Р Е Ш Е Н И Е
гр. К., 30.10.2020 година
В И М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 26.10.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 626 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от О.К., гражданин на Република Т., роден на *** г. в Т., Република Т., чрез пълномощника си адв. К. А. ***, против Г.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че от съжителството си с ответницата имали родено едно дете – Д. О.К., роден на *** г. в гр. С..
Сочи че живели в гр. К., като се разделили преди около три години, като ищецът продължил да работи в България около една година след това. Твърди, че всеки месец изпращал пари, за да покрива част от нуждите на детето, но въпреки това ответницата не му разрешавала да вижда детето, дори и чрез видео връзка.
Сочи, че се прибрал в Република Т., където трябвало да отбие военната си служба, като излязъл от казармата на ****.2019 г. В момента живеел при родителите си и следвал висше образование.
Твърди, че родителите му никога не били виждали детето, то не било идвало в Т., тъй като ответницата категорично отказала да даде разрешение детето да посети родината на бащата и да се срещне с неговите роднини.
Предвид изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права по отношение на детето Д. О.К., ЕГН *********** на майката Г.Д.Р., ЕГН **********, като определи местоживеенето на детето при майката; да определи режим на лични контакти на бащата с детето, както следва: всяка първа и трета събота от месеца, от 8,00 часа в събора до 18,00 часа в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката и десет дни по Нова година; да определи на детето Д. О.К., ЕГН *********** издръжка, съобразно възрастта и закона, считано от завеждане на исковата молба в съда, до настъпване на основания за изменението или прекратяването ѝ.
Претендира разноски в производството.
Моли съда да постанови решение, с което да разреши на О.К., като баща и законен представител, да подаде заявление за снабдяване на малолетното дете Д. О.К., ЕГН ***********, с документ за самоличност – международен паспорт и да получи паспорта, както и разрешение за напускане пределите на Република България и пътуване до Република Т. на малолетното дете Д. О.К., ЕГН ***********, придружен само от ищеца, без да е необходимо съгласието на майката – Г.Д.Р., ЕГН **********, до навършване пълнолетие на детето.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата.
Заявява, че било вярно, че преди около пет години заживели на съпружески начала с ищеца и че от съжителството си имали родено едно дете. Всички останали твърдения на ищеца били изцяло неверни.
Твърди, че адресът, посочен от ищеца в исковата молба, не бил неин и никога не била живяла на него.
Сочи, че по време на съжителството им с ищеца се установили да живеят в собственото ѝ жилище. От момента в който забременяла, животът ѝ се превърнал в „ад“. Почти ежедневно била подложена на психически тормоз от ищеца, изразяващ се в неоснователна ревност и непрестанни обиди, забранявал ѝ да излиза от дома им. Обиждал бившия ѝ съпруг пред малолетната ѝ дъщеря, която живеела с нея.
Твърди, че след раждането на детето то било записано с турски имена против нейната воля.
Сочи, че въпреки грубото отношение на ищеца, решила че било добре за детето да живее и с двамата си родители и го помолила да заживеят отново заедно. Той се съгласил, но вместо да изгладят отношенията си противоречията между тях се задълбочили още повече.
Твърди, че след окончателната им раздяла ищецът на два пъти ѝ предоставил суми в размер на 50 лв. за издръжка на детето и веднъж, в началото на м. октомври 2017 г. ѝ превел сума в размер на 400 лв. След раздялата им не възпрепятствала контактите между ищеца и детето, но той не проявил никаква заинтересованост относно сина им.
Сочи, че през м. април 2018 г. заживяла на семейни начала с Кольо Колев, с който съжителствали и до настоящия момент. Детето Д. било много привързано към него и от известно време го наричало „тати“, тъй като от раждането си не познавало биологичния си баща, който се бил изцяло дезинтересирал от него.
Твърди, че на шестмесечна възраст детето било диагностицирано с „бронхиална астма“ с алергичен компонент. С оглед заболяването му до настоящия момент ходело на ежемесечни контролни прегледи, приемало предписаните му медикаменти и използвало инхалатор. Във връзка със заболяването, с експертно решение на ТЕЛК, детето било освидетелствано с 30% степен на увреждане. Това обстоятелство не било известно на ищеца, тъй като той не проявявал никаква заинтересованост относно детето.
Предвид изложеното, счита твърденията на ищеца за напълно неверни и неотговарящи на обективната истина, поради което моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли предявения от него иск по реда на чл. 127, ал. 2 от СК като неоснователен и да определи малолетното дете Д. О.К., ЕГН *********** и занапред да продължи да живее с майката на нейния адрес; майката Г.Д.Р., ЕГН ********** да продължи да упражнява родителските права по отношение на детето Д. О.К., ЕГН ***********, каквото е желанието на ищеца, като на същият бъде определен режим налични контакти с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, без преспиване, от 11,00 часа до 14,00 часа в събота, като режимът на лични контакти се осъществява в присъствието на майката, тъй като детето не познавало биологичния си баща, изцяло по негова вина, поради безотговорното му поведение като родител; Да осъди ищеца да заплаща на детето Д. О.К., ЕГН ***********, чрез неговата майка и законен представител Г.Д.Р., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 200,00 лв., считано една година назад от датата на депозиране на исковата молба в РС-К., до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.
По отношение на обективно съединения иск по реда на чл. 127а от СК, към настоящия момент счита същия за напълно неоснователен и моли съда същия да бъде отхвърлен изцяло по изложените съображения и най-вече с оглед здравословното състояние на детето, за което ищецът нямал никаква представа. Още повече, че в един от последните им разговори по телефона в края на 2017 г. ищецът заплашил, че лично или чрез негови познати ще заведе детето в Република Т. и ответницата никога повече нямало да го види.
Заедно с отговора на исковата молба ответницата депозира насрещен иск.
Моли съда да уважи насрещния иск като основателен и да постанови решение, с което да замести липсващото съгласие на О.К., гражданин на Република Т., роден на *** г. в Т., Република Т., за попълване и подаване само от майката на заявление за издаване и снабдяване на Д. О.К., ЕГН *********** със задграничен паспорт и получаване на готовия паспорт само от майката, както и за разрешение (съгласие) детето Д. О.К., ЕГН ***********, да напуска пределите на Република България и да посещава всички държави членки на ЕС, Република Сърбия, Република Македония, САЩ и Русия, както и други държави, извън изброените, в които няма военен конфликт или природно бедствие, само и единствено със съгласието на Г.Д.Р., ЕГН **********, като майка и законен представител на детето, или упълномощено от нея трето пълнолетно лице, по различно време на годината, без ограничение в броя на пътуванията и тяхната продължителност, до навършване на пълнолетие на детето.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на насрещния иск.
Сочи, че исковата молба не отговаряла на изискванията на ГПК, тъй като в нея следвало да се посочи конкретните държави, за които се иска разрешение, периода от време, през който ще се пребивава извън страната, както и мястото на пребиваване. Счита, че исковата молба следва да бъде оставена без движение за отстраняване на тези нередовности.
Счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Изложените в исковата молба твърдения не отговаряли на обективната истина. Не били представени документи, доказващи необходимостта от напускане на страната, както и за битовите условия, където ще бъде заведено детето.
Твърди, че никога не бил отказвал детето да пътува и опознава света, но без това да вреди на взаимните им отношения. Сочи, че към настоящия момент не били уредени отношенията, относно упражняването на родителските права и режима на лични контакти. Счита, че детето следва да бъде придружавано при пътуванията си в чужбина само от неговия законен представител, но не и от друго изрично упълномощено от него лице.
Сочи, че към момента имало заведено дело за упражняване на родителските права, по което бил предявен този насрещен иск. Заявява, че претендира да упражнява родителските права над роденото от съжителството дете и ако му бъдат предоставени, то разрешението, ако бъде дадено такова, следвало да бъде в определения режим на лични контакти на майката.
Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.
Страните по делото се явяват лично в открито съдебно заседание и заявяват чрез процесуалните си представители, че са постигнали съгласие по въпросите за упражняването на родителските права над малолетното им дете, неговото местоживеене, издръжка и режим на лични контакти.
Заинтересована страна - АСП, Дирекция „Социално подпомагане”, гр. К. редовно призовани, депозират социален доклад по делото.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът намира за установено следното:
Детето Д. О.К., ЕГН ********** е родено на *** г. в гр. С. от майка Г.Д.Р., ЕГН ********** и баща О.К., роден на *** г., турски гражданин, видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ****/****2016 г. от Община С.. Родителите не са сключвали граждански брак и не живеят в едно домакинство.
По делото е представена служебна бележка изх. № ***/*****.2020 г. на ДГ № *, „********“ гр. К., от която е видно, че детето Д. К. посещава заниманията в детското заведение.
Видно от Експертно решение № **** от ***/*****.2019 г. малолетният Д. е освидетелстван с 30 % ТЕЛК, с бронхиална астма с преобладаващ алергичен компонент.
По делото се събраха гласни доказателства.
Свидетелят К. Т. С., бивш съпруг на Г.Р., желае да свидетелства, заявява, че с нея имали едно общо дете на 7 години, което живее при нея. Знае, че Г. е живяла с турски гражданин и от него има син. Те били заедно до 2017 г. но твърди, че дотогава не бил виждал О.К. да изявява желание да вижда детето си. Той тормозил и неговото дете, обиждал дъщеря му, че от него и българите нищо не ставало. Имал подадена жалба за тормоз по телефона.
Сочи, че Г. от 2018 г. заживяла с друг човек. Като взимал своето дете от дома на Г., синът й казвал „татко“ на другия човек.
Заявява, че бил в добри отношения с Г., нямали пререкания, били като приятели, О. не търсил детето, от както то е на 1 година не пращал и пари.
Заявява, че чувал, че О. заплашвал Г. – като живеели заедно. След 2017 г. не го бил виждал.
Свидетелят К. Д.К., живее на семейни начала с Г.Р., желае да свидетелства, заявява, че бащата на Д. – до този момент не го е чувал и не го е виждал, не се интересувал от него
Твърди, че детето никога не го е виждало, на него казвало „тате“, той се грижил за него.
Сочи, че Д. имал астма и приемал медикаменти сутрин и вечер, на профилактични прегледи ходил на 3 месеца.
По делото е представен социален доклад. От
него е видно, че от раждането на детето Д. О.К., грижи по неговото отглеждане
се полагали от неговата майка, която съумявала
да се справи с нуждите му и да задоволява потребностите му. Получавала
подкрепа от настоящия си партньор, с когото детето имало изградена добра
връзка. Майката заявила, че не била съгласна с желания от г-н К. режим на
контакти с детето, тай като Д. не познавал своя баща и присъствието му без нея
по време на контакт, би му се отразило силно стресиращо.
В хода на
производството страните, чрез процесуалните си представители заявиха, че постигат споразумение по спорните въпроси и желаят
съдебният състав да го утвърди, като посочват параметрите в следния смисъл: Упражняването
на родителските права спрямо малолетното дете Д. О. К. да да
се предоставят на майката – Г.Д.Р.,
като детето ще живее на нейния адрес. Личните контакти между бащата О.К., и детето Д. О.К., ще се осъществяват, както следва:
- 3
часа в събота, веднъж месечно бащата да се вижда с детето,
в присъствието на майката. В
почивните дни, когато родителите почиват да има контакт на детето по „Вайбър“ с бащата. След изтичане на 1 година режимът на
детето с бащата да е с преспиване – всяка първа и трета събота и неделя от
месеца – от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, с преспиване.
- 14 дни през лятото през август месец за 2021 г., когато това не съвпада с годишния
отпуск на майката, след 2021 г - 20 дни
през лятото, когато това не съвпада с
годишния отпуск на майката.
Бащата О.К., ще заплаща
на детето Д. О.К., чрез неговата майка и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 200,00 лева,
дължима от 25-то 30-то число на текущия
месец, считано от 01.10.2020 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на
издръжката, която ще бъде превеждана по следната банкова сметка: ***.
Страните нямат претенции за изплащане на разноски.
Относно исковите претенции по чл.
127а, ал. 2 СК
В това производство, съдът извършва преценка в интерес на детето ли е да
напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния
случай. Следователно в тежест на страните е да установи, че претенцията им е
съобразена и е изцяло в интерес на детето.
Съгласно разпоредбата на чл. 127а СК, въпросите, свързани
с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за
това, се решават по общо съгласие на родителите, а при липсата на такова спорът
между тях се разрешава от съда. Възможността за издаване на задграничен паспорт
на дете и за пътуване извън страната не зависи от упражняването на родителските
права и за целта е необходимо съгласието на двамата родители, удостоверено по
реда на чл. 45, ал. 1 и чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични документи. Доколкото до момента от страна на бащата не е било дадено съгласие за
издаване на задграничен паспорт, то следва същото да бъде заместено по реда на
чл. 127а СК. Това е така, защото според чл. 33, ал. 1 ЗБЛД издаването на паспорт е необходима предпоставка за упражняване на
признатото от закона право на детето да пътува извън страната. Издаването на
задграничен паспорт без съмнение е в интерес на детето и е съобразено с
неговите нужди, поради което искането следва да бъде уважено.
По делото е установено, че майката има желание да осигури
пътуване на малолетното дете, то да може да посещава всички държави членки на ЕС,
както и Република Сърбия, Република Македония, САЩ и Русия, както и други
държави, в които няма военен конфликт
или природно бедствие.
Съдът намира, че е
в интерес на детето пътуването му извън страната да окаже благоприятно влияние
върху неговото развитие като цяло. Следва да се отбележи обаче, че съдът може
да разреши само конкретни пътувания в определен период от време и до определени
държави, когато това е в интерес на детето, или да разреши неограничен брой
пътувания през определен период от време, но в определена държава или в
държави, чийто кръг е определяем. В този смисъл е и задължителната практика
изразена в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС.
Ето защо, съдът преценя, че в интерес на малолетното дете е то да пътува до всички държави членки на ЕС, както и Република Сърбия, Република
Македония, САЩ и Русия, както и други държави, в които няма военен конфликт или природно бедствие, като преминава през
необходимите за това държави, както и да пътува на територията на Европейския
съюз, неограничен брой пъти в рамките на периода от пет години. Посоченият срок е съобразен с този на валидността на документите
за самоличност и в частност задграничния паспорт на детето, за подновяването на
който следва отново да бъде предоставено съответно съгласие на родителя, към
релевантния бъдещ момент. Ето защо, в останалата част молбата е неоснователна,
както и защото не би бил защитен в достатъчна степен интересът на малолетното
дете при дадено разрешение от съда за неограничено като период от време и място
на пътуване в чужбина. Съгласно задължителните указания, дадени с цитираното
тълкувателно решение съдът не може веднъж завинаги да замени съгласието на
родителя и да постанови неограничено по време и територия пътуване, а следва да
разреши конкретен спор между родителите за пътуване на детето.
Относно претенцията на бащата О.К. по
чл. 127а СК, съдът преценя, че в интерес на малолетното детето е то да пътува
до Република Т., придружен от баща си за същия период от пет години във времето, определено му за лични контакти в настоящото съдебно решение. Посоченият срок е съобразен с този на валидността на
документите за самоличност и в частност задграничния паспорт на детето, за
подновяването на който следва отново да бъде предоставено съответно съгласие на
родителя, към релевантния бъдещ момент.
На основание чл. 127а, ал.4 СК
следва да бъде допуснато предварително изпълнение на настоящото решение
доколкото съдът прецени, че е в интерес на детето да осъществи пътуването.
Съгласно чл. 242, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на спора, първоначалният ищец и ответник
по насрещния иск следва да заплати държавна такса за присъдената издръжка в
размер на 288,00 лева
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И
ПОСТАНОВЯВА детето Д. О.К., ЕГН **********
да живее при майка си Г.Д.Р. с ЕГН ********** ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето Д. О.К., ЕГН ********** на майката Г.Д.Р. с ЕГН **********, като дава
възможност на бащата О.К., роден на *** г., турски гражданин
да осъществява режим на лични
контакти със сина си, както следва: 3 часа в събота, веднъж
месечно бащата да се вижда с
детето, в присъствието на майката. В почивните дни, когато родителите почиват
да има контакт на детето по „Вайбър“ с бащата. След
изтичане на 1 година режимът на детето с бащата да е с преспиване – всяка първа
и трета събота и неделя от месеца – от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в
неделя, с преспиване; 14 дни през лятото през август месец за 2021 г., когато това не съвпада
с годишния отпуск на майката, следващите години - 20 дни през лятото, когато това не съвпада с годишния отпуск на
майката.
ОСЪЖДА О.К., роден на *** г., турски гражданин да заплаща на детето Д. О.К., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Г.Д.Р. с ЕГН **********,
ежемесечна издръжка в размер на
200,00 лева, дължима от 25-то 30-то
число на текущия месец, считано от 01.10.2020 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване
на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката, която ще бъде
превеждана по следната банкова сметка: ***.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1
и ал. 2, хип.
I ГПК предварително изпълнение на решението.
РАЗРЕШАВА на ОД на МВР гр. С., отдел „Български документи
за самоличност“ да издаде международен паспорт за задгранично пътуване на
детето Д. О.К., ЕГН **********,
само и единствено със съгласието на неговата майка Г.Д.Р. с ЕГН **********, без да е необходимо
за това съгласието на бащата О.К., роден на *** г., турски гражданин, като
разрешава майката Г.Д.Р. с ЕГН ********** да попълва и подава заявление за
издаването и снабдяването на детето Д. О.К., ЕГН **********
със задграничен паспорт и да получава готовия задграничен паспорт.
РАЗРЕШАВА детето Д. О.К., ЕГН ********** да напуска територията на Република България, заедно със своята майка Г.Д.Р. с ЕГН **********, без да е необходимо за това съгласието на бащата О.К., роден
на *** г., турски гражданин, като осъществява пътувания до всички държави членки на ЕС, както и
Република Сърбия, Република Македония, САЩ и Русия, както и други държави, в
които няма военен конфликт или природно
бедствие ЗА СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ,
считано от датата на влизане на настоящото решение в сила.
РАЗРЕШАВА детето Д. О.К., ЕГН ********** да напуска територията на Република България, заедно със своята баща О.К., роден на *** г., турски гражданин, без
да е необходимо за това съгласието на Г.Д.Р. с ЕГН **********, като осъществява
пътувания до Република Т., считано от дата 01.08.2021 г. като
пътуванията да са съобразени с времето, определени за лични контакти между него и детето в настоящото съдебно
решение, като детето ще пребивава на следния адрес в Република Т.:Т./********, ********************************* № ***, ЗА
СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ, считано от датата на влизане на настоящото решение в
сила.
ДОПУСКА на основание чл. 127а, ал.4 СК
предварително изпълнение на настоящото
решение.
ОСЪЖДА О.К. на 01.11.1984 г., турски гражданин да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РАЙОНЕН СЪД- К. окончателна държавна такса за присъдената издръжка в размер на 288,00 лв.(двеста осемдесет и осем лева и нула стотинки ).
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд - С..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: