№ 2011
гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100504448 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 11.01.2022 г. по гр.дело № 4205/17 г., СРС, ГО, 58-ти
състав е осъдил Агенция „П.И.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „******* да заплати на ЗАД „Б.В. И.“ АД, ЕИК
******* на основание чл. 213, ал. 1 КЗ/отм./ вр. чл. 49 ЗЗД, сумата 727,99 лв. -
регресно вземане за застрахователно обезщетение, изплатено от ЗАД „Б.В.
И.“ АД, ЕИК ******* в качеството му на застраховател по застраховка
„Каско” за лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ ******* , по сключен
договор за застраховка „Каско” и за щети, настъпили при пътно- транспортно
произшествие от 13.10.2015 г. на път ГП Е-79, 383+500км. в посока към град
Кресна, участък 1, поради попадане на лекия автомобил в несигнализирана и
необезопасена неравност на пътното платно /дупка/, ведно със законната лихва
за забава, считано от датата на завеждане на исковата молба (23.01.2017 г.) до
окончателното изплащане, както и сумата 1540 лв.-съдебни разноски.
Отхвърлил е предявения от Агенция „П.И.“ срещу „Г.Х.“ ЕИК ******* обратен
иск : по чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД за сума в размер на 727,99 лв.,
претендирана като обезщетение вместо изпълнение на договор № РД- 38-14
1
от 15.6.2015г. за възлагане на обществена поръчка за поддържане на
републикански пътища, стопанисвани от АПИ- Областно пътно управление
Благоевград, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
завеждане на исковата молба (31.05.2018 г.) до окончателното изплащане.
Решението е обжалвано с въззивна жалба вх. № 25012795/ 16.02.2022г.
от ответника Агенция „П.И.", ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******, Областно пътно управление-
Благоевград-специализирано звено на АПИ с адрес: гр.Благоевград,
ул.“*******, чрез пълномощника юрист Стоил Паргов с мотиви, изложени в
жалбата. Твърди се, че СРС не се е произнесъл по направеното в писмения
отговор възражение за неподсъдност на основание чл.119, ал.3 ГПК, тъй като
ПТП е реализирано на път Е-79 на км. 383 + 500, който е участък на път Е-79,
намиращ се на територията на Областно пътно управление-Благоевград.
Правоотношението е възникнало в района на РС-Благоевград, поради което
делото е било подсъдно на РС-Благоевград, а не на СРС. Ето защо,
решението на СРС е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а
делото изпратено за разглеждане пред РС-Благоевград. По същество
решението е неправилно. Съдът неправилно е възприел като неоснователно
възражението на АПИ, че в настоящия случай е налице изключен
застрахователен риск и че извършеното от ищеца/застраховател плащане на
пълното застрахователно обезщетение не е покрит от застрахователния
договор риск. Застрахователното обезщетение е платено от застрахователя на
собственика на застрахования автомобил по непокрит от застрахователния
договор риск, т.е. при отсъствие на основание за плащане. Твърди се още, че
е налице безспорна причинна зависимост между виновното деяние,
извършено от водача на автомобила, който е управлявал с несъобразена
скорост, както е посочено в Протокола за ПТП и настъпилия вредоносен
резултат. Нарушен е чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДП.
Неоснователно съдът е отхвърлил предявения от АПИ обратен иск
срещу „Г.Х.“ ЕООД/с предишно наименование „А.“ ЕООД/. „Г.Х.“ ЕООД не
е изпълнил поетите задължения, регламентирани в клаузите на договор с изх.
№ РД-38-14/15.06.2015 г. Съгласно чл.12, ал.5 от договора, изпълнителят е
длъжен да предприеме всички необходими действия за опазване на пътищата
и пътните принадлежности към тях, с цел осигуряване на безопасни условия
2
на движение. Съгласно чл.33 при причиняване на ПТП и/или щета в резултат
на неизпълнение или некачествено изпълнение предмета на договора,
изпълнителят по договора, в случая ответникът, носи пълна имуществена и
неимуществена отговорност за причинените вреди. Съгласно чл.9, ал.3 от
договора, дейностите по договора са възложени с месечна задание за м.
октомври 2015 г. с писмо изх. № 53-00-464 от 06.10.2015 г., приложени по
делото. С месечно задание за м. октомври 2015 г. в шифър 3003, 3004 и 3005 е
възложена изкърпване на дупки на пътища от I-ви клас, какъвто клас е път I-1/
Е 79/ и е единственият път I-ви клас на територията на област Благоевград.
Възложеното със заданието изкърпване не е извършено от изпълнителя по
договора. Ето защо, не са налице законовите предпоставки за ангажиране
отговорността на АПИ за причинените имуществени вреди. Моли съда да
постанови решение, с което да обезсили процесното като недопустимо, а ако
съдът счете, че е допустимо, да го отмени изцяло както неправилно, като
бъде отхвърлена исковата претенция, предявена от ЗАД „Булстрад“ АД.
Претендира присъждане на разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемият/ищец ЗАД „Б.В. И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.София, пл. ******* представлявано от
изпълнителните директори Н.Ч., И.Г. и Т.И., чрез пълномощника по делото
адвокат Г.Я. от АК-Благоевград, със съдебен адрес: гр.София, ул.“Хан
******* над партер, офис 3, АД“С.“ оспорва въззивната жалба. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
Третото лице помагач на АПИ „Г.Х.“ ЕООД /с предходно
наименование „А.“ ЕООД/, явяващо се ответник по обратния иск, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.Благоевград, село Бело поле,
Производствена база на „Г.Х.“ ЕООД, представлявано от управителя В. В.,
чрез пълномощника адвокат Р. Р. от АК-Благоевград, с адрес: гр.Благоевград,
ул.“Б******* оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за въззивната
инстанция.
СГС намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
3
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 213, ал.1 от КЗ/отм./, вр.
чл.49 и чл.45 ЗЗД от ЗАД „Б.В. И.Г.“ АД срещу Агенция „П.И.“ за заплащане
на сумата от 727,99лева, за която се твърди, че е била изплатена като
застрахователно обезщетение от ищеца в качеството му на застраховател по
сключен договор за застраховка „Каско Стандарт“ и включени
ликвидационни разноски, за щети на л.а. марка Мерцесдес с рег.№ *******,
настъпили при ПТП на 13.10.2015г. при движение по републикански път ГП
Е- 79, 383+500 км в посока град Кресна, участък 1, поради попадане на
автомобила в необезопасена и несигнализирана неравност / дупка/, за което е
образувана щета № 470415151545494, ведно със законната лихва за забава за
период от датата на подаване на исковата молба, до плащането.
Ищецът ЗАД „Б.В. И. Г.“ АД твърди, че на 13.10.2015г. при движение
по пътното платно по републикански път ГП Е 79, 383+500км в посока град
Кресна, участък 1, л.а. Мерцедес попада в необезопасена и несигнализирана
неравност /дупка/ на пътното платно, вследствие на което са нанесени
материални щети на автомобила. Във връзка с настъпилите вреди била
образувана щета № 470415151545494, по силата на сключен договор „Каско
стандарт“. При извършения оглед били констатирани щети по гума предна
дясна и джанта предна дясна. Пътнотраспортното произшествие било
реализирано на участък от път, стопанисван от ответника Агенция „П.И.“.
Ищецът изплатил на собственика на увредения авномобил сумата 727,99 лева.
Ответникът Агенция „П.И." в срока по чл.131 ГПК оспорва исковете
като неоснователни и недоказани. Предявява обратен иск по чл.79, ал.1, изр.2
ЗЗД вр.чл.82 ЗЗД за сумата 727,99 лева, представляваща вреди от
неизпълнение на договор № РД -38-14 от 15.6.2015г. В обратния иск се
4
твърди, че с договора за възлагане на обществена поръчка за „Определяне на
изпълнител за извършване на поддържане /превантивно, текущо, зимно и
ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на републикански
пътища на територията на Югозападен район е възложено на ДЗЗД „Пътно
поддържане- област Благоевград“-да извърши текущ ремонт и поддържане и
зимно поддържане на пътищата от републиканската пътна мрежа на
територията на област Благоевград. Твърди, че „А.“ ЕООД е част от ДЗЗД
„Пътно поддържане- област Благоевград“ , както и че дружеството е поело
задължението да извърши ремонт и поддържане на пътищата на територията
на област Благоевград, което не е било извършено на пътя, на който се твърди
да е реализирано ПТП.
Третото лице-помагач на страната на ответника и ответник по обратния
иск „Г.Х.“ ЕООД /с предходно фирмено наименование „А.” ЕООД/, е
депозирал в срок писмен отговор.
Съдът констатира следното:
По делото са представени от ищеца договор за имуществена
застраховка „Каско” на автомобила, който се твърди, че е бил увреден, а
именно л.а. Мерцедес, уведомление за настъпило застрахователно събитие и
образувана ликвидационна преписка, доказателства относно заплащането на
всички вноски по застрахователната премия, което обстоятелство е било
оспорено от ответника по обратния иск, впоследствие и от ответника по
първоначалния иск, както и допълнителното заключение на ССЕ, от което се
установява този факт. От ССЕ се установява, че ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 727,99 лв. за ремонт на автомобил
марка Мерцедес“, модел С 500, с ДКН № *******, като сумата е преведена по
банков път в полза на собственика на л.а. и застраховано лице „М. Х.“.
От правна страна:
Съгласно чл, 213, ал.1, изр.1 КЗ /отм./ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне". Предпоставките за уважаване
регресната претенция на застрахователя са: 1) застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2) в изпълнение на
този договор застрахователят да е изплатил на застрахования
5
застрахователното обезщетение; 3) отговорност на ответника за вредите по
чл.49 ЗЗД.
Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-
обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която
има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана
отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо наличието на
следните предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от
физическо лице-пряк изпълнител на работата с необходимите елементи:
деяние, вреда-имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между
деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се
установяват конкретните лица, осъществили деянието (така-ППВС№7/1959 г.
на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа-чрез действия, които пряко съставляват извършването
на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него (така -ППВС № 9/1966 г.). Когато обаче
отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД като възложител се ангажира не за
активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие-неизпълнение на
задължение за осъществяване на действие, то очевидно в основанието на
исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са
причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало
виновно. В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е имал
задължение да поддържа пътя и дали процесиите вреди са в причинна връзка
с това неизпълнение.
Въззивната инстанция намира за неоснователно възражението във
въззивната жалба, че решението на СРС е недопустимо и като такова следва
да бъде обезсилено, а делото изпратено за разглеждане пред РС-Благоевград,
тъй като правоотношението е възникнало в района на РС-Благоевград, както и
че СРС не се е произнесъл по възражението на АПИ за неподсъдност на
6
основание чл.119, ал.3 ГПК. По това възражение, с определение от 19.09.2018
г., производството пред СРС е било прекратено. Определението за
прекратяване е било обжалвано, като с определение от 29.11.2018 г. по ч.гр.д.
№ 14778/2018 г., СГС, ГО е отменил същото като незаконосъобразно и е
върнал делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така че, по направеното възражение се е развила процедура, приключила с
определение от по-горната инстанция, в което е прието, че следва да бъде
приложено общото правило на чл.105 ГПК, т.е. че искът се предявява пред
съда, в района на който е постоянния адрес и седалището на ответника, който
е АПИ, със седалище в гр.София. Решението не е недопустимо.
По същество:
По делото е безспорно, че ищецът е застраховател по имуществена
застраховка „Каско стандарт“ на МПС за увредения автомобил по
представената полица, валидна към датата на ПТП. По време на действието на
този договор е настъпило застрахователно събитие-ПТП, от което по
застрахованото МПС са били нанесени вреди.
СГС намира за неоснователно възражението на ответника, че е налице
изключен застрахователен риск. Процесният автомобил е застрахован по
клауза „Пълно каско“, съгласно която ПТП е покрит риск. Съгласно дадената
в ОУ дефиниция на понятието ПТП, това е събитие, възникнало в процеса на
движение на пътното превозно средство и предизвикало повреда на
превозното средство, т.е. в случая попадането на автомобила в дупка на
пътното платно е ПТП по смисъла на ОУ и в този смисъл представлява
покрит застрахователен риск по клауза „Пълно каско“ по полицата.
Обстоятелството, че по ОУ има допълнително покритие „гуми“ не води до
различен извод, тъй като допълнителното понятие „гуми“ включва всички
рискове по увреждане на гумите, а увреждането попада под общия риск-
пътно-транспортно произшествие по риска „Пълно каско“, по който е
застрахован собственика на лекия автомобил. Увреждането на гуми и джанти
вследствие на ПТП не е сред изключенията по този риск.
Свидетелските показания, констатациите на САТЕ, че щетите по описа
на застрахователя от техническа гледна точка са получени от попадане на
дупка на пътното платно, протоколът за ПТП, при който макар и
съставителят му да не е присъствал на реализираното ПТП, но е посетил
7
мястото на произшествието 35 минути по-късно и непосредствено е възприел
настъпила на автомобила щета-спукана гума и увредена джанта, както
наличието на видимо препятствие на пътното платно-дупка установяват
съществуването на дупка на пътното платно в участъка, за който твърди
ищеца, На основание чл. 30, ал.1, вр. т.14 ПЗР от Закона за пътищата
ответникът е имал задължение да поддържа пътя, като осигурява
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година, като съществуването на необезопасена дупка на пътното
платно на републикански път, представлява неизпълнение на същото
законово задължение. На основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП
ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането на
републиканския път, включително да означи съответната дупка с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в
движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Според § 1, т. 19 от ППЗДвП,
"Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и
предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават
опасност за движението. В случая, установената дупка представлява
препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създавала
опасност за движението. Агенцията като юридическо лице осъществява
дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други
лица, на които е възложил изпълнението.
Твърдението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
стана на водача на л.а. „Мерцедес“ се явява недоказано и неоснователно.
Действително, в протокола за ПТП е отбелязано движение с несъобразена
скорост, но това обстоятелство не се установява по делото. От показанията на
водача се установява, че той се е движел с разрешена скорост, а дупката се е
намирала на пътното платно, на място с остър завой, не е имало обозначение
за наличие на неравности на пътното платно, поради което не може да се
приеме, че водачът се е движел с несъобразена с пътните условия скорост,
при липса на обозначение за препятствието, за водача не възниква
задължението да предвиди същото, поради което следва да се приеме, че
скоростта е била съобразена с пътните условия. Ответникът не е ангажирал
каквито и да било доказателства за допуснати от страна на водача на
увредения автомобил нарушения на правилата за движение.
8
Що се отнася до размера на обезщетението, то същият не се оспорва.
Относно предявения от страна на ответника АПИ срещу „Г.Х.“ ЕООД
/с предходно фирмено наименование „А.” ЕООД/ обратен иск по чл. 79. ал. 1.
предл. 2-ро ЗЗД, настоящата инстанция намира същият за неоснователен. По
делото е безспорно, че между Агенция „П.И.” и „Г.Х.“ ЕООД /с предходно
фирмено наименование „А.” ЕООД/ е сключен договор № РД- 38-14 от
15.6.2015г. за възлагане на обществена поръчка. В чл. 5 от сключения между
тях договор за възлагане на обществена поръчка за поддържане на
републикански пътища, стопанисвани от АПИ-Областно пътно управление
Благоевград, е посочено, че дейностите по поддържане се възлагат от
възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни задания.
Такова задание е приложено по делото за месец октомври 2015 г. От него
обаче, не може да се установи, че е възложена работа по поддържане на
конкретния пътен участък. Заданието касае определени строително-монтажни
работи, но не може да се обвърже с конкретното местоположение на дупката.
Освен това, ответникът по обратният иск „Г.Х.“ ЕООД е представил по
делото сертификат № 5/30.9.2015г., от който се установява, че към сочената
дата, са извършени конкретни СМР на територията на Югозападен район. От
една страна, при липса на доказателства, че ответникът АПИ е възложил
ремонт именно на този участък от републиканската пътна мрежа на ответника
по обратния иск, прави иска неоснователен само на това основание. От друга
страна, от представения Серификат № 5 за действително изпълнение и приети
работи по задание, може да се приеме, че „Г.Х.“ ЕООД е изпълнило задачите,
поставени в месечното задание. Освен това, пътищата се обхождат
ежемесечно от контролна комисия с представители на АПИ и при наличие на
проблем на пътя, това се сигнализира и включва в съответното задание.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание
чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция въззивникът следва
да заплати на въззиваемото дружество ЗАД „Б.В. И.“ АД, ЕИК *******
разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 360 лв., а за ответника
по обратния иск не се следват разноски, тъй като няма данни такива да са
направени.
9
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.01.2022 г. по гр.дело № 4205/17г. на
СРС, ГО, 58 състав.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.", ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******, Областно пътно управление-
Благоевград-специализирано звено на АПИ с адрес: гр.Благоевград,
ул.“*******, чрез пълномощника юрист Стоил Паргов да заплати на ЗАД
„Б.В. И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
пл. ******* представлявано от изпълнителните директори Н.Ч., И.Г. и Т.И.,
чрез пълномощника по делото адвокат Г.Я. от АК-Благоевград, със съдебен
адрес: гр.София, ул.“Хан ******* надпар., офис 3, АД“С.“ направените
разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10