Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/….…………….. гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, първо отделение,
четиринадесети състав, в публично съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
при секретаря Н.З. изслуша докладваното от съдията адм.
д. № 524 по описа за 2013 год.
Производството е по реда на чл.156 и сл. на Глава
деветнадесета от Данъчно- осигурителния процесуалния кодекс.
Образувано е по жалба от М.М.П.,***, срещу Ревизионен акт № 031202024 от 27.08.2012г., издаден от орган
по приходите ТД на НАП Варна, потвърден
с Решение № 806 от 18.12.2012г. на Директора на
Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"
– Варна при ЦУ на НАП, с който на лицето са установени
задължения по ЗОДФЛ /отм./ и ЗДДФЛ за 2006г., 2008г. и 2009г., общо в размер на 40 182.51 лв. – главница, и лихви – в размер на 16 771.24 лв. Излага съображения за неправилност и незаконосъобразност
на атакувания ревизионен акт. Твърди, че срокът за извършване на процесната ревизия е изтекъл, без издаване на доклад и
последващ РА. Навежда доводи, че в последния не са изложени фактическите
основания, на които се основава. Смята, че придобитият по Договор за дарение от
16.12.1996г. доход следва да бъде включен в изготвения паричен поток. Намира за
безспорно установено, че на датите, на които П. внася по банковите сметки пари
за покриване на вноските по кредитите на „Б.” ЕООД, паричните средства са й
били предоставяни с РКО от цитираното дружество. Моли за отмяна на атакувания
РА и претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна, Директорът на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, въз основа на събраните
по делото доказателствата и преценка на законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.160 ДОПК, приема следното:
Неоснователни са подробните възражения на жалбоподателката
за допуснати процесуални нарушения в хода на ревизионното производство.
Оспореният ревизионен акт е издаден в производство, образувано на
основание Заповед за възлагане на ревизия № 1200163 от 13.01.2012 година на Началник
сектор „Ревизии” Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна, връчена на
ревизираното лице на 30.01.2012 година, от когато започва да тече тримесечният
срок за провеждане на ревизията по чл.114, ал.1 от ДОПК, изтичащ на 30.04.2012
година. Със Заповед за възлагане на ревизия № 1201626 от 27.04.2012 година,
т.е., при висящо производство, преди изтичане на срока, определен с първата
заповед от 13.01.2012 година, същият орган продължава срока на ревизията до
30.05.2012 година. Тази заповед е връчена лично на ревизираното лице на
11.05.2012 година. Независимо от титула на заповедта, нейната същност е да
измени първоначално определения срок. Със същия характер е и последващата
Заповед № 1202024 от 30.05.2012 година на Началник сектор „Ревизии” Дирекция
"Контрол" при ТД на НАП Варна, която отново изменя срока на
ревизията, като го продължава до 02.07.2012 година, т.е. в максимално
предоставения му двумесечен срок по ал.2 на чл.114 от ДОПК. За тази заповед
лицето е уведомено чрез електронна поща на 07.06.2012 година. Ревизията на М.М.П.
има за предмет установяване на задълженията на лицето по ЗОДФЛ /отм./ за 2006
година, и по ЗДДФЛ, за периода 2007 – 2010г. Образуваното с акт на компетентен
орган ревизионно производство е проведено в указаните в закона срокове,
съгласно разпоредбите на чл.114, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Производството е
приключило с изготвяне на Ревизионен доклад №1202024 от 16.07.2012г., т.е. в
срока по чл.117, ал.1 от ДОПК. Оспореният ревизионен акт е издаден в сроковете
и със съдържанието, предвидено в процесуалните норми на чл.119 и чл.120 от ДОПК.
С ревизионния акт изцяло са възприети констатациите и изводите,
направени от органа по приходите в ревизионния доклад.
В хода на ревизионното производство, на основание чл.45 от ДОПК, са
извършени насрещни проверки на „Б.” ЕООД, „ЦКБ” АД, „Ю.Е.” АД, ТБ „А.Б.” АД, „Б.П.”
АД, „ПИБ” АД, „Б.С.” ЕООД, „О.И.”АД и „В.Г.” АД. Съгласно ПИНП №
03-03-1200163-1/23.05.2012г. на „Б.” ЕООД, дружеството е представило счетоводен
регистър на с/ка 493 ”Разчети със собствениците” за
2008г., 2009г. и 2010г., въз основа на които е установено, че ревизираното лице
е внесло парични средства в дружеството на 30.11.2008г. в размер на
194 000 лв., и на 30.11.2009г. в размер на 78 000 лв. От
представените счетоводни регистри и РКО за 2010г. е установено, че на М.П. е
възстановена сумата 201 000 лв. на 31.07.2010г., и на 01.09.2010г. –
сумата 78 000 лв. Констатирано е, че жалбоподателката
е получавал доходи само по извънтрудови
правоотношения, през 2006г. – в размер на 4000 лева, и през 2007г. – в размер
на 3800 лева, изплатени от „Б.” ЕООД и декларирани в ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ
/отм./ за 2006г., и по чл.50 от ЗДДФЛ за 2007г. Ревизиращите са установили, че М.П.
не е декларирала издръжка и съвместно съжителство в едно домакинство с други
лица, поради което при формиране на паричния поток са взети разходи за живот на
едно лице.
След анализ на движението по банкови сметки в „ЦКБ” АД, „Ю.Е.” АД, ТБ „А.Б.”
АД, „ПИБ” АД, направените парични вноски в „Б.” ЕООД, разходи за пътувания до
Румъния, разходи в размер на 45 111.69 лв. за покупка на недвижим имот по
НА № 125/07.11.2006г., разходи за покупки, установени от дневниците за продажби
на регистрирани по ЗДДС лица, разходите за издръжка на едно лице по данни на
НСИ, от които са приспаднати заплатените разходи към „В.Г.” АД и „О.И.” АД, е
извършена съпоставка на паричните потоци на лицето за 2006г., 2007г., 2008г.,
2009г. и 2010г. Констатирано е несъответствие межди направените разходи и
получените доходи от лицето за 2006г., 2007г., 2008г. и 2009г. – обстоятелства
по чл.122, ал.1, т.2 и 7 от ДОПК. На основание чл.124, ал.1 от ДОПК, на лицето
е връчено Уведомление изх.№ Вх.К-566-48/29.06.2012г. В хода на ревизионното
производство М.П. не е представила попълнена декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК
за периода 2006 – 2009г.
Във връзка с връчено ИПДПОЗЛ изх.№ 566/19.01.2012г. ревизираното лице е
представило Договор за дарение на парични средства от 16.12.1996г., съгласно
който М. М. – дарител, дарява безвъзмездно и веднага на децата си – М.М. и П.М.,
сумата от 80 000 долара, както следва: М. М. – 40 000 долара; П. М. –
40 000 долара. Органът по приходите е констатирал, че началните салда към
01.01.2006г. на притежаваните от РЛ банкови сметки не сочат на наличие на
посочените суми. Предвид обстоятелството, че сумата в размер на 40 000
долара е получена през 1996г., че дарителят е починал и че липсват
доказателства за наличието на 40 000 долара към 01.01.2006г., ревизиращите
са изключили сумата от паричния поток на лицето.
При съдебното обжалване е прието като доказателство заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че към датата на
кредитиране на сметка 493 – 30.11.2008г. е имало недостиг на парични средства в
касата на „Б.” ЕООД в размер на 256 507.96 лв.; към датата на кредитиране
на сметка 493 – 30.11.2009г., е имало недостиг на парични средства в касата на
„Б.” ЕООД в размер на 227 846.36 лв. След проследяване на хронологиите на
счетоводни сметки 501 „Каса в лева”, 503 „Разплащателни сметки в лева” – П.Б.,
5041 „Разпл. сметка в евро” – П.Б., 5034 „Разчети
пощенска – кредит”, 5031 „Разпл. сметка в лева” Б.,
5032 „Разпл. сметка в лева” - А.Б., 504 „Разпл.
сметка в евро” А.Б., всичките за периода 2008 – 2009г., експертизата
констатира, че по счетоводни данни има доказателства за реално движение на
парични потоци от М.П. към касата на „Б.” ЕООД за посочения период, а именно:
-
на 31.12.2008г. с
ПКО са осчетоводени внесени в касата 850.50 лева от М.П. за осигуровки на
собственика, отразени по сметка 498 „Други дебитори”;
-
на 31.12.2009г. с
ПКО са осчетоводени внесени в касата 920.21 лева от М.П. за осигуровки на
собственика, отразени по сметка 498 „Други дебитори”;
-
на 30.11.2008г.,
без счетоводен документ и основание за операцията, са осчетоводени внесени в
касата 194 000 лева, отразени по сметка 493 „разчети със собственика”;
-
на 30.11.2009г.,
без счетоводен документ и основание за операцията, са осчетоводени внесени в
касата 78 000 лева, отразени по сметка 493 „Разчети със собственика”.
Вещото лице дава заключение, че са налице ПКО, доказващи реално
движение на парични потоци от М.П. към касата на „Б.” ЕООД за посочения период,
а именно внесени 850.50 лева за осигуровки на едноличния собственик за 2008г.,
както и 920.21 лева за осигуровки на същия за 2009г.; други приходни касови
ордери, платежни нареждания (преводни нареждания) или каквито и да са други
разплащателни документи, доказващи реалното движение на парични потоци от М.П.
към касата на „Б.” ЕООД за посочения период 2008 – 2009г. в счетоводството на
дружеството не са налични.
Разпоредбите на чл. 122 – 124 от ДОПК регламентират издаването на РА
при особени случаи. Същите не представляват самостоятелно материално – правно
основание за възникване на данъчно задължение, а се възприемат като съвкупност
от доказателствени правила, позволяващи прилагането на материално – правните
норми от съответния данъчен закон при съществена или пълна липса на необходимите
доказателства за настъпване на фактическите състави. Съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по
чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване
на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е
подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност
на фактическите констатации е оборима, но
доказателствената тежест за това носи ревизираното лице. Следователно, в
производството по съдебно обжалване на РА издаден по реда на чл.122 ДОПК, в
тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на
ревизия при особени случаи, а в тежест на жалбоподателкя
е да установи при условията на пълно насрещно доказване твърдените
от него факти и обстоятелства, които опровергават фактическите констатации в
акта.
За да преминат към облагане по особения ред, органите по приходите са
приели, че са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и 7 от ДОПК – налице
са данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи,
доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно
финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на
имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. При съвкупна
оценка на фактите по делото, съдът намира, че за ревизираните периоди – 2006г.,
2008г. и 2009г., посочените в акта предпоставки по чл.122, ал.1, т.2 и 7 от ДОПК са доказани по безспорен начин. Като фактическо основание да се премине
към облагане по аналог правилно е прието констатираното в резултат на
изготвения баланс на паричните потоци несъответствие между получените от лицето
доходи и направените разходи за съответните години. Като взе предвид факта, че
първото основание за преминаване към облагане по особения ред е констатирано
превишаване на разходите над приходите, съдът намира, че едни и същи факти
обосновават и преминаването към реда на чл.122 от ДОПК, и определянето на
данъчната основа.
В тази връзка, РА е и материално законосъобразен, доколкото правилно са
определени данъчните основи и съответно дължимия данък по ЗОДФЛ /отм./ за
2006г., и по ЗДДФЛ за 2008г. и 2009г. Съгласно чл. 122, ал. 2 от ДОПК,
приходният орган определя основата за облагане с преки или косвени данъци в
случаите по ал. 1, след анализ на посочените обстоятелства по т. 1 до т. 16.
Видно от текста на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, при определяне на облагаемата основа
по този ред, не е задължително да бъде извършен анализ на всяко едно от
посочените обстоятелства, а само на онези от тях, които са относими
към конкретния случай и за които има достатъчно данни. Видно от съдържанието и
на РА, и на РД е, че при изготвяне на баланса на касовата наличност приходният
орган е отчел всички обстоятелства, и свързаните с тях приходи и разходи, от
значение за определяне на данъчните основи за облагане по съответния ред и е
изложил конкретни мотиви за значението на всяко едно от тях. В тази връзка, не
могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателката
за неправилно включване в паричния поток на установените транзакции по
банковите му сметки в „А.Б. България” АД и „Ю.Е.” АД. Видно от изготвените
баланси на касовата наличност в РД и РА, сумите по въпросните сметки вземат участие
при формиране на паричния поток на лицето и в приходната, и в разходната част,
т.е. същите не рефлектират върху определената данъчна основа и начисления
данък. С оглед на събраните в хода на ревизията доказателства, настоящата
съдебна инстанция приема, че правилно са определени относимите
към ревизираното лице критерии, които са послужили при определянето на
данъчната основа за облагане. В резултат на установено превишаване на годишните
разходи над годишните приходи, правилно и законосъобразно приходната
администрация е приложила метода за определяне на данъчната основа на годишна
база, а не като моментни /месечни/ отрицателни салда.
По отношение на ревизираната 2006г., и в частност на установените за
нея придобити имущества и направени разходи, жалбоподателката
не е изложил конкретни възражения, както и не е ангажирал доказателства в
насока използването на други критерии по ал. 2 от чл. 122 на ДОПК, които да са относими към определянето на данъчната му основа. Доводите
на лицето в тази връзка се свеждат до твърденията му за получени от нейния баща
по Договор за дарение на парични средства от 16.12.1996г. 40 000 долара.
Съдът намира правилен извода на ревизиращите за недоказано, че лицето е разполагало
с паричните средства към 01.01.2006г., поради което те не са включени в баланса
на паричния поток. Действително, като доказателства за сключения договор, жалбоподателката е представил Договор за дарение на пари от
16.12.1996г. /л.41/, и са изслушани свидетелски показания на брата на
ревизираното лице. Безспорно твърдяното дарение е
извършено от близък роднина на ревизираното лице – нейния баща. Съдът намира, че няма основания да не
кредитира представения договор, служещ и като разписка за предаване на сумата,
доколкото съдържанието на същия кореспондира изцяло с обясненията на
ревизираното лице и с показанията на П. М. като свидетел по делото, за
истинността на които носи наказателна отговорност. По отношение на въпросното
облигационно отношение, съдът намира за житейски оправдано и логично договорът
да не бъде съставен в по – тежка от обикновената писмена форма, тъй като от
една страна се каса за дарение на пари, които не попадат в хипотезата на
чл.225, ал.2 от ЗЗД, а от друга, за отношения между близки роднини. Нещо
повече, според правилата на доказването в гражданското право, гласни
доказателства са недопустими за установяване на договори на стойност, по-голяма
от 5 000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия,
по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен
включително (чл. 164, ал.
1, т. 3 от ГПК). В случая няма забрана самият договор да се
установява с гласни доказателства като изключение в ГПК. В конкретната хипотеза
съдът намира за недоказано наличието, фактът, че дареното лице е разполагало с
дарената сума към 01.01.2006г. Налице е единствено изолирано твърдение от свид. В. за съхранение на сумата от 2002г., като същото е
декларативно и неподкрепено с каквито и да било
доказателства, още повече, че липсва данни за съхраняването на сумата от
предаването й през 1996г. до 2002г. Предаването на сумата през 1996 г. е неотносимо към доказване факта на съществуване на тази сума
през 2006г., поради периода на отдалеченост във времето от 10 години, за който
не е установен начинът на съхранение на средствата, респективно – тяхната
обмяна с оглед твърдението, че са използвани за закупуването на процесното жилище на ул.”**”.
От представените в хода на ревизията счетоводни регистри на с/ка 493 ”Разчети със собствениците” е установено, че
ревизираното лице е внесло парични средства в „Б.” ЕООД на 30.11.2008г. в
размер на 194 000 лв., и на 30.11.2009г. в размер на 78 000 лв. Съгласно
счетоводните регистри за 2010г. е установено, че с РКО на М.П. е възстановена
сумата 201 000 лв. на 31.07.2010г., и на 01.09.2010г. – сумата 78 000
лв., поради което, съдът счита законосъобразен извода на ревизията за извършени
от лицето разходи в съответните размери през 2008г. и 2009г., като същите
правилно са включени в изготвените баланси на касова наличност. Направените
констатации не се опровергават и от приетата по делото ССЕ, съгласно която за
периода 2008 – 2009г. по счетоводни данни има доказателства за реално движение
на парични потоци от М.П. към касата на „Б.” ЕООД за посочения период, а
именно:
-
на 30.11.2008г.,
без счетоводен документ и основание за операцията, са осчетоводени внесени в
касата 194 000 лева, отразени по сметка 493 „разчети със собственика”;
-
на 30.11.2009г.,
без счетоводен документ и основание за операцията, са осчетоводени внесени в
касата 78 000 лева, отразени по сметка 493 „Разчети със собственика”.
Неоснователни като неотносими са релевираните от жалбоподателката
възражения за липса на взето решение за допълнителни парични вноски по чл.134
от ТЗ. Захранването на касата на дадено дружество с парични средства е възможно
във всеки един момент и представлява действие, което е различно, както по
своята цел, така и по документалното си отразяване, от процедурата на
допълнителни парични вноски, уредена от Търговския закон. Счетоводно установените
записвания обвързват жалбоподателката с
доказателствена сила поради характера си на неизгодни за ревизираното лице факти.
От друга страна, кредитирането на твърденията й за фиктивност
на представените счетоводни записи досежно внесените
суми, би означавало тя, като представляваща и едноличен собственик на капитала
„Б.” ЕООД, да черпи права от неправомерното си поведение.
По изложените съображения съдът приема, че балансите на разполагаемите
парични средства за 2006г., 2008г. и 2009г. са правилно определени. За тези
периоди не се установява жалбоподателката да е имала
източници на доходи, достатъчни да покрият установените разходи. В случая по
делото са събрани доказателства относно наличието, както на обстоятелства,
попадащи в хипотезата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, така и относно критериите за
определяне на основата за облагане по ал. 2 на чл. 122 от ДОПК, поради което
съдът приема, че не са оборени с насрещно доказване ползващите се с презумптивна истинност констатации в ревизионния акт.
Предвид изхода на спора, жалбата срещу ревизионния акт следва да бъде
отхвърлена с присъждане на претендираните от
ответната страна разноски в размер на 1589 лева
съобразно обжалваемия интерес.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.М.П., ЕГН **********,*** срещу Ревизионен акт №
031202024 от 27.08.2012г., издаден от орган
по приходите ТД на НАП Варна, потвърден
с Решение № 806 от 18.12.2012г. на Директора на
Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"
– Варна при ЦУ на НАП, с който на лицето са установени
задължения по ЗОДФЛ /отм./ и ЗДДФЛ за 2006г., 2008г. и 2009г., общо в размер на 40 182.51 лв. – главница, и лихви – в размер на 16 771.24 лв.
ОСЪЖДА М.М.П., ЕГН **********,*** да заплати на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" - Варна при ЦУ на НАП разноски
в размер на 1589 лева (хиляда петстотин
осемдесет и девет)
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от съобщението
до страните.
СЪДИЯ: