Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Плевен, 09.07.2018 г.
Плевенският районен съд,
ДЕВЕТИ наказателен състав в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при секретаря Валя
Стоянова като разгледа докладваното от съдия Якимова НАХД №894 от 2018
година по описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 17-0938-006230 от 08.12.2017
година на Началник Група към ОД
МВР Плевен,с-р Пътна полиция, с което на А.М.А. с ЕГН ********** ***, на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на
100,00 лева за извършено нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.На основание
Наредба №Із-2539 на МВР се отнемат общо 8 к.т.
Недоволен от така наложеното административно наказание е
останал жалбоподателят, който в срока по чл.59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд Плевен, с
която моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Пледира
съда да постанови решение, с което да отменени
процесното наказетелно
постановление, като навежда доводи в тази насока.
Административно наказавщият орган, редовно призован, не
изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което се изпраща преписката
до РС-Плевен,се отправя молба процесната жалба да остоне без последствие и се потвръди наложеното с НП наказание.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в
законния седем дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна .
Съдът като обсъди доказателствата поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Акт за установяване на административно нарушение № 6230
е съставен на 28.11.2017г. от К.Ч.П. на длъжност мл. Автоконтрольор в Сектор
„ПП“ при ОД МВР Плевен, против А.М.А., за
това, че на 28.11.2017 г. в гр. ***“
кръстовището с бул.“***, движейки се в посока ж.п. ***, управлява л.е. ***като
преминава през така образуванвато кръстовище на нерезаршеващ сигнал нас
ветофарна уредба, работеща в нормален режим - нарушение по чл. 6 т.1 от ЗДвП.
Преценявайки доказателствата по делото, които са
в контекста на гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че наказващия
орган е приложил правилно закона, като е приел, че са налице нарушение по
смисъла на чл.6, т.1 от ЗДвП, респ. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП. В тази насока са
показанията на свидетелите К. Ч.П.
и и К.Ц.П.,които са категорични,че
жалбоподателят е преминал на неразрешен сигнал.Двамата свидетели са очевидци на
нарушението.Пред съда двамата заявиха,че преди началото на смяната си лично са
се уверили,че светофарната уредба е била синхронизирана. Мястото на което са се
намирали е давало възможност ясно да видят момента на навлизането на автомобила
в кръстовището,както ясно са възприели и светлинният сигнал на светофарната уредба,която
на кръстовището на ул.Д.Константинов с ул.Д.Попов е била синхронизирана.
Освен,че показанията на свидетелите са обективни, последователни и те не са
заинтересовани от изхода на делото,което дава основание на съдът да кредитира
показанията им с доверие,то по делото има и писмени доказателствени средства по
този въпрос- че светофарната уредба е синхронизирана от ЦГМ –Община Плевен : Фази
на движение на кръстовището,Циклограма за
синхронизация на 28.11.2017г.,Справка за сигналните програми и контролера - л.32-34 по делото
В тази
връзка твърдението на жалбоподателя А.А. ,че липсват
доказателства,че е извършил нарушение,т.к. светофара не е бил синхронизиран,а
от мястото,на което се намирали полицаите не се виждали светлинните сигнали,на
които той се е придвижвал се явяват е несъстоятелни.
Съдът приема, че е налице извършено административно нарушение. Според
разпоредбата на чл. 183, ал. 3, т. 5 от ЗДвП се наказва с глоба 100 лв. водач,
който преминава през сигнал на светофара,който не преминава преминаването.
В чл. 6, т. 1 от ЗДвП се казва, че всички участници в движението са длъжни
да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Съдът служебно установява, че при установяване
на административното нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, респ. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП не са допуснати други съществени процесуални нарушения, не са били налице
и условията на чл.28 от ЗАНН.
От обективна страна, е налице административно нарушение по отношение на преминаване
през регулираното със светофарна уредба
кръстовище. За съставомерността на деянието е необходима
липса на съобразяване поведението на дееца със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В случая, жалбоподателят излага
в жалбата си и отчасти в съдебно заседание твърдения, които имат за цел
отпадане на ангажираната му административнонаказателна
отговорност. Всяко едно от тях обаче, несъмнено води до нарушаване на
императивно установеното задължение за непреминаване при сигнал на светофара,
който не разрешава това, какъвто е червения сигнал. Деянието по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е обявено за
наказуемо, като е без значение дали същото се дължи на проявено невнимание или
на умисъл в действията или бездействията, доколкото съгласно чл. 7 от ЗАНН
деянието е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Касае се за
една обща система от светлинни съоръжения, синхронизирани помежду си.
При разпита актосъставителят е посочил именно
съществените обстоятелства – подадена забранителна светлина от светофарната
уредба и преминаване на автомобила на жалбоподателя, което деяние е противоправно, тъй като противоречи на императивната
разпоредба на чл.6 ал.1 от ЗДвП водачът да съобразява поведението си със
светлинните сигнали, съответно - подлежи на глоба по чл. 183 ал.5 т.1 от ЗДвП,
тъй като преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.Голословни
и неподкрепени с доказателства останаха твърденията на жалбоподателя,че бил навлязъл в
кръстовището /на разрешен сигнал/ и съответно се изтеглил от него. Това
е защитна негова теза за пред съда,т.к. дори в акта, собственоръчно жалбоподателят А. посочил следното: „ светофарната уредба
светна жълт светофар в непосредствената ми близост до кръстовището,което прави
внезапното ми спиране опасно за др. участници”
В контекста на
изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно,
същото е извършено от жалбоподателя А. и
е извършено виновно. При съзнаване на задълженията за спазване на светлинните
сигнали, той е предприел действие в противоречие с юридическите си задължения,
като е съзнавал противоправния характер на деянието
си. Ето защо и Съдът приема, че жалбоподателят е осъществил състава на чл. 6,
т. 1 от ЗДвП.
За процесното административно нарушение по
чл.6,т.1 от ЗДвП правилно и законосъобразно наказващият орган е приложил относимата санкционна норма, като на основание чл.183,ал.5,т.1
от ЗДвП е наложил адм.наказание „глоба” в размер на
100 /сто/ лева. Размерът на наказанието е конкретно определен от законодателя и
по тази причина не може да се подлага на коментар.
Частта на НП, с което спрямо водача А. са отнети
8 /осем/ контролни точки на основание НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР,
също е законосъобразна.
При това положение съдът счита, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
17-0938-006230 от 08.12.2017 година на Началник
Група към ОД МВР Плевен,с-р Пътна полиция,с което на А.М.А.
с ЕГН ********** ***, на основание
чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е наложена Глоба
в размер на 100,00 лева за извършено нарушение по чл.6
т.1 от ЗДвП и на основание Наредба
№Із-2539 на МВР са му отнети общо 8
к.т., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред
Административен съд Плевен в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че
същото е изготвено.
Районен
съдия: