл. 9.1. от общите условия към договора,
ответницата е следвало да заплати посочените в двете месечни извлечения суми в срок до
29.07.2020 г. по първото и до 31.08.2020 г. по второто. В тежест на ответницата е да установи
плащане на задълженията, като по делото не са представени доказателства за извършени
плащания, нито се твърди такива да са били извършени. Ето защо, съдът приема, че по
делото е установено, че ответницата не е заплатила задълженията по посочените две
месечни справки в уговорения срок.
В съответствие с това ищецът се е възползвал от правото си по чл. 20.2 от общите
условия да обяви задълженията по кредита за изцяло и предсрочно изискуеми при
непогасяване на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения.
Уведомлението за това е било връчено чрез залепване на уведомление на посочения в
искането за отпускане на кредит адрес на ответницата, в съответствие с чл. 17.1 от общите
условия към договора, поради което предявеният иск за главница следва да бъде уважен в
пълния предявен размер. Предвид присъединяването на ответницата към груповия
застрахователен договор със застрахователен пакет „Покритие на задълженията плюс“
основателна е и претенцията за застрахователна премия.
В договора за кредит изрично е уговорено, че ответницата дължи възнаградителна
лихва, както и нейният размер в проценти, като по делото не се спори относно дължимостта
и размера на това вземане, поради което искът за възнаградителна лихва също следва да
бъде уважен в пълния предявен размер.
С оглед установения непогасен размер на главницата основателна е и претенцията за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, както и за претендираните
такси за предоставени допълнителни услуги, както и такса за уведомяване.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в
двете производства, а именно 505, 27 лв. за заповедното производство (от които 73, 96 лв.
платена държавна такса и 431, 31лв. адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС) и 1029, 68 лв.
3
разноски за исковото производство (от които 225, 95 лв. държавна такса и 803, 73 лв.
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС).
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Я. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Л..“, БЛ.., вх. А, ет. 3,
АП.., да заплати на „Ю Б“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„О..“ № .. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, суми, дължими по сключения между страните договор за издаване на кредитна карта
„..“ от 17.09.2018г., а именно: 2325, 59 лв. - главница, заедно със законна лихва върху
главницата, считано от 19.08.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, 641, 61 лв. -
договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 29.07.2020 г. до 10.06.2022 г., 361,
33 лв. - мораторна лихва за периода от 29.07.2020 г. до 07.08.2022 г., 231, 42 лв. – такси за
периода от 03.07.2020 г. до 11.10.2021 г., 113, 83 лв. – застраховки за периода от 29.07.2020 г.
до 23.12.2020 г. и 24 лв. – обезщетение за уведомяване, начислено за периода от 18.07.2022 г.
до 07.08.2022 г., за които суми съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК по гр.д.№ 45087/2022 г. по описа на СРС, 71 състав.
ОСЪЖДА А. Я. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Л..“, БЛ.., вх. А, ет. 3,
АП.., да заплати на „Ю Б“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„О..“ № .. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер на
505, 27 лв., както и разноски за исковото производство в размер на 1029, 68 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4