Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260044 19.10.2020 г. гр.Димитровград
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд .........................
колегия в публичното
заседание на деветнадесети
август ...............…….................................................
през две хиляди и двадесета
година в състав :
Районен съдия
: Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря
Т. Д. …...................................... и в присъствието на
прокурора …..………............................................ като разгледа
докладваното от съдия Андреев
...............…..............................….......… гр.д. № 35 по описа
за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр. София че между ответника и
„ОББ” АД би сключен на 27.02.2012 г. Договор за потребителски кредит без
обезпечение, по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на
1024,00 лева, преведен по сметка на кредитополучателя. Последният се задължил да върне, ведно с дължимите лихви
и при посочени условия на погасителни вноски, заплащани до 15-то число на месеца, на 60 бр анюитетни вноски в размер
на 22,00 лева. Кредитополучателят
погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията.
Останало непогасено задължение в размер на 943,71 лева., като кредитът станал
изискуем с изтичане на крайния срок на договора. На 31.01.2018 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне
на вземания, по силата на който задължението на кредитополучателя било
придобито от ищеца, за което длъжникът е
уведомен. В заповедното производство по ч.гр.д. № 1769/2019 г. длъжникът
възразил. Моли след установяване на изложеното, съдът да постанови решение, с
което да признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за сумите: 645,80
лева – главница, 101,30 лева - договорна
лихва за периода от 15.10.2016 г. до 25.02.2017 г., 196,61 лева – мораторна
лихва за периода от 15.10.2016 г. до 21.10.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението. Претендира деловодни разноски. В съдебно
заседание на осн. чл.233 ГПК прави отказ от иска в частта за договорна лихва
над 2,04 лева.
ОТВЕТНИКЪТ - И.В.Я. *** подава отговор. Не се оспорва сключването на договора за
кредит и наличието на договор за цесия. Оспорва се връчването на уведомлението
за цесия. Прави възражение за нищожност на клаузи от договора за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение, поради противоречието им с чл.143 ЗЗП.
Прави възражение за погасяване на вземанията по давност.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
На 27.02.2012 г. между
„ОББ“АД и ответника е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит
без обезпечение, по силата на който банката предоставя на кредитополучателя
кредит в размер на 1024 лева, усвоим по посочена сметка на 28.02.2012 г., който
е следвало да бъде издължен на 60 месечни анюитетни вноски, главница, лихва и
част от таксата за управление и обслужване в размер на 20,75 лева, считано от
25.03.2012 г. на 25-то число и краен срок на издължаване 25.02.2017 г., с
лихвен процент от 7,5 % годишно.
Представен е погасителен
план към договора с посочена месечна вноска от 22.00 лева, включваща главница,
лихва и застраховка, с размер на последна вноска от 21,95 лева.
На
31.01.2018 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „ОББ“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, по силата на който
задължението на кредитополучателя, произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
27.02.2012 г. е изкупено от ищеца.
Прилага се извлечение от
Приложение № 1 към договора за цесия, в което под № 39132 е посочено вземането
по отношение на ответника по договора за потребителски кредит в размер към
26.01.2018 г.: главница – 645,00 лева, лихви – 196,83 лева, 101,08 лева такси
разноски, или общо 943,71 лева.
Ищецът представя и
Приложение № 3- потвърждение за извършената цесия, пълномощно за уведомяване на
длъжниците по чл.99, ал.3 ЗЗД, 2 бр.
уведомления до длъжника от 10.07.2019 г. от името на ОББ АД и от ищеца, както и
пощенски плик и обратна разписка, съгласно която пратката е върната като
недоставена, поради това, че лицето е в чужбина.
По заявление на ищеца по
чл.410 ГПК от 21.10.2019 г. е образувано
ч.гр.д. № 1769/2019 г. като против ответника е издадена Заповед № 922/
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумите: 645,80 лева -
главница, 101,30 лева – договорна лихва
от 15.10.2016 г. до 25.02.2017 г., 196,61 лева – мораторна лихва за периода от
15.10.2016 г. до 21.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 21.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и 25,00 лева деловодни
разноски.
Длъжникът е подал в срок
възражение по чл.414 ГПК.
С оглед цялостното
изясняване на делото от фактическа страна по същото бе назначена
съдебно-счетоводна експертиза. В депозираното в тази връзка заключение, което
съдът кредитира като компетентно, обосновано и безпристрастно дадено, се
посочва, че съгласно Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 27.02.2012 г. ОББ АД е
отпуснала на И.В.Я. сумата от 1024,00 лева. , като видно от движение по сметка
кредитът е усвоен еднократно по сметка на кредитополучателя в банката на
28.02.2012 г. видно от погасяващата сметка на кредитополучателя за периода от
27.02.2012 г. до 07.04.2014 г. са внесени 573,00 лева, като последното плащане
е извършено на 07.04.2014 г., след която дата няма други плащания. Няма
постъпили суми след датата на цесията и
в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Погасени са следните задължения по договора:
главница – 378, 20 лева – погасени са 25 вноски до 25.03.2014 г., договорна
лихва – 141,26 лева – погасени са 25 вноски до 25.03.2014 г. вкл. (140,55 лева
и част от 26-та вноска 0,71 лева, застраховка – 23,75 лева – погасени са 19
вноски до 25.08.2013 г. Размера на неиздължената сума по кредита към 25.02.2017
г. – деня на падежиране на договора: неиздължена главница 645,80 лева,
неиздължена договорна лихва 79,74 лева, неиздължена застраховка 51,25 лева. Към
22.10.2019 г. – дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК общият размер на
дължимата сума е 776,79 лева. Размера на договорната лихва, дължима от
кредитополучателя за периода от 22.10. до 25.02.2017 г. е 2,04 лева, съгласно
погасителния план. Размерът на мораторните лихви за периода от 22.10.2016 г. до 21.10.2019 г. върху дължимата главница от 645,80 лева е
196,45 лева. В съдебно заседание вещото лице посочва, че номера на договора
включен в приложението към цесията LD **********, фигурира в погасителния план към договора за кредит и извлечението от
сметките.
Така изложената
фактическа обстановка налага следните изводи:
От събраните по делото
доказателства безспорно бе установено възникването и съществуването на валидно
облигационно правоотношение по договор за кредит за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение.
Безспорно се
установява че между страните е сключен договор,
която по своята характеристика правна характеристика и съдържание
представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и
последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон- ЗПК в
релевантната за периода редакция. Приложими са и разпоредбите на 143 – 148 от
Закона за защита на потребителите.
Сключването на договора
за предоставяне на потребителски кредитне се оспорва от ответната страна. От
заключението на ССчЕ е установено, че кредитът е усвоен еднократно на
28.02.2012 г.
Не се оспорва и наличието на договор за
цесия, но ответникът оспорва връчването
по надлежния ред на уведомление за извършената цесия. Уведомления за
извършената цесия са били изпратени до ответника на адреса й, но съгласно
представеното известие за доставяне, пощенската пратка не е била доставена, тъй
като лицето е в чужбина. Съгласно чл.15, ал.4 от договора, кредитополучателят
се е задължил да уведоми незабавно банката при промяна на адреса си, като при
неизпълнение на това задължение, всяка писмена кореспонденция, изпратена от
Банката до последно посочения от кредитополучателя адрес, се счита за редовно
връчена в деня на изпращането й. С оглед
така поетото задължение следва да се приеме, че уведомлението за извършената
цесия му е било надлежно съобщено. Налице е и връчване на уведомленията като
приложение на исковата молба на ответника, поради което съдът приема, че има
надлежно уведомяване на длъжника за прехвърлянето.
Основното възражение на
ответника е за нищожност на чл.4 и чл.6 от Договора, поради противоречието с
чл.143 ЗПП – уговорки във вреда на потребителя, даващи право на банката едностранно да определя условията по
кредита, които клаузи давали право на банката многократно без знанието на
ответника да увеличи лихвата по кредита и размера на дължимите вноски, като в
договора не се посочвали елементите и методиката на формиране на БЛП.
В чл.4 от Договора е
посочено, че редовната главница се олихвява с ГЛП в размер на БЛП на банката,
валиден за съответния период и договорна надбавка от 0,5 %, като към момента на
сключване на БЛП е : 7,0 %, а лихвения процент към датата на сключване на
договора е 7,5 %. Съгласно чл.4 ал.4
Банката има право да променя БЛП след съответно решение на КУАП на ОББ, който преразглежда веднъж на три
месеца нивото на БЛП, като дани за размера на БЛП се публикуват на интернет
страницата на ОББ, заедно с използваната методология за определянето му.
Тази клауза от договора
не е неравноправна, доколкото, съгласно чл.6, ал.2 от договора при промяна на
размера на лихвения процент, банката има задължението да уведоми писмено
кредитополучателя преди датата на промяната на настоящия адрес на
кредитополучателя.
В този случай, съгласно
чл.6, ал.4 от договора при несъгласие с новите лихвени условия,
кредитополучателят има право с писмено изявление до банката, в рамките на
двуседмичен срок от датата на промяната, да прекрати договора за кредит, като
издължи всички суми, съгласно условията на сключения договор.
С оглед изложеното, тази
клауза не е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.11 ЗЗП тъй като не се
касае за непредвидено основание в договора, не се касае за приемане на клаузи,
с които потребителят не е могъл да се запознае преди сключването на договора. В
тази връзка е и разпоредбата на чл.144, ал.2, т.1 ЗЗП, съгласно която разпоредбата
на чл.143, ал.2, т.11 не се прилага за клаузи, при които: доставчикът на финансови услуги си запазва
правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен
процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на всички
други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие че доставчикът на
финансовата услуга е поел задължение да уведоми за промяната другата
страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по договора
има правото незабавно да прекрати договора;
Същественото за делото е
това, че в случая по процесния договор за предоставяне на потребителски кредит,
първоначално уговореният лихвен процент
не бил променян, видно и от представения погасителен план към договора.
Второто основно
възражение на ответника е за погасяване на вземанията по давност. То също е
неоснователно. Ответникът счита, че общата петгодишна давност тече за всяка
вноска от датата на нейния падеж. В случая крайния срок за издължаване на
задължението е 25.02.2017 г. От същата дата започва да тече и давностния срок
по чл.110 ЗЗД. Дължимостта на сумите е
настъпила с изтичане на срока на договора. Банката не е обявила предсрочна
изискуемост и до датата на подаване на заявлението 21.10.2019 г. не е изтекла
давността нито за лихвите, нито за главницата.
Предвид изложеното
следва да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумите: 645,80 лева главница, 2,04 лева договорна лихва за периода от
15.10.2016 г. до 25.02.2017 г., както и 196, 45 лева - мораторна лихва за периода от 15.10.2016 г. до 21.10.2019 г.,
за които суми по ч.гр.д. № 1769/2019 г. е издадена заповед по чл.410 ГПК, като
претенцията следва да се отхвърли в частта до пълния размер на претендираната
мораторна лихва от 196,61 лева.
Ищецът е направил
разноски в размер на 315,00 лева – заплатена ДТ и депозит ССчЕ, в полза на
ответника се следват 50,57 лева – в частта за отказ от иска по отношение на
договорната лихва, и след компенсация в полза на ищеца следва да се присъдят 264,43
лева разноски.
За заповедното
производство на ищеца се следват разноски в размер на 22,37 лева, в полза на
ответника 10,53 лева или след компенсация в полза на ищеца – 11,84 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД със седалище и адрес на управление *********************************,
ЕИК *********, представлявано от Р.И.М.-Т. – управител против И.В.Я. ***, ЕГН ********** съществува вземане за сумите в размер на 645,80 лева (шестстотин четиридесет и пет лв. и осемдесет ст.) - главница, 2,04 лева (два лв. и четири ст.) – договорна лихва от 15.10.2016 г.
до 25.02.2017 г., 196,45 лева (сто
деветдесет и шест лв. и четиридесет и пет ст.) – мораторна лихва за периода
от 22.10.2016 г. до 21.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, част от сумите за които е издадена Заповед №
992/23.10.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1769/2019 г. на РС-Димитровград, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния размер на мораторната лихва от 196,61 лева и за периода от 15.10.2016 г.
до 21.10.2016 г.
ОСЪЖДА И.В.Я. ***, ЕГН ********** да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД
със седалище и адрес на управление *********************************, ЕИК
*********, представлявано от Р.И.М.-Т. – управител разноски по ч.гр.д.№ 1769/2019г. по описа на РС –
Димитровград в размер на 11,84 лева и
разноски в настоящото производство в размер на 264,43 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: