Р Е Ш Е Н И Е
№ 260068
гр.Русе,23.11.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, в публичното
съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
при секретаря Анелия Генчева, като разгледа докладваното от съдия
Тараланска търговско дело № 382 по
описа за 2019 г. на РОС, за да се произнесе, съобрази следното:
Постъпила
е искова молба от „Ю****“ АД гр. С****, ЕИК **** чрез адв. Х.И. – ***, с която в
обективно и субективно кумулативно съединение са предявени искове против Д.В.К.
и Е.Б.Х.,***, произтичащи от неизпълнение на задължения по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL18692 от
31.01.2007 г. и 4 бр. допълнителни споразумения от 17.06.2009 г., 31.03.2010
г., 13.04.2011 г. и 29.05.2012 г. към
него, кредитополучатели по който договор
са двамата ответници. Искът е с
правно основание чл. 430 и сл. ТЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от
34 265,40 евро и 269,48 лв, от
които: главница в размер на 26 348,23 евро, дължима за периода от 10.11.2014 г. до
датата на подаване на исковата молба - 24.10.2019 г. ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане;
вземане за просрочена договорна лихва за периода 10.11.2016 г. до 17.01.2018
г. в размер на 3 169,96 евро; мораторна лихва дължима за периода от
10.11.2016 г. до 21.10.2019 г. в размер на 4 747,21 евро; неиздължени
такси по договор за кредит в размер на 94,62 евро, дължими за периода от 26.10.2016 г. до датата на подаване на
исковата молба; 49,98 евро застраховки, дължими за периода от 09.02.2017 г. до
подаване на исковата молба и нотариални такси в размер на 598,69 лв. Претендира
присъждане на направените в производството разноски. Прави доказателствено
искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде
заключение по поставени в исковата молба въпроси.
Постановено
е връчване на препис от исковата молба с приложените към нея писмени
доказателства на двамата ответници, с указание да подадат писмен отговор в
двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от
неподаването му. Тъй като ответникът Д. К. не е могъл да
бъде намерен на посочените по делото в
Регистъра на населението – Национална база данни „Население“ постоянен и
настоящ адреси и не се е намерило лице, което да се съгласи да получи
съответното съобщение, с намерение да го предаде на адресата му, на 15.12.2019
г. връчителят е залепил уведомление на таблото във входа на адреса на ответника в гр. Р***,
***, за което е изготвена разписка. В уведомлението е
посочено, че книжата са оставени в канцеларията на съда, както и че те могат да бъдат получени там в
двуседмичен срок от залепването на уведомлението. Този срок е изтекъл и не се е
явило лице, което да получи призовката.
На основание чл. 47, ал.6 ГПК
съдът е назначил особен представител на ответника Д.В.К. на разноски на
ищеца.
В
срока по чл.367, ал.1 ГПК назначения особен представител- адв. Т.В. *** е
депозирала отговор на исковата молба, в който са развити подробни доводи за
неоснователност на ищцовата претенция като се оспорва истинността на
представените в заверен препис от ищеца документи – договор за кредит и 4 бр.
споразумения към него и се твърди, че
същите не са подписани от ответника К.. Оспорва и активната процесуална
легитимация на ищеца. Прави възражение
за изтекла погасителна давност на вземането
като счита същото изцяло за погасено. Моли съда да отхвърли така
предявените искове. Отговор от ответницата Е.Б.Х. няма постъпил.
Депозирана е допълнителна искова молба, в
която във връзка с изявленията на процесуалния представител на ответника К. в
отговора на исковата молба се правят конкретни уточнения и възражения. Оспорва
твърдението за изтекла погасителна давност. Счита, че вземанията за суми,
предоставени по договор за банков кредит за главница се погасява с общата 5
годишна давност, която не е изтекла, тъй
като се претендира вземане за суми за главница, чиято дължимост
е настъпила на 10.11.2014 г., а предявяването им с исковата молба е осъществено
на 24.10.2019 г., т.е. в срок. Не е погасена по давност и претенцията за лихва,
тъй като се претендира за тригодишен период, считано от 10.11.2016 г. до
21.10.2019 г. Освен това счита, че вземането на банката е неделимо, независимо,
че страните са се съгласили погасяването на задължението да се извършва на
вноски. Това съглашение между страните според него не променя характера на
вземането по начин, който да обоснове извод, че същото е периодично, в подкрепа
на което твърдение сочи съдебна практика.
С допълнителен отговор на допълнителната
искова молба адв. Т.В. *** поддържа
изложеното от нея и направените възражения.
Развива съображения за настъпила погасителна давност на вземанията за
главница и лихви и неоснователност на останалите претенции.
С оглед на редовно разменените книжа и
направените възражения и доказателствени искания, съдът се е произнесъл с
определение по въпросите, визирани в разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК
Съдът, като
взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от представените
писмени доказателства се установява, че на 31.01.2007 г. между ищеца „Ю****“ АД
гр. С****, ЕИК ****, като правоприемник на „Б****“
АД гр. С****, от една страна като кредитодател, и ответниците Д.В.К. и Е.Б.Х.,***,
е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL18692 от 31.01.2007 г., кредитополучатели
по който договор са двамата ответници, по силата на който банката им е предоставила
кредит в размер на 24 570 евро за покупка на недвижим имот, със срок за
издължаване 420 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Съгласно чл. 6, ал.1 от договора кредитополучателят е
следвало да погасява кредита на равни /анюитетни/
месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер на всяка вноски 148,44
евро, като погасяването се извършва във валутата, в която е разрешен кредита. В
чл. 3 от договора, страните са договорили променлив лихвен процент, формиран от
базов лихвен процент за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 0,5 пункта, като към датата
на сключване на договора, базовият лихвен процент е 6 %. Кредитът е обезпечен с
ипотека върху жилище на кредитополучателите. Приложен е и погасителен план.
Страните не спорят, а и от представените 4 бр. допълнителни споразумения от 17.06.2009
г., 31.03.2010 г., 13.04.2011 г. и
29.05.2012 г.към договора за жилищен и ипотечен кредит се установява, че с всяко от тях страните
са предоговорили условията по първоначалния договор
за кредит – като просрочените суми за главница, просрочена лихва, просрочени
такси, просрочени плащания по застраховки и останалата неплатена редовна
главница са сформирали нова
главница, плащанията по която, ведно със следващата се лихва са отразени в нов
погасителен план. В съдебно заседание особеният представител на ответника К.
оттегля направеното от него оспорване на подписите върху същите.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 от Договор за
кредит за покупка на недвижим имот
HL18692 от 31.01.2007 г. непогасяването на една или повече вноски,
включително частично или изцяло дава правото на кредитодателя
да отнеме преимуществото на срока, трансформирайки непогасения остатък от
кредита в изцяло и предсрочно изискуем.
Поради непогасяването на вноска с падеж
10.08.2014 г. банката е обявила цялото задължение по договора за предсрочно
изискуемо, за което кредитополучателите са уведомени с изпратените до тях
нотариални покани. Поканите са изпратени на обявените в договора и
допълнителните споразумения адреси, които съвпадат и с регистрираният им
постоянен и настоящ адрес съгласно приложената по делото справка в Национална
база данни „Население“, поради което същите се считат за надлежно връчени.
Ищецът е изпълнил задължението си да обяви
кредита за предсрочно изискуем и да
уведоми длъжника за това в съответствие с т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013
г. от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК. За
установяване размерите на претендираните задължения по делото е приета
съдебно-счетоводна експертиза.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи:
Съдът
определя правната квалификация на предявените искове – чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Вземането е основано на Договор за банков кредит, който е абсолютна търговска
сделка – чл. 1, ал.1, т. ТЗ. Цената на иска е над 25 000 лв. Искът е подсъден
на окръжен съд и редът за разглеждане е особеното производство по търговски
спорове по глава ХХХІІ ГПК.
Страните не спорят неплащането на дължимите
вноски и настъпилата в резултат на това предсрочна изискуемост на кредита. Основният спорен момент между страните се свежда до активната процесуална
легитимация на ищеца и размера на погасените по давност вноски с оглед на
направеното възражение от особения представител на К. в тази насока.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователни наведените от ответната страна възражения за липса на активна
процесуална легитимация на ищеца по така заявените претенции. Ноторно известно е, а се установява и при
справка по партидата на ищеца „Ю****“ АД гр. С****, ЕИК **** в Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, че „Ю****“ АД гр. С****
се явява универсален правоприемник на „Б*****“
АД, доколкото с решение от 01.11.2007 г. първоначално е вписана промяната в
наименованието на „Б****“ АД на „Ю****“ АД, а
впоследствие на 11.01.20143 г. е вписана и промяна в наименованието на дружеството
„Ю****“ АД на „Ю****“ АД.
Ищецът заявава
претенции за заплащане на сумата от 34 265,40 евро и 269,48 лв, от които главница в размер на 26 348,23 евро, дължима за периода от 10.11.2014 г. до
датата на подаване на исковата молба - 24.10.2019 г. ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане;
вземане за просрочена договорна лихва за периода 10.11.2016 г. до 17.01.2018
г. в размер на 3 169,96 евро; мораторна лихва дължима за периода от 10.11.2016
г. до 21.10.2019 г. в размер на 4 747,21 евро; неиздължени такси по
договор за кредит в размер на 94,62 евро, дължими за периода от 26.10.2016 г. до датата на подаване на
исковата молба; 49,98 евро застраховки, дължими за периода от 09.02.2017 г. до
подаване на исковата молба и нотариални такси в размер на 598,69 лв.
Съобразно
нормата на чл. 110 ЗЗД с изтичането на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок. Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо. В
конкретния случай задължението на ответниците е да внасят анюитетните
си вноски за погасяване на задълженията по договора за кредит и давността тече
отделно за всяка вноска от датата, на която плащането е станало дължимо към
банката. Исковата молба е депозирана в
съда на 24.10.2019 г. и прилагайки нормата на чл. 110 ЗЗД, погасени по давност
ще са всички вноски с падеж преди 24.10.2014 г. Доколкото се претендират само
тези с падеж от 10.11.2014 г., които са след визирания период, то за тях не е
изтекла погасителната давност и същите са дължими.
Съдът намира за неоснователно и
направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните суми за просрочена договорна лихва за периода 10.11.2016 г. до
17.01.2018 г. и мораторна лихва дължима
за периода от 10.11.2016 г. до 21.10.2019 г., доколкото този вид вземанията
съобразно чл. 111, ал.1, б. „в“ ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна
давност, която също не е изтекла към момента на депозиране исковата молба в
канцеларията на съда. Погасени по давност ще са вземанията за лихва, ако бяха
претендирани за период преди 24.10.2016 г., но такива не са налице.
За установяване размера на претендираните
суми по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, приета и неоспорена от страните. Видно от заключението
на вещото лице размерът на неизпълненото задължение на
кредитополучателите за главница за периода от 24.10.2014 г. до 24.10.2019 г.
възлиза на 26 348,23 евро; задължението за договорна лихва в периода от
24.10.2016 г. до 24.10.2019г. възлиза на
3 169,98 евро; задължението за мораторна лихва в периода от 24.10.2016 г.
до 24.10.2019г. възлиза на 4 829,21
евро, в каквито размери са и заявени. Следователно,
исковете за главница, договорна възнаградителна лихва и мораторна лихва върху
главницата за претендираните периоди, се
явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени.
Съдът намира за основателни и
претенциите за заплащане на договорените в чл.4, т.2 във вр. с чл. 10,т.2 от
Договора такси в размер на 94,62 евро и
49,98 евро застраховки дължими за периода
от 24.10.2016 г. до датата на подаване на исковата молба, както и
направени разноски в размер на 598,69
лв, чиито размери се установяват по
безспорен начин от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед изхода на спора и съобразно уважената
част от претенциите, на основание на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените
по делото разноски
от ищцовата страна следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.В.К.,
ЕГН: ********** и Е.Б.Х., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Ю****“
АД гр. С****, ЕИК ****, сумата от 34 265,40 евро и 269,48 лв, от които главница в размер на 26 348,23 евро, дължима за периода от 10.11.2014 г. до
датата на подаване на исковата молба - 24.10.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане; вземане за просрочена договорна лихва за периода 10.11.2016 г. до
17.01.2018 г. в размер на 3 169,96
евро; мораторна лихва дължима за периода
от 10.11.2016 г. до 21.10.2019 г. в размер на 4 747,21 евро; неиздължени
такси по договор за кредит в размер на 94,62 евро, дължими за периода от 26.10.2016 г. до датата на подаване на
исковата молба; 49,98 евро застраховки, дължими за периода от 09.02.2017 г. до
подаване на исковата молба и нотариални такси в размер на 598,69 лв; всички произтичащи
от неизпълнени задължения по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL18692 от 31.01.2007 г., по който ответниците
К. и Х. са кредитополучатели.
ОСЪЖДА Д.В.К., ЕГН: **********
и Е.Б.Х., ЕГН: **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплатят на „Ю****“
АД гр. С****, ЕИК ****, сумата от 7 670,31 лева – разноски в производството пред РОС съобразно
представената от ищеца справка по чл. 80 ГПК.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд Велико
Търново.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: