РЕШЕНИЕ
№ 1198
гр. Бургас, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20222120202556 по описа за 2022
година
Производството е oбразувано по жалба на П. А. К., ЕГН: **********, с
адрес: ************* срещу Наказателно постановление № 21 -0769-
002514/20.07.2021 г., издадено от Началника група към ОДМВР гр. Бургас,
Сектор Пътна полиция, упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 г., с което на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 25, ал. 2 ЗДвП, на основание
чл. 175, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т.5, пр. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200 лв и за
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т.5 от
ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в
размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.
Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в
законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу
акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Изпраща
представител, който поддържа жалбата и моли НП, да бъде отменено. Не
ангажира доказателства. Не прави искане за разноски.
1
За ответника по жалбата - АНО, представител се явява в съдебно
заседание пред настоящия съд. Молят НП, да бъде потвърдено. Не ангажират
нови доказателства. Не правят искане за присъждане на разноски.
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния
контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 29.05.2021 г. около 09:40 часа в гр. Бургас, на бул. „Захари Стоянов“,
до кръгово кръстовище пътен възел „Юг“, в посока ул. „Чаталджа“,
жалбоподателят като водач на товарен автомобил – „МАН“, с per № А****,
управлявал състав от ППС - влекач „Ман“ 19.414, с рег. № А*** с прикачено
полуремарке с рег.№ А***собственост на фирма „Мат Транс“ ЕООД, с
Булстат: *********, като в средна лента и при навлизане в съседна дясна
лента допуснал ПТП с движещият се по нея л.а. „Фиат Добло“, с рег.
№А*****НВ, след което жалбоподателят напуснал ПТП, без да остане на
място и да установи материални щети по двете МПС-та.
Това актосъставителят счел, че представлява нарушения на
разпоредбата на чл. 25 ал.2 и по чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП, поради което
съставил на жалбоподателя АУАН от 29.05.2021г. Въз основа на него било
издадено и обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя,
както и от приложените писмени доказателства .
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат
всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на
2
извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата,
въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното производство против него.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото актосъставител
като обективни и непротиворечащи със събрания по делото доказателствен
материал.
Разпоредбата на чл. 25 ал. 2 ЗДвП, задължава водач на пътно превозно
средство, при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло
или частично в съседна пътна лента, да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да
извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с
предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в
дясната пътна лента.
В процесния случай не е спорно, че с действията си, жалбоподателя е
създал предпоставка за ПТП. Административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за това, че е предприел маневра без да се убеди,
че няма да застраши останалите участници в движението. На основание чл.
189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставеният акт има доказателствена сила до
доказване на противното. Безспорно се установи по делото и с оглед липсата
на доказателства, сочещи обратното, че жалбоподателят е извършил
нарушението, за което е санкциониран.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на посочените доказателствени материали, които са непротиворечиви и
възпроизвеждат по идентичен начин фактите от значение за делото. Съдът в
цялост кредитира писмените доказателства и свидетелските показания.
Съгласно разпоредбата на чл. 179 ал. 1, т. 5 ЗДвП: „Наказва се с глоба
от 150лв, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната
маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за
разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена
непосредствена опасност за движението“. Съдът намира, че санкционната
норма е определена и приложена правилно от АНО. Наложеното наказание е
3
с фиксиран размер, явява се справедливо и е адекватно на тежестта на
извършеното. Достатъчно е за постигане на целите на административните
наказания по чл. 12 от ЗАНН.
НП в тази му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда задължение за
всеки водач на ППС, който е участник в пътнотранспортно произшествие, без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието.
Съгласно разпоредбата на § 6, т. 27 и т. 30 от ДР на ЗДвП,
жалбоподателят има качеството на участник в пътнотранспортно
произшествие с пострадало лице и като такъв той е бил длъжен да остане на
мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните
органи на МВР. Следва да бъде посочено, че макар да не му е повдигнато
обвинение за това, той е бил длъжен сам да уведоми компетентната служба на
МВР, но не го е сторил.
От субективна страна се установява, че жалбоподателят е извършил
нарушението умишлено. Той е бил наясно със задълженията си като участник
в ПТП, но не го е направил, като дори не се е поинтересувал от нанесените
щети на другото МПС.
Като не е останал на място, жалбоподателят безспорно е нарушил
разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което и правилно е била
ангажирана административнонаказателната му отговорност по това
обвинение от обжалваното наказателно постановление.
Що се касае до размера на определените от наказващия орган
административни наказания, съдът намира, че същите са правилно
индивидуализирани. Законът е предвидил отговорност в нормата на чл. 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП за всеки който е нарушил задълженията си като участник в
ПТП, а именно лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 1 /един/ до 6 /шест/месеца и „Глоба” от 50 лв /петдесет лева/ до 200 лв
/двеста лева/. Съдът намира, че санкционната норма е определена правилно от
АНО, като са определи наказания към минималния размер.
С оглед конкретиката на настоящия казус не може да се приеме
наличието на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
4
останалите случаи на нарушения от същия вид, за да се приеме, че е налице
маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът намира че следва да потвърди атакуваното
наказателно постановление в цялост, като правилно и законосъобразно.
С оглед обстоятелството, че по настоящото дело, не е направено искане
за разноски, от страна на АНО, настоящият състав не дължи произнасяне и
същите остават както са направени от страните.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21 -0769-
002514/20.07.2021 г., издадено от Началника група към ОДМВР гр. Бургас,
Сектор Пътна полиция, упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 г. против П. А.
К., ЕГН: **********, с адрес: ************ с което на жалбоподателя за
извършено нарушение по чл. 25, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 2 вр. чл.
179, ал. 1, т.5, пр. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба”, в размер на 200 лв и за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 300 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 1 месец.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-гр. Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5