Р Е Ш Е Н И Е
№ 84
гр. Велико Търново, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
П.И. |
И с участието |
|
на прокурора |
С.И. |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10063 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът Д. З. ***, чрез *** Ч. от
ВТАК, обжалва решение №9 от 20.01.2023 година, постановено по АНД №729/2022 година по описа на Горнооряховският районен съд като неправилно.
Доколкото може да се извлече от съдържанието
на касационната жалба, касаторът твърди неправилност на решението поради
неправилно приложен закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Сочи,
че неправилно съдът приема, че са спазени административно-наказателните правила
при издаването на спорния пред съда
електронен фиш. Счита и, че нарушение като
процесното може да се установявас АТСС само в случаите, при които това средство е стационарно позиционирано, като се позовава на Тълкувателно решение
№1/26.02.2014 година по ТД №1 от 2013 година на ВАС. Извън това, касаторът намира,
че неправилно съдът приема формалната законосъобразност на процесният пред него
електронен фиш, като в същият не се съдържа индивидуализация на мястото на
нарушението, нито е приложен снимков материал, индивидуализиращи това място.
Неустановено е и поставянето на пътен знак, ограничаващ скоростта, във връзка с
което е наложено административното наказание. Поддържа
се най - сетне, че съдът не е съобразил и правилно приложил разпоредбата на
чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Ответникът по касация ОДМВР - Велико Търново не
взема становище по касационната жалба, прокурорът дава заключение за
неоснователността й.
Административният съд – В. Търново, като прецени
наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил като законосъобразен
електронен фиш серия К, №5716337 на ОДМВР – Велико Търново, с който на кастора
на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена
глоба в размер от 400 лв.
За да постанови този резултат ВТРС е приел, че според представената му
преписка процесният фиш е издаден за това, че на 21.03.2022 година в 08.37 часа
в град Лясковец, на път II -53, километър 15+300,
в посока към град Елена, с АТСС е била засечена скорост на движение от 86 км/ч
на МПС, лек автомобил „Алфа Ромео 159“ с рег.№***, който е собственост на Ланд
и Сайд Инвест“ ЕООД, законен представител на което дружество е касаторката, при
ограничение на скоростта за населеното място от 50 км/ч. Установяването е
станало с мобилна АТСС, като превишението на скоростта е 36 км/ч при спазване
на толеранс от 3 км/ч в полза на касаторката, като е налице и снимков
материал. След справка за собствеността
е издаде и процесният фиш. Съдът е констатирал,
а и не е било спорно между страните, че касаторката не е подала декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП. Съдът е установил и, че мобилната система за видеоконтрол
е преминала съответният метрологичен контрол и е одобрен тип средство за измерване.
От правна страна съдът е констатирал, че процесният пред него
електронен фиш съдържа всички посочени в ЗДвП реквизити, като е конкретизирано
и мястото на нарушението с точност до метър, като то се потвърждава и от
приетите по делото писмени доказателства. Възражението за липса на конкретен
издател на електронният фиш е отхвърлено предвид законовите изисквания на
чл.189, ал.4 от ЗДвП. съдът е посочил, че е спазен срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като същият е издаден едва седем дни след посочената в него дата на извършване
на нарушението. Извън горното съдът е констатирал и, че не е
изтекъл абсолютният давностен срок по чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5
от НК. По същество съдът е приел, че касаторката е нарушила изискването на
чл.21, ал1 от ЗДвП. Скоростта е измерена с АТСС, което отговаря на изискванията
на изменения ЗДвП с оглед новата редакция на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като
цитираното тълкувателно решение на ВАС е загубило значението си. Съдът е развил
и съображения по приложимостта на чл.188, ал.2 от закона. С оглед на
констатираното превишение на допустимата в населеното място скорост съдът е
приел, че правилно поведението на касаторката е подведено под диспозицията на
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Решението е правилно постановено, тъй като не са налице релевираните касационни
основания.
Същото е постановено при спазени съдопроизводствени правила и при правилно
приложен закон.
Касационната жалба съдържа оплаквания, които – както правилно сочи прокурора
в заключението си, са били вече изложени и пред въззивния съд. Последният ги е
обсъдил обстойно и на всички оплаквания тях е даден законосъобразен и обоснован
отговор в мотивите на обжалваното решение, които изцяло се споделят от
касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.
Както правилно е приел и районният съд, при
установяване на нарушение от съответното техническо средство, електронният фиш
се издава в отсъствието и на нарушителя и на контролен орган, при констатирано
автоматизирано (в отсъствие на контролен орган) нарушение. Самият фиш представлява
типизиран документ (електронно изявление за знание, което има удостоверителен
характер), възпроизвеждащ установени неприсъствено факти (без възприемането им
от човешки сетивен орган, а чрез технически способ от годно за това средство),
като в случаите на чл.189, ал.4 от ЗДвП акт за установяване на нарушение не се
издава и тази фаза на производството не съществува. Установяването на
обективните признаци на нарушението се извършва автоматизирано, като се
удостоверява чрез съответното доказателствено средство - снимков материал, което има висока доказателствена стойност по арг.
от чл.189, ал.15 от ЗДвП.
В конкретният
случай правилно районният съд е приел имплицитно, чеправилно
е приложена процедурата по санкциониране
на водач по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Тази процедура е различна от
описаната в ЗАНН относно установяването на административните нарушения и
ангажирането отговорността на нарушителя. След измененията на ЗДвП с бр. 101 от
2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г., издаването на електронен
фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети
с мобилно автоматизирано техническо средство или система, поради което това
наведено в касационната жалба оплакване, опиращо се и на тълкувателното решение
на ВАС по т.д. №1/2013 година е неоснователно.
Неоснователно в касационната жалба се
поддържа и, че районният съд не е констатирал липсата на точното описание на
нарушението. Всъщност описанието на нарушението е описано в електронния фиш по
начин, позволяващ същото да бъде безспорно идентифицирано. От представената
пред съда схема на постоянната организация на движение /листове 47 - 49 от
първоинстанционното дело/ е видно, че от км. 14+000 до 16+325 в посока към град
Елена път II
– 53 e в рамките на пътната
мрежа на град Лясковец, като в населеното място скоростта на движение е
ограничена до 50 км/ч с аргумент от чл.21, ал.1 от закона. Що се
касае до мястото, на което се е намирало АТСС, установяващо обективните
признаци на нарушението, то следва да се отбележи, че на ВДС, представляващо
снимков материал /лист 10 от делото на районният съд/ са отбелязани сателитни
координати на местонахождението на АТСС. Освен това, в това ВДС са отбелязани
точната дата и час на заснемането. За употребата на това АТСС и за
установяването му на контролираният участък е изготвен протокол №268р-6033 от 22.03.2022
година, като е отразено, че измерването е по стационарен метод /т.е. самото
АТСС, макар и намиращо се в патрулен автомобил, е било в покой към момента на
измерването на скоростта/, измерването е ставало за приближаващ овтомобил,
диапазона на работа е час и тридесет минути, като са обективирани 10 нарушения.
Протоколът е съставен на основание чл.10 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, като съдържа всички важни данни за мястото на поставянето
на конкретното мобилно АТСС, за начина на работата му и за времетраенето на
осъществения контрол. По тази причина, както се отбеляза, оплакванията на касатора досежно неправилност
на изводите на съда по отношение на формалната законосъобразност на електронния
фиш заради неустановени обстоятелства
досежно нарушението, са неоснователни.
Обратно на твърдението в касационната жалба,
по делото е събрана като ВДС снимка, изготвена от съответното АТСС /лист 10 от
първоинстанционното дело/, като всъщност съдът се е съобразил с оплакванията,
които са релевирани в първоначалната жалба.
С оглед на всичко изброено дотук касационният
състав състав намира, че от формална страна електронният фиш съдържа предвидените
в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, както правилно е приел и
районният съд. Няма основание да се приеме, че някои от отразените в
електронния фиш параметри, вкл. мястото на извършване и описание на нарушението
са неверни и неясни и същият се явява редовно съставен.
Правилно е посочена
нарушената материално правна норма на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП и
санкционната такава по чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП и наложеното наказание е в
предвидения от закона абсолютен размер. Според тази разпоредба „Водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както
следва: за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 400 лв.;“. Вписаното в
електронният фиш от обективна страна се вписва в този административно-наказателен
състав, като с оглед нормата на чл.188, ал.21 от ЗДвП правилно е определен и
субекта на отговорността, тъй като е ангажирана отговорността на законният
представител на дружеството – собственик на МПС, с което е извършено
нарушението.
Що се касае до
прилагането на давностните срокове, то касационната инстанция напълно споделя
изложението от районният съд мотиви, като не е необходимо да ги повтаря по
аргумент от чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, изречение второ от АПК.
Правилното решение следва да се остави в сила.
Водим от горното Административният съд – Велико
Търново, първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №9 от
20.01.2023 година, постановено по АНД №729/2022 година по описа на
Горнооряховският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.