Р Е
Ш Е Н
И Е № 190
гр. Пловдив, 21.07.2015 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на седми юли две
хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НИНА
КУЗМАНОВА
СЛАВКА ДИМИТРОВА
При секретар П.П. и
с участието на прокурора Галин Гавраилов, след като разгледа докладваното от председателя
Веселин Хаджиев ВНОХД № 931/15 г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по
реда на лава XXI от НПК.
С Присъда № 86 от 04.03.2015 г. постановена по НОХД № 79/2015 г. по описа на Районен съд Пловдив – XVI н.с., подсъдимият С.Т.С. е
признат за ВИНОВЕН в това, че за времето от началото на месец **** **** г. до ****
г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, многократно се е съвъкупявал
с лице ненавършило 14 годишна възраст – малолетната К.С.С., като извършеното не
съставлява престъпление по чл.152 от НК, поради което и на осн. чл.151, ал.1
вр. с чл.26, ал.1 от НК, вр. с чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а, ал.1 вр. с
чл.54, ал.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на две
години и осем месеца.
Съдът е постановил на основание
чл.61, т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС така наложеното на подс. С.С. наказание наказание
лишаване от свобода в размер на две години и осем месеца да се изтърпи в затвор
или затворническо общежитие от „закрит” тип, при първоначален „СТРОГ” режим.
На основание чл.59, ал.2, вр.
ал.1, т.1 от НК Съдът е приспаднал от така наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” на подс. С.С. времето, през което е бил задържан по
ЗМВР, по реда на чл.64, ал.2 от НПК и
времето, през което същият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”,
считано от **** г. до влизане в сила на присъдата.
С посочената присъда подсъдимият С.Т.С.
е осъден да заплати на К.С.С. сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на престъплението по
чл.151, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Подс. С.С. е осъден да заплати
направените по водене на делото разноски, както и държавната такса върху
уважената част на предявения граждански иск.
Срещу така постановената присъда, в срока по чл.319 от НПК, е постъпила жалба от адв. П.П., защитник на подсъдимия С.С..
В жалбата, както и в
допълнителното писмено изложение към нея, се правят оплаквания, че наложеното
наказание е явно несправедливо и не съответства на степента на обществена
опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, както и на целите на чл.36 от НК. Изразява се становище, че
неимуществените вреди не са доказани по категоричен и безспорен начин, а размерът
на присъденото обезщетение е прекомерно висок, несправедлив и несъобразен със
съдебната практика и доходите на подс. С.С..
Прави се искане, на осн. чл.334,
т.3 от НПК, присъдата да бъде изменена, като се намали наложеното на подс. С.
наказание лишаване от свобода и се присъди обезщетение за неимуществени вреди в
по-малък размер.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция, адв. П. и подс. С. поддържат жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Пловдив намира присъдата за правилна, законосъобразна, справедлива и
обоснована и в този смисъл моли същата да бъде потвърдена.
Гражданският ищец К.С. и
назначеният й в хода на първоинстанционното производство особен представител
адв. Б.Г. считат, че присъдата е правилна и законосъобразна и като такава
следва да бъде потвърдена.
Пловдивският Окръжен съд, след
като обсъди доводите и съображенията на страните и служебно провери
правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, поради
което се явява допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдебното следствие пред първата
инстанция е протекло като съкратено такова при условията на чл.371, т.2 от НПК.
Решението за предварително изслушване на страните е
взето от съдията – докладчик по изрично искане на подсъдимия, направено в
първото по делото съдебно заседание, което е и единственото. Подсъдимият е
признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се е съгласил да не се събират доказателства за тяхното установяване. Въз
основа на нарочното изявление на подсъдимия, съдът е констатирал, че
самопризнанието кореспондира с формираната по досъдебното производство
доказателствена съвкупност и е обявил, че ще го ползва при постановяване на
присъдата, без да експлоатира други доказателствени способи. Преди да постанови
определението си по чл.372, ал.4 от НПК, съдът е разяснил на подсъдимия правата
му по чл.371 от НПК и го е уведомил, че съответните доказателства от
досъдебното производство и направеното самопризнание ще се ползват при
съставяне на присъдата, така както го задължава императивната норма на чл.
372, ал.1 от НПК.
