№ 49548
гр. София, 02.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110143981 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на С. Н. И. срещу „Фератум
България“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 07.10.2020г. сключил с ответника договор за паричен заем
№ 932468, по силата на който получил сумата от 2800лв. Срокът на кредита бил за 12
месеца, като ГЛП бил посочен като 35%, а ГПР бил в размер от 49,66%. В чл. 5 от
договора било посочено, че се обезпечава с поръчителство от Фератум банк,
предоставено в полза на ответника. По нарочно създадения бланкетен договор за
предоставяне на гаранция му била начислена такса от 2156лв., дължима на месечни
вноски в размерите, условията и на падежите според погасителния план на договора за
кредит.
Ищецът счита, че договорът потребителски кредит е недействителен, тъй като
не е посочен правилен ГПР, доколкото не е включено възнаграждението за
предоставяне на поръчителство в него. Счита, че с договорения лихвен процент от
35% се нарушават и добрите нрави. Отделно посочва, че този размер не отговаря на
действителния, тъй като създаденото договорно възнаграждение за поръчителство
представлява добавък към него. Изтъква, че целта е заобикаляне на изискванията по
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Отрича да са изпълнени изискванията и на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което договорът за
паричен заем да бъде прогласен за нищожен, както и ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумите от 200лв., представляваща недължимо платена договорна
лихва, и сумата от 1000лв., представляваща недължимо платена такса за предоставяне
на гаранция (поръчитеслтво).
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който не оспорва сключването на посочените договор за кредит и договор за
поръчителство с посоченото съдържание. Отрича договорите да са нищожни, като
считат, че отговарят на изискванията на закона и не нарушават добрите нрави, а
сключването на договора за поръчителство с отделно юридическо лице не било
задължително условие за отпускане на кредита. Посочва, че единственият разход,
включен в ГПР, е възнаградителната лихва, което било достатъчно, и
възнаграждението по договора за поръчителство не следвало да бъде част от него.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните,
1
намира следното:
Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК и осъдителни искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, който
противоречи на сочените императивни норми на закона, сключването на договор за
предоставяне на гаранция (поръчителство), който страда от сочените пороци, както и
плащане на суми в полза на ответника.
В тежест на ответника е да докаже валидност на договорите, както и годно
правно основание за получаване на сумите.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно по делото, че са
сключените описаните договори с посоченото съдържание.
Представените от ищеца писмени доказателства са допустими, относими и
необходими, поради което следва да бъдат приети.
Съдът намира, че следва да бъде уважено искането за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи, тъй
като същите са необходими за изясняване на релевантни за спора обстоятелства и
изискват специални знания, като следва да бъде добавена и задачата: Към кое
дружество са извършвани всички плащания от страна на потребителя и има ли
извършени плащания от страна на потребителя или ответника в полза на Фератум
банк, в какъв размер и с какво основание?
Исканията по чл. 190 ГПК са неоснователни, тъй като няма необходимост от
тях.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.01.2026г.
от 09:30ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените от ищеца документи.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
на поставените в исковата молба задачи, както и на поставените в настоящото
определение такива.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. Д..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 450лв., вносими от
ищеца в 1-седмичен срок от уведомяването.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат пълно съдействие на вещото лице за
изготвяне на заключението, включително да му предоставят всяка изискана от него
информация и документация. При неизпълнение, съдът ще приложи последиците на
2
чл. 161 ГПК, а именно ще приеме за доказани фактите, относно които страната е
създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3