Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ – ти състав, в публично
заседание на втори февруари 2021 г., в състав :
Административен съдия : Красимир Кипров
при секретаря Г.
Владимирова, като разгледа докладваното от
административния съдия АД № 2470 по описа за 2020 година на Административен съд - Варна, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Делото е образувано по искова молба от Г.П.Г. с ЕГН **********,
с която срещу НАП са предявени обективно съединени искове с правно основание по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 /триста/ лева по
обжалването и отмяната на Наказателно постановление /НП/ № 375862-F306304/13.11.2018 г., издадено от Директора на
дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Варна,
пред една съдебна инстанция по НАХД № 5600/2018 г. по описа на Районен
съд – Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.05.2019 г.,
както и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер в размер на 600 /шестстотин/
лева по обжалването и отмяната на НП № 400471/346371/22.01.2019 г., издадено от
Зам.-директора на ТД на НАП – Варна, пред две съдебни инстанции по НАХД
707/2019 г. по описа на Районен съд – Варна и КНАХД № 1708/2019 г. по описа на
Административен съд – Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 27.09.2019 г.
Развити са подробни доводи, че платените по
обжалването разноски представляват имуществена вреда за ищеца, която е настъпила като
последица от незаконосъобразния акт на наказващия административен орган. Твърди
се, че съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата адвокатът имал право на
възнаграждение за своя труд, като съставеният договор за правна помощ и
съдействие е доказателство за осъществената
защита, както и за нанесената имуществена вреда. В подкрепа на
изложеното ищецът се позовава на Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017 година
по т.д. 2/2016 година на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегии на ВАС, според което при предявени пред административните съдилища
искове по ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производствата по
обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. Въз основа на
тези доводи е формиран петитум за осъждане на ответника да заплати на ищеца Г.Г. обезщетение
за имуществени вреди в горепосочените размери. Претендира
се и присъждане на съдебните разноски по
настоящото производство. В съдебното заседание исковата молба се поддържа от
упълномощения адвокат К. Г..
Ответната страна – Национална агенция за приходите с представляващ изпълнителния директор Г.П.Д., чрез
участващия в производството гл. юрисконсулт И. А. оспорва иска по съображение, че НП по н.а.х.д.
№707/2019 г. по описа на ВРС не съставлява незаконосъобразен акт по смисъла на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, пред вид отмяната му като маловажно нарушение. Счита, че
липсват и безспорни доказателства установяващи действително плащане на адвокатски
хонорар по представените три договора за правни услуги, обуславящи настъпването
на действителни вреди за ищцата.
Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение в законоустановения
размер.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава
заключение за неоснователност на предявените искове по съображения, че в конкретния случай от
събраните доказателства не се установява наличието на имуществени вреди под формата на платено адвокатско
възнаграждение, които да подлежат на
обезщетяване, поради представянето на трите договора за правни услуги едва за първи път с исковата молба. Пледира за
отхвърляне на иска като неоснователен.
Административен съд - Варна, в настоящия си състав,
като прецени доводите на страните и наличните по делото
доказателства, намира исковата
молба за процесуално допустима,
а разгледана по същество намира исковете за неоснователни
и недоказани по следните
съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че
с решение № 645 от 08.04.2019 г. на
Районен съд – Варна постановено по
н.а.х.д. № 5600/2018 г. е отменено НП № 375862-F306304/13.11.2018г., издадено от директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна. С отмененото
НП на ищцата Г.Г. е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за
нарушение на чл.264, ал.1 от ЗКПО. Съдебното решение на първоинстанционния съд
е мотивирано с аргумента, че към датата на извършване на нарушението Г. е била
в обективна невъзможност да подаде изискуемата декларация по ЗКПО. Решението на
РС-Варна като необжалвано е влязло в законна сила на 01.05.2019г. С решение № 997 от 22.05.2019 г. на Районен съд
– Варна, постановено по н.а.х.д. № 707/2019 г.
е отменено НП № 400471/346371/22.01.2019г., издадено от зам. директора
на ТД на НАП-Варна. С отмененото НП на ищцата Г.Г. на осн. чл. 74, ал. 1 от
Закона за счетоводството е било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лв. за нарушение на чл.38, ал.1, т.1, вр. чл. 16, ал.1, т.4 от
Закона за счетоводството. Съдебното решение на първоинстанционния съд е
мотивирано с аргумента, че ищцата е осъществила нарушението, но с оглед
установените факти, случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Въззивното решение е потвърдено от АС-Варна с Решение № 1714/27.09.2019г. па
к.а.н.д. №1708/2019г.
С разпореждане
№13367/02.12.2020г. на настоящия съдебен състав, н.а.х.д. № 5600 по описа на
ВРС за 2018 г. и н.а.х.д. № 707 по описа на ВРС за 2019 г. са изискани
и впоследствие с определение на съда са
приобщени към доказателствата по исковото производство.
От н.а.х.д. № 5600 по описа на ВРС за 2018 г. се
установява, че по делото е проведено едно съдебно заседание на 14.02.2019г., в
което жалбоподателката Г.Г. е представлявана
от адв. К.Г., процесуален представител на ищцата и в настоящото производство. За
да се легитимира пред ВРС като процесуален представител на ищцата, адв. Г. е
представил заверено копие от пълномощно от 30.11.2018г. /л.4 от н.а.х.д. № 5600/2018
г./. Пълномощното е общо и дава право на пълномощника да представлява
упълномощителя пред всички съдебни инстанции в страната, прокуратура, НАП, НОИ,
ЧСИ, ДСИ. По н.а.х.д. № 707 по описа на ВРС за 2019 г. и по к.
н . а. х. д. № 1708 по описа на АС-Варна за 2019г. е представено същото
пълномощно /л.5 от н.а.х.д. № 707/2019 г. и л. 10
от н.а.х.д. № 1708 от 2019г./
Между страните в настоящото съдебно производство
липсва спор досежно обстоятелството, че решение № 645/08.04.2019 г. по н.а.х.д.
№ 5600/2018 г. на ВРС не е оспорено по касационен ред и към датата на
образуване на настоящото исково производство е влязло в законна сила. Към
исковата молба, във връзка с която е образувано настоящото производство пред АС-
Варна са представени заверени копия на идентични договори за правни услуги от
14.02.2019г., 14.05.2019г. и 23.08.2019г. От съдържанието на договора от
14.02.2019г. е видно, че ищцата Г.Г. и нейният адвокат К. Г. са се споразумели вторият да я представлява пред
ВРС по н.а.х.д. № 5600 по описа на ВРС за 2018 г. срещу възнаграждение от 300
/триста/ лева, платими в брой при сключването му, като договорът служи и като
разписка за получения хонорар. В т. 4 от договора изрично е вписано, че доверителят
е изрично информиран, че при уважаване на предявения въз основа на договора
иск, разноски се присъждат само ако са представени доказателства в съда за
реалното им плащане до последното заседание пред съответната инстанция. Горните текстове фигурират и в договора за правни
услуги от 14.05.2019г. сключен във
връзка с н.а.х.д. № 707 по описа на ВРС за 2019г. с уговорено възнаграждение в размер на 300 /триста/
лв. и в договора за правни услуги от 23.08.2019г.
сключен във връзка с к.а.н.х.д. № 1708 по описа на ВРС за
2019г. с уговорено възнаграждение в
размер на 300 /триста/ лв.
Във връзка с предявено от ответника възражение , че липсват
безспорни доказателства за платени възнаграждения във връзка с приложените към исковата молба договори за
правни услуги, съдът е указал на ищцата чрез нейния процесуален представител да
представи доказателства за достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК на представените
от нея договори за правни услуги. В
изпълнение на определението на съда бяха представени 3 броя декларации по чл.
55 ал. 1 от ЗДДФЛ на процесуалния представител на ищцата за първо, второ и
трето тримесечие на 2019 г., заедно със справка за размера на доходите на адв. К.Г..
В съдебно заседание беше разпитана по искане на ищцата свидетелката М.В..П., която твърди, че в
качеството си на счетоводител е помагала на адв. К. Г. за съставянето на
годишните му данъчни декларации по чл. 55 от ЗДДФЛ. Свидетелката заяви, че адв.
Г. й предоставя всички договори и платежни нареждания от банкирането си и тя
издирва всички плащания получени през периода, тъй като част от договорите са
платени в брой, а част по банков път, за да може правилно да определи размера
на данъка по чл. 55 от ЗДДФЛ. Относно процесните договори свидетелката заяви,
че по справката, която сама си е направила тогава, тя ги е описала знаейки от
кои лица са получени сумите. Посочва, че
за доходите по декларацията за първо тримесечие за 2019 г. общата сума
на доходите на адв. Г. била 27 281.54 лв. Заявява, че може да изброи конкретно от кои
лица са получени доходите, в това число и Г.П.Г. със сума от 300 лв. Представя на съда съставена от нея таблица за лично ползване .
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Обективно съединените искове са предявени от легитимиран субект и при наличие на правен
интерес за него, в рамките на общия 5-годишен давностен срок и след
влизане в сила на решенията за отмяна на НП съгласно изискването на чл.204,
ал.1 от АПК, поради което са процесуално допустими .
Разгледани по същество, обективно съединените искове
са неоснователни и недоказани.
Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или
указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Към момента
на постановяване на настоящото съдебно решение действа разпоредбата на новата
ал.3 на чл.63 от ЗАНН, съобразно последните изменения в ЗАНН, публикувани в ДВ,
бр.94 от 29.11.2019 г., съгласно която в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Този ред е неприложим в
конкретния случай , тъй като новата правна уредба действа само напред във
времето. Във връзка с горното съдът съобрази, че съгласно чл.
203, ал. 1 АПК , исковете за обезщетения за вреди причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава ХІ от АПК. Разпоредбата
на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините
отговарят за вредите причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия
на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административно-процесуалния
кодекс.
За да възникне правото на иск за обезщетение, задължително е кумулативното
наличие на няколко конкретни материално-правни предпоставки, а
именно: 1/ незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно
лице на държавата или общината; 2/ незаконосъобразният акт, действието или
бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност;
3/ причинена вреда - имуществена или неимуществена; 4/ пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може
да бъде реализирана отговорността на държавата
по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Условие
за допустимост на иска по смисъла на чл. 204, ал. 1 АПК е административният акт
/действие или бездействие/ да бъде отменен по съответния законов ред. В
настоящия случай отменените НП № 375862-F306304/13.11.2018 г. и НП № 400471/346371/22.01.2019 г.,
следва да се преценяват именно като отменен незаконосъобразен
административен акт. Налагането на административни наказания от органите на
администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща
управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя
непротиворечиво се определя като форма на административна /изпълнителна/
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране прилаган
от административно-наказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо
обстоятелство за квалификацията на правното основание на иска за обезщетение за
вреди като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е , че то е издадено от административен орган
и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че
поражда наказателно-правни последици. Неговото издаване е резултат от
изпълнението на нормативно възложени задължения,
от упражняването дискреционна власт, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Дейността по налагане на
административни наказания, както и извършените в нейните рамки действия или
бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат
на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от
административните органи в този конкретен случай изпълнителна /административна/
функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността
по издаване на наказателните постановления и електронни фишове /ЕФ/, както и на
действията или бездействията по налагане на административните наказания, при
или по повод на която са причинени вреди на гражданите или на юридическите
лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните
наказателни постановления, ЕФ, действия или бездействия като такова
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е приетото решение
по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т. д. №
2/2014 г. на ВКС и ВАС. Следователно – налице са първата и втората материални предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по
реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Възражението на ответника във връзка с това, че НП
№ 400471/346371/22.01.2019 г. е отменено поради малозначителност на деянието не
променя изложените правни изводи, тъй като основанието на което е отменено наказателното
постановление не подлежи на обсъждане в исковото производство по чл. 203 и сл. от АПК, поради което доводите в тази насока,
развити от ответника в отговора на исковата молба се явяват ирелевантни за преценка на основателността
на исковата претенция .
Относно наличието на останалите предпоставки за
удовлетворяване на исковете по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ и с оглед задължителния характер на тълкувателните
постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт,
съдът следва да съобрази решението си с Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017
г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при
предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления,
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4
от този закон. Разноските са разходи по водене на делото, като разноските за правна защита са разходи за
производството и включват възнаграждение за адвокат. Тези разноски подлежат на
присъждане само когато е доказано тяхното
извършването в съответното производство,
като доказването им е относимо към основателността на искането. В този смисъл
е и Тълкувателно решение №6/2012 г. от 6.11.2013 г., ОСГТК на ВКС, т.д.6/2012
г., приложимо субсидиарно и за разноските в наказателните и административни
производства, където в т.1 е посочено, че когато възнаграждението е заплатено в
брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. Във връзка с горното, съдът приема за недоказано, че от издаването на НП № 375862-F306304/13.11.2018 г. и НП № 400471/346371/22.01.2019
г. за ищцата са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в направените разноски
за адвокатско възнаграждение в производствата по обжалването на НП пред
РС-Варна и АС-Варна, предвид следното: При съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства, съдът намира, че не е доказано от ищцата, чиято е
доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в
заплатени от нея адвокатски възнаграждения в съдебните производства по
обжалване на отменените НП. В тези производства са представени единствено общи
пълномощни, в които липсват уговорки за договорено възнаграждение. Представянето
на самите договори за правни услуги, в които са договорени размери
на платимо възнаграждение, извън рамките на производствата, в които е
осъществена договорената правна помощ и след приключването им, когато вече е
постановено решение по спора, не основава наличие на реално причинена вреда
причинена от отменения с това решение
акт, съответно наличие на право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ .
Наличието само на отменено НП и ползването на
адвокатска защита в съдебното производство по отмяната не е достатъчно за да се реализира отговорността по чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ. Следва да е заплатено и адвокатско възнаграждение в съдебните
производства по обжалване на отменените НП. При липсата на доказателства за
плащане на договореното адвокатско възнаграждение следва да се приеме, че липсва и реално
претърпяна имуществена вреда, която да е в пряка и непосредствена причинна
връзка с отмененото НП. В този смисъл е съдебната практика на ВАС – Трето
отделение Решение № 63/05.01.2021 по
адм. дело № 3032/2020г.; Решение № 1257/01.02.2021 по адм. дело №
14425/2019г.; Решение № 7246/11.06.2020 по адм. дело № 12645/2019г.; Решение №
8759/03.07.2020 по адм. дело № 485/2020г.; Решение № 9159/08.07.2020 по адм.
дело № 6735/2019г.; Решение № 14979/03.12.2020 по адм. дело № 1761/2020г.;
Решение № 12442/08.10.2020 по адм. дело № 3569/2020г.
Във връзка с горното, следва да се посочи, че
представените от ищцата с исковата молба по настоящото производство договори за
правни услуги не доказват заплащането на исковата сума като разноски по НАХД №
5600/2018 г. по описа на РС – Варна, по НАХД 707/2019 г. по описа на РС–Варна и по КНАХД № 1708/2019 г. по описа на АС– Варна, защото
като частни документи, които нямат обвързваща съда материална доказателствена
сила, те не съдържат достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК. Като
частен документ, въпросните договори имат достоверна дата за трети лица само в
хипотезата на чл. 181, ал. 1 ГПК, а именно "от деня, в който е заверен,
или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване
на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на
документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи
друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на
документа.". В случая не е налице
нито една от хипотезите на посочената разпоредба, тъй като от представените по
делото като писмени доказателства декларации
по чл. 55 от ЗДДФЛ и показанията на свидетелката П. , такова установяване не може да бъде извършено.
На следващо място, в чл. 1 от договорите за правни услуги е посочено, че сумата
от 300 лв. е платима в брой при сключване на договора и в тази му част същият служи и като разписка
за получения хонорар. Тълкуването на употребения израз „платим“ книж. „Който
се плаща или може да се плати по определен начин“ е в противоречие с клаузата
за ползването на договора като разписка - уговорката в т. 4 от договора за правни услуги, че при
уважаване на предявения въз основа на този договор иск, разноски ще се
присъждат само, ако са представени доказателства в съда за реалното им плащане
до последното заседание пред съответната инстанция. Тази уговорка е в явно противоречие с направената реплика на
процесуалния представител на ищцата в последното съдебно заседание, че тъй като
в административно-наказателните производства разноски не са се присъждали, то нямало
смисъл въпросните договори да фигурират в кориците на въпросните дела. Напротив,
още при подписването на договорите, страните са поели задължение за представяне
на договорите като доказателства за плащане в брой на възнаграждението до
последното заседание по конкретното дело от административно- наказателен
характер. Същевременно, разпитаната
свидетелка също не успя да докаже достоверността на датите на договорите за
правни услуги. Първоначално свидетелката заяви „договорите не зная, зная от кои
лица са получени сумите“, а по-късно заяви, че когато е изготвяла справките „виждам
договора и му го връщам на адвокат Г..“ Поради установените противоречия в показанията
на разпитаната свидетелка, съдът не кредитира същите. Самите показания на
свидетелката П. не са безсъмнено достоверни
доказателствени средства за установяване датата на възникването на договорното правоотношение
между ищцата и адвокат Г., респективно дата на плащане , тъй като съдържат очевидни пропуски във възприятието на
всички релевантни за целта факти. Представената справка за размера на доходите
на адв. К.Г. за определяне на авансови вноски по тримесечия за 2019г.,
декларирани с Декларация по чл. 55 ЗДДФЛ, като частен документ също не може да
обуслови извод за достоверна дата на процесните договори. От нея е видно единствено
името на клиента и възнаграждението по договор, без да е описан конкретно
номера и основанието на договора, още повече, че според показанията на
свидетелката „конкретни дати не е записвала, тъй като периодите не ме интересуват“. От представените Декларации по чл. 55 ЗДДФЛ
за направени авансови вноски също не може да се установи дали възнагражденията по процесните договори за
правни услуги са включени в данъчната основа за облагане.
С оглед на гореизложеното съдът прави извод , че
договорите за правни услуги макар и да съдържат
посочени дати – 14.02.2019г., 14.05.2019г.
и 23.08.2019г. , те не установяват
безспорно, че са сключени на конкретно посочените дати, респективно че на посочените дати е извършено плащане на
сумата от 300 лева по всеки договор.
По тези съображения съдът намира, че ищцата не установява по безспорен начин при условията
на съществуващото за нея главно и пълно
доказване, факта на сторени разноски, съответно реално претърпени от нея имуществени вреди.
Следователно , в случая не са налице останалите изискуеми предпоставки визирани в чл. 1, ал. 1
, от ЗОДОВ - нанесена на ищцата вреда и произтичащата от нея пряка и
непосредствена причинно - следствена връзка между отменения акт и вредоносния
резултат.
Предвид
изложените по-горе мотиви, съдът намира за неоснователна и недоказана претенцията
на ищцата с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 300 /триста/ лева за причинени имуществени вреди
от
незаконосъобразното НП № 375862-F306304/13.11.2018 г., издадено от Директора на
дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Варна,
както и за обезщетение в размер на 600 /шестстотин/ лева за причинени имуществени вреди от
незаконосъобразно НП № 400471/346371/22.01.2019 г., издадено от Зам.-директора
на ТД на НАП – Варна.
С оглед неоснователността и недоказаността на обективно
съединените главни искове, неоснователни се явяват и акцесорните искове за
присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението. Само за пълнота следва да се отбележи, че тъй като направените от ищцата разходи за
възнаграждение на адвокат се претендират на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, върху присъденото обезщетение се дължи законна лихва - по
арг. от чл. 86, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с § 1 от
преходните и заключителни разпоредби на ЗОДОВ, препращащ за
неуредените в този закон
въпроси към разпоредбите на гражданските и трудовите закони. Съгласно чл. 84 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада
в забава след като бъде поканен от кредитора. Исковата молба играе роля на
покана, поради което законната лихва за забава за период, предхождащ подаването
на исковата молба, не се дължи. В този смисъл е и трайната практика на ВАС -
Трето отделение: решения № 2173/14.02.2019 г. по адм. д. № 6376/2018 г.; № 1320/31.01.2019
г. по адм. д. № 14782/2018; № 1636/06.02.2019 г. по адм. д. № 10814/2017 г., №
13065 от 29.10.2018 г. по адм. д. № 8399/2017 г., № 12894 от 24.10.2018 г. по
адм. д. № 8483/2017 г., 12372 от 15.10.2018 г. по адм. д. № ********* г., №
11712 от 03.10.2018 г. по адм. д. № 6831/2017 г., № 7771 от 11.06.2018 г. по
адм. д. № 1847/2017 г. и др.
При този изход на делото, основателна е своевременно заявената
претенция на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това и на основание чл. 10, ал. 4
от ЗОДОВ във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ, ищцата следва да бъде осъдена да заплати
на ответника по исковете юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
определено на основание чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан предявеният от Г.П.Г. с ЕГН **********,
с адрес *** иск с правно основание по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 300 /триста/ лева по обжалването и
отмяната на НП № 375862-F306304/13.11.2018 г.,
издадено от директора на дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП – Варна, пред
една съдебна инстанция по НАХД № 5600/2018 г. по описа на Районен съд – Варна,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.05.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от Г.П.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, иск с
правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер в размер на 600 /шестстотин/ лева по
обжалването и отмяната на НП № 400471/346371/22.01.2019 г., издадено от зам.-директора
на ТД на НАП – Варна, пред две съдебни инстанции по НАХД 707/2019 г. по описа
на Районен съд – Варна и КНАХД № 1708/2019 г. по описа на
Административен съд – Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 27.09.2019 г.
ОСЪЖДА Г.П.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Националната агенция по приходите, чрез представляващ изпълнителния директор Г.П.Д., сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ
: