Решение по дело №131/2021 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 51
Дата: 1 юли 2021 г. (в сила от 23 септември 2021 г.)
Съдия: Стойка Георгиева Манолова Стойкова
Дело: 20214410200131
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. ЛЕВСКИ , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на първи юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова
Административно наказателно дело № 20214410200131 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Н. ИВ. СП., с адрес: гр.
***, ЕГН**********, срещу НП №20-0293-000773/28.09.2020г. на началник
РУ към ОДМВР – Плевен, РУ - Левски.
Н.С. обжалва издаденото против него наказателно постановление, като счита
същото за незаконосъобразно, като сочи, че е налице пълно противоречие в
констатациите в АУАН и НП.
Искането му е съдът да отмени като незаконосъобразно обжалваното
наказателно постановление.
В с.з. жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.
За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява
представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна.
Административнонаказателното производство против жалбоподателя е
1
започнало с издаване на АУАН, за това, че на 03.09.2020г., в 13:55 часа на път
трети клас I – 3 (304), км. 0+241, с посока на движение към с. Изгрев,
управлява товарен автомобил, с посочен регистрационен номер, собственост
на „***“ ЕООД, след като е лишен от това право по съдебен или
административен ред (неправоспособен водач).
Посочена като нарушена е разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП – управлява
МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред в
условията на повторност.
Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП №20-0293-
000773/28.09.2020 год. от началник РУ - към ОДМВР - Плевен, РУ - Левски, с
което на жалбоподателя за извършеното нарушение, и след като е извършена
справка в АИС „АНД“ се установило, че водачът С. е изтърпял наказанието
„лишаване от право да управлява МПС“ по НП 18-0938-007173/03.01.2019г.,
затова, че не носи СУМПС и контролен талон към СУМПС от съответната
категория, за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, му е наложено на
основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП глоба в размер на 10 лв.
В съдебно заседание са разпитани актосъставителят Г. КР. Г. и свидетелят
Д. ЮЛ. Й..
В показанията си Г. заявява, че водачът е бил спрян за проверка. След
извършена справка в автоматизираната информационна система към ПП
установили, че свидетелството на водача е отнето по съдебно -
административен ред и за извършеното нарушение бил съставен АУАН,
затова че е управлявал след като е лишен от право управление.
Актосъставителят е вписал, че жалбоподателят е лишен от правоуправление
въз основа на информацията от АИС.
Свидетелят Й. – служител в РУ – Левски посочва, че водачът е бил спрян за
извършване на проверка. Категоричен е, че са били поискани документите на
водача и той е управлявал без СУМПС.
Съдът намира, че не е доказано извършеното нарушение.
Съгласно чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство,
водачът трябва да притежава свидетелство за правоуправление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление
да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т.1 или 4,
2
или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено.
Съответното СУМПС е това, което е валидно за категорията на
управляваното МПС и е в срока на административната му валидност.
От представените с жалбата писмени доказателства – справка за
нарушител/водач се установява, че по отношение на С. има издадено
наказателно постановление, с което му е наложено административно
наказание лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца, като е
отбелязано, че НП е влязло в сила на 05.11.2019г. и към момента на съставяне
на АУАН – 03.09.2020г. водачът е изтърпял наказанието лишаване от право да
управлява МПС по НП 18-0938-007173/03.01.2019г.
Налице са нарушения в хода на административно наказателното
производство.
В АУАН като нарушена разпоредба е посочена тази на чл.150А, ал.1 от
ЗДВП, а в НП – за нарушена разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП – че не
носи СУМПС и КТ към СУМПС от съответната категория.
За това нарушение по този текст на нарушителя не е било предявено
обвинение и едва с наказателното постановление за пръв път му е вменено
нарушение под тази правна квалификация.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на
защита на жалбоподателя, същият да научи за какво е наказан.
Освен горното, неносенето на СУМПС и КТ са две отделни нарушения и в
случай на наличието им следва да се наложат две наказания за две отделни
нарушения, поради което НП следва да бъде отменено поради нарушение на
чл.18 от ЗАНН, който гласи че за всяко нарушение се налагат отделни
наказания.
Доказателствената тежест е за наказващия орган, който трябва да установи по
категоричен и недвусмислен начин както законосъобразността на издаденото
от него наказателно постановление, така и неговата доказаност, което в
случая не е сторено.
Описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка не бе доказана в хода на
съдебното дирене. Установено е, че жалбоподателят е управлявал МПС, за
което е притежавал свидетелство за правоуправление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, както и че
3
не е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен
или административен ред.
Към момента на проверката жалбоподателят е правоспособен водач на МПС,
поради което не е осъществил състава на административно нарушение по чл.
150а ЗДвП.
Не бе установено по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят не е
носел свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Жалбоподателят е направил изрично искане за присъждане на разноски в
размер на 130 лв., сторени за пътна помощ, явяването му в РУ – Левски за
връщане на табелите и свидетелството, и явяването му в РС – Левски.
Съдът намира, че искането следва да бъде отхвърлено, тъй като от една
страна не е доказано извършването на разноски в производството.
От друга страна под разноски се разбират само такива разходи на страната,
които са необходими за разглеждане на делото, попълването му с
доказателства и осигуряване на процесуална защита, като депозити за
свидетели, експертизи, за преводачи и тълковници, особени представители.
По отношение на разходите за транспорт, същите не са пряко свързани с
производството по делото. Константната съдебна практика приема, че по
реда на ангажиране на отговорността за разноски се покриват само тези,
които по естеството си са необходими за движението на процеса –
нормативно предопределени или свързани с процесуално действие, указано
от съда.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление 20-0293-
000773/28.09.2020г., издадено от началник РУ към ОДМВР – Плевен, РУ –
Левски, с което на Н. ИВ. СП., ЕГН**********, с адрес: гр. ***, на
основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание – глоба в размер на десет лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТХВЪРЛЯ искането на Н. ИВ. СП., ЕГН**********, да бъде осъдена
4
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТРЕСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛЕВЕН да му заплати сумата в размер на 130 лв.,
представляваща разноски по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
5