При това развитие на
процеса, първостепенният съд не е събирал доказателства, а е формирал изводите
си относно правно значимите факти, авторството и правната квалификация на
базата на признанието на подсъдимия и приобщените от досъдебната фаза
доказателствени източници.
Съобразно изискванията на тази
диференцирана процедура и след като правилно е преценил, че самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя от досъдебния доказателствен материал - показанията на
свидетелите К.С., С. С., Г.Б., Т.С. и А. К., писмените доказателствени
източници и заключението на назначените съдебномедицинска и комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертизи, първоинстанционният съд е
възприел записаната в обвинителния акт фактология на инкриминираните събития:
Подсъдимият С.Т.С.
е роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с начално
образование, женен, работещ, осъждан, с ЕГН **********.
Подс. С.С. ***. През **** г. се запознал със свид.
С. С., която отглеждала сама децата си К.С.С., Г. С.С. и М. С. С.. След
запознанството им, свид. С. се преместила да живее с децата си в дома на подс. С..
От съвместното им съжителство се родило детето Б. С.С.. По това време децата на
свид. С. приемали подсъдимия като свой баща. Жилището в което живеели на ул.”********”
№*** в гр. П., се състояло от една стая и всички - подс. С., свид. С. и
четирите им деца живеели в нея. Семейството се изхранвало от детските помощи
които получавали за децата и двете пенсии които получавали за децата К.С. и Г. С.,
които били пенсионери по болест.
Една вечер в началото на месец
януари ****г., когато всички от семейството спели в стаята, подсъдимият С.С.
станал от леглото си и легнал до К.С., която към момента нямала навършени 14
години. Започнал да опипва детето след което проникнал в половия си член във
влагалището й многократно. Никой от спящите не се събудил докато подсъдимият
продължавал с действията си. След приключване на половия акт, подсъдимият се
върнал в леглото си. Свид. К.С. излязла от стаята и отишла до външната
тоалетна, където си свалила гащите и забелязала по тях кръв, която не била от
месечният й цикъл, а от осъществения полов акт с подс. С.. Действията си подс. С.
продължил на неустановени дати през месец *** *** г., като често когато всички
заспивали, той отивал при К.С. и правил секс с нея.
Междувременно свид. С. С. се
усъмнила за отношенията между двамата, като на неустановена дата през месец ****
*** г., след нанесен й побой от подс. С.,
тя избягала от дома му и отишла при майка си - свид. С. С.. На следващия ден свид. С. С.
отишла до дома на подсъдимия да вземе децата, но била физически прогонена от
него. Успяла да вземе единствено близнаците, като К.С. и най-малкото дете, за
което тя се грижела, останали в дома на подсъдимия. След като останал да живее
сам със малолетната свид. К.С., подсъдимият продължил да извършва полови
сношения с нея, като това се случвало веднъж дневно – вечер. Опасявайки се от действията
на подсъдимия С., а именно, че той осъществява полови сношения с К.С., свид, С.
С. заедно с майка си, посетили кантората на адв. Г. Б.от гр. П., който от името
на С. С. подготвил и депозирал жалба в Районна прокуратура Пловдив. По молба на свид. С. било образувано дело в РС
Пловдив по Закона за защита срещу домашно насилие и по същото била издадена
Заповед за незабавна защита на
17.01.2014 г., но в последствие производството било прекратено поради изявление
на свид. С., че оттегля молбата си.
След като разбрал, че по случая
се събират данни за извършено от него престъпление, подсъдимият отишъл в дома
на свид. С. С., взел нея и децата и ги завел в дома на майка си в с.Д., обл.П..
На ********** г. подсъдимият и свид. С. С. сключили граждански брак в гр. П..
На ******* г. подсъдимият подал заявление за припознаване на трите по-големи
деца на свид. С. С. – К., Г. и М.. Семейството продължило съвместния си живот
до месец *** *** г., като подс. С. регулярно на неустановени дати се съвкупявал
с малолетната К.С.. Същата навършила 14 години на **** г.
От заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на К.С.С., не се
установява видими травматични увреждания по главата, шията, гръдния кош, корема
и крайниците на детето. При гинекологичния преглед се установили стари дефлорационни
щърбини на 4 и 9 часа и липса на девствената ципа към 6 часа с наличие на
гранулации, което говори за многократни полови контакти с давност.
От изготвената в досъдебното
производство комплексна СППЕ се установява, че К.С. не се води на психиатричен
учет в ЦПЗ гр. Пловдив и не страда от психично заболяване. С оглед възрастта й,
пострадалата е могла да възприема правилно обстоятелствата от обективната
действителност и да ги възпроизвежда правилно към настоящия момент.
Настоящата инстанция споделя
становището на първоинстанционния съд, че представените експертни заключения са
изготвени с необходимите професионални знания и опит, а и като неоспорени от
страните следва да се кредитират изцяло.
Първоинстанционният съд е приел
за безспорно установени фактите по делото, въз основа на показанията на
свидетелите К.С., С. С., Г. Б., Т. С. и А. К. и направените в съдебна зала
самопризнания от подсъдимия С., които се подкрепят и от събраните в хода на
досъдебното производство и надлежно приобщени към доказателствения материал
писмени доказателства – протоколи от изготвени те експертизи, социални доклади,
копия от епикризи и решения на ТЕЛК за К.С., копие от документи по образуваното
гр.д. № 735/2014 г. На ПРС III гр.с., характеристична справка и
справка съдимост на подсъдимия.
Фактическата
обстановка, така както е възприета от страна на първата инстанция, действително
покрива съдържанието на обвинителния акт, но този факт не навежда на извод за
неправилност или непълнота на съдебния акт - напротив, самият подсъдим не само
е пожелал делото да протече по реда на тази диферинцирана процедура, но и се е
признал за виновен и не е оспорил фактите, изложени от прокурора. Неговите признания
са подкрепени от всяко едно от гласните и писмени доказателства по делото, като
същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Всички събрани доказателства са
обсъдени пълно, всестранно, съпоставени са едно с друго и са довели
първоинстанционния съд до единственото правилно заключение относно
съставомерността и авторството на деянието, за което подсъдимият С. е предаден
на съд. Подсъдимият също потвърждава изцяло отразената в обвинителния акт
фактология.
Установено е мястото където
подсъдимия се е съвкупявал с малолетната С. – жилището на подс. С. ***, което
той, свид. С. С. и четирите им деца са обитавали.
Макар и да остава неустановена
датата на която подсъдимият е осъществил първия полов акт със свид. К.С., от
събраните по делото доказателства е видно, че това се е случило през месец *** ***
г. и е продължило многократно – при условията на продължавано престъпление - до
**** г., когато К.С. е навършила четиринадесетгодишна възраст.
При така установената фактическа
обстановка, първоинстанционният съд правилно е заключил, че подсъдимият С.Т.С.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.151, ал.1 вр.с чл.26, ал.1 от НК, а именно за времето от началото на месец ***
*** г. до *** г., в гр. П., при условията на продължавано престъпление,
многократно се е съвкупявал с лице ненавършило 14 годишна възраст – малолетната
К.С.С., родена на *** г., като извършеното не
съставлява престъпление по чл.152 от НК.
Престъпленнието е извършено с
пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е
знаел, че се съвкупявал с малолетно лице – живеел е под един покрив, на съпружески
начала с майката на К.С. и децата й, в това число и пострадалата, като от това
им съжителство имат и общо дете.
При определяне размера на
наказанието, първоинстанционният съд е отчел смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства.
Съдебното дело е протекло по реда
съкратеното съдебно следствие, подсъдимият С. е направил пълни самопризнания и
е съдействал за разкриване на обективната истина, като наложеното му наказание от
четири години лишаване от свобода, съобразно разпоредбите на чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК е намалено с една трета на две години и осем
месеца лишаване от свобода.
При
определяне размера на наказанието, с
размера на което настоящия състав е напълно съгласен, първостепенният
съд се съобразил със степента на обществена опасност на деянието и на дееца. Престъплението
за което подс.С. е предаден на съд, е престъпление против личността на
малолетно дете, още повече, което живее в едно домакинство с подсъдимия и
приемащо го като баща, очаквайки в негово лице подкрепа и закрила. Като такова,
и като извършвано многократно, деянието е с висока степен на обществена
опасност, тъй като засяга основни морални ценности на обществото. Отглеждането
и възпитанието на малолетно дете би следвало да е най-важния приоритет на
родителя – какъвто в случая се явява С.С., макар и да не е биологичен баща на К.С..
Вместо това, подсъдимият се е възползвал
от доминантното си положение и е удовлетворявал многократно половите си желания
с малолетната, за която би следвало да полага грижи.
Несъстоятелни
са доводите на защитата, че подсъдимият „е с ниска правна култура, не е срещал
съпротива, а в социалната среда, в която е израснал и живее, по-ранните
сексуални контакти са напълно приемливи”.
На
първо място, подсъдимият е осъждан многократно и това, че продължава да
извършва престъпления говори за неговото непроменено негативно отношение към
правовия ред и незачитане на обществените норми и порядки, а не за липса на или
ниска правна култура.
От
друга страна, липсата на съпротива от страна на пострадалата, не е основание за
омаловажаване на извършеното престъпление. Границата, която законодателят е приел като неприемлива
за започване на полов живот, не случайно е 14 годишна възраст. Презумпцията е,
че малолетните нямат напълно изградена ценностна и морална система и дори и да
разбират обективната действителност и случващото се около и с тях, те все още
не могат да определят правилно обществено приемливото и още по-малко
законосъобразното поведение. Затова е и без значение, относно определяне съставомерността
на деянието имало ли е съгласие от страна на ненавършилото 14 годишна възраст
лице или не. Съгласието на малолетната в настоящия случай е взето под внимание
при формиране на обвинението и определяне квалификацията на извършеното, затова
подсъдимият е подведен под отговорност по чл.151 а не по чл.152 от НК. А в
конкретния случай е налице и обстоятелство, което допълнително затруднява
правилната преценка и реакцията на малолетната – чувствала се е застрашена от
подсъдимия, който е с явно агресивно
поведение, видно от обясненията които самата тя дава в хода на досъдебното
производство „ С. всеки ден бие майка ми с ръце – с юмрук и с метла, но не знам
защо я бие” и „Аз не казах на майка ми защото се страхувах от С.”.
И не на
последно място, социалната среда, в която е израснал и живее подсъдимият, в
никакъв случай не може да бъде приета като смекчаващо вината обстоятелство. Различните
бит и култура на една част от обществото не може да се противопоставя и да
нарушава установения в държавата правов ред. Обявените за престъпление деяния,
следва да се преследват и наказват по еднакъв начин, независимо от произхода и
социалния статус на извършителя.
В този размер така определеното
наказание не се явява неоправдано тежка санкция за стореното от подсъдимия, а
същевременно се определя като годно да изпълни целите на личната и генералната
превенция, визирани в нормата на чл. 36 от НК.
Първоначалният "строг"
режим на изтърпяване на наказанието и мястото на неговото изтърпяване - затвор
или затворническо общежитие от закрит тип, са правилно и законосъобразно
определени от районния съд, тъй като са налице основанията на чл.60, ал.1 и чл.
61, т.2 от ЗИНЗС.
Районният съд правилно е приложил
разпоредбата на чл.59, ал.2 вр. с ал.1 от НК и е зачел времето през което подс.
С.С. е бил задържан под стража.
Относно
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 5000 лева. Правилно
първостепенният съд е взел под внимание възрастта на пострадалата, негативните
изживявания и последиците от тях, претърпените болки и страдания и е определил
обезщетение в справедлив размер.
Тук
настоящия състав намира възраженията на защитата досежно невъзможността на
подсъдимия да заплати присъденото обезщетение поради липса на доходи, за неоснователни.
Размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, не следва да се
определя единствено съобразно имотното състояние на виновното лице, тъй като по
своя характер обезщетението за вреди не е наказание или санкция и с него не се
цели възпитателен ефект. Обезщетението се присъжда за поправяне и
обезвъзмездяване на неблагоприятните последици от престъплението - претърпените от пострадалата болки и
страдания, както при извършване на самото противоправно деяние, така и на такива
които в бъдеще ще окажат негативно влияние върху здравето и емоционалното й
състояние. В този смисъл присъденото обезщетение е законосъобразно и
справедливо.
Присъдата е правилна и по
отношение определяне и присъждането на разноските по първоинстанционното
производство.
При
извършената служебна проверка Окръжният съд не констатира да са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно основание за отмяна на
атакуваната присъда.
По изложените по-горе съображения
и на основание чл.334, т.6 във
вр. с чл.338 НПК съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 86 от 04.03.2015г. постановена по НОХД № 79/2015 г. по описа на Районен съд Пловдив – XVI н.с.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.