Решение по дело №369/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.420, ал.3 във връзка с чл.275 и следващите от ГПК.

Постъпила е частна жалба от М. Ю. Ю. от с.Р. Л., О. К. и Н. Ш. Р. от с.М., О.К., против определение № 1202 от 13.04.2011 г. по ч. Г. д. № 344/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е оставено без уважение искането за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 218/2008 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 812, с район на действие ОС – К.. Считат, че неправилно съдът приел, че представените писмени доказателства по ч.Г.д.№ 344/2011 г. са неубедителни по смисъла на чл.420, ал.2 от ГПК и че не изразяват идентичност по плащане по кредитна сметка № 501232. Твърди се в жалбата, че от представените от жалбоподателите писмени доказателства се установявало, че жилищния кредит по сключения между тях и „Ю. и Е. Д. Б.” договор, бил редовно обслужван. Считат, че представените от тях доказателства са убедителни по сми±ъла на чл.420, ал.2 от ГПК и на това основание съдът е следвало да спре принудителното изпълнение по изп.дело № 218/2008 г. по описа на ЧСИ до приключване на спора по същество по повод подаденото от тях възражение в срока о чл.414, ал.2 от ГПК. Молят съда да отмени обжалваното определение на Кърджалийския районен съд, с което е оставено без уважение искането им за спиране на принудителните действия по изп.дело № 218/2008 г. по описа на ЧСИ.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от „Ю. и Е. Д. Б.” Г.С., в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Излагат се съображения, че не са налице условията на чл.420, ал.1 или ал.2 от ГПК за спиране на изпълнителното дело. Представените писмени доказателства не били убедителни по смисъла на чл.420, ал.2 от ГПК, тъй като не установяват изпълнение на задълженията на длъжниците по чл.10, т.9 и чл.15 от договора за кредит, на което именно основание кредита е бил обявен за предсрочно изискуем.

Въззивният съд, при извършената проверка по повод и във връзка с подадената частна жалба, прие следното:

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и приложени: извлечение от счетоводните книги на „Ю. и Е. Д. Б.” Г.С., договор за кредит за покупка на недвижим имот № * от 10.02.2006 г., нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № *, том І, рег.№ 1174, дело № */2006 г. от 15.02.2006 г. на нотариус № 251 и покана за доброволно изпълнение и уведомление за предсрочна изискуемост, по образуваното ч. Г. д. № 344/2011 г. по описа на Районен съд – К. е издадена заповед № */25.02.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и издаден изпълнителен Л. в полза на „Ю. и Е. Д. Б.” Г.С. срещу М. Ю. Ю. от с.Р. Л., О. К. и Н. Ш. Р. от с.М., О.К. за сумата от 61 290.50 лева, от които главница в размер на 61 120.69 лева, ведно с 169.81 лева договорна лихва от 18.02.2011 г. до 23.02.2011 г. и законна лихва върху главницата от 25.02.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата 2 501.30 лева за разноски по делото, от които 1 225.81 лева за държавна такса и 1 275.49 лева за адвокатско възнаграждение. Видно от цитираната заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, вземането се основава на представеното извлечение от счетоводните книги на „Ю. и Е. Д. Б.” Г.С. по договор за банков кредит № * от 10.02.2006 г.

Видно от представената по делото покана за доброволно изпълнение, въз основа на изпълнителния Л., издаден на основание заповед за незабавно изпълнение № */25.02.2011 г. по ч.Г.д.№ 344/2011 г. на Районен съд – К., е било образувано изпълнително дело № * по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812.

В изискуемия от закона срок е подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение и е направено искане за спиране на принудителното изпълнение по цитираното изпълнително дело № */2008 г. от М. Ю. Ю. и Н. Ш. Р.

С обжалваното определение № * от 13.04.2011 г. Кърджалийският районен съд е оставил без уважение искането за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № */2008 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег. № 812.

Определението на районния съд по същество е правилно.

Предпоставките за спиране на принудителното изпълнение са посочени в чл.420, ал.1 и 2 от ГПК, като съгласно същите спиране се допуска в три случая: 1. с подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение, ако същата е издадена въз основа на запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея – какъвто не е настоящия случай; 2. с представяне от длъжника на надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите – в случая не е представено такова и не се сочи готовност за представяне и 3. когато искането за спиране е подкрепено с убедителни писмени доказателства. В тази връзка, съдът намира, че към искането липсват убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.420, ал.2 от ГПК, от които да се направи извод за недължимост от страна на частните жалбоподатели /длъжници/ на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение, които да обуславят спиране на принудителното изпълнение по образуваното изпълнително дел¯. Не са такива представените с искането за спиране, както и с настоящата частна жалба писмени доказателства: вноски бележки за платени суми и справки за движението по сметка /извлечения по разплащателна сметка във връзка с редовното обслужване на жилищния кредит през 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г./. Това е така, тъй като видно от подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и приложените към него документи, кредита е бил обявен за предсрочно и изцяло изискуем поради неспазване на две задължения по договора за кредит за покупка на недвижим имот № * от 10.02.2006 г. – задължение по чл.10, т.9 и задължение по чл.15, а не поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита. Ето защо, в настоящия случай плащането на вноските по кредита е ирелевантно доколкото обявяването на кредита за предсрочно и изцяло изискуем не е поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, а поради неспазване на установените в чл.10, т.9 и чл.15 от договора за кредит задължения. Поради изложеното, представените писмени доказателства за редовното обслужване на жилищния кредит не са убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.420, ал.2 от ГПК за недължимост от страна на частните жалбоподатели /длъжници/ на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение.

Съгласно чл.10, т.9 от договора, кредитополучателите се задължават да информират писмено банката за образуване на изпълнителни производства с предмет предоставените по договора обезпечения. А съгласно чл.18, ал.1, предложение второ от договора, при неизпълнение кредитополучателите на което и да е задължение по същия, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. В тази връзка, от приложените към заявлението за издаване на заповед за изпълнение доказателства се установява, че срещу кредитополучателите /частни жалбоподатели в настоящото производство/ има образувано изпълнително производство /*/2008 г. по описа на ЧСИ с рег. № 812, с взискател М. Р. Х., в хода на което е била проведена публична продан на недвижимия имот – предмет на обезпечението по договора за кредит, и обявен купувач, за което банката е била уведомена от частния съдебен изпълнител със съобщение от 29.10.2010 г. Доказателства за изпълнение на задължението по чл.10, т.9 от договора, респективно – за писменото информиране на банката от страна на кредитополучателите за образуваното изпълнително производство с предмет предоставеното по договора обезпечение, не са представени от последните, а и не се правят такива твърдения.

Ето защо, определението на районния съд, с което е оставено без уважение искането за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № */ 2008 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег. № 812, е правилно, макар и по съображения, различни от изложените в него. Поради изложеното, частната жалба против определението на Кърджалийския районен съд, с което е оставено без уважение искането на частните жалбоподатели за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № */ 2008 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег. № 812, е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. Ю. Ю. от с.Р. Л., О.К., с ЕГН * и Н. Ш. Р. от с.М., О.К., с ЕГН *, против определение № 1202 от 13.04.2011 г. по ч. Г. д. № 344/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е оставено без уважение искането за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 218/2008 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 812, с район на действие ОС – К..

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